МОТИВИ към Присъда от 14.04.2021г. на КжРС
по НЧХД № 1194/ 2020г.
С тъжба е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Д.Е.И. за
това, че на 14.04.2020г. в гр.Кърджали като извършител в съучастие с Д.А.М. и Е.М.М.,***,
причинил на Г. *** телесна повреда извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща
се в разкъсно- контузна рана на лигавицата на горната устна, отчупване на фрагмент
от четвърти горен ляв зъб, кръвонасядания на кожата на лицето и на лигавицата
на горната устна и лявата буза- престъпление по чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
Със същата тъжба е повдигнато и второ обвинение срещу
подсъдимия Д.А.М. за това, че на 14.04.2020г. в гр.Кърджали като извършител в съучастие
с Д.Е.И. и Е.М.М.,***, причинил на Г. *** телесна повреда извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК, изразяваща се в разкъсно- контузна рана на лигавицата на горната
устна, отчупване на фрагмент от четвърти горен ляв зъб, кръвонасядания на кожата
на лицето и на лигавицата на горната устна и лявата буза- престъпление по чл.130
ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
Повдигнато е с настоящата тъжба и обвинение срещу
подсъдимия Е.М.М. за това, че на 14.04.2020г. в гр.Кърджали като извършител в съучастие
с Д.Е.И. и Д.А.М.,***, причинил на Г. *** телесна повреда извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК, изразяваща се в разкъсно- контузна рана на лигавицата на горната
устна, отчупване на фрагмент от четвърти горен ляв зъб, кръвонасядания на кожата
на лицето и на лигавицата на горната устна и лявата буза- престъпление по чл.130
ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
Съвместно в наказателния процес е приет за разглеждане и граждански
иск предявен от тъжителя Г.Р.Г. срещу подсъдимите Д.А.М., Д.Е.И. и Е.М.М.,*** за
сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно
със законната лихва от датата на увреждане- 14.04.2020г. до окончателното
изплащане, както и разноските по делото.
Представителят на тъжителя в ход по същество настоява, че
повдигнатото с тъжба обвинение е доказано изцяло, както от обективна, така и от
субективна страна. Моли съда да приеме, че телесните увреждания нанесени на
тъжителя са в пряка причинно следствена връзка от поведението на подсъдимите,
поради което те са извършили престъпление по чл.130 ал.1 от НК срещу тъжителя.
По отношение на гражданския иск пледира за неговата доказаност, тъй като
уврежданията са няколко съгласно описаното в съдебно- медицинските документи.
Тази сума би репарирала всички тези увреждания. Моли съда да постанови присъда,
с която да наложи на подсъдимите съответното наказание предвидено в
наказателния кодекс за извършеното от тях престъпление от частен характер по
чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК. Моли да им се присъдят и направените по делото
разноски. Тъжителят Г.Г. се придържа към казаното от адвоката.
Подсъдимият Д.А.М. не се признава за виновен и дава
обяснения, в които отрича на инкриминираната дата както той, така и другите
двама подсъдими, да са удряли тъжителя Г.Г.. Признава, че вечерта на
14.04.2020г. четиримата са се срещнали в гр.Кърджали в близост до училище
„Славейков“, при която провели разговор. Тъжителят се ядосал и хванал
подсъдимия Д.И. за врата с лявата си ръка, а с дясната- извадил нож от десния
си джоб. Поради това Д. и Е. го бутнали, при което тъжителят Г. си ударил гърба
в управлявания от него автомобил, но не паднал на земята. Тогава тримата
подсъдими избягали, а тъжителят Г. ги подгонил с колата, но не успял да ги
настигне, тъй като те се разбягали в различни посоки. В своя защита подсъдимият
Д.М. не казва нищо, а в последна дума моли съда да го оправдае, тъй като не се
чувства виновен.
Подсъдимият Д.Е.И. не се признава за виновен и дава обяснения,
в които признава, че на инкриминираната дата тримата подсъдими се видели с тъжителя
Г.Г.. По време на разговор между тях последният го хванал за врата и извадил нож.
За да преустанови това действие, той и подсъдимият Е.М. бутнали тъжителя Г.Г.,
който се опрял на колата си. След това тримата подсъдими избягали, при което
тъжителят ги преследвал с автомобила си, при което те се разбягали в различни
посоки. В своя защита и в последната си дума подсъдимият Д.И. моли съда да го оправдае,
тъй като не се чувства виновен.
Подсъдимият Е.М.М. не се признава за виновен и дава обяснения,
в които признава, че на инкриминираната дата тримата подсъдими се срещнали с
тъжителя Г.Г., при която разговаряли. По едно време последният хванал Д. за
врата с лявата си ръка и извадил от джоба си метален предмет като нож. Тогава
той и Д.И. бутнали тъжителя Г. с ръце, при което той се подпрял на колата си.
Тогава тримата подсъдими избягали в различни посоки, заради което не могли да
бъдат застигнати от тъжителя с неговия автомобил. В своя защита и в последната си
дума подсъдимият Е.М. моли съда да го оправдае, тъй като не се чувства виновен.
Защитникът на тримата подсъдими настоява, че събраните по
делото доказателства сочат фактическа обстановка, която е коренно различна от
тази изложена в тъжбата. Доказателствата по делото по никакъв начин не доказват
наличие на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, тъй като те не сочат подсъдимите
да са нанесли какъвто и да било удар в областта на лицето и по други части на
тялото на тъжителя. Моли съда да намери тъжбата за недоказана и да приеме, че
подсъдимите не са извършили престъплението, в което са обвинени. Настоява да им
се присъдят направените по делото разноски. По отношение на гражданския иск
защитникът пледира, че ако съдът признае подсъдимите за виновни, то същият е
завишен.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по
делото, прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият
Д.Е.И., роден на ***г. в гр.Кърджали, живущ ***, български гражданин, неженен, с
основно образование, ученик, неосъждан, с ЕГН **********. Подсъдимият Д.А.М.,
роден на ***г. в гр.Кърджали, живущ ***, български гражданин, неженен, със средно
образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********. Подсъдимият Е.М.М., роден
на ***г. в гр.Кърджали, живущ ***, български гражданин, неженен, с основно образование,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Тримата подсъдими и тъжителят Г. се познавали от преди. На
датата 14.04.2020г. вечерта подсъдимият Д.М. се обадил по телефона на тъжителя Г.Г.
и се говорили да се срещнат след около половин час, за да разговарят. По този
повод Г.Г., който управлявал своя автомобил придружаван от свидетелката М.Й.,
се отправил в посока училище „Славейков“ в гр.Кърджали кв.Възрожденци. Около
23ч. той пристигнал на уговорената среща и слязъл от автомобила. Неговата
спътничка М.Й. останала в колата. Там тъжителят Г.Г. се срещнал с тримата
подсъдими Д.И., Д.М. и Е.М., където разговаряли. По едно време тъжителят Г.
повишил глас и хванал за врата подсъдимия Д.И. с лявата ръка, а с дясната- извадил
нож от джоба си. Тогава подсъдимите Д.И. и Е.М. бутнали по гърдите с ръце
тъжителя Г.Г., при което той се подпрял на управлявания от него автомобил. След
това и тримата подсъдими заедно с техния приятел- свидетелят П.Я., започнали да
бягат по улицата. Тъжителят Г.Г. се качил в автомобила си и го привел в
движение като следвал четирите момчета. Скоро бягащите се разпръснали в
различни посоки и така не могли да бъдат застигнати от Г.Г.. Тогава последният
заедно със своята спътничка М.Й. посетил Спешно отделение при МБАЛ „Д-р
Ат.Дафовски“ в гр.Кърджали, където бил прегледан в 23,30ч. същата вечер и му
бил издаден лист за преглед. В него в анамнезата е записано, че е съобщил, че е
бил ударен от второ лице с юмруци по лицето като се оплаква от главозамайване и
главоболие, а обективното му състояние е отчетено като повърхностна рана около
лява орбита и лявата страна на бузата. От там тъжителят Г.Г. посетил Районно
управление- Кърджали, където подал сигнал срещу тримата подсъдими. По този
повод свидетелят А.Х., в качеството му на полицейски инспектор в РУ- Кърджали,
извършил полицейска проверка, при която провел беседи с участващите, при които
двете страни взаимно се обвинявали за възникналия инцидент, както и снел
писмени обяснения от тях. Тази полицейска проверка завършила с Постановление на
прокурор при Районна прокуратура- Кърджали от 27.05.2020г. за отказ да се
образува досъдебно производство.
Видно от Съдебномедицинско удостоверение № 47/ 2020г. на
датата 15.04.2020г. тъжителят Г.Г. бил прегледан от съдебен лекар, при който
преглед се установило разкъсно- контузна рана на лигавицата на горната устна,
отчупване на фрагмент от четвърти горен ляв зъб, кръвонасядания на кожата на
лицето и на лигавицата на горната устна и лявата буза на Г.Г., при което разкъсно-
контузна рана на лигавицата на горната устна и отчупване на фрагмент от четвърти
горен ляв зъб към момента на причиняването са довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични
увреждания са причинили болка и страдание. Тези увреждания били получени при
действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да е
възникнало така, както съобщава освидетелствания, а именно бил бит с юмруци и
ритници от познати му лица.
По делото е назначена и Съдебно- медицинска експертиза по
писмени данни № 31/ 2021г., чието заключение съвпада с констатациите от Съдебномедицинско
удостоверение № 47/ 2020г., с допълнение, че възстановителният период при
подобни увреждания е с продължителност около 10- 15 дни. При разпита на вещото
лице в съдебно заседание се установява, че описаните увреждания не могат да
бъдат причинени с бутане с ръка. Те са били причинени с поне два- три и повече
удара с юмруци и ритници в областта на лицето.
Тази фактическа обстановка се установи от обясненията на
подсъдимите Д.И., Д.М. и Е.М., от свидетелските показания на М.Й., П.Я. и А.Х..
Всички те изграждат една последователна и логична житейска картина, в която
обаче не можа по безспорен начин да се установи, че дейците са нанасяли удари с
ръце и крака на тъжителя в областта на лицето, от които той да е получил леки
телесни повреди, описани в цитираното по- горе Съдебно- медицинско
удостоверение и Съдебно- медицинска експертиза. Съображенията на настоящата
инстанция за това са следните: По делото са налични гласни доказателства на
очевидци на случилото се с изключение на свидетеля Х.. Съдът кредитира показанията
дадени от М.Й. и П.Я. поради следното: всички те са били на мястото на инцидента,
поради което са придобили непосредствени впечатления както от поведението на подсъдимите,
така и от това на пострадалия; показанията на всички тях са еднопосочни, взаимно
се допълват и са последователни. Те изграждат една логична житейска картина, която
кореспондира и с обясненията и на подсъдимите. Поради този синхрон между тези
свидетелски показания и обясненията на подсъдимите Д.И., Д.М. и Е.М., последните
бяха ценени при установяване на обективната истина по делото. Прочее настоящата
инстанция кредитира и показанията на свидетеля А.Х. в частта за постъпилата
жалба от Г.Г. и за възникнало пререкание между двете страни по делото на
14.04.2020г. в гр.Кърджали. Но предвид на това, че неговото твърдение за
възникнало сбиване впоследствие от което на Г.Г. е нанесена лека телесна
повреда, не бе потвърдено от никакви други доказателства, а това е необходимо,
тъй като той не е очевидец на случилото и неговите показания са косвени, то в
тази им част не им бе дадена вяра. Прочее по делото не бе събрано нито едно
доказателство, което да сочи, че който и да било от тримата подсъдими е нанесъл
удар по лицето на пострадалото лице Г..
Съдът кредитира Съдебномедицинско удостоверение 47/ 2020г.
от извършен преглед на датата 15.04.2020г. и Съдебно- медицинска експертиза по писмени
данни № 31/ 2021г., от които се установява за настъпили телесни увреждания на
тъжителя Г.Г.. Но по делото не бе събрано нито едно пряко или косвено доказателство,
което да установява участие на който и да било от тримата подсъдими изразяващо
се в нанасяне на удари по лицето на пострадалото лице Г., което води до извода
за липса на тяхно участие при извършване на твърдените действия. При изразеното
твърдение от вещото лице, че описаните увреждания не могат да се причинят от
бутане с ръка, то настоящата инстанция намира, че телесните увреждания цитирани
в заключението са настъпили от удари с юмруци и ритници по лицето на
пострадалия. В случая при съпоставянето с всички други приобщени по делото
доказателства, съдът стига до извода, че телесните увреждания не са получени от
удари нанесени му от подсъдимите Д.И., Д.М. и Е.М.. Вярно е, че е налице телесен
увреждащ резултат по лигавицата на горната устна, по левия зъб, по кожата на
лицето и лявата буза на тъжителя Г.Г., но с оглед събрания доказателствен
материал- гласните такива, от които няма нито един очевидец на нанесени удари
от дейците по отношение на пострадалия Г., от писмени- съдебномедицинско
удостоверение № 47/ 2020г. от извършен преглед на датата 15.04.2020г., Лист за
преглед № 6069/ 14.04.2020г., Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 27.05.2020г. на Районна прокуратура- Кърджали, както и от Съдебно- медицинска експертиза по писмени данни
№ 31/ 2021г., то настоящата инстанция приема, че не е налице пълно доказване на
твърдението в тъжбата, че именно подсъдимите Д.И., Д.М. и Е.М. на 14.04.2020г.
са нанесли удари в областта на лицето, които да са причинили посочените телесни
увреждания на пострадалия Г.Г..
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Изпълнителното
деяние на причиняването на лека телесна повреда е дадено в закона в две форми-
по чл.130 ал.1 и ал.2 от НК. Изпълнителното деяние, с което се засягат
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве
и физическата цялост на личността, трябва да са осъществени чрез действие,
както се твърди в тъжбата, а именно нанасяйки удари по лицето на тъжителя. При
така установената фактология тримата подсъдими от обективна и субективна страна
не са осъществили състава на нито едно от двете посочени престъпления. Това е
така, защото не се установи някой от тях да е причинил каквито и да било
увреждане на тъжителя Г.Г.. Настоящата инстанция следва да отбележи, че
присъдата съгласно чл.303 ал.1 от НПК не може да почива на предположения, а
обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин на основание ал.2 на
цитираната норма. Освен това по делото не следва да се установява причината
връзка между удари и описаното телесно увреждане, тъй като не беше констатирано
да е осъществено изпълнителното деяние чрез действие. В случая безспорно е
налице увреждане, но без наличието на удари, установена връзка между тях и
резултат, няма как да е налице престъпление, защото общественоопасните
последици не са настъпили в резултат на поведението на тримата подсъдими. И тъй
като не се доказа, така както изисква закона, да е осъществен състава на
престъплението лека телесна повреда и по двете форми, то съдът оправда
подсъдимите по настоящото дело, както по чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, така
и по чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 от НК.
По гражданския иск: Съдът предвид
изхода на делото намира, че не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради
което приема, че тримата подсъдими след като не са извършили преписваните им престъпления,
не са длъжни да обезщетяват вредите, които не са причинили на пострадалия Г.Г. в
резултат на твърдяно противоправно престъпно поведение извършено на 14.04.2020г.
по чл.130 ал.1 и ал.2 вр.чл.20 ал.2 от НК. Поради това отхвърли предявения граждански
иск от него против подсъдимите Д.И., Д.М. и Е.М. да му заплатят солидарно сумата
от 5000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
от извършеното на 14.04.2020г. престъпление ведно със законната лихва считано от
14.04.2020г. до окончателното изплащане, като недоказан и неоснователен.
Предвид изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът възложи на тъжителя Г.Г. направените по делото разноски от страна на
подсъдимия Е.М. в размер на 600.00лв., представляващи такива за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения от фактическо и правно естество
и по вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: