Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №9813 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ищеца „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, „Експо 2000“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, ЕИК *********, представлявано от Ани Василева Ангелова, ЕГН ********** - Изпълнителен директор и
Михаил Танев Петков ЕГН ********** - Прокурист срещу ответника М.Н.Г., ЕГН: ********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните суми, произтичащи от Договор за студентски кредит от 17.10.2014 г.:
•
изискуема главница в размер на 15 945,93 лв. (петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки), ведно със законна лихва за забава за периода от 09.02.2018 г. до изплащане на вземането;
•
изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 419,47 лв. (четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и седем стотинки), начислена за периода от 10.09.2017г до 29.01.2018г. вкл.;
•
наказателна лихва в размер на 55,12 лв. (петдесет и пет лева и дванадесет стотинки) начислена за периода от 10.10.2017г до 08.02.2018г. вкл.;
за които суми е издадена заповед за изпълнение № 226/02.03.2018 г. по ч.гр.д.№86/2018 г. на Районен съд – Омуртаг.
А в условията на евентуалност в случай че установителният иск по чл. 422,
във връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен като неоснователен (т. 1), поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита е предявен осъдителен иск, да бъде осъден ответникът да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумите, представляващи изискуеми вземания по Договор за студентски кредит от 17.10.2014г., а именно: изискуема главница в размер на 15 945,93 лв. (петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки); изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 419,47 лв. (четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и седем стотинки), начислена за периода от 10.09.2017г до 29.01.201 8г. вкл., наказателна лихва в размер на 55,12 лв. (петдесет и пет лева и дванадесет стотинки) начислена за периода от 10.10.2017г до 08.02.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба ищецът излага, че с Договор за студентски кредит от 17.10.2014 г.(Договор), „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (Банката) е отпуснала на кредитополучателя М.Н.Г. кредитен лимит в размер на 13 690,80 лв. (тринадесет хиляди шестстотин и деветдесет лева и осемдесет стотинки) с цел заплащане на 4 (четири) бр. такси за обучение на Кредитополучателя, всяка в размер на 3 422,70 лв. (три хиляди четиристотин двадесет и два лева и седемдесет стотинки). Видно от представеното извлечение от сметка Кредотополучателят е усвоил целия лимит. Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно чл.4.1 от Договора е 10.09.2024г. Съгласно чл.4.8 от Договора страните се договорили кредитът да бъде погасен на 84 (осемдесет и четири) равни анюитетни месечни вноски, дължими на 10-то число от съответния месец, считано от 10.10.2017г. до 10.09.2024г., като по силата на чл.4.2 от Договора, при погасяване на кредита, Кредитополучателят ще ползва гратисен период, от датата на сключване на Договора до 10.09.2017г., през който не дължи плащане на главница и лихва по кредита, но лихва се начислява и се капитализира годишно.
Твърди, че съгласно чл.6 от Договора Банката има право да обяви Кредита за предсрочно изискуем, като съгл. условието на чл.6.2 от Договора това става при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски. Банката твърди, че е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за студентски кредит, като на кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.
Сочи, че кредитополучателят М.Н.Г. е изпаднала в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски, тъй като не е заплатила анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати: 10.10.2017;
10.11.2017; 10.12.2017; 10.01.2018;
С оглед на неизпълнението и в изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, до кредитополучателя е изпратено писмо с изх.№ ИЗХ-001-4593. Видно от приложената обратна разписка, писмото е достигнало до постоянния, настоящ и адрес за кореспонденция, посочен от кредитополучателя в титулната част и в чл.9.3 от Договора, като на основание същия член от договора, се считат за надлежно получени. На 30.01.2017 г. (дата следваща датата на достигане на писмото за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита до адреса на задълженото лице) е осчетоводена предсрочна изискуемост на всички вземания на Банката по Договора.
Ответникът чрез особен представител, в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Ответникът излага, че при предявен иск по чл.422 ал 1 от ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Тъй като предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства, то правото на банката да обяви предсрочната изискуемост следва да бъде упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което се позовава на TP 4/18,06,2014 г по ТД 4/2013 г ОСГТК ВКС т.18. Твърди, че в конкретния случай не е налице предсрочна изискуемост на целия дълг, тъй като за да настъпи такава следва да са налице следните условия: 1/ неплащане на повече от три падежирали вноски и 2/ изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост,което да е доведено да знанието на длъжника.
Сочи, че от обратната разписка от пощенската служба се доказва осъществяването на два неуспешни опита за връчване на пощенска пратка от пощенския служител, при което положение не може да се счита, че длъжникът е получил изявлението на банката, поради което не са настъпили последиците на обявена от кредитора предсрочна изискуемост. Поради което искът с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
Ответникът счита, че искът не е и частично основателен само по отношение на падежиралите вноски, тъй като в подаденото заявление до заповедния съд не са посочени вноските с настъпил падеж и дължимите лихви по тях, както и другите непадежирали вноски. Такова разграничение не е направено и в исковата молба.
По отношение на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск ответникът намира същия за процесуално недопустим. В тази връзка ответникът излага, че в
исковата си
молба ищецът обосновава допустимостта на осъдителен иск с
изложеното в TP 4/2013 г
ОСГТК ВКС
т.11б,
където е
посочено, че
в производството по чл.422
от ГПК
е допустимо разглеждането и
на други искове - насрещен иск и
инцидентен установителен иск, твърдейки, че е
допустимо предявяване и на
осъдителен иск
на друго основание различно от това,
от което произтича вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение. Въпреки това ответникът излага, че
ищецът не
въвежда други основания за
осъдителния си
иск извън тези посочени в заявлението, т.е.
същите, на
които се
основава и
искът по
чл.422 от
ГПК. Отделно от това
такъв иск
би бил
и неоснователен с оглед заявената претенция за заплащане на цялата сума по
кредита при
ненастъпила предсрочна изискуемост.
В съдебно заседание процесуалният представител моли да се даде ход на делото, поддържа предявената искова молба и моли да бъде уважена.
Ответникът чрез особен представител моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК по делото е прието за за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че с Договор за студентски кредит от 17.10.2014 г.(Договор), „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (Банката) е отпуснала на кредитополучателя М.Н.Г. кредитен лимит в размер на 13 690,80 лв. (тринадесет хиляди шестстотин и деветдесет лева и осемдесет стотинки) с цел заплащане на 4 (четири) бр. такси за обучение на Кредитополучателя, всяка в размер на 3 422,70 лв. (три хиляди четиристотин двадесет и два лева и седемдесет стотинки), което се потвърждава и от представения на л. 6 договор за студентски кредит №1410090886259406/17.10.2014 г.
Съгласно чл. 4.8 от Договора и изготвеникя към него
погасителен план кредитополучателят следва да върне
предоставения му кредит на 84 равни анюитетни месечни вноски, дължими на десето число
от съответния месец,
считано от 10.10.2017 г. до
10.09.2024 г.
Съгласно чл. 6.2 от Договора Банката има право
да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане от страна на Кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.
От представените по длето писмо
за обявяване на предсрочна изискуемост и обратни разписка за доставянето му не се установява същото да е получено от кредитополучателя, тъй
като е отбелязано, че пратката е непотърсена (л.12-14).
По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице
М.П., което съдът
кредитира като компетентно дадено и от което се установява следното:
Пълният договорен размер на кредита съобразно процесния договор, е усвоен на четири транша, всеки в размер 3 422,70 лв. както следва: 17.10.2014 г., 27.02.2015 г., 08.10.2015г., 09.02.2016 г. След края на гратисния период са падежирали 4 броя месечни вноски (главница и лихва) с падежи 10.10.2017 г., 10.11.2017г., 10.12.2017 г. и 10.01.2018 г., по които не са извършени плащания. Общият размер на падежиралата главница по тези вноски е 595,79 лв., а на лихвата - 359,78 лв. Начислена е и наказателна лихва за просрочие в размер на 12,48 лв.
Следователно, към 30.01.2018 г. са били налице 4 броя просрочени месечни вноски с падежи 10.10.2017, 10.11.2017, 10.12.2017 и 10.01.2018 г., по които не са извършени плащания.
Съгласно варианта на експертизата, в който изчисленията са направени към дата на експертизата (10.05.2019 г.) и при условие, че предсрочната изискуемост не е редовно обявена на кредитополучателя: Към тази има вноски по кредита в общ размер 3 884,50 лв., с които са погасени следните суми:
- 2 357,03 лв. главници по падежирали вноски;
- 1 374,96 лв. лихви по падежирали месечни вноски и
- 152,51 лв. наказателни лихви.
Налице е непогасена падежирала главница в общ размер 765,53 лв. - 111,62 лв. остатък по вноската с падеж 10.01.2019 г. и 653,91 лв. изцяло непогасени главници по 4 броя месечни вноски с падежи в периода 10.02.2019 г.-10.05.2019 г.; падежирала просрочена лихва по месечни вноски с падежи в периода 10.02-10.05.2019 - 308,78 лв. и наказателна лихва за забава в периода 16.01.2019 г.-10.05.2019 г. в размер 17,15 лв.;
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
Исковете са предявени след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителният иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумите, за които е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемите вземания, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за студентски заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата срещу задължение за връщането й заедно с договорна лихва в посочения размер, изпадането на заемателя в забава, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на заемателя.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че е налице облигационна връзка между ответника в качеството му на кредитополучател по процесния договор за банков кредит и „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Установи се, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е предал на ответника заемната сума. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, тъй като не е заплатил в цялост уговорените в него суми – главница, договорна лихва и обезщетение за забава.
Съгласно т. 18 от ТР №4/18.06.2014
г. на Върховният касационен
съд на Република България,
Общо събрание на Гражданска и
Търговска колегии обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие
от
момента
на
получаване
от
длъжника
на
волеизявлението
на
кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Видно от представените обратни разписки за връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост, последното не е достигнало до адресата и следователно не е налице редовно съобщаване на кредитополучателя на намерението на банката да счита кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно т.1 от ТР
8 от 02 април 2019 г. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии е допустимо предявеният по реда
на чл. 422, ал.
1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ. Предявеният по реда
на чл. 422, ал.
1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК.
Съгласно заключението на вещото лице
към датата на приключване на съдебното дирене ответникът не е погасил свои
задължения, както следва:
-
765,53 лв. – падежирала главница: 111,62 лв.
остатък по вноската с падеж
10.01.2019 г. и 653,91 лв.
изцяло непогасени главници по 4 броя
месечни вноски с падежи в периода 10.02.2019 г.-10.05.2019 г.;
-
308,78 лв. - падежирала просрочена лихва по месечни вноски с падежи в периода 10.02-10.05.2019 г. и
-
17,15 лв. - наказателна лихва за забава в периода 16.01.2019 г.-10.05.2019 г.;
Поради което исковете следва да бъдат уважени за тези суми.
Тъй като
с т. 2 на ТР 8 от
02 април 2019 г. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии е приел,
че разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК
и в исковата молба по чл.
422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба
и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението, съдът
намира за неоснователно възражението в отговора за исковата молба
за нередовност на искането и заявлението.
Тъй като
съдът след постановяване на ТР 8 от
02 април 2019 г. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии ще се произнесе по предявения като
главен установителен иск,
то съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск,
вкл. досежно неговата допустимост.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 86/2018 г. на РС - Омуртаг, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 1987,43 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 409,43 лв., депозит за вещо лице в размер на 350,00 лв.; депозит за особен представител – 1023,00 и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв., от които на ищеца съобразно с уважената част от иска следва да се присъдят 139,00 лв. В производството по ч.гр.д.№ 86/2018 г. на РС – Омуртаг са направени разноски в общ размер на 378,41 лв., от които съобразно с уважената част следва да бъдат присъдени 26,50 лв.
Воден от гореизложеното Варненският районен съдът
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и Договор за студентски кредит от 17.10.2014 г. в отношенията между страните, че М.Н.Г., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, „Експо 2000“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, ЕИК *********, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 226/02.03.2018 г. по ч.гр.д.№86/2018 г. на Районен съд – Омуртаг:
- сумата от 765,53 лв. (седемстотин шестдесет и пет лева и петдесет и три стотинки) – падежирала главница, както следва: 111,62 лв. остатък по вноската с падеж 10.01.2019 г. и 653,91 лв. изцяло непогасени главници по 4 броя месечни вноски с падежи в периода 10.02.2019 г.-10.05.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.02.2018 г. до окончателното заплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата над 765,53 лв. (седемстотин шестдесет и пет лева и петдесет и три стотинки) до предявените 15 945,93 лв. (петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки), ведно със законна лихва за забава за периода от 09.02.2018 г. до изплащане на вземането.
- сумата от 308,78 лв. (триста
и осем
лева и
седемдесет и
осем стотинки) - падежирала просрочена лихва по месечни вноски с падежи в периода 10.02.2019 г.
- 10.05.2019 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
308,78 лв. (триста
и осем
лева и
седемдесет и
осем стотинки)
до предявените
419,47 лв. (четиристотин
и деветнадесет
лева и
четиридесет и
седем стотинки), начислена за периода от
10.09.2017г до
29.01.2018 г. вкл. и
- сумата от 17,15 лв. (седемнадесет лева и петнадесет стотинки) - наказателна лихва за забава в периода 16.01.2019 г.-10.05.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 17,15 лв. (седемнадесет лева и петнадесет стотинки) до предявените 55,12 лв. (петдесет и пет лева и дванадесет стотинки) начислена за периода от 10.10.2017г до 08.02.2018г. вкл.
ОСЪЖДА М.Н.Г., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, „Експо 2000“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, ЕИК ********* сумата от 139,00 (сто тридесет и девет) лв., представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 26,50 лв. (двадесет и шест лева и петдесет стотинки), представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№ 86/2018 г. на РС – Омуртаг, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: