№ 3540
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110108026 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от П. Г. Д., чрез пълномощника адв. К. С., срещу „С.Г. Г“ ЕАД
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за установяване
недължимост на вземания в общ размер на 20 100 лева – частичен иск от общо 1 012
651,14 лева, поради изтекла погасителна давност, които вземания се събират
принудително по изпълнително дело №ххх по описа на ЧСИ М П с район на действие
СГС, образувано по изпълнителен лист от 04.07.2007г. по ч.гр.д. №14614/2007г. по
описа на СРС, 30 състав, издаден в полза на „П АД, като вземанията са придобити от
„С.Г. Г“ ЕАД по силата на договор за цесия.
Ищецът твърди, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано по молба на първоначалния взискател „П АД друго изпълнително дело
№ххх на ЧСИ С Я с район на действие СГС с длъжници „С“ АД, П. Г. Д., С Й Д., И М
А и Д Б А.а. Посочва, че след образуване на изпълнителното производство срещу
ищеца са извършвани действия с цел проучване на имущественото му състояние, като
са направени справки за наличие на трудови правоотношения и справки за
притежавано от него имущество, като впоследствие били наложени запори върху
банкови сметки на ищеца, възбрани върху притежавани от него недвижими имоти, а на
11.02.2010г. бил извършен опис и оценка на притежаван от ищеца недвижим имот.
Именно това било последното извършено срещу ищеца изпълнително действие,
поради което на 11.02.2012г. изпълнителното производство било прекратено по силата
на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В рамките на изпълнителното дело
били извършвани изпълнителни действия, но всички те били насочени спрямо другите
длъжници, а не срещу ищеца, поради което не можели да му бъдат противопоставени.
Извършените изпълнителни действия срещу другите длъжници не водели до
прекъсване нито на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нито до прекъсване на
погасителната давност в полза на ищеца П. Д.. Поддържа, че давността е започнала да
тече, считано от последното валидно предприето срещу ищеца изпълнително действие
1
на 11.02.2020г., и към датата на образуване на изп. дело №ххх на ЧСИ М П давността е
изтекла. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че не дължи на ответника посочената сума
поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Ответникът „С.Г. Г“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Х. М., е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск, като поддържа, че
вземането не е погасено по давност. В хода на изпълнителното производство били
предприети редица изпълнителни действия, целящи удовлетворяване на вземането, по
отношение на което била приложима общата петгодишна давност. Следвало да се
приеме, че конституирането на нов кредитор и молбата за предприемане на
изпълнителни действия прекъсвали давността и от 2019г. започнала да тече нова
давност. Ежемесечните плащания, правени по делото, също прекъсвали давността.
Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение,
поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.
В случая ищецът твърди, че не дължи сумите, посочени в изпълнителния лист,
издаден по ч.гр.д. №14614/2007г. по описа на СРС, 30 състав, поради изтекла
погасителна давност.
Оспореното като погасено по давност задължение е за заплащане на главница по
договор за кредит. На основание чл. 110 ЗЗД задължението за главница по договора за
кредит се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок. Предвид липсата на
други доказателства, следва да се приеме, че давностният срок за вземанията е
започнал да тече от датата, на която срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен
лист – 04.07.2007 г.
Следва да се установи дали процесните вземания са погасени по давност.
За събиране на вземанията по горепосочения изпълнителен лист, издаден на
04.07.2007г., е образувано изп. дело №ххх/2009г. по описа на ЧСИ С Я с район на
действие СГС, като с подадената на 07.07.2009г. молба за образуване на изпълнително
производство взискателят „ПИБ“ АД е поискал извършването на конкретни
изпълнителни способи по отношение на длъжника. Видно от материалите по
изпълнителното производство, със запорно съобщение от 12.08.2009 г. е наложен запор
върху притежаваните от длъжника леки автомобили. С разпореждане на ЧСИ Я от
10.08.2009 г. е поискано вписването на възбрана върху притежаваните от длъжника
недвижими имоти. Със запорно съобщение от 12.08.2009 г. е наложен запор върху
дружествените дялове на длъжника в капитала на „З“ ЕООД. Със запорни съобщения
от 10.08.2009 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника. С
разпореждания на ЧСИ от 14.08.2009 г. и от 19.08.2009 г. е поискано вписването на
възбрана върху притежавани от длъжника недвижими имоти, като на 18.08.2009 г. и на
24.08.2009 г. възбраните са били вписани. С разпореждане на ЧСИ от 28.08.2009 г. е
поискано вписването на възбрана върху притежаваното от длъжника право на строеж.
2
С молба от 18.01.2010 г. взискателят е поискал извършването на конкретно
изпълнително действие по отношение на длъжника – насрочване на опис на недвижим
имот, като е насрочен такъв за 01.02.2010 г., като с разпореждане на ЧСИ от 03.02.2010
г. описът е отложен за 11.02.2010 г., на която дата е извършен опис на притежавания от
длъжника недвижим имот. С молба от 09.01.2012 г. взискателят е поискал налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника. С молба от 21.10.2013 г. взискателят е
поискал налагането на запор върху вземанията на длъжника, като на 22.10.2013 г. е
наложен исканият запор. На 22.11.2013 г. е постъпила сума по сметка на ЧСИ от
наложения запор на длъжника. С молба от 19.01.2015 г. взискателят е поискал да бъде
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С молба от 11.07.2017 г.
взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия по
отношение на длъжника. С молба от 16.01.2018 г. взискателят е посикал извършването
на конкретни изпълнителни действия по отношение на длъжника. По молба на
взискателя от 20.03.2019 г. за връщане на изпълнителния лист, с постановление на
ЧСИ от 21.03.2019 г. изпълнителното дело е прекратено.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ М
П, същото е образувано на 03.01.2023 г. по подадена молба от цесионера „С.Г.Г“ ЕАД
за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен
лист от 04.07.2007г. Със запорни съобщения от 05.01.2023 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, върху получаваната от същия пенсия, както и
върху банковите му сметки. На 26.01.2023 г. е наложен запор върху притежавания от
длъжника лек автомобил. С искания от 06.03.2023 г., от 13.03.2023 г. и от 17.03.2023 г.
на ЧСИ е поискано вписване на възбрана върху притежаваните от длъжника
недвижими имоти, като на 24.03.2023 г., на 27.03.2023 г., на 12.04.2023 г. и на
24.04.2023 г. възбраната е вписана.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване
на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно
вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от
ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а
според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника. Тук следва да се съобрази приетото в ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК ВКС, а именно, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията
по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За
тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила
ППВС № 3/1980 г. След този момент, ВКС, с т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС,
постановява, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГКТК
на ВКС по тълк. дело №2/2013г. прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
3
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови
изпълнителни способи.
Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Според становището,
възприето в мотивите на цитираното тълкувателно решение, в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна
възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява
иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността се
прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да
направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ
(кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в
сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи).
Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп. производство производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , че прекратяването на изп.
производство настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изп.
производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането
на последното по време валидно изпълнително действие.
В случая, както се посочи по-горе, давността за вземанията по изпълнителния
лист е петгодишна, като с подаваните от първоначалния взискател молби в хода на
изпълнително дело №ххх/2009г. по описа на ЧСИ С Я, с които са посочени конкретни
изпълнителни способи и е направено искане за предприемане от съдебния изпълнител
на действия за събиране на вземанията, както и с предприетите от страна на съдебния
изпълнител действия, давността е многократно прекъсната. Съдът намира, че делото е
било перемирано на 19.01.2017 г., доколкото в продължение на 2 години от последното
валидно изпълнително действие, а именно подаване на молба от 19.01.2015 г. от страна
на взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
няма данни да са поискани от взискателя и да са извършвани от съдебния изпълнител
изпълнителни действия. Следователно след 19.01.2017 г. всички действия, годни да
прекъснат давността, са предприети по прекратено ex lege на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК изпълнително производство, но те са извършени в рамките на 5-годишния
срок на погасителната давност, доколкото съдът съобрази следното: С Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, са дадени следните
4
разяснения: „Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата
правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може
да я зачете/, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен
да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.“. Предвид
изложеното съдът счита, че с проявената от взискателя активност чрез подаване на
молбите от 11.07.2017 г. и от 16.01.2018 г., както и с образуване на новото
изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ М П на 03.01.2023 г., по което са
предприети конкретни изпълнителни действия, погасителната давност за вземанията
срещу длъжника е прекъсвана и всеки път е започвала да тече нова 5-годишна давност,
която към датата на подаване на исковата молба не е изтекла.
По изложените съображения, съдът приема, че оспореното в настоящото
производство вземане не е погасено по давност. Предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор, право на разноски има единствено ответникът,
доколкото обаче същият не претендира такива, не се следва присъждането на разноски.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. ххх, чрез
пълномощника адв. К. С., срещу „С.Г. Г“ ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление: гр. ххх, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК
за установяване недължимост на вземания в общ размер на 20 100 лева – частичен иск
от общо 1 012 651,14 лева, поради изтекла погасителна давност, които вземания се
събират принудително по изпълнително дело №ххх по описа на ЧСИ М П с район на
действие СГС, образувано по изпълнителен лист от 04.07.2007г. по ч.гр.д.
№14614/2007г. по описа на СРС, 30 състав, издаден в полза на „П АД, придобити от
„С.Г. Г“ ЕАД по силата на договор за цесия.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6