РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 30.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 188 / 2019 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 405а, ал. 7 от Кодекс на труда КТ/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от „******“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. ******, ул. „***“ № ***, представлявано от управител С.Н.Л., със съдебен адрес:***, срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 18093524/24.10.2018 г., издадено от гл. инспектор Е. И. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч. В жалбата изрично се сочи, че оспорването е в подадено в преклузивния 14-дн. срок, т.к. обжалваното постановление е връчено на жалбоподателя в съдебно заседание по АНД № 31/2019 г. на РС –***, проведено на 02.04.2019 г. Жалбоподателят сочи, че обжалваното постановление противоречи на материалния закон, като изложеното в мотивите на същото изцяло противоречи на фактическата обстановка. Отрича се, че дружеството – жалбоподател е имало някога качеството на работодател на С.Х.Д.. В заключение се моли за отмяна на Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх.№ 18093524/ 24.10.2018 г., издадено от гл. инспектор Е. И. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч.
С разпореждане от з.с.з. на 17.04.2019 г. жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 2 и т. 8, чл. 151, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и чл. 159, т. 5 от АПК, като е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. Да посочи кое лице е подписало жалбата; 2. Да подпише жалбата с оглед конкретизиране на представителната власт на същото лице; 3. Да представи пълномощно, удостоверяващо представителната власт на подписалото жалбата лице; 4. Да представи удостоверение за съществуването и представителството на дружеството на жалбоподателя; 5. Да представи документ за платена държавна такса от 50 лв. по сметка на АдмС – Ловеч; 6. Да представи 1 бр. препис от жалбата и уточняващата молба, ведно с приложенията за ЗС; 7. Да представи доказателства за спазването на преклузивния срок за обжалване, като са указани последиците при неизпълнение – оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото.
Със същото разпореждане е изискано в 3-дн. срок от ответника писмено становище за допустимост на жалбата по чл. 159, т. 5 от АПК.
С писмо вх. № 1490/24.04.2019 г. ответникът е ангажирал лаконично
становище, че жалбата е допустима.
Със заявление вх. № 1660/14.05.2019 г. жалбоподателят е отстранил част от нередовностите на оспорването, указани с разпореждането от 17.04.2019 г., като към онзи момент са липсвали категорични доказателства за допустимост на оспорването по смисъла на чл. 159, т. 5 от АПК.
С определение от з.с.з. на 27.05.2019 г. съдът е констатирал, че липсват категорични доказателства за допустимост на оспорването по смисъла на чл. 159, т. 5 от АПК, поради това е изискал изрично от ответника да представи справка на коя дата е съобщено на жалбоподателя Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 18093524/24.10.2018 г., издадено от гл. инспектор Е. И. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч и по какъв начин е извършено съобщаването.
Със същото определение съдът е констатирал, че представеният на л. 18 от делото списък на страните е непълен, като липсва посочване на заинтересовано лице, поради което е изискал от ответника пълен списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК, съдържащ – имена и адреси за призоваване на заинтересовани лица.
Със същото определение от з.с.з. на 27.05.2019 г. съдът служебно е установил, че вероятно лицето, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение – С.Х.Д., ЕГН: **********, е починало, което не е видно нито от обжалваното в настоящото производство Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 18093524/24.10.2018 г., издадено от гл. инспектор Е. И. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч, нито от приложената от ответника административна преписка. При това положение и като е съобразил, че представеният от ответника списък на страните /на л. 18 от делото/ е непълен, съдът е констатирал, че ответникът става причина за забавяне на производството по делото, поради което е предупреден, че при неизпълнение определението на съда ще бъда наложена глоба по чл. 405 от ЗСВ на виновното длъжностно лице.
Със същото определение съдът е изискал от ответника повторно административна преписка, предвид това, че представената административна преписка с писмо изх. № 19027156/15.04.2019 г. е в нечетливо копие /от л. 10 до л. 16 от делото/.
С писмо вх. № 1898/03.06.2019 г.
на ответника се представя копие на административна преписка, отново същия
списък на страните - „******“ ЕООД и – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч,
без да се посочва в списъка –
заинтересована страна, сочи се, че в
ДИТ – Ловеч няма доказателства за наличието на заинтересовани страни, като се
сочи, че всички доказателства относно смъртта на лицето С.Х.Д. се намират в ОСС - Ловеч
по сл. дело 47/2018 г., като се сочи, че липсва информация за наличие на трети
заинтересовани страни.
Със същото писмо ответникът поддържа
становище, че поради липса на безспорни
доказателства за получаване на обжалваното постановление от жалбоподателя ответникът се съгласява с твърдението на
оспорващия, че обжалваното в настоящото производство - Постановление за обявяване съществуването на
трудово правоотношение с изх.№ 18093524/ 24.10.2018 г. е „съобщено на
жалбоподателя едва в съдебна зала” в съдебно заседание на РС – ***.
Със заявление вх. № 2028/11.06.2019 г. на жалбоподателя се поддържа, че обжалваното постановление е получено от него в съдебно заседание на 02.04.2019г. по НАХД № 31/2019 г. на Районен съд – ***, като сочи, че това е вписано в протокола, поради което настоящото оспорване е в преклузивния срок. Жалбоподателят сочи, че по повод това, че ДИТ – Ловеч е представила документ с невярно съдържание - обратна разписка относно получаване на процесното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение – има образувано досъдебно производство за поправка на документ, поради което сочи, че за това ответникът не оспорва, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
С определение от з.с.з. на 12.07.2019 г. съдът е констатирал, че и представена повторно от ответника административната преписка е непълна, като е изискал от ответника писмени доказателства за компетентност на издателя на Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх.№ 18093524/24.10.2018 г., издадено от гл. инспектор Е. И. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч, към датата на издаване на същото. Със същото определение съдът е конституирал страните – жалбоподател и ответник, като по отношение на заинтересованата страна е изискал от деловодството на съда служебна справка относно наследници и адрес за призоваване на наследниците на С.Х.Д., ЕГН: **********, като е указал, че същите ще бъдат конституирани допълнително.
С друго определение от з.с.з. на 12.07.2019 г., след като съдът служебно е констатирал наличие на заинтересовани страни и след като служебно е издирил същите и адресите за призоваване, е конституирал като заинтересовани страни наследниците на С.Х.Д.: М.Х.Д., Х.С.Д. и С.С.Д., на които е изпратен препис от жалбата, от определението от з. с.з. на 12.07.2019 г., като са указани правата по чл. 163 от АПК.
Наследниците на С.Х.Д. - М.Х.Д., Х.С.Д. и С.С.Д. са заинтересовани от изхода на спора за законосъобразност на постановлението за обявяване на трудово правоотношение между техния наследодател и жалбоподателя. Постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение разпростира своите правни последици не само по отношение на работодателя, но и по отношение на работника (в случая неговите наследници). Участието на тези лица като заинтересовани страни наред с административния орган и работодателя е задължително предвид наличието на общи факти, изискващи разрешаване на правния спор по отношение на двете страни по обявеното трудово правоотношение.
В същия смисъл Решение № 2434 от 14.02.2020 г. по адм.д.
№ 14008/2019 г. на ВАС.
В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв. Ц.А., който поддържа жалбата в съдебно заседание, както и в писмена защита вх. № 2106/09.06.2020 г., като излага подробни аргументи за незаконосъобразност на постановлението. Жалбоподателят се позовава на гласни доказателства – показанията на свидетелите С.А.Л., И.С.И., П.И.М. и М.А.Р., както и обясненията на заинтересованите страни - М.Х.Д. и С.С.Д., видно от които не се установява нито, че С.Х.Д. е бил нает по трудов договор, нито че именно „******“ ЕООД, ЕИК: ***, е възложил работа на С.Д.. Жалбоподателят сочи, че свидетелят И.С.И. е организирал работата изцяло за своя сметка, като същият свидетел е взел под наем от „******“ ЕООД, ЕИК: ***, булдозер Т 170, за което е изплатил на ******“ ЕООД сума за ползване под наем на булдозера в размер на 2400 лв. на две вноски, като сочи представени по делото 2 бр. приходни касови ордери, които твърди, че са били осчетоводени. Жалбоподателят твърди, че от една страна свидетелят И.С.И. е наел от него собствения булдозер на жалбоподателя с цел извършване за своя сметка на почистване на пътища, а от друга страна, че мястото, където е било почиствано и където е настъпила злополуката на процесната дата 10.10.2018 г., е стопанисвано от друго дружество – „****” ЕООД, гр. ***. Жалбоподателят поддържа, че едва в съдебно заседание по АНД № 31/2019 г. на РС – ***, по повод административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и възражението, че съставянето на АУАН и НП без да има обявено трудово правоотношение е незаконосъобразно, е станало причина за издаване на обжалваното в настоящото производство - Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 18093524/24.10.2018 г., за което твърди, че е узнал отново в съдебно заседание по соченото АНД № 31/2019 г. на РС –***.
Жалбоподателят претендира и присъждане на разноски съгласно списък на разноските на л. 143 от делото.
Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Ловеч – се представлява от директора, който в съдебно заседание и в писмени бележки вх. № 176/14.01.2020 г. /на л. 103 от делото/ и молба вх. № 177/14.01.2020 г. /на л. 104 от делото/ оспорва жалбата. Твърди валидност, процесуална и материалноправна законосъобразност на оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, като издадено в кръга на правомощията на административния оран и при спазване на установените процедурни правила. Ответникът сочи, че булдозерът е собственост на „******“ ЕООД, като починалото лице С.Д. е управлявало същия булдозер в деня на злополуката. Ответникът сочи, че както по време на проверката, така и до приключването на съдебното следствие жалбоподателят не е представил писмени документи, които да описват конкретните ангажименти относно експлоатацията на булдозера. Ответникът моли съда да отхвърли жалбата, като не претендира присъждане на разноски, каквито не са и направени предвид това, че ответникът се представлява лично от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Ловеч. Ответникът моли съда да не кредитира показанията на свидетеля С. Л. поради роднинска връзка с управителката на дружеството – жалбоподател.
В съдебно заседание ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Заинтересованите страни – М.Х.Д. - лично, Х.С.Д. – чрез пълномощник майка си - М.Х.Д. и С.С.Д. – лично в съдебно заседание изразяват становище за основателност на жалбата. Изрично сочат, че жалбоподателят „******“ ЕООД, ЕИК: ***, не е бил работодател на починалия им наследодател С.Х.Д.. Изрично сочат, че свидетелят И.С.И. е наел на работа С.Д., като именно свидетелят И.С.И. е ръководил работата, ангажирал се е с изплащането на възнаграждение в размер на 100 лв. на ден на С.Д., водил е до обекта починалия им наследодател. Сочат, че именно от същия свидетел И.И. починалият Д. е чакал заплащането на възнаграждение в размер на 100 лв. на ден.
Заинтересованата М.Д. дава подробни обяснения, включително и в допусната очна ставка между нея и свидетеля И.С.И., като поддържа, че свидетелят И.С.И. е бил работодател на съпруга й - С.Х.Д., че именно свидетелят И. се е обадил по телефона да наеме на работа съпруга й, както и че същият свидетел е бил всеки ден на обекта, както и че именно свидетелят И.С.И. е возил с джип съпруга й от с. Рибарица до мястото на работа, като сочи, че съпругът й даже е имал спорове със свидетеля И.С.И..
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Относно допустимостта на жалбата във връзка с разпоредбата на чл. 159, т. 5, във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, съдът съобрази служебно събраните допълнителни доказателства, както и изричните становища /признание/ на ответника за допустимост на жалбата – вх. № 1490/24.04.2019 г. /на л. 22 от делото/ и вх. № 1898/03.06.2019 г. /на л. 53 –гръб от делото/. Допълнителен аргумент за допустимост на жалбата е и разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, т.к. е видно, че в обжалваното в настоящото производство постановление не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалбата.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради порок във формата на ИАА – непълнота на правно и фактическо основание, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона– отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
Оспореното постановление е издадено от компетентен, съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ орган – гл. инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" град Ловеч (видно от служебна карта на л. 81 по делото и длъжностна характеристика на л. 82-84 от делото), който представлява контролен орган на инспекцията по труда с необходимата териториална компетентност. Оспореното постановление е издадено в рамките на компетентността на издателя му, определена от чл. 399 и чл. 405а, ал. 1 от КТ, и чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Отделно страните не спорят относно компетентността на издателя на постановлението в нито един етап от производството. Ето защо съдът приема, че оспореното постановление е издадено от орган, притежаващ необходимите за това правомощия, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
При преценка на съответствието на обжалваното постановление с изискванията на чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК съдът констатира непълнота на правни и фактически основания. Никъде в Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 18093524/24.10.2018 г. не е посочено нито с думи в обстоятелственат част, нито като правна квалификация, че лицето С.Х.Д. е починало в резултат на настъпила злополука.
Съгласно чл. 405а, ал. 2 от КТ - Постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2.
В обжалваното Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 18093524/24.10.2018 г. изобщо не е посочена разпоредбата на чл. 405а, ал. 2 от КТ, което съдът намира за съществен порок на формата.
От друга страна в обжалваното постановление погрешно е посочена правната квалификация на чл. 405а, ал. 1 от КТ, вместо относимата за случая квалификация на чл. 405а, ал. 2 от КТ.
Налице е и непълнота на мотивите /фактически основания/ както в обжалваното Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 18093524/24.10.2018 г., така и в административната преписка, която е твърде оскъдна и се състои от писмени доказателства на 7 страници.
Следва да отново да се посочи, че съдът служебно е изисквал от ответника допълнителни писмени доказателства с нарочни определения - от з.с.з. на 27.05.2019 г., като е представена втора административна преписка от ответника на л. 55-64 от делото, като по същество приложените и с втората преписка от ответника писмени доказателства отново са лаконични на 7 страници – от л. 57 до л. 63 от делото.
С определение от з.с.з. на 12.07.2019 г. съдът отново е изисквал от ответника допълнителни писмени доказателства, като е указал на ответника доказателсвената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК.
С протоколно определение от 30.10.2019 г. съдът служебно е указал на ответника да сочи гласни доказателства, като до приключване на съдебното следствие ответникът не е посочил свидетели, нито каквито и да било други доказателства.
Ето защо съдът намира, че в обжалваното постановление има непълнота на мотивите /фактическите основания/, която не може да бъде преодоляна с доказателствата в административната преписка, предвид лаконичната административна преписка, представляваща 7 страници /от л. 57 до л. 63 от делото/, видно от които: на л. 57 от делото е представено уведомление по чл. 26 от АПК, на л. 58 от делото е представено свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част I, на л. 59 от делото е представен протокол за оглед от 17.10.2018 г., на л. 60 от делото са писмени обяснения на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2 от КТ на И.С.И. от 10.10.2018 г., на л. 61 от делото са писмени обяснения на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2 от КТ на С.А.Л. на 10.10.2018 г., на л. 62 от делото са писмени обяснения на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2 от КТ на Ц.В.В.от 15.10.2018 г., на л. 63 от делото са писмени обяснения на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2 от КТ на П.И.М. от 15.10.2018 г.
Следва да се посочи, че всички писмени обяснения от л. 60 до л. 63 от
делото са изключително лаконични, като липсват други събрани доказателства от
административния орган към административната преписка.
Както беше посочено по-горе в обжалваното Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 18093524/24.10.2018 г., не се сочи нито изрично, че е настъпила трудова злополука със смъртен случай, нито се съдържа анализ на събраните писмени обяснения от сочените по-горе лица, като няма и обсъждане на противоречията в писмените обяснения на същите лица.
Както беше посочено по-горе налице е и друг порок на формата по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, който съдът съобрази във връзка с преценка допустимостта на жалбата и разпоредбата по чл. 140, ал. 1 от АПК.
Поради това съдът приема, че обжалваното постановление е издадено при непълнота на правни и фактически основания, при погрешно посочване на правно основание по чл. 405а, ал. 1 от КТ, вместо относимата за случая квалификация на чл. 405а, ал. 2 от КТ, поради което е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК и само на това основание Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 18093524/24.10.2018 г. следва да бъде отменено.
Съдът констатира, че е налице и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводстевните правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя, че административният акт е издаден без да са изяснени действително относимите обстоятелства, вкл. кой е договарял извършване на работата с починалото в резултат на злополука лице С.Х.Д., от чие име и за чия сметка е била извършваната от С.Х.Д. работа.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК задължава административния орган да издаде съответния ИАА, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В този смисъл, въпреки че са взети писмени обяснения и то само от четири лица /на л. 60 от делото са писмени обяснения на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2 от КТ на И.С.И. от 10.10.2018 г., на л. 61 от делото са писмени обяснения на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2 от КТ на С.А.Л. на 10.10.2018 г., на л. 62 от делото са писмени обяснения на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2 от КТ на Ц.В.В.от 15.10.2018 г., на л. 63 от делото са писмени обяснения на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2 от КТ на П.И.М. от 15.10.2018 г./, същите писмени обяснения не са обсъдени в обжалвания в настоящото производство административен акт, нито е обсъдено тяхната непълнота и противоречие, нито са събирани служебно други доказателства от издателя на административиня акт.
При това положение е допуснато съществено нарушение както на разпоредбата на чл. 35 от АПК, така и не разпоредбата на чл. 36 от АПК, което е друго самостоятелно основание за отмяна на Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 18093524/24.10.2018 г.
Въпросното нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК в случая е съществено, доколкото недопускането му е могло да повлияе върху съдържанието на акта и да доведе издателя му до изводи, различни от формираните.
Обсъденото процесуално нарушение е обусловило и постановяването на обжалвания административен акт в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
С обжалваното Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 18093524/24.10.2018 г., издадено от гл. инспектор Е. И. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между: 1. ******“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. ******, ул. „***“ № ***, представлявано от управител С.Н.Л.; и 2. С.Х.Д., ЕГН: **********, считано от 10.10.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В чл. 405а, ал. 4 от КТ е предвидено, че въз основа на постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор.
Съответно чл. 1, ал. 2 от КТ въвежда правилото, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Цитираната правна уредба налага извод, че необходима материалноправна предпоставка за издаване на постановленията от вида на процесното, е констатирано по надлежния ред от контролните органи, предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, без тези отношения да са уредени като трудови.
Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател и съответно налице ли е допуснато от работодателя нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, като материалноправно основание за издаване на постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ.
Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.
Както беше посочено по-горе, в хода на проведеното административно производство преди издаване на обжалваното постановление не са изяснени съществени факти и обстоятелства относно правоотношенията, съществували между лицата, като събраните писмени доказателства се изразяват по същество в снемането на обяснения само от четири лица, които са твърде лаконични /от л. 60 до л. 63 от делото/.
В хода на съдебното следствие съдът разпита четирима свидетели: С.А.Л., И.С.И., П.И.М. и М.А.Р., като допусна очна ставка между заинтересованата страна М.Х.Д. и свидетеля И.С.И., както и допусна очна ставка между свидетеля С.А.Л. и свидетеля И.С.И., като изслуша и обясненията на заинтересованите страни - М.Х.Д. и С.С.Д..
Свидетелят С.А.Л. е син на управителя на жалбоподателя ******“ ЕООД, ЕИК: ***. В съдебно заседание на 03.06.2020 г. свидетелят Л. сочи, че той познава свидетеля И.С.И., който е отишъл при него с молба да му даде под наем булдозер, собственост на дружеството на жалбоподателя.
Между страните няма спор, че верижен булдозер, който е бил управляван от починалото лице С.Х.Д., към момента на настъпване на смъртната злополука на 10.10.2018 г. с шофьора на булдозера, е собственост на ******“ ЕООД, ЕИК: ***.
Това се установява от всички гласни доказателства и свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част I /на л.58 от делото/.
Свидетелят С.А.Л. сочи, че за този булдозер в тяхното дружество нямат персонал – правоспособен шофьор, който да го управлява, като при необходимост търсят външен човек за шофьор. Свидетелят Л. сочи, че дружеството на жалбоподателя се занимава с дърводобив и дървопреработване, че булдозерът им трябва за прокарване на горски пътища, че булдозерът е над 20 тона, че го ползват един или два пъти в годината и за това нямат назначен човек за шофьор на булдозера.
Свидетелят Л. сочи, че е отдал под наем булдозера на свидетеля И.С.И. за 4-5 дена, за което са му платени общо 2400 лв. на две вноски по 1200 лв. с приходни касови ордери. Свидетелят Л. сочи, че познава починалия С.Д., защото е ползвал неговите услуги, но не е работодател на Сви Д.. Свидетелят Л. сочи, че свидетелят И.С.И., след като е взел и превозил с „лодка” булдозера не е могъл да намери шофьор за него, поради което се е обърнал към Л. за съдействие да му препоръча познат шофьор. Свидетелят Л. сочи, че той само е свързал С.Д. със свидетеля И.С.И., като последният е трябвало да заплати на почналия шофьор възнаграждение за извършваната от него работа. Свидетелят Л. сочи, че мястото, където е станала смъртната злополука е експлоатирано от фирма ****” ЕООД, която била спечелила конкурс. Свидетелят Л. сочи, че починалият С.Д. е бил работник на ВЕЦ-а в гр. Априлци, като когато е станала злополуката е бил в отпуск.
Свидетелят И.С.И. в съдебно заседание на 03.06.2020 г. сочи, че той самият е имал уговорка с фирма „****” ЕООД, гр. *** „да добия дървесна маса на обекта, само че собственикът на фирмата поиска първо да изчистя пътищата”, поради което е потърсил свидетеля С. Л. с молба да му предостави под наем булдозера. Свидетелят И.И. изрично сочи, че той е организирал превозването на булдозера с „лодка”, че той е организирал работата, като той е помолил свидетеля П.М. да посочи на починалия шофьор С.Д. къде да прокарва пътища с булдозера. Свидетелят И. твърди, че не той е бил работодател на С.Д., като сочи, че на починалия шофьор е трябвало да бъде платено от свидетеля С. Л.. Свидетелят И. сочи, че той самият е платил само за наем на булдозера и е организирал превоза на същия. Свидетелят И. отрича някога да е звънял на починалия С.Д., като сочи, че не знае в какъв размер е бил уговореният хонорар на С.Д. за един ден. Свидетелят И. сочи, че са имали устна уговорка със свидетеля С. Л. „булдозерът да се дойде с булдозерист” . Свидетелят И. сочи, че той самият е возил починалия Д. „от рампата до болдозера” /обекта/, като сочи, че свидетелят П.М. го е придвижвал.
В допуснатата очна ставка между заинтересованата страна М.Х.Д. и свидетеля И.С.И., свидетелят И. сочи, че С. Л. е трябвало да плати хонорар на С.Д., а заинтересованата М.Д. сочи, че: „И.И. трябваше да плаща на моя мъж по 100 лв. на ден”. Заинтересованата М.Д. сочи, че: „това момче не съм го виждала, но моят мъж ми казваше, че И.е бил всеки ден на обекта с още двама. Твърдя, че всеки ден свидетелят И.И. е бил на обекта. Това го знам от мъжа ми.” Заинтересованата М.Д. сочи, че мъжът й е пътувал от Априлци до Рибарица със собствен транспорт, „и от там И. го взима с джипа и заминават. Винаги е работил с трима човека. Даже се е карал с И.”
В допуснатата очна ставка между свидетеля С.А.Л. и свидетеля И.С.И., не се изясняват противоречията в показанията на двамата свидетели кой от двамата е следвало да заплати хонорар на ден на починалия С.Д..
Свидетелят Л. поддържа, че той си е получил парите за наем на булдозера „авансово”, а свидетелят И. сочи, че са имали уговорка свидетелят Л. да заплаща на починалия С.Д.. Свидетелят Л. отрича, като сочи, че не е имало основание да плаща хонорар на С.Д., т.к. обектът е бил експлоатиран от друго дружество, като поддържа, че неговите пари, които е получил, са били единствено за отдаване под наем на булдозера.
Свидетелят П.М. сочи, че той единствен е бил на мястото на инцидента, когато е настъпила злополуката.
Свидетелят М. сочи, че: „моята дейност беше да им показвам къде да се оправи пътя от ерозията”, „аз съм бил там един ден и не ми е плащано. И.ме помоли да отида да му покажа къде е пътят. Не знам кой щеше да ми плати. Може би И.щеше да ми плати. Не знам за кой работи И.Ако трябва да ми плати, трябваше И.да ми плати”.
Свидетелят М. сочи, че само той е бил със С.Д., когато се е обърнал булдозера, като сочи, че: „Аз се обадих на И.и той се е обадил на полицията и на Бърза помощ.” Свидетелят М. сочи, че когато е станала злополуката със С.Д. на 10.10.2018 г. е бил безработен.
Свидетелят М.Р. сочи, че познава останалите свидетели от други дела „предния съд”. Свидетелят Р. сочи, че: „към момента на инцидента съм работил във фирма „****”. Свидетелят Р. сочи, че той самият има документ за управление на булдозер. Свидетелят Р. сочи, че И.го помолил да „свалим булдозера”. Свидетелят М. сочи, че: „към инцидента съм работил във фирма „****”, „фирма ****” си имам булдозер”.
Заинтересованата страна М.Х.Д. в обяснения и в очна ставка със свидетеля И.И. изрично поддържа, че съпругът й е бил нает от И., като сочи, чу „И.се обади у дома и той го нае”.
Съдът намира, че следва да кредитира преди всичко обясненията на заинтересованата страна М.Х.Д. в обяснения, включително и в очната ставка със свидетеля И.И..
Заинтересованата М.Д. е съпруга на починалия С.Х.Д., няма интерес да дава неверни обяснения, най-малкото защото е потърпевша от смъртната злополука с мъжа й. Отделно заинтересованата М.Х.Д. като съпруга най-добре знае кой именно е трябвало да заплати хонорар на съпруга й С.Д..
Следва да се посочи, че обясненията на М.Д. се потвърждават от показанията на всички свидетели, включително индиректно от показанията на свидетеля И.И.. Видно от всички гласни доказателства организатор на целия процес е бил свидетелят И.И..
При това положение съдът приема за установено, че от всички гласни доказателства се установи, че починалият С.Д. е работил при друг работодател „ВЕЦ”, като е бил в отпуск по време на злополуката, бил е нает да извърши определена дейност – да управлява булдозер, който е трябвало да прокарва горски пътища.
Няма данни за уговаряно работно време, почивки и отпуски със С.Д..
Има данни за уговаряно единствено възнаграждение в размер на 100 лв. на ден. Налице са елементи на облигационно отношение по уговаряне на определен резултат – почистване на пътища.
При това положение съдът намира, че от една страна не се установи С.Д. да е бил нает по трудово правоотношение по повод настъпилата на 10.10.2018 г. злополука, но от друга страна по-същественото не се установи С.Д. да е бил нает от дружеството – жалбоподател ******“ ЕООД.
Видно както от обясненията на заинтересованата страна М.Х.Д., така и от показанията на свидетелите С. Л., П.М. и М.Р., организатор на целия процес е бил свидетелят И.С.И..
Това не се опровергава и от показанията на самия свидетел И.И., който признава, че той самият е организирал както превозването на наетия от дружеството - жалбоподател булдозер с „лодка”, така и процесът по организиране на прокарването на горски пътища, така и самото превозване на булдозериста С.Д. с джип до място на работа и респ. мястото на смъртната злополука.
Отделно свидетелят И.И. е сочен като организатор на цялата дейност и от свидетелите П.М. и М.Р., освен от свидетеля Л..
Отделно именно на свидетеля И.И. е съобщено от единствения очевидец на злополуката - свидетеля П.М. - за настъпилия инцидент със С.Д. и именно той е позвънял на полицията и Бърза помощ, което не би станало, ако свидетелят И.И. не е организатор на цялата дейност.
Ето защо съдът приема, че макар и свидетелят И.И. да отрича в показанията си, че той е следвало да заплати хонорар от 100 лв. на ден на починалото лице, съдът намира, че това е защитна теза на свидетеля И. предвид висящо наказателно производство, за което няма данни на какъв етап е, но последното обстоятелство е ирелевантно.
Ето защо съдът намира, че обжалваното постановление, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между: 1. ******“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. ******, ул. „***“ № ***, представлявано от управител С.Н.Л.; и 2. С.Х.Д., ЕГН: **********, считано от 10.10.2018 г., противоречи и на разпоредбите на материалния закон, което е друго самостоятелно основание за отмяната му – чл. 146, т. 4 от АПК.
Както вече се посочи, съдът е указал на ответника доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК. В тежест на административния орган е да установи наличието на фактическите основания за издаване на процесното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. При проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение трябва да са събрани достатъчно убедителни доказателства както за самото наличие на такова правоотношение, така и за работодателя по него, а в случая такива доказателства липсват. Контролният орган не е доказал, че именно ******“ ЕООД, ЕИК: *** е работодател на починалия С.Х.Д., като в хода на съдебното следствие се установи, че друго лице е ангажирало С.Х.Д. към момента на настъпване на злополуката с него на 10.10.2018 г.
Поради това жалбата е основателна, като обжалваното постановление следва да бъде отменено на основания - чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
В същия смисъл е и
практиката на ВАС: Решение № 7785 от 18.06.2020 г. по адм.д.
№ 591/2020 г., Решение № 2434 от 14.02.2020 г. по адм.д.
№ 14008/2019 г. на ВАС, Решение № 17498 от 19.12.2019 г. по адм.д.
№ 4831/2019 г. на ВАС, Решение № 5006 от 28.04.2020 г. по адм.д.
№ 457/2020 г. на ВАС и др.
С оглед изхода на спора и по
правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващия следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски. Жалбоподателят е представил списък на разноски
на л. 143 от делото, видно от който претендира разноски в размер на 750 лв., от
които 50 лв. –държавна такса и 700 лв. – адвокатско възнаграждение. Видно от
платежно нареждане на л. 29 от делото, се доказва разход на жалбоподателя за
платена държавна такса в размер на 50 лв. Жалбоподателят е представил
единствено пълномощно на л. 30 от делото, като пълномощното е без дата, без да
е представил договор за правна защита и съдействие. До приключване на делото не
е представен договор за правна защита и съдействие на жалбоподателя, поради
което разноските на жалбоподателя за заплатен адвокатски хонорар в размер на
700 лв. остават недоказани. Отделно при липса на договор за правна защита и съдействие,
не може да се установи и дата на същия договор, от където да се установи и
приложимата редакция на НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ
По тези съображения предвид недоказаност на разноските за адвокат на жалбоподателя в размер на 700 лв. следва да бъде осъден ответника да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „******“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. ******, ул. „***“ № ***, представлявано от управител С.Н.Л., съдебен адрес:***, Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 18093524/24.10.2018 г., издадено от гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между: 1. ******“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. ******, ул. „***“ № ***, представлявано от управител С.Н.Л.; и 2. С.Х.Д., ЕГН: **********, считано от 10.10.2018 г.
ОСЪЖДА основание чл. 143, ал. 1 от АПК Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч, да заплати на „******“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. ******, ул. „***“ № ***, представлявано от управител С.Н.Л., направените по делото разноски в размер общо на 50 лв./петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: