Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 417
20.06.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Ивелина Въжарска……………………………………………………………..
Прокурор:………………………………………………………………………………………
като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 150 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Предмет на съдебното производство е
оспорването на Д.В.Б. *** против Решение № 24 от 03.02.2022г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив, и Решение № 89 от 18.03.2022г. на
Директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите
(НАП) – Пловдив, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 24 от 03.02.2022г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№ С220026-022-0000937/19.01.2022г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив, офис Хасково.
Жалбоподателят твърди, че справката
от Портала за електронни услуги на ТД на НАП офис Хасково получена чрез личният
му ПИК, сочела че към 2022г. няма задължения. В същото време, в удостоверението
за наличието или липсата на задължения
от НАП, офис Хасково излизало, че има задължения. Макар и да не била с характер
на официален документ, справката от електронната страница на НАП била документ
за информация за това какви задължения имат лицата и следвало да е достоверна.
Твърди се също, че е наложен запор
върху две моторни превозни средства, само едно от които, а именно: л.а. марка“VOLKSWAGEN“,модел“Голф“, било собственост на оспорващия. Другият посочен в заповедта
автомобил жалбоподателят излага
твърдения, че е продал преди повече от
шест години.
По изложените съображения се моли за отмяна обжалваните актове.
Ответникът, Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител
по делото и в писмено становище излага съображения за неоснователност на
жалбата. Алтернативно при установяване че жалбоподателят не е собственик
на едно от моторните превозни средства
описани в ПНОМ от 19.01.2022г. се ангажира възражение за недопустимост на
жалбата в частта й насочена срещу Решение №
24 от 03.02.2022г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, поправено с Решение № 89 от
18.03.2022г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция
за приходите (НАП) – Пловдив, в частта, с която е потвърдено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№ С220026-022-0000937/19.01.2022г. на Публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, в частта на наложения запор
върху лек автомобил марка“VOLKSWAGEN“, модел „Венто“, рег. № *********, рама
***************, двигател № ********, година на производство 1993г., със
застрахователна оценка 0.00 лева, поради липса на правен интерес.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
С наказателно постановление № 11-01-307 от 22.11.2019г. издадено от
Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, на жалбоподателя Д.В.Б.
е наложено административно наказание“Глоба“, в размер на 456.00 лева.
Наказателното постановление е влязло в сила на 14.07.2020г., след като с
Решение № 362 от същата дата, постановено по АНД(К) № 358 по описа на АдмС-Хасково за 2020г. е оставено в сила решение № 32 от
07.02.2020г. постановено по а.н.д. № 1391/2019г. по описа на РС-Хасково, с
което е потвърдено посоченото наказателно постановление.
С наказателно постановление №
11-01-308 от 21.11.2019г. издадено от Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция, на жалбоподателя Д.
В.Б. е наложено административно наказание“Глоба“ в размер на 10 000
лева. Наказателното постановление е влязло в сила на 14.07.2020г., след като с
Решение № 363 от същата дата, постановено по АНД(К) № 365 по описа на АдмС-Хасково за 2020г. е оставено в сила решение № 36 от
14.02.2020г. постановено по а.н.д. № 1379/2019г. по описа на РС-Хасково, с
което е потвърдено посоченото наказателно постановление.
С разпореждане изх. № С 210026-105-0209528 от 29.06.2021г.
на Публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково е допуснато
присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство по
изпълнително дело № *********/2019г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково образувано
срещу Д.В.Б., по отношение на следните
вземания:
1. Глоба наложена с НП № 11-01-308 от 21.11.2009г. с
главница 10 000 лева и
2. Глоба наложена с НП № 11-01-307
от 22.11.2019г., с главница от 456.00 лева.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С220026-022-0000937
от 19.01.2022г. издадено от Публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис
Хасково, като е прието, че ще се затрудни събирането на установеното и
изискуемо публично вземане по изпълнителното дело № *********/2019г. по описа
на ТД на НАП-Пловдив в размер на 10456.02 лева, на основание чл.200 от ДОПК и
чл.201, ал.3 от ДОПК, вр. с чл. 195,
ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху
две моторни превозни средства : 1. Лек автомобил марка“VOLKSWAGEN“, модел Венто, рег. № *********, рама ***************, двигател № ********,
година на производство 1993г., със застрахователна оценка 0.00 лева и 2. Лек автомобил марка „VOLKSWAGEN“, модел „Голф“,с рег. *********, рама № ***************, двигател № ********, година на производство 1998г. мощност 66kw, със
застрахователна оценка 0.00 лева.
С изх. № С220026-122-0000256/19.01.2022г. Публичен изпълнител при ТД на
НАП-Пловдив, офис Хасково е изпратил до ОДМВР-Хасково запорно съобщение относно
наложения запор.
С жалба вх.№ 94-00-672 от
26.01.2022г.(вх. № С220026-000-0027544 от 25.01.2022г. при ТД на НАП-Пловдив,
ИРМ-Хасково) Д.В.Б. оспорил пред Директора на ТД на НАП , гр.
Пловдив горецитираното постановление.
С Решение № 24/03.02.2022г.Директорът на ТД на НАП –
Пловдив потвърдил Постановление №
С20026-022-0000937 от 19.01.2022г. издадено от публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Хасково. Решението била изпратено за
връчване на адресата си с Писмо изх. № 94-00-672#2 от 04.02.2022г. Директора на ТД на НАП-Пловдив и връчено на 09.02.2022г.
Жалбата срещу същото е депозирана до съда чрез административният орган на
10.02.2022г. , видно от товарителницата на куриерско дружество“Еконт експрес“,
като е заведена с вх. № 94-00-1063 от 11.02.2022г. при ТД на НАП- Пловдив.
С Решение № 89 от 18.03.2022г. на
Директора на ТД на НАП-Пловдив, на основание чл.62, ал.2 от АПК, вр.с
пар.2 от ДОПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка допусната в Решение № 24 от 03.02.2022г. на
Директора на ТД на НАП Пловдив, изразяваща се в неточно изписване на номера на
постановлението за налагане на обезпечителна мярка в същото, като на
съответните места в мотивите и диспозитива е прието, че номера на ПНОМ, вместо изх. № С20026-022-0000937 от 19.01.2022г.,
следва да се чете С220026-022-0000937 от 19.01.2022г. Решението за поправка е
връчено на жалбоподателя на 06.04.2022г. Същото е обжалвано пред съда от Д.Б.,
като жалбата е депозирана чрез административният орган и заведена с вх. № 94-00-2502 от 08.04.2022г. В
АдмС-Хасково, същата е постъпила на 18.04.2022г.
По жалбата на Д.Б. против Решение № 89 от 18.03.2022г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив е било
образувано адм.дело № 350/2022г. по описа на АдмС-Хасково, което с определение
№ 282 от 19.04.2022г. е
присъединено за разглеждане в
общо производство към настоящото адм.дело № 150/2022г.
При така
установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи:
В настоящото производство са оспорени два акта – Решение №24 от 03.2022г.
на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки от 19.01.2022г. на Публичен изпълнител при ТД
на НАП – Пловдив, офис Хасково за налагане на запор върху две м.п.с., и
поправящото го Решение № 89 от 18.03.2022г. на Директора на Териториална
дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив.
Жалбите, както срещу основното
решение, така и срещу поправящото го, са депозирани в законоустановения срок и
са насочени срещу годни за обжалване по съдебен ред актове. Решение № 24/03.02.2022г.
на Директора на ТД на НАП-Пловдив е постановено по реда на чл.197, ал.1 от ДОПК, и на основание чл.197, ал.2 от
същия кодекс (изм.ДВ бр.77 от 2018 г., в сила от 18.09.2018 г.) може да се
обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на
жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния
взискател. Жалбата е подадена при спазване на посочения срок и от надлежна
страна, адресат на решението, за която е налице правен интерес от търсената
защита. Актът за поправка – Решение № 89/18.03.2022г. на Директорът на ТД на
НАП – Пловдив, няма самостоятелно правно значение. С издаването си същия се
инкорпорира и става неразделна част от поправяния акт. Неговата цел е да
отстрани допуснатото несъответствие между действителната и изразената воля на
административният орган. Въпреки това
същият акт, по силата на чл.62, ал.2, изр. последно от АПК, приложим и в
настоящото производство на основание пар.2 от ДР на ДОПК подлежи на
самостоятелно обжалване. Жалбата срещу Решение № 89/18.03.2022г. на Директора
на ТД на НАП – Пловдив е депозирана при липса на процесуални пречки – от
адресат на акта и в законоустановият срок. Предвид изложеното оспорванията са процесуално допустими за разглеждане.
Възраженията на ответника за частична недопустимост на жабата съдът намира за
неоснователни. Жалбоподателят е адресат на оспорените административни актове и
като такъв има право да ги оспорва в тяхната цялост. Дали същият е собственик
на моторните превозни средства спрямо които е наложен запор и оттук дали са били
налице основанията за налагане на запор върху определен автомобил, с
потвърденото постановление е въпрос по същество на спора.
Разгледани по същество оспорванията са частично основателни.
Решение № 24 от 03.02.2022г. е издадено от посочения в чл. 197, ал.1 от ДОПК компетентен орган - Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив. Допуснатата
в същото очевидна фактическа грешка касателно номера на потвърденото
постановление за налагане на обезпечителни мерки е отстранена от същия орган с
издаване на Решение № 89/18.03.2022г., който е и компетентният да стори това
орган съгласно чл. 62, ал.2 от АПК, вр. с пар.2 от ДР на ДОПК.
От компетентен орган по смисъла на чл.195, ал.3 от ДОПК орган –
публичен изпълнител е издадено и оспореното пред Директора на ТД на НАП - Пловдив
постановление за налагане на обезпечителна мярка и същото съдържа
изискуемите реквизити предвидени в разпоредбата
на чл.196, ал.1 от ДОПК, включително фактическите и правните основания за
издаването му.
Обжалваните актове са постановени в изискуемата писмена форма и имат
съдържание, в което са изложени фактически и правни основания за
постановяването им, поради което не страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност
или незаконосъобразност на това основание.
Съществуването на
изпълнително основание - влезли в сила
наказателни постановления, с които на оспорващия са наложени административни
наказания “Глоба“ се установява от писмените доказателства по делото и не е
спорно между страните по делото. От документите съдържащи се в
административната преписка се установява и изискуемостта и размера на вземането
по образуваното срещу жалбоподателя изпълнително дело № *********/2019г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, като не се твърди наличие на някоя от останалите
хипотези, регламентирани алтернативно в специалната разпоредба на
чл.197, ал.3 от ДОПК, при които съдът отменя обезпечителната мярка.
Възраженията на оспорващия се изразяват в това, че от
справките в Портала за електронни
услуги на НАП, чрез личният му ПИК не се установява да има задължения към ТД на НАП, офис Хасково, както и че незаконосъобразно
е наложен запор върху посоченото в ПНОМ изх. № С220026-022-0000937/19.01.2022г.
на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково моторно превозно
средство марка“VOLKSWAGEN“, модел „Венто“, доколкото към този момент същото не е било негова
собственост.
По първото възражение на жалбоподателя:
Справката за публични задължения генерирана от сайта на НАП, няма
качество на официален документ, както основателно се сочи от ответната страна.
Съответно недостоверността на информацията генерирана от сайта на НАП, при
извършената проверка от жалбоподателя, чрез личният му ПИК код, касателно
наличието на изискуеми и подлежащи на изпълнение публични вземания е
иррелевантна за преценката на съда относно това налице ли са основанията за
налагане на обезпечителни мерки. За преценка наличието им съдът, а и
административният орган следва да изхождат от събраните в хода на
административното, респ. съдебното производство писмени доказателства
удостоверяващи наличието на установено по основание и размер, изискуемо
публично вземане. В случая наличие на съществуващи, но непогасени от
жалбоподателя публични задължения установени по основание и размер и тяхната
изискуемост към момента на постановяване на процесното постановление за
налагане на обезпечителни мерки се установява от приетите по делото като писмени доказателства
– наказателни постановления, решения на Административен съд, гр. Хасково,Удостоверение
за наличие или липса на задължения издадено на основание чл. 87, ал.6 от ДОПК
от орган по приходите при ТД на НАП, офис Хасково с изх. № 260202200014219 от
24.01.2022г.и Справка за общите задължения
по отношение на Д.Б. актуални към 02.02.2022г. Доказателства за
погасяването на тези публични задължения
преди издаване на процесното ПНОМ, респ. преди издаване на обжалваните в
настоящото производство решения не са представени от жалбоподателя, въпреки
предоставената му възможност за това от съда.
Ето защо съдът намира възражението на оспорващата страна, че не се
установява да има публични задължения за
неоснователно.
По второто възражение на жалбоподателя:
Запорът върху движими вещи на
длъжника по изпълнителното дело, каквито по естеството си представляват и
моторните превозни средства е допустим обезпечителен способ, който изрично е предвиден в чл. 198, ал.1,т.2 от ДОПК. Изключенията от приложното поле на тази
разпоредба са посочени в чл. 198, ал.3 от ДОПК, където изрично е регламентирано, че запор и възбрана за публични вземания не
могат да се налагат върху имуществата по чл.213 от с.н.а. В чл.213 от ДОПК,
озаглавен „Имущество, подлежащо на принудително изпълнение“ е предвидено,
(ал.1) че принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на
длъжника, с изключение на: т.1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на
неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за
упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет;
т.2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м
за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се
продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо; т.3. сумите по
сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството; т.4.
земеделските земи – до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка,
обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и
необходимия за обработването им инвентар; т.5. трудовото възнаграждение,
обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията – в размер до
250 лв. месечно. От горепосоченото е видно, че разпоредбата на чл.198, ал.3 от ДОПК не въвежда императивна забрана за налагане на запор за публични вземания
върху моторни превозни средства, вкл. ако са единствени за длъжника. Условието
за налагането му е моторното превозно средство да е собственост на длъжника.
В представената от ответника писмена справка за превозни средства с данни
предоставени от КАТ, жалбоподателят е посочен като собственик на м.п.с. марка „Фолксваген“, модел“Голф“ с рег.
№ *******, с рама № **************** и на лек автомобил марка“Фолксваген“ модел “Венто“, с
рег. № *********, с рама № ***************.
Не е спорно между страните и се признава от жалбоподателя, че последния
действително към датата на издаване на ПНОМ е собственик на л.а.“Фолксваген“,
модел“Голф“ с рег. № * *********. Доказателства за обратното не са ангажирани от
оспорващата страна, а и не се твърдят. Съответно правилно е преценено от ответника, че обжалваното пред него ПНОМ изх.
№ С220026-022-0000937/19.01.2022г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив, офис Хасково, в частта, с която
е наложен запор върху това посочено моторно превозно средство е законосъобразно
.
Незаконосъобразно обаче
административният орган е възприел за правилно и постановлението в частта му с
която е наложен и запор върху лек автомобил марка“Фолксваген“ модел “Венто“, с
рег. № *********, с рама № *************. От представеният от жалбоподателя и
приет без оспорване от страните като писмено доказателство по делото договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство
от 17.04.2014г., с нотариална заверка
на подписите, на нотариус с район на
действие района на РС-Хасково с рег. № 353 на Нотариалната камара, се
установява, че посоченото моторно превозно средство е продадено от жалбоподателя
Д.В.Б. на Р. Д. П. от гр.Х. за сумата от 100.00 лева. Този договор има вещно - прехвърлително действие, поради
което от дата на сключването му с нотариалното удостоверяване на подписите на
страните по него, настоящият жалбоподател е преустановил собствеността си върху
същия лек автомобил. Пререгистрацията в сектор“ПП“ при ОДМВР на автомобила, има
само уведомително действие, касателно правото на собственост, поради което не
извършването й е иррелевантно за преценка обстоятелството чие лице е
действителният собственик на лекият автомобил.
Налагане на запор върху движима вещ, която не е собственост на длъжника е в
противоречие с материалния закон, поради което и Решение №24 от 03.02.2022г. на
Директора на ТД на НАП Пловдив, поправено с Решение № 89 от 18.03.2022г. на
Директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите
(НАП) – Пловдив, в частта му с която е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С220026-022-0000937/19.01.2022г. на Публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково в частта на наложения запор
върху лек автомобил „Фолксваген“ „Венто“ с рег. № ********, подлежи на отмяна. Предвид отмяната на основното решение в
посочената част, то на отмяна в същата част подлежи и поправящото го решение,
доколкото както вече се посочи същото няма самостоятелно значение. В останалата
част административните актове са правилни и законосъобразни и оспорването срещу
тях следва да бъде отхвърлено.
При този изход на
делото, право на присъждане на разноски имат и двете страни. Жалбоподателят не
претендира такива, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта
им. Съразмерно с отхвърлената част на
жалбата, в полза на ответника
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, представляващо половината
от посочения в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ минимален размер на юрисконсултско
възнаграждение.
Същевременно след извършена служебна
проверка на делото, настоящият състав установи, че жалбоподателят е останал
задължен за разноски в размер на 10.00 лева представляващи дължима държавна
такса за образуване на производството по жалбата му срещу Решение № 89 от
18.03.2022г. на Директора на ТД на НАП-Хасково, което както се посочи подлежи
на обжалване на самостоятелно основание, респективно и за оспорването му се
дължи внасяне на ДТ от 10.00 лева определена по реда на т.2б б.„а” от Тарифа №
1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.
Държавната
такса, която в случая по общо правило се дължи
предварително представлява вид разноски по делото. Ето защо в случая е
приложим чл. 77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, в която норма е предвидено, че ако
страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за
принудителното им събиране.
Правомощията на съда по чл. 77 от ГПК могат да бъдат осъществени по
всяко време на производството, вкл. след влизане в сила на крайният съдебният
акт и доколкото не става въпрос за вече сторени по делото разноски, а за
дължими към съда такива, то последният може да се произнесе и служебно. В този
смисъл практиката на ВАС изразена в Определение № 7878/29.01.2016г. на ВАС по
адм. дело № 7012/2016г. наVI. отд.,
Определение № 3518 от 29.03.2016г. на ВАС по адм. дело № 3502/2016г. VIII отд. и др., Определение № 15200 от 12.12.2017г. на
ВАС по адм. дело № 13807/2017г. II отд. и
мн.други.
Ето
защо поради това, че жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса в
горепосоченият размер за оспорване на решение № 89/18.03.2022г. на Директора на
ТД на НАП-Пловдив, то на основание чл.
77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на
АдмС-Хасково дължимата държавна такса в размер
на 10.00 лева, съгласно т.2б б“а“ от Тарифа № 1 към ЗДТ.
Водим от изложеното и на основание чл.197, ал.3 и ал.4 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 24 от 03.02.2022г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив и Решение № 89 от 18.03.2022г. на
Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите –
Пловдив, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 24 от
03.02.2022г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, в частта им, с която е
потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С220026-022-0000937/19.01.2022г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив, офис Хасково, в частта му с която е наложен запор върху лек автомобил
марка“VOLKSWAGEN“, модел „Венто“, рег. № *********, рама ***************, двигател №
********, година на производство 1993г., със застрахователна оценка 0.00 лева
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.В.Б. ***, насочено против Решение № 24 от 03.2022г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив и Решение № 89 от 18.03.2022г. на
Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите –
Пловдив, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 24 от
03.02.2022г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, в частта им, с която е
потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С220026-022-0000937/19.01.2022г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив, офис Хасково, в частта му с
която наложен запор върху моторно превозно средство „Фолксваген“, модел “Голф“
с рег. № *******, с рама № **************, двигател № ********, година на
производство 1998г., мощност 66kw, със застрахователна оценка 0.00лв.
ОСЪЖДА Д.В.Б., с ЕГН ********** *** да заплати на НАП, разноски по делото в размер на 50.00 лева (петдесет)
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, вр. с
чл. 144 от АПК, вр. пар.2 от ДР на ДОПК Д.В.Б., с ЕГН **********
*** да заплати на Административен съд, гр. Хасково сумата в размер на 10.00(десет)лева
представляваща дължима държавна такса.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: