РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 29.08.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 21 състав, в публичното съдебно заседание на девети
март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 14788 по описа
за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Ищецът П.С.П.
твърди, че на 14.03.2015г. около 14:45 часа, в с. Межда, общ. Тунджа, обл.
Ямбол е пострадал при ПТП като пътник, возещ се на предната дясна седалка в лек
автомобил „БМВ 525“ с ДК № *******. Излага, че водачът на процесния автомобил К.Д.К.
при управлението му е допуснал нарушаване на правилата за движение, поради
което е изгубил контрол над него и вследствие на това е настъпил челен удар на
автомобила в крайпътно дърво. Непосредствено след инцидента ищецът бил откаран
в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол, където му били установени травма в
областта на шията, лявата мишница, гърдите, таза и дясното бедро. В резултат на
причинените увреждания се наложило да му бъде извършено закрито наместване на
дислокация на тазобедрената става, поставяне на метален имплант, гипсова
имобилизация, препоръчан му бил задължителен постелен режим за около 3 месеца и
вертикализация с помощни средства. Споделя, че освен физическите болки, които
му се наложило да изтърпи вследствие на пътно – транспортното произшествие преживял
и множество други негативни емоции като неспокойство, нарушение на съня и за
дълъг период загубил възможността пълноценно да се грижи за себе си и се
нуждаел от помощта на своите близки. С оглед на последиците от причинените увреждания
изпаднал в невъзможност да посещава и редовните си училищни занимания за
учебната 2014/2015 година. Поддържа, че във връзка с травмите е направил и разходи
за лечението им. Заявява, че за процесното пътно – транспортно произшествие е
било образувано наказателно производство срещу виновния водач К.К., което
впоследствие е било прекратено по искане на пострадалият. Твърди, че към датата
на увреждането за лекия автомобил е била налице валидно сключена застраховка „гражданската
отговорност на автомобилист“ с ответното дружество.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати, на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ сумата от 70 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт, както и сумата от 1 680
лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на настъпване на увреждането –
14.03.2015г. до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът ЗК
„Л.И.“ АД оспорва иска. Заявява, че ищецът не е изпълнил
задължението си за уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователното събитие по реда на чл. 224, ал.1 КЗ /отм./. Оспорва твърденията му за обема и тежестта на
неимуществените вреди, както и причинно - следствената връзка между травмите и
произшествието. Оспорва и в патримониума на ищцовата страна да е настъпило
твърдяното обедняване, изразяващо се в извършени разходи за лечение на
причинените му травми. Позовава се на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия поради непоставянето на обезопасителен колан. Оспорва
претендираната в исковата молба лихва за забава от датата на ПТП. Претендира
разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./, приложим в конкретния казус, при застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилисти” увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към
датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният размер.
Видно от
представените писмени доказателства по случая е било образувано ДП № 82/15г. по
описа на РУ „Тунджа“ - гр. Ямбол, което е приключило с постановление за
прекратяване на наказателното производство от 15.09.2015г. на Районна
прокуратура – гр. Ямбол на основание чл.24, ал.1, т. 9 от НПК, поради направено
искане от страна на пострадалия П.П. за прекратяване на същото. Изготвените в
хода на досъдебното производство актове, независимо, че са официални документи
по смисъла на чл.179 от ГПК не представляват доказателство за механизма на ПТП
и за поведението на участниците в него, поради което нямат задължителна сила за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Те не
могат да послужат като източник на доказателствени и правни изводи относно
авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Въз основа
на това предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл. 45, ал.1 ЗЗД
трябва да бъдат доказани пред настоящия граждански състав с доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на делото, съобразно принципите за
непосредственост и равенство на страните.
Установи се,
че по делото е приет изготвен от разследващ полицай при РУП - Тунджа в рамките на досъдебно
производство протокол за оглед на местопроизшествие от 14.03.2015г., в
съответствие с чл. 155 – 156 и чл. 236 НПК. Протоколът има характера на официален
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.
179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието. Въз
основа на използваните от него данни и представените и приети други писмени доказателства
по делото е изготвена автотехническа и допълнителна такава експертиза, от която
се установява следното: пътно – транспортното произшествие е настъпило в
населено място, при дневна светлина, слаб ръмеж на дъжд, добра видимост и
асфалтово покритие, което било мокро с наличие на локви. Широчината на платното
за движение е 6 метра, състоящо се от две пътни ленти – по една за двете
посоки, без наличие на хоризонтална и вертикална маркировка. Лекият автомобил
се е движел по ул. „Васил Левски“ в с. Межда с посока от входа към с. Савино
към центъра на с. Межда. Водачът му е преминал по десен завой и навлизайки в
права отсечка е изгубил управлението върху автомобила, което е довело до
напускане на същия на платно за движение в ляво за посоката му на движение.
След напускането на пътя, превозното средство се е ударило с предната си част
челно в крайпътно дърво. Скоростта му на движение непосредствено преди настъпването
на инцидента е била около 84 км/ч, а критичната скорост за преминаване по завоя
е около 83 км/ч. Установявайки двете скорости, които са почти равни и от
техническа гледна точка, вещото лице изготвило експертизата е категорично, че движейки
се със скорост от 84 км/ч водачът на
автомобила не е имал възможност да премине по завоя безопасно. Въз основа на
това в заключението си е посочило, че причина за настъпването на ПТП са
субективните действия на водача с органите за управление на автомобила, който
се е движел със скорост около критичната за преминаване по завоя, при което е
изгубил контрол над него и това е довело до напускането му на платното за
движение в ляво и съответно до удара в крайпътното дърво. Същият е имал
възможност да предотврати пътния инцидент, ако е управлявал превозното средство
със скорост, с която да може да извърши десния завой без да изгубва управлението
си над него, следвайки посоката на пътя. По данни от протокола за оглед на
местопроизшествие, вещото лице е установило още, че процесният автомобил се е
ударил в крайпътното дърво с предната си челна част, върху която е имало тежки
деформации на предния капак, предния ляв и десен калник, предната броня,
двигателят е бил изместен към купето, деформирани са били водния радиатор,
предна маска, предната броня, счупени са били фаровете, арматурното табло,
предно стъкло и е имало деформации по ходовата част. Задействани са били еърбеците
на водача и пътника до него. Съдът кредитира изцяло така даденото експертно
заключение, освен поради обстоятелството, че същото е обосновано въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства, а и с оглед на специални знания
и квалификация на вещото лице, изготвило експертизата.
Въз основа
на така изложеното е безспорно установен механизмът на настъпване на процесното
пътно – транспортно произшествие, а от там и вината на водача, управлявал лекия
автомобил. Същият се е движел с несъобразена скорост, превишаваща неколкократно
разрешената такава от 50 км/ч за населено място, каквото е било с. Межда.
Водачът не само, че е допуснал движението си със скорост над допустимата, но не
се е съобразил и с атмосферните условия, състоянието на пътя и опасността от
наличието на завой, изискващ преминаването му с доста по – ниска скорост от
скоростта от 84 км/ч, с която той се е движел. По този начин изгубвайки контрол
над управлявания от него автомобил същият с поведението си е създал опасност не
само за себе си, но и за останалите участници в движението, какъвто е бил и
ищецът, който е пътувал като пътник возещ се в увреждащото превозното средство.
Следователно, в случая се обосновава изводът, че основаната причина за
реализиране на пътния инцидент са субективните действия на водача на лекия
автомобил „БМВ“ с рег. № ******* К.К., който с поведението си е нарушил правилата
за движение по пътищата, заложени в чл. 5, ал.1, т.1; чл. 20 и чл.21, ал.1 ЗДвП.
Ако водачът е бил съобразил обстоятелството, че навлиза в завой и е управлявал автомобила
си с предвидената в закона скорост ПТП не би настъпило. С оглед на това и
доколкото не е оборена установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция
за вина, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на виновния водач, тъй като с поведението си същият е
предизвикал настъпването на злополуката.
Няма спор
между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на увреждащия автомобил
е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилисти“, страна по който е ЗК „Л.И.“ АД, в качеството й на
застраховател. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния
водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователното
обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди.
По отношение на релевираното в отговора на исковата молба възражение за липсата
на уведомяване по реда на чл. 224, ал. 1 КЗ /отм./, съдът намира същото за
неоснователно, тъй като неуведомяването представлява неизпълнение на договорно
задължение от страна на застрахования /деликвента/ по сключения застрахователен
договор между него и застрахователя, като правната последица, която законът
/КЗ/ свързва с това неизпълнение на задължението за уведомяване, е възможността
застрахователят с регресен иск за претърпени вреди да претендира от
застрахования заплатените лихви за забава /чл. 227, ал. 1, т. 2 КЗ /отм./.
Разпоредбата на чл. 226, ал. 2, изр. 1-во КЗ /отм./, която урежда отговорността
на застрахователя пред увреденото лице, изключва възможността на застрахователя
да прави възражения за неуведомяване по чл. 224, ал. 1 КЗ /отм./.
В
конкретният случай в тежест на ищеца е да докаже търпените вследствие на ПТП неимуществени
и имуществени вреди, а в тежест на ответника е да докаже съпричиняване на
вредоносния резултат, на който се позовава, доколкото установяването на
последното е основание за намаляване на отговорността му, на основание чл. 51,
ал.2 ЗЗД.
От заключението
на изслушаната и неоспорена по делото съдебномедицИ.ка експертиза, изготвена
въз основа на приложената медицИ.ка документация се установява, че ищецът е получил
счупване на лявата раменна кост /средна долна трета/, причинило му трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок от около 3-4 месеца,
изкълчване на дясната тазобедрена става, довело до трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок от около 6 месеца, както и травма в
областта на шията. За лечението на луксацията на тазобедрена става под
анестезия и рентгенов контрол било извършено наместване и скелетна екстензия с
тежести закачени за увредения крайник за срок от 10 дни, без натоварване в
рамките на 6 месеца. Пострадалият е бил на постелен режим около месец, като
след това се е предвижвал чрез помощни средства - патерици ползвайки чужда
помощ, тъй като крайникът не е трябвало да се натоварва до шестия месец. По
отношение на счупената лява раменна кост било извършено оперативно лечение,
изразяващо се в кръвно наместване с метална фиксация – интрамедулурен пирон и
заключващи кортикални винтове, като към момента на изготвяне на експертизата металният
имплант все още не бил отстранен. Отстраняването му било оперативно и също
изисквало възстановителен период от около месец. Наложителна била и последваща
рехабилитация. Въз основа на представените медицИ.ки документи вещото лице е
установило, че няма данни за нарушения в походката на пострадалия, като при
интензивно натоварване можело да има дискомфорт и болка в местата на увредите. Закупените
от него медицИ.ки консумативи и медикаменти били необходими за лечението на
получените травми. Съгласно експертното заключение конкретният случай касае вътреавтомобилни
травми, дължащи се на удари с или върху тъпи предмети в резултат на съприкосновение
на тялото на пострадалия напред и наляво с елементи от интериора на купето при
челния удар в крайпътното дърво.
Въз основа
на разпитаната по делото свидетелка М.К., майка на пострадалия ищец се установи,
че от направените на синът й две операции – на лявата му ръка и на десния му
крак се наложило той да бъде на легло около 3-4 месеца. Поставената на крака му
екстензия не му позволявала да се движи в посочения период. След това
докторът бил разрешил само да сяда и тя
заедно с баща му го слагали в инвалидна количка. Това продължило около месец.
След това синът й започнал да пристъпва с помощта на патерици, но отново имало
проблем, тъй като ръката му била оперирана и можел да ползва само едната
патерица. Двамата с баща му стояли от двете му страни, за да може синът им да
стъпва само на здравия си крак. Споделя, че в момента той не можел да разтваря
и да разгъва лявата си ръка от лакътя напред и назад, както и да я опъва права.
Получавал болки и не можел да вдига тежко. Не можел да стъпва напълно и с
десния си крак, а правел замятане и куцал. Все още не били отстранени металните
импланти в ръката. Имало вероятност ръката да се оправи, но можело и да се
очаква и неблагоприятен резултат.
Съгласно чл.
52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението. При определяне на размера съдът съобрази изключително
младата възраст на пострадалия към момента на произшествието – 19 г.;
продължителността на възстановителния период от около 6 месеца, през които ищецът
е търпял болки и страдания, затрудненията в предвижванията му, наложилите се оперативни
интервенции, употребата на помощни средства, провеждането на рехабилитация при
такъв вид травматични увреждания, постелният режим, на който е била подложен,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, включително и
тези, свързани със затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни
действия, отражението на произшествието върху психо-емоционалното състояние на
ищеца, изживения шок от инцидента, както и предстоящата оперативна интервенция
за отстраняване на металния имплант с последващи рехабилитационни процедури,
съдът намира, че сумата от 50 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите от ПТП, като в останалата
част, до пълния предявен размер от 70 000 лв., претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По
предявеният иск за сумата от 1 680 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на
медицинско изделие и транспорт с линейка свързани с процесния инцидент станал
на 14.03.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането до окончателното изплащане, съдът намира следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Въз основа
на ангажираните по делото писмени доказателства - фактура № 72692/16.03.2015г.
и фискален бон към нея за закупуване на медицинско изделие /метален имплант/ на
стойност 1 660 лв. и фактура № 72866/23.03.2015г. с фискален бон на стойност 20,00
лв. за транспорт с линейка, съдът приема, че ищецът е претърпял твърдените от
него имуществени вреди, резултат от процесното пътно – транспортно произшествие
в посочения от нея общ размер от 1 680 лв. предвид, което искът следва да бъде
уважен изцяло.
Съдът намира
за неоснователно направеното от ответника възражение за намаляване на
застрахователните обезщетение, поради обстоятелството, че ищецът е пътувал в
увреждащия автомобил без поставен обезопасителен колан. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. Не се спори между
страните, а и видно от представените и приети по делото писмени доказателства в
самокатастрофиралия автомобил на предната седалка до шофьорското място е
пътувал пострадалият ищец, който в резултат на произшествието, както беше
установено от изготвената за нуждите на настоящото производство съдебно –
медицинска експертиза, е получил травматични увреждания. Предвид техния
характер, механизма на ПТП, тоталната деформация в предната челна част с
двигател изместен към купето, счупено арматурно табло, предно стъкло,
деформация на четирите врати, поетия удар от свободните от колана ляв горен
крайник и десен долен крайник, отворените въздушни възглавници отпред, вещото
лице д-р Р.Д. е достигнало до заключението, че пострадалият ищец е бил с
поставен предпазен колан към момента на настъпване на ПТП, тъй като получените
увреждания са вследствие на съприкосновението на увредените крайници с
вдаденото навътре в купето арматурно табло. Предвид на така установеното, съдът
намира, че поведението на ищеца в процесния случай не е било противоправно и в
разрез с правилото при пътуване в МПС да се поставя предпазен колан от
пътниците, поради което не е налице твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Ето защо и определеното по-горе обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и за имуществени вреди в
размер на 1 680 лв. не следва да бъде намалявано.
По делото
ответното дружество е направило възражение относно присъждането на лихва за
забава от датата на събитието като счита, че такава се дължи от датата на
уведомяването му.
Съгласно разпоредбата
на чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, системно разположена в Глава 20 „Застраховане
на гражданска отговорност” и съдържаща общите правно норми, приложими към
всички видове застрахователни договори, покриващи риска от възникване на
отговорност на застрахования за обезщетяване на причинени вреди, което включва
и застраховката „гражданска отговорност на автомобилисти” застрахователят
заплаща обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, както и за лихви за забава, когато застрахования
отговаря за тяхното плащане. В настоящия случай застрахованото при ответника
лице – деликвент отговаря за мораторни лихви върху обезщетението за причинени
вреди от деликт от момента на увреждането, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В
подкрепа на посочения извод е разпоредбата на чл. 268, т. 10 от КЗ /отм./,
системно разположена в Глава 24 „Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти” и уреждаща правния режим на този вид
застрахователен договор, която предвижда изрично, че застрахователят не заплаща
обезщетение за лихви, освен в случаите на чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, т.е.
освен в случаите, когато застрахованото лице – деликвент отговаря за тяхното
плащане, която отговорност, както беше посочено, възниква от датата на деликта
с оглед изричната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Израз на обективираната в
посочените разпоредби изрична воля на законодателя застрахователят да отговаря
за обезщетението за забава от момента, от който отговаря и деликвента в настоящия
случай е и разпоредбата на чл. 227, т. 2 от КЗ /отм./, която предвижда, че
застрахователят по застраховки за гражданска отговорност има право на регрес
срещу застрахования за платените лихви за забава, съответстващи на периода от
датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването за
събитието по чл. 224, ал.1 от КЗ /отм./ или до датата на предявяване на иска по
чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./.
Предвид
горното и с оглед системното тълкуване на разпоредбите на чл. 268, т. 10, чл.
223, ал. 2 и чл. 227, т. 2 от КЗ /отм./, съдът намира, че отговорността на
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти” като
функционално обусловена от отговорността на деликвента обхваща и мораторната
лихва за забава, дължима от датата на застрахователното събитие – в случая от
датата на увреждането. Моментът, от който застрахователят изпада в забава за
плащане на обезщетение за вреди, от който дължи обезщетението за забавено
плащане по чл.86, ал.1 от ЗЗД, е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя, която произтича от
застрахователен договор, е функционално обусловена от отговорността на прекият
причинител на увреждането, затова застрахователят отговаря за всички причинени
вреди и при същите условия, при които отговаря прекият причинител. В случая,
дължимата от ответника лихва върху определените от съда обезщетения за причинените
неимуществени вреди следва да се присъди от датата на настъпване на увреждането
– 14.03.2015г. до окончателното изплащане на сумите.
Тъй
като претендираните имуществени вреди
съставляват разноски във връзка с лечението на пострадалото лице, а оттам –
представляват действително претърпени загуби, то същите настъпват от момента на
извършване на разхода, тъй като това е моментът, от който намалява имуществото
на пострадалото лице. Макар имуществените вреди да са в пряка причинно –
следствена връзка с увреждащото здравето пътно – транспортно произшествие,
същите настъпват реално в момент, следващ момента на увреждащото събитие, а
именно – настъпват от момента, когато е извършен разходът. За разлика от
неимуществените вреди, които поради това, че представляват болки и страдания от
увреждане здравето на пострадалото лице настъпват в момента на самото увреждане,
което е основание за дължимост на мораторна лихва от този съвпадащ момент, то
при имуществените вреди, които настъпват в последващ момент е нелогично да се
счита, че се дължи мораторна лихва от момента на увреждането. Възприемането на
този извод би означавало да се приеме, че мораторна лихва се дължи от момент,
който предхожда момента на извършване на разходите /житейски е възможно,
например, между увреждащото събитие и извършване на разходите за лечение да е изминал един продължителен
период, напр. 5 години, за който период от 5 години да се дължи мораторна
лихва, при положение, че разходът не е направен все още, което неоснователно би
обогатило лицето, получавайки мораторна лихва за период, през който не е можел
да претендира главното вземане, тъй като същото още не е възникнало/, както и
да се възприеме и че длъжникът е в забава за плащане на обезщетение за
имуществени вреди за период, за който същите все още не са направени, поради
което и за този период все още не се дължи обезщетение за поправянето им.
Последното е немислимо, доколкото вземането за мораторна лихва е акцесорно на
главното вземане и не може да възникне преди да възникне това главно вземане.
По тези съображения искането за мораторна лихва следва да бъде уважено за
периода от извършване на разходите – съответно от 16.03.2015 г. върху сумата от
1 660 лв. за поставен метален имлант, както и от 23.03.2015 г. – върху
сумата от 20 лв. за медикаментозно лечение до окончателното изплащане и
отхвърлен за периода от датата на ПТП – то до датата на извършване на всеки от
разходите.
По
разноските
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
вр.чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца – адв. Б.К. сумата от 1 932,52 лева за
предоставената безплатна адвокатска помощ. В полза на ответника на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 111,61 лв.
/за депозити за вещи лица/, както и на основание чл.78, ал.8 ГПК /изм. ДВ
бр.8/2017г./ вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр.чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 83,71 лева,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 2 067,20 лв.,
представляваща държавна такса, както и разноски в размер на 288,39 лв.
/депозити за вещи лица/, съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК -******** да заплати на П.С.П., ЕГН **********, на
основание чл. 226, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал.1 от КЗ /отм./ следните суми: сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, както и сумата от 1 680 лв. - имуществени вреди,
представляващи разходи за медицински консумативи и транспорт с линейка във
връзка с травматичните увреждания, които имуществени и неимуществени вреди са
настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие, реализирано на 14.03.2015
г., по вина на К.Д.К., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управлението на лек автомобил „БМВ 525“ с рег. № ******* към
посочената дата е бил застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 50 000 лв., считано
от 14.03.2015г . до окончателното им изплащане, както и законната лихва върху сумата от 20 лв., считано от 23.03.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата и
законна лихва върху сумата от 1 660 лв., считано от 16.03.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 70 000
лв., като неоснователен, както и иска за законна лихва върху сумата от 20 лв.
за периода от 14.03.2015 г. до 22.03.2015 г., както и за законна лихва върху
сумата от 1 660 лв. за периода от 14.03.2015 ф. до 15.03.2015 г. вкл.
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“ АД,
ЕИК -******** да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Б.К. сумата от 1 932,52 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.
чл.38 от ЗА вр. чл.7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН ********** да заплати З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК -******** ,на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр.
чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения сумата от 83,71 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски
в размер на 111,61 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК -******** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2 067,20 лв. – държавна
такса, както и сумата от 288,39 лв.
– разноски за възнаграждения за вещи лица, платени от бюджета на съда,
дължими съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: