МОТИВИ към ПРИСЪДА №
121/29.04.2010 г.ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 136/20010 ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД-СТАРА
ЗАГОРА.
Обвинението против
подсъдимия А.Д.Б. е за това, че на 14.12.2009 год. около 23.00 часа в землището
на с.Х., Обл.*** Загора е отнел чужди движими вещи-пари-50 лева, мобилен
телефон „С.Е.”***- на стойност 39/тридесет и девет/ лева, СИМ карта на мобилен
оператор „Г.” на стойност 15/петнадесет/ лева и пластмасова туба с 4 литра ракия на стойност
24/двадесет и четири/ лева, всичко на обща стойност 128/сто двадесет и осем/
лева от владението на М.Л.Г. *** Загора с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила-/нанесъл и удари в областта на главата/ и
заплахи, и грабежът представлява опасен рецидив-престъпление по чл.199, ал.І,
т.4 във вр. с чл.198, ал.І във вр. с чл.29, ал.І, б. “А” от НК.
В настоящото наказателно
производство е допуснат за съвместно разглеждане граждански иск предявен от
пострадалата М.Л.Г. ЕГН ********** против подсъдимия А.Д.Б. за сумата от 3 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на
увреждането – 14.12.2009 г. до окончателното и изплащане. Пострадалата Г. е
конституирана като частен обвинител и граждански ищец.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора поддържа обвинението както описаната фактическа
обстановка в обвинителния акт, така и относно
правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия Б. да бъде
наложено наказание “лишаване от свобода” над средния размер предвиден в закона,
което да бъде изтърпяно при първоначален “строг”режим в затворническо заведение
от “закрит” тип. Предлага на съда да уважи гражданския иск в пълен размер.
Повереникът на гражданския ищец
и частен обвинител адв.Е.Е. счита, че са
събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението и на изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага на съда да наложи на
подсъдимия наказание “лишаване от свобода” при привес на отегчаващите вината
обстоятелства. По отношение на предявения граждански иск моли същият като
основателен и доказан да бъде уважен в пълен размер.
Подсъдимият А.Д.Б. не се
признава за виновен. Дава обяснения, че не е автор на деянието за което е
обвинен.
Защитника на подсъдимия Б. –
адвокат М. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин. В
тази връзка пледира по отношение на неговия подзащитен да бъде постановена
оправдателна присъда. Прави алтернативно искане, ако подсъдимия бъде признат за
виновен да му бъде определено наказание към минимума предвиден в закона. По
отношение на предявения граждански иск счита, че ако съдът установи вина на
подсъдимия следва размера на гражданския иск да бъде намален.
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключенията на съдебните
експертизи и взе в предвид становището на страните, намира за установено
следната фактическа и правна обстановка:
Пострадалата М.Л.Г. ***, но
поради заболяване на съпруга й от 1979 г. живеели в дървена барака находяща се в
землището на с.Х., близо до автобусната спирка на Гробищния парк. Съпругът на
пострадалата починал в края на 2008
г., но и след неговата кончина пострадалата Г.
продължавала да живее в горепосочената дървена барака. От началото на
м.октомври 2009 г.
подсъдимия Б. започнал да посещава двора на пострадалата с цел да си взема вода
от помпата, като се представил пред пострадалата Г. с името “И.” и й обяснил,
че живее в този район, някъде към вододайника. Тъй като свидетелката Г. живеела
сама и в предвид обстоятелството, че същата е била на 69 години, подсъдимият Б.
понякога й вършел дребни услуги из двора, като за извършените услуги М.Г. му
заплащала с домашна ракия и зимнина. Понякога подсъдимия си закупувал ракия от
пострадалата. От началото на м.октомври 2009 г. до инкриминираната дата – 14.12.2009 г.
подсъдимия Б. почти всеки ден посещавал двора на пострадалата за да си взема
вода от помпата. На 14.12.2009 г. около 19.00 часа, подсъдимия Б. посетил двора
на пострадалата с цел да си напълни вода, като обяснил на последната, че идва
късно, тъй като бил в града. Г. разрешила на Б. да си напълни вода от помпата,
като същевременно последния си закупил от нея и половин литър ракия. Около
23.00 часа на същата вечер пострадалата си била легнала и гледала телевизия при
светещо осветление в стаята. Чула кучетата в двора, които използвала за охрана
да лаят, станала от леглото и се отправила към входната врата на бараката с цел
да пусне външното осветление и да установи какво става. В момента в който
стигнала до входната врата на бараката същата се отворила от външна страна и
пред пострадалата застанал подсъдимия Б., държащ в ръката си дървена талпа,
дълга около 1,30 м.
и широка около 6-7 см.
Още с влизането си в бараката, подсъдимия започнал да удря пострадалата Г. по
главата с талпата, като вследствие на ударите и причинил разкъсно-контузна рана
на главата и й избил един зъб. Уплашена от тези негови действия Г. започнала да
вика на подсъдимия Б. “И., ти ли си? Какво правиш?”, но подсъдимия отвърнал, че
“Няма такъв. Дошъл съм да те убивам. Белязана си, давай парите”, като
същевременно изблъскал пострадалата към вътрешността на стаята и не преставал
да повтаря, че ще убие пострадалата и иска парите. Изплашена от ударите и
заплахите пострадалата Г. влязла в другата стая, където държала спестяванията
си. Видяла, че подсъдимия Б. не я е
последвал, а останал в стаята, отворила портмонето си, в което имало 13
банкноти по 10 лв. и една банкнота по 20 лв., като взела от него 4 банкноти по
10 лв., като оставила портмонето с
останалите пари там от където го е взела. Върнала се в стаята при подсъдимия Б.
и му дала 4 банкноти по 10 лв. Подсъдимият Б. взел парите и заповядал на
пострадалата да ляга на леглото и да се завие през глава със завивката, като
отново я заплашил, че ще и разцепи главата с талпата. Свидетелката Г. се
уплашила за живота си и легнала в леглото като се завила през глава. В момента
в който се завивала свидетелката забелязала как подсъдимия Б. взел кутийка
находяща се на лавицата над главата й, като в кутийката имало малка велурена
кесийка с банкнота от 10 лв. в нея и две карти за градския транспорт. През
цялото време подсъдимия Б. заплашвал пострадалата, че “ако гъкне ще я убие”.
Пострадалата стояла неподвижно в леглото,завита през глава, тъй като била
уплашена за живота си. Подсъдимият Б. излязъл от стаята, застанал пред входната
врата на бараката и продължил да отправя заплахи към пострадалата Г., че ще я
убие, които били възприети от последната. Подсъдимият стоял около 20 минути
пред бараката и отправял заплахи към пострадалата. В един момент пострадалата Г.
престанала да чува виковете на подсъдимия и тъй като лаят на кучетата престанал
свидетелката Г. разбрала, че подсъдимия е напуснал двора. Станала от леглото и
се присегнала към масичката, която била в близост до леглото й за да си вземе
мобилния телефон марка “С.Е.” за да потърси помощ, но той не бил на мястото си.
Тогава пострадалата разбрала, че подсъдимия е взел и телефона и 10 лв. от
кесийката й. С окървавена глава около 23.40 ч. пострадалата напуснала бараката
и тръгнала към сградата на бившето предприятие ОБСО, която се намирала на около
50-60 м.
от нейната барака. Там тя заварила свидетелите
Н.К. и М.Р., които охранявали сградата. Пострадалата се познавала със
свидетеля К. от около 3 години и му разказала какво се е случило. Тъй като
цялата глава на пострадалата била в кръв свидетеля К. *** с личния си
автомобил. След направени медицински интервенции от Центъра за спешна
медицинска помощ се обадили в РУП-Стара Загора и уведомили за случая. Вследствие
на сигнала за изясняване на случая в здравното заведение се явили свидетеля Г.П.
и П.П. – полицаи от РУП-Стара Загора. Пострадалата Г. разказала на полицаите за
случилото се и казала, че може да ги заведе до къщата на свидетеля М.Т.И., тъй
като знаела, че подсъдимия понякога ходи при него и може да бъде открит там.
Свидетелката Г. се качила в автомобила на свидетеля К. и заедно със служителите
на МВР отишли в района на черешовата градина край квартал “С.” в гр.Стара
Загора, където живеел свидетеля И.. Тъй като в тъмнината пострадалата не успяла
да се ориентира къде точно живее свидетеля И. всички отишли в къщата на
свидетеля М.Т. – брат на свидетеля И. за да ги заведе до дома на И.. Свидетелят
Т. и пострадалата се познавали отдавна. Пострадалата разказала на Т. какво се е
случило и последния завел всичките до жилището на свидетеля И., което се
намирало на около 50 метра
от мястото къде живеел Т.. В този момент пристигнал и втори полицейски екип
състоящ се от свидетеля полицай П.Т. и полицай С.С.. Свидетелят Т. отишъл до
входната врата на жилището на брат си, казал му да отвори, но свидетелят И. му
отговорил, че е бос. М.Т. се усъмнил, че в жилището има друг човек и попитал
брат си “М. самичък ли си?”, като последния му отговорил, че не е сам. В този
момент от къщата излязъл и подсъдимия Б., който бил разпознат от свидетеля Т.
като А., тъй като се познавали от по-рано. Подсъдимият Б. бил задържан от
полицаите. Свидетелката Г. казала на служителите на реда, че това е лицето “И.”
– човека който я е нападнал и ограбил. След извършена проверка служителите на
МВР установили, че имената на подсъдимия са А.Д.Б.. При извършения обиск на
подсъдимия Б. в десния джоб на анцунгово долнище с което е бил облечен Б. бил
намерен мобилен телефон марка “С.Е.”, който бил разпознат от свидетелката Г.,
като нейна собственост. В десния джоб на синьо шушляково яке на подсъдимия Б.
са намерени 5 броя банкноти от 10 лв. В последствие при извършения оглед в дома
на пострадалата същата установила, че от дома и липсва пластмасова туба с
вместимост 5 л.
в която имало около 4 л.
домашна ракия. Тази туба била открита в найлонова торба, която носил подсъдимия
Б. при задържането си.
От заключението на
съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 195/2009 г. се установява, че при
извършения преглед на 15.12.2009 г. на пострадалата М.Л.Г. са установени
разкъсно-контузна рана на главата. Кръвонасядане на устните на устата. Избит 11
зъб /І горен десен/ при липса на антагониста 41-ви зъб. Описаните увреждания са
причинени от действията на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по
време и начин съобщен от пострадалата. Причинено е разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От заключението на
съдебно-оценителната експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи
от пострадалата Г. е общо в размер на 128 лв.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от показанията на
свидетелите М.Г., Н.К., П.Т., Г.П., М.Т., М.И., Д. С., С.Т., както и от
заключенията на съдебните експертизи и всички други събрани по делото писмени и
веществени доказателства прочетени и предявени по реда на чл.283 и чл.284 от НПК.
В обясненията си дадени в
съдебно заседание на 29.04.2010 г. подсъдимия Б. не се признава за виновен и
твърди, че не е автор на деянието за което е предаден на съд. Обясненията на
подсъдимия са в противоречие с останалите събрани доказателства по делото,
поради което съдът ги възприема като негова защитна теза. Твърдението на
подсъдимия Б., че намерената в него сума при задържането му от органите на реда
от 54 лв., (5 банкноти с номинал 10 лв. и 2 бр.банкноти с номинал 2 лв.) са
негова лична собственост вследствие продадени от него орехи на пазара в гр.***
Загора за сумата от 6 лв. и предадени вторични суровини в пункта на свидетеля Д.А.С.
в инкриминирания ден се оборват от показанията
на свидетеля С. (по делото липсват каквито и да било данни за
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото), който категорично в съдебно
заседание заяви, че на 14.12.2009 г.подсъдимия Б. не е предавал цветни метали в
процесния пункт, за което да е получил и съответното възнаграждение.
Обясненията на този свидетел си кореспондират с представеното извлечение от
регистър за покупките и вноса от черни и цветни метали на ЕОД “Г. 2004”- *** Загора
от което се установява, че на инкриминираната дата подсъдимия Б. не е предавал
цветни метали в процесния пункт. Действително същия е предавал като вторични
суровини желязо в този пункт, но това е станало на 02.11.2009 г. т.е. месец и
половина преди деянието. Подсъдимият Б. не даде друго обяснение за намиращата
се в него сума от 50 лв. (5 банкноти с номинал 10 лв.). В тази връзка съдът
съобрази и обстоятелството, че подсъдимия не получава парични доходи под каквато
и да е форма. Твърденията на подсъдимия, че процесния мобилен телефон марка “С.Е.” *** е бил оставен при него
вечерта на деянието от лице на име М. не намират опора в събрания по делото
доказателствен материал. В тази връзка съдът взе в предвид показанията на
свидетеля С.В.Т. – служител в Криминална полиция при РУП-Стара Загора, който
категорично заяви пред съдебния състав, че във връзка с изложената на
досъдебното производство (и поддържана в хода на съдебното следствие) версия от
подсъдимия, а именно че процесния телефон му е бил оставен от лице на име М.,
което е приятел с лице на име И., познато на подсъдимия и живущо в кв.”С***”,
ул.”***”, е извършена проверка на
горепосочения адрес и е установено, че лице на име И. не живее на адреса.
Разпитани са и служители на барчето
находящо се пред процесния блок, но не е установено в района да се подвизават
лица с имена М. и И. . Нещо повече, изложената от подсъдимия Б. версия не само че не намира опора в събраните по
делото доказателства, но същата е лишена
и от всякаква житейска логика – подсъдимият твърди, че около полунощ непознато
за него лице е влязло в жилището му (в сравнително безлюдна местност) и е
оставило процесния телефон. Обясненията на подсъдимия, че на 14.12.2009 г.
около 23 часа не е посещавал бараката
собственост на свидетелката Г., не е упражнявал насилие спрямо личността на
последната с цел отнемане на процесните вещи, са в пълно противоречие с
показанията на тази свидетелка, които съдът кредитира като достоверни, поради
тяхната логичност, последователност и съответствие със събрания друг
доказателствен материал по делото. Показанията на пострадалата относно
упражненото спрямо нея физическо насилие кореспондират с показанията на
свидетеля Н.Х.К. (същите са безпристрастни), който заявява, че след инцидента
главата на пострадалата била обляна в кръв, поради което се е наложило
свидетеля К. да я откара с личния си автомобил до центъра за Спешна медицинска
помощ, където е било проведено и съответното лечение. Показанията на тези двама
свидетели кореспондират със заключението на съдебно-медицинската експертиза от
което се установява, че при извършения преглед на 15.12.2009 г. на пострадалата
М.Л.Г. са установени разкъсно-контузна рана на главата. Кръвонасядане на
устните на устата. Избит 11 зъб /І горен десен/ при липса на антагониста 41-ви
зъб. Описаните увреждания са причинени от действията на твърди тъпи предмети и
отговарят да са получени по време и начин съобщен от пострадалата. Пострадалата
с подробности е описала на свидетеля К. случилото се с нея. При пристигането на
органите на реда в Центъра за спешна медицинска помощ свидетелката Г. заявила
на свидетеля Г.П. – полицай, че познато на нея лице под името “И. ” я нападнало
в бараката в която живее, ударило я с дървена талпа и е взел пари на стойност
50 лв., както и мобилния й телефон. Същата е посочила, че това лице
най-вероятно ще се намира при лице на име Д.(има в предвид свидетеля Д. И.) и е
насочила полицаите към жилището на свидетеля Д. И.. Същото описание на
инцидента пострадалата е дала и пред свидетеля М.Т. – брат на свидетеля И., от
когото е било потърсено съдействие за точното местонахождение на жилището на
свидетеля И.. След като подсъдимия е бил
задържан от полицаите пред жилището на свидетеля И., пострадалата с
категоричност е заявила пред свидетелите Н.К., М.Т., Г.П. и П.Т. – последните
двама служители на РУП-Стара Загора, че именно подсъдимия е лицето, което и е
нанесло побой и я е ограбило т.е.налице е една последователност в показанията
на пострадалата, поради което съдът ги кредитира с доверие.
Съдът възприема за
безспорно, че пострадалата категорично е познала подсъдимия Б. като автор на
деянието. В тази връзка съдът прецени, че деянието е извършено при пуснато
осветление в стаята и изричното заявление на пострадалата, че към момента на
деянието подсъдимия е бил облечен с черно долнище на анцунг и блуза с дълъг ръкав, свидетелката с
подробности описва механизма на упражненото спрямо нея физическо и психическо
насилие, както и начина на отнемане на процесните вещи.. Видно е от протокол за
опис и изземване /лист 20 от досъдебното производство/, че подсъдимия е бил с
черно долнище на анцунг. От горепосочения протокол се установява, че също така,
че в подсъдимия са намерени именно 5 бр. банкноти от 10 лв.и процесния мобилен телефон марка “С. Е. ” *** – собственост на
пострадалата Г.. По време на извършения оглед в дома на пострадалата същата
установила, че от дома и липсва пластмасова туба с вместимост 5 лв. в която
имало 4 л.
домашна ракия. Предадената по време на задържането на подсъдимия с протокол за
доброволно предаване от 15.12.2009 г. пластмасова туба с вместимост 5 л. съдържаща 4 л. жълтеникава течност е
разпозната от пострадалата Г. като нейна собственост.
В предвид на всичко
гореизложено, съдът възприема показанията на пострадалата Г. в частта й относно
отправените към нея заплахи с убийство също за достоверни, макар и по делото да
липсват други доказателства , освен показанията на пострадалата, че подсъдимия Б.
е отправял тези заплахи. Като цяло показанията на пострадалата си кореспондират
с другите свидетелски показания, събрани по делото писмени доказателства и
заключенията на съдебните експерти.
На основа на горепосочените
доказателства съдът прие, за доказано, че подсъдимия Б. е автор на
деянието за което е предаден на съд и следва да бъде ангажирана неговата
наказателна отговорност.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО
За да е осъществен
престъпния състав на чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр.с чл.29,
ал.1, буква “а” от НК е необходимо дееца вследствие на употреба на сила или
заплашване да отнеме чужди движими вещи от владелеца, против волята му с
намерение за противозаконно своене, като
деянието следва да е извършено в условията на опасен рецидив, а от
субективна страна деянието да е осъществено при пряк умисъл т.е. деецът трябва
да съзнава, че вещта се намира във владението на други го, че тя е чужда,
владелецът не е съгласен тя да му бъде отнета и че това несъгласие се
преодолява чрез упражнената принуда. По принцип грабежът представлява
престъпление, което се характеризира с усложнение в изпълнителната дейност.
Като състав на престъплението той включва две прояви, всяка от които сама по
себе си осъществява състав на престъпление (принуда и кражба), но които дадени
в определен обективна и субективна връзка придобиват своеобразна
самостоятелност и се явяват едно сложно престъпление. Както вече бе посочено
безспорно е установено, че след като е влязъл в бараката подсъдимия Б.
е упражнил физическо въздействие върху личността на пострадалата Г.,
като й нанесъл няколко последователни удари в главата с дървена талпа, като и
казал да дава парите и че е дошъл да я убие, т.е.употребената физическа и
психическа (в случая е налице застрашаване с такова непосредствено деяние,
което излага на тежка опасност живота на пострадалата – многократно са
отправяни заплахи за убийство от подсъдимия към пострадалата, съпроводени с
брутална физическа принуда) е от естество да сломи съпротивата на Г. и да я
мотивира да предаде вещите на подсъдимия или да не му пречи да установи своя
фактическа власт върху тях. В случая е безспорно, че вследствие на упражнената
принуда пострадалата е предала на подсъдимия владението на 4 банкноти с номирал
10 лв., а по отношение на останалите вещи 1 банкнота с номинал 10 лв., мобилен
телефон и туба с 4 л.ракия
не е оказала съпротива при установяване на фактическа власт върху вещите от
подсъдимия. Безспорно е, че подсъдимия Б. е установил своя фактическа власт
върху процесните вещи и е прекъснал тази на пострадалата Г.. Видно е от
протокол за обиск и изземване (лист 20 от ДП) и протокол за доброволно
предаване (лист 43 от ДП), че отнетите от владението на пострадалата Г. вещи са
намерени в подсъдимия който се е намирал в къщата на свидетеля И.. В случая
отнемането на вещите е непосредствено след упражнената принуда.
Видно е, от справка за
съдимост (лист 76-79 от ДП), че подсъдимия Б. е многократно осъждан, като
последните му три осъждания са както следва:
- по НОХД №***/2002 год. на
РС-Ст.Загора за престъпление по чл.346 от НК на 4 год. лишаване от свобода.
Присъдата е в сила от 30.07.2003 год.
- по НОХД №***/2003 год. на
РС-Ст.Загора за престъпление по чл.346, ал.2, т.1 от НК на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. Присъдата е
потвърдена с Решение на ОС-Ст.Загора по ВНОХД№***/2004 год. Присъдата в сила от
18.01.2005 год.
- по НОХД №***/2005 год. на
РС-Ст.Загора за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК на 3 година лишаване от
свобода. Присъдата в сила от 18.06.2002 год.
С Определение от 22.06.2005
год. по ЧНД №***/2005 год. на РС-Ст.Загора на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23,
ал.1 от НК по горецитираните НОХД определя едно общо наказание “лишаване от
свобода” за срок от 4 години при първоначален строг режим.
Освободен от Затвора в
Пазарджик на 09.06.2006 год., поради изтърпяване на наказанието.
Настоящото деяние е
извършено на 14.12.2009 г., т.е. същото е извършено в условията на опасен
рецидив по чл.29, ал.1, буква “а” от НК, тъй като подсъдимия е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на “лишаване от свобода” не по-малко от една година
– 4 г. при
първоначален “строг” режим на
изтърпяване. Изтърпял е това наказание на 09.06.2006 г. и преди да са изтекли 5 г. от изтърпяване на
наказание е извършил процесното деяние.
От субективна страна
подсъдимия Б. е съзнавал, че влиза в несобствено жилище, упражнява принуда
спрямо обитателя му и владелеца на вещите находящи се в него, като тази принуда
е целяла отнемането на процесните вещи, както и че това отнемане се извършва
въпреки волята на владелеца и вследствие на упражнената принуда. Подсъдимият е
нанесъл многократни удари върху пострадалата Г., отправял е постоянни заплахи,
като всичко това е продължило един продължителен период от време и още от
самото начало е заявил категорично на пострадалата да му предаде парите, т.е.
същият е действал при пряк умисъл.
В предвид на всичко
гореизложено съдът намира, че подсъдимия А.Д.Б. на 14.12.2009 год. около 23.00
часа в землището на с.Х. , обл.*** Загора е отнел чужди движими вещи – пари 50
лева, мобилен телефон „С. Е.” ***- на стойност 39 лв. /тридесет и девет/ лева,
СИМ карта на мобилен оператор „Г.” на стойност 15 лв. /петнадесет/ лева и
пластмасова туба с 4 литра
ракия на стойност 24 лв. /двадесет и четири/ лева, всичко на обща стойност 128
лв./сто двадесет и осем/ лева от владението на М.Л.Г. ***.Загора с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - /нанесъл и удари в
областта на главата/ и заплахи, и грабежът представлява опасен
рецидив-престъпление по чл.199, ал.І, т.4
във вр. с чл.198, ал.І във вр. с
чл.29, ал.І, б. “А” от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
При определяне вида и размера на наказанието съдът се
съобрази с двата основни принципа в наказателното право залегнали в
разпоредбата на чл.54 от НК – принципът на законоустановеност на наказанието и
принципът на индивидуализация на наказанието. За извършено престъпление по
чл.199, ал.1, т.4, във вр.с чл.198, ал.1, във вр.чл.29, ал.1, буква “а” от НК,
законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” от 5 до 15 години,
като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
При индивидуализация на
наказанието съдът отчете, като отегчаващи вината обстоятелства:
- изключително високата
степен на обществена опасност на подсъдимия като деец - извън осъждането
определящо деянието като опасен рецидив посочено по-горе - подсъдимия с присъда
№***/21.03.1983 г. по постановена НОХД № ***/19983 Г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, влязла в сила на 05.06.1983 г. за извършено
престъпление по чл.116, т.6 от НК е осъден на 20 г.”лишаване от свобода”. С
присъда № ***/08.02.2000 г.постановена по НОХД № ***/1999 г. по описа на
Свиленградския районен съд влязла в сила на 09.03.2000 г. за извършено деяние
по чл.339, ал.1, от НК подсъдимият е осъден на лишаване от свобода за срок от
една година. С присъда № ***/03.09.1998 г. по НОХД № ***/1998 г. по описа на Районен съд-Стара
Загора за извършено престъпление по чл.196 от НК, влязла в законна сила на
04.10.1998 г. подсъдимия е осъден на лишаване от свобода за срок от четири
години при строг режим. И с присъда № ***/29.08.1996 г. постановена по НОХД № **/1995
г. по описа на Новозагорския районен съд, влязла в сила на 06.09.1996 г. за
извършено деяние по чл.196 от НК, подсъдимият е осъден на лишаване от свобода
за срок от една година – всичко това определя подсъдимия като лице с утвърдени
криминални наклонности спрямо обществените отношения, свързани с
посегателство върху личността и
собствеността, нещо повече подсъдимият е личност с изградени трайни престъпни
навици, тъй като извършването на престъпления се е превърнало в негов начин на
живот. Престъпната дейност на подсъдимия започва като непълнолетен и продължава
до момента. От 1983 г.
до настоящия момент подсъдимия Б. многократно е престоявал в местата за
лишаване от свобода и то за продължителни периоди от време, но въпреки това
същият не се е превъзпитал, което го характеризира като личност представляваща
сериозна опасност за обществото, чиито стандарти за социално поведение упорито
нарушава
– изключително висока степен
на обществена опасност на деянието при осъществяване на същото подсъдимия е
проявил жестокост при упражняване на физическата принуда при сломяване
съпротивата на пострадалата. Същият е нанасял многократни удари с дървена талпа
върху главата на пострадалата Г., без да се притеснява от обстоятелството, че
по този начин би могъл да предизвика и смъртта на пострадалата. Тази принуда е
била упражнена спрямо почти беззащитна с оглед възрастта жена, при това самотно
живееща, обитаваща дървена барака в почти безлюдна местност, отстояща на голямо
разстояние от други постройки, при това нощем. Следва да се отчете, че
следствие упражненото физическо насилие от подсъдимия Б. върху пострадалата Г.
на същата е причинена лека телесна повреда. От друга страна принудата върху
пострадалата в двете и форми – физическа и психическа е осъществена в един
продължителен период от време, около 30-40 минути. Налице е изключително
отрицателното въздействие на деянието върху други обществени отношения, извън
главния обект на престъплението – причинени са несъставомерни обществено-опасни
последици, тъй като е засегнато чувството на обществена сигурност на самотно
живеещите в изолирани райони възрастни жени.
Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът отчете сравнително
ниската стойност на отнетите вещи.
Преценявайки горепосочени
обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че е налице превес
на отегчаващите вината обстоятелства, поради което определи на подсъдимия Б.
наказание над средния размер с оглед на предвиденото в закона, като го осъди на
“лишаване от свобода” за срок от дванадесет години, при първоначален “строг”
режим на изтърпяване в затворническо заведение от “закрит” тип.
Съдът прие с така наложеното
на подсъдимия наказание за извършеното от същия престъпление по чл. 199, ал.1,
т.4, във вр. с чл.196, ал.1, във вр.с чл.29, ал.1, буква “а” от НК ще бъдат
постигнати най-оптимално целите на чл.36 от НК.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспада времето през което подсъдимия А.Б. е бил с мярка за
неотклонение “задържане под стража”, считано от 17.12.2009 г. до влизане в сила
на настоящата присъда.
След като съобрази семейното
и имотно състояние на подсъдимия Б. – декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние (лист 82 от ДП), от която е видно, че подсъдимия
не притежава недвижими имоти и не получава никакви доходи и сравнително ниската
стойност на отнетите вещи, съдът не постанови конфискация до една втора от
имуществото на подсъдимия.
Веществените доказателства –
мобилен телефон марка “С.Е.” *** ведно със СИМ карта на мобилен оператор „Г.” 5 броя банкноти с
номинал 10 лв. със серийни номера на банкнотите : АХ № ***, АН № ***, АЧ № ****,
АХ № *** и АТ № *** и пластмасова туба с вместимост 5 лв., пълна с жълтеникава
течност – ракия с надпис на тубата “Х.”, съдът постанови да бъдат върнати на
собственика – пострадалата М.Л.Г. след влизане в сила на присъдата. Останалите
веществени доказателства, описани подробно в протокол за опис и изземване от
15.12.2009 (лист 20 от ДП) и в протокол за доброволно предаване от 15.12.2009
г.(лист 43 от ДП), като неотносими към предмета на делото след влизане в сила
на присъдата да бъдат върнати на подсъдимия А.Б. като техен собственик.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Б. да заплати на държавата сумата от 170 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК
Както вече бе посочено съдът
допусна за съвместно разглеждане граждански иск предявен от пострадалата М.Л.Г.
ЕГН ********** против подсъдимия А.Д.Б. за сумата от *** лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от датата на увреждането – 14.12.2009
г. до окончателното и изплащане.
В конкретния случай са
налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
причинена вреда, причинна връзка и виновно поведение.
По справедливост чл.52 от ЗЗД и при преценка на показанията на свидетелката Г., свидетеля К. и свидетеля Т., както и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, съдът намира, че предявения граждански иск за
неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на *** лв. безспорно е,
че вследствие на упражнената физическа принуда пострадалата е претърпяла болки.
По делото са налице категорични доказателства за причинена на пострадалата лека
телесна повреда. Вследствие на отправените към пострадалата заплахи същата е
била в състояние на силен стрес и е изпитвала сериозна заплаха за живота си,
като това състояние на емоционален стрес е продължило напред във времето.
Всичко гореизложено мотивира съда да уважи гражданския иск в пълен размер.
Водим от горните мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/КР.ГЕОРГИЕВ/