№ 19635
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110135338 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба от ЗЕАД „Б. В. И. Г." ЕАД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С...., чрез адв. Я., срещу С. О. ЕИК:
********* ул. ...... гр. София, ПК 1000, чрез юрк. М. К., с която се иска
осъждане на ответника да заплати сумата от 317,00 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт" по
щета № 470423242402227 във връзка със застрахователно събитие - ПТП,
настъпило на 11.01.2024 г. в гр. София, кв. „Бусманци", на ул. „5010".
Ищецът твърди, че на 11.01.2024 г. в гр. София, кв. „Бусманци", на ул. „5010",
водачът на л.а. „Мерцедес Бенц Е280" с per. № *********, попада в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на
което на автомобила биват нанесени щети. В резултат на ПТП били увредени
предна дясна джанта, предна дясна гума, преден десен подкалник, преден
десен тас и кора по предна броня. Поддържа, че с изплащането на
застрахователното обезщетение ЗЕАД „Б. В. И. Г." ЕАД на основание чл. 410
от Кодекса за застраховането встъпва в правата на застрахования собственик
на увреденото имущество срещу С. О., която е отговорна за поддържането на
пътя. До С. О. била изпратена регресна покана за възстановяване на
заплатеното обезщетение в размер на 317,00 лв. С писмо от 09.05.2024 г. С. О.
изрично отказала да заплати дължимата сума. Ето защо счита че за него е
налице интерес от настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.
1
Поддържа че липсва точна индивидуализация на мястото на настъпване на
процесното събитие. Изтъква, че в тежест на ищеца е да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, безпротиворечивото наличие на
твърдените от него обстоятелства. В тази връзка не са представени никакви
преки доказателства, които да потвърждават наличието на препятствие на
пътното платно (дупка). Липсва каквото и да е описание на твърдяната пътна
неравност, поради което, в случай че ищеца не представи доказателства на
наличието на същата, не би могло да се приеме, че подобна съществува. Сочи
че липсвал протокол за ПТП. Сочи че не било доказано, че процесното ПТП е
станало на път, поддържан от С. О..
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.3
от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане
на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/
предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди ; тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С доклада по делото, приет без възражения от страните че ищецът
заплатил застрахователно обезщетение в сочения от него размер и че
процесният л.а. „Мерцедес Бенц Е280" с per. № ********* бил застрахован
при ищеца със „Каско Стандарт" валидна към датата на настъпване на
произшествието
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали е настъпило
твърдяното ПТП, в резултат на което на застрахования автомобил са били
нанесени твърдените имуществени вреди, в т.ч. с неговия механизъм,
настъпило ли е покрито от застрахователния договор събитие и съответно
дали ищецът е бил в риск, както и и с това дали водачът на процесното
превозно средство е съпричинил вредоносния резултат.
В производството по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е трето лице по
отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да
противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу
застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които
се основават на застрахователното отношение, в т.ч. и за липсата на валиден
застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките,
посочени в чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - виж Решение № 64 от 15.06.2010 г. на ВКС
2
по т. д. № 667/2009 г., І т. о., ТК.
От показанията на разпитания в хода на производството свидетели А. К.
Я. и В. А. Н., които следва да бъдат ценени като ясни, последователни, и
неопровергани от останалите доказателства по делото, както и от
заключението по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, което съдът
кредитира като пълно, подробно и компетентно се установяват деликта и
причинната връзка с вредите. В тази връзка съдът намира, че на 11.01.2024 г. в
гр. София, кв. „Бусманци", на ул. „5010", водачът на л.а. „Мерцедес Бенц
Е280" с per. № *********, попада в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно. Вследствие на преминаването през дупката на автомобила
били увредени предна дясна джанта, предна дясна гума, преден десен
подкалник, преден десен тас и кора по предна броня.
От заключението по допуснатата САТЕ се установява, че механизма на
увреждане на гумата сочи на преодоляване на препятствие на пътя, което
кореспондира с дадените свидетелски показания и отговаря на препятствието.
Тук следва да се посочи, че тезата на ответника за друг механизъм на
произшествието не се подкрепя от данните по делото.
С оглед оспорването на ответника, че не се установява че, че пътят, на
който е реализираното произшествието, е общински съдът намира следното:
По смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗП местните пътища са общински и частни,
отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от
местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. От
показанията на свидетелите се установява, че ПТП е настъпило на път в
територията на с. Бусманци, С. О. поради което и с оглед разпоредбите на чл.
19, ал.1, т.2 и чл. 31 ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява
дейностите по поддържането и ремонта му е именно ответникът. Общината
като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите
служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните по изграждането, ремонта и
поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението
по чл. 31, ал. 1 ЗП, поради което ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители.
Съгласно чл. 47 ППЗП поддържането на пътищата включва полагането
на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на
локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от
нормалната експлоатация на пътя. Законът вменява задължението за
организиране изпълнението на тези дейности на Общините за общинските
пътища.
Произходът на препятствието на пътната настилка е ирелевантен за
ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и
3
абстрактно задължение на ответника да поддържа републиканските пътища,
без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им
негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик - виж и чл. 167, ал. 1
ЗДвП.
В контекста на изложеното съдът счита, че увреденият /собственикът на
застрахованото МПС/, има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта,
че е за платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е
възникнало регресно право срещу делинквента.
Следващият спорен въпрос е свързан с размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на
вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно
прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г.
Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество -
чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната
сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
В частност от кредитираното заключение по съдебната автотехническа
експертиза се установява, че стойността на ремонта, необходим за
отстраняване повредите на процесния лек автомобил по средни пазарни цени -
с нови части, без отчитане на овехтяване възлиза на 466,43 лв. с ДДС.
Следователно релевираната претенция следва да бъде уважена в пълния
и предявен размер от 317,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, който
е представил доказателство за сторени разноски в размер на .
Ищецът е претендирал разноски в размер на 50 лева – внесена държавна
такса, 400 лева депозит за изготвяне на САТЕ, 12 лева депозит за разпит на
свидетели.
4
Ищецът претендира и адвокатско възнаграждение което възлиза на 480
лева с ДДС и по минимума според Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет.
По изложените съображения,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. О. ЕИК: ********* ул. ...... гр. София, ПК 1000 ДА ЗАПЛАТИ
на ЗЕАД „Б. В. И. Г." ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С...., чрез адв. Я., на основание чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ вр. с чл.
49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 317 лв. - главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт" по
щета № 470423242402227 във връзка със застрахователно събитие - ПТП,
настъпило на 11.01.2024 г. в гр. София, кв. „Бусманци", на ул. „5010".
ОСЪЖДА С. О. ЕИК: ********* ул. ...... гр. София, ПК 1000 ДА
ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Б. В. И. Г." ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление: гр. С...., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 570 лева,
представляваща сторените по делото разноски, както и сумата от 480 лева с
ДДС – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5