Решение по дело №4624/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                             

Съдия: Евгени Г.

 

и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 4 624/2017 г., докладваното от съдия Г., и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати следните суми:

1.на Г.В.Л.:

- 82 500,00 лева на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му С.Л., настъпила на 19.07.2013 г., плюс законната лихва от 09.03.2019 г.  до окончателното изплащане;

- 206,25 лева разноски за държавна такса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на В.В.Л.:

- 93 750,00 лева на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му С.Л., настъпила на 19.07.2013 г., плюс законната лихва от 09.03.2019 г.  до окончателното изплащане;

- 234,38 лева разноски за държавна такса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на В.К.Л. на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм):

- 82 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му С.Л., настъпила на 19.07.2013 г., плюс законната лихва от 09.03.2019 г. до окончателното изплащане;

- 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, настъпили на 19.07.2013 г., плюс законната лихва от 09.03.2019 г. до окончателното изплащане;

4. на Г.В.Л., В.В.Л. и Т.Г.Т. на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм) 67 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени на тяхната наследодателка Й.С.Г. от смъртта на нейната дъщеря С.Л., настъпила на 19.07.2013 г., плюс законната лихва от 09.03.2019 г. до окончателното изплащане;

5. Г.В.Л., В.В.Л., В.К.Л. и Т.Г.Т. 418,06 лева разноски за вещи лица на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

6. на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ 9 797,55 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

7. на СГС 14 609,37 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Г., В. и В. Л.са с адрес в гр. Бургас, ж. к. „********. Т.Т. е с адрес ***. Г. Ф.е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм), предявени срещу Г. фонд:

1. иска на Г.В.Л. за разликата над 82 500,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му С.Л.;

2. иска на В.В.Л. за разликата над 93 750,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му С.Л.;

3. иска на В.К.Л. за разликата над 82 500,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му С.Л.;

4. иска на В.К.Л. за разликата над 50 000,00 лева до предявения размер от 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, настъпили на 19.07.2013 г.;

5. иска на Г.В.Л., В.В.Л. и Т.Г.Т. за разликата над 67 500,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наследодателката им Й.С.Г. от смъртта на дъщеря ѝ С.Л..

 

[3] ОСЪЖДА Г.В.Л., В.В.Л., В.К.Л. и Т.Г.Т. да заплатят на Г. Ф.116,39 лева разноски по делото и 174,58 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 7 525,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците не дължат държавни такси и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[6] В искова молба от 12.04.2017 г. В.Л., Г.Л., В.Л. и Й.Г. са заявили, че са наследници по закон на С.Л. – първият неин съпруг, вторият и третият нейни синове, а четвъртата нейна майка. Ищците твърдят, че на 19.07.2013 г. С.Л. е участвала в пътно-транспортно произшествие (ПТП), предизвикано от Т.С.. Вследствие на ПТП С.Л. е починала.

 

[7] В ПТП е участвал и В.Л.. От него той е получил спленектомия и резекция на тънкото черво.

 

[8] От смъртта на С.Л. ищците са претърпели неимуществени вреди, които те оценяват на по 200 000,00 лева за всеки. В.Л. е претърпял неимуществени вреди и от телесното си увреждане, които той оценявана на 200 000,00 лева.

 

[9] Гражданската отговорност (ГО) на С.Л. не е била застрахована, а ответникът Г. Ф.(Ф.) не е заплащал на ищците обезщетения за неимуществени вреди. Затова ищците молят съда да осъди Ф.да им изплати:

- на всеки от тях по 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.Л.;

- на В.Л. още 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от телесните увреждания от ПТП, като част от дължащото се обезщетение от 200 000,00 лева;

- законната лихва върху обезщетенията от 19.07.2013 г. – датата на ПТП – до окончателното изплащане (исковата молба, т. I, л. 2-7; уточнителната молба, т. I, л. 69).

 

[10] По време на разглеждане на делото е починала Й.Г.. Съдът е конституирал за ищци на нейно място нейните наследници по закон Г.Л., В.Л. и Т.Г.Т., които подържат иска, който Й.Г. е била предявила (протокола от съдебно заседание на 11.06.2021 г. т. II, л. 620; удостоверението за наследници, т. II, л. 616-617).

 

2.            По писмения отговор на ответника

 

[11] Ф. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. Т.С. не е причинил ПТП;

2. С.Л. не е починала вследствие на ПТП, а В.Л. не е претърпял телесни увреждания от него;

3. търсените обезщетения са прекомерни;

4. С.Л. и В.Л. са допринесли за настъпването на уврежданията, тъй като са били без поставени обезопасителни колани (писмения отговор, т. I, л. 96-97).

 

3.            По писмения отговор на третото лице, помагач на ответника

 

[12] Т.С. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1.            не е причинил ПТП;

2.            търсените обезщетения са прекомерни;

3.            починалата е допринесла за настъпването на смъртта си, а В.Л. за настъпването на уврежданията му, защото са били без обезопасителни колани (писмения отговор, т. I, л. 134-136).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[13] На *** г. е била родена Й.Г. (удостоверението за наследници, т. II, л. 616). На 11.01.1953 г. е бил роден нейният зет В.Л., а на 21.11.1956 г. нейната дъщеря С.Л.. Синовете на В.Л. и С.Л. са били родени на *** г. Г.Л., а на *** г. В.Л. (удостоверението за наследници, т. I, л. 12).

 

[14] От 2000 г. В.Л. е живеел в Италия, където е домакинствал на български автотърговци. Той е бил в Италия и към средата на юли 2013 г. (протокола за разпит на В.Л. на досъдебното производство, т. II, л. 442-444. Съдът цени протокола, като частен свидетелстващ документ, изходящ от страна по делото и съдържащ факти, неизгодни за нея). Към този момент С.и В. Л.са живеели заедно в Бургас, Г.Л. е бил създал свое семейство и е живеел във Варна, а Й.Г. е живеела в Ямбол. Те са били добро семейство (показанията на свидетелите Л.и Д., т. II, л. 454-456).

 

[15] В средата на юли 2013 г. С.Л. и Т.С. са гостували на В.Л.. На 18.07.2013 г. те са посетили Венеция и около 16:30 часа са тръгнали за България с автомобила „Мерцедес“ на В.Л. (протокола за разпит на В.Л., т. II, л. 442-444).

 

[16] На 19.07.2013 г. около 00:10 часа Т.С. е управлявал лекия автомобил „Мерцедес“ по магистрала в Сърбия в посока към Белград. В.Л. е пътувал на предната дясна седалка, а С.Л. е била легнала на задната седалка с глава към седалката на водача, а крака в обратната посока (пак там). В.Л. е бил с поставен обезопасителен колан (заключението на вещите лица М. и д-р Ш., т. II, л. 520-529).

 

[17] При км 538-300 м Т.С. е предизвикал ПТП, от което е починала С.Л., а В.Л. е получил: травматично разкъсване на слезката; травматично разкъсване на тънкото черво; хеморагичен шок (присъдата, т. II, л. 557-575; заключението на вещото лице д-р Й., т. II, л. 408-415). Дори С.Л. да е била с поставен обезопасителен колан, тя би могла да получи шийна травма, от която да почине (показанията на вещото лице д-р Ш., т. II, л. 530-гръб). За автомобила „Мерцедес“ не е била сключена валидна застраховка ГО (справката, т. II, л. 476).

 

[18] Г.Л. е преживял травматично загубата на майка си. Първоначално той е отричал случилото се, а впоследствие е осъзнал загубата. Той се е справил, като се е мобилизирал. По-късно Г.Л. е развил тежка скръбна реакция, която е била утежнена от притеснения за баща му, по-малкия му брат и баба му. Той е имал и адаптационна реакция с тревожно-депресивен облик на преживяванията.

 

[19] В.Л. е преживял емоционален шок, когато е научил за смъртта на майка си и тежкото състояние на баща си. Понеже той е бил силно емоционално свързан с майка си, е развил остра реакция на скръб. За около шест месеца В.Л. е преминал през период на дезадаптация, с депресивен облик на преживяванията, чувство за вина, липса на смисъл и перспектива, като дори е приемал наркотици, преустановил е социалната си свързаност и е загубил работата си. Той е преодолял това състояние с напускането на страната и намирането на подкрепа в приятелката си (показанията на свидетелите Л.и Д., т. II, л. 456; заключението на вещото лице З., т. II, л. 504-516).

 

[20] В.Л. е възприел непосредствено смъртта на съпругата си С.Л., а поради тежкото си състояние след ПТП е изпитвал безпомощност и страх за живота ѝ. Впоследствие той е изпитвал силна болка от загубата на съпругата си, като е развил продължителна адаптационна реакция с елементи на посттравматичен стрес, отчаяние, потиснатост, тревожност и депресивитет. Дори и сега той изпитва мъка и празнота.

 

[21] Й.Г. е загубила подкрепата на дъщеря си. Мъката ѝ по нея я е затворила в себе си (пак там). Около седем години по-късно, Й.Г. е починала (удостоверението за наследници, т. II, л. 616).

 

[22] Разкъсването на слезката на В.Л. е довело до отстраняването ѝ. Травматичното разкъсване на тънкото черво е наложило оперативното отстраняване на 50 см от него на границата между йеюнум и илеум. Хеморагичният шок е бил с излив на около два литра кръв в коремната кухина, което е довело до разстройство на здравето на В.Л., временно опасно за живота му.

 

[23] Възстановяването на В.Л. от уврежданията е продължило около шест месеца. Няколкократно той е постъпвал в болница поради смущения в чревния пасаж и кървене от гастроинтестиналния тракт. В болницата са му били преливани кръв и плазма, като е приемал и препарати с желязо за възстановяване на хемоглобина. Поради отстранената слезка В.Л. е по-податлив на инфекции. Увреждането на В.Л. е по-тежко от това, което е било предмет на обезщетяване на решение на САС 2416-2015-4-ти с-в по в. гр. д. 3 154/2015 г. (показанията на вещото лице д-р Й., т. II, л. 452).

 

[24] На 08.12.2018 г. ищците са поискали от Ф.да им изплати обезщетения (претенцията, т. I, л. 34). Не се спори, че Ф. не е изплащал на ищците обезщетение за неимушествени вреди.

 

[25] Ищците са били представлявани безплатно от адвокат, който е регистриран по ЗДДС (т. II, л. 608-614). Г.Л. и В.Л. са заплатили по 500,00 лева държавна такса (т. I, л. 70; л. 13 от частното дело на САС). Съдът е освободил В.Л. и Й.Г. от заплащането на държавна такса (т. I, л. 65). Към момента на конституирането на наследниците на Й.Г. като ищци по делото е била влязла в сила присъдата и ищците не са дължали държавна такса. Ищците са заплатили: 1 000,00 лева за вещи лица (т. I, л. 133 и т. II, л. 470); 15,00 лева за съдебни удостоверения (т. I, л. 114). Ф. е заплатил 200,00 лева на вещи лица (т. I, л. 118).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[26] Ищците са предявили искове по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.Л. и иск от В.Л. със същата правна квалификация за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждания вследствие на ПТП.

 

1.            По исковете по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм) за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С.Л.

 

[27] Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, Ф. изплаща обезщетения по застраховка ГО за неимуществени вреди вследствие на смърт, когато ПТП е настъпило на територията на друга държава и е причинено от автомобил, който обичайно се намира на територията на страната, и виновният водач няма сключена застраховка ГО. Право на такова обезщетение имат децата, родители и съпругът на починалия, ако са претърпели неимуществени вреди от смъртта му (т. III от ППВС 4/1961 г.).

 

[28] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. да е настъпило ПТП на територията на друга членка;

2. това ПТП да е било причинено от водач, който не е имал задължителна застраховка ГО;

3. ПТП да е довело до смърт на наследодател на ищеца – родител, дете или съпруг;

4. ищецът да е претърпял неимуществени вреди от смъртта на наследодателя си;

5. Ф. да не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[29] Съдът установи, че:

1. на територията на Сърбия е настъпило ПТП;

2. то е било причинено от Т.С., който не е имал застраховка ГО;

3. от ПТП е починала С.Л., която е била майка на Г. и В. Л., съпруга на В.Л. и дъщеря на С.Л.;

4. от смъртта на С.Л. ищците са претърпели болки и страдания;

5. Ф. не е заплащал на ищците обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.Л..

 

[30] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[31] Преди да определи размера на обезщетението обаче, съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът за определяне на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 19.07.2013 г.

 

[32] Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при смърт са: 1. възрастта на увредения; 2. общественото му положение; 3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди ( т. II от ППВС 4/1968г.).

 

[33] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[34] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[1] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[35] Съдът установи, че към 19.07.2013 г. С.Л. е била на 56 години. Нейните синове са били на 32 години Г.Л. и на 22 години В.Л., съпругът ѝ на 60 години, а майка ѝ на 87 години.

 

[36] От 2000 г. В.Л. е живеел в Италия, където е домакинствал на български автотърговци. Той е бил в Италия и към средата на юли 2013 г. Към този момент С.и В. Л.са живеели заедно в Бургас, Г.Л. е бил създал свое семейство и е живеел във Варна, а Й.Г. е живеела в Ямбол. Те са били добро семейство.

 

[37] Г.Л. е преживял травматично загубата на майка си. Първоначално той е отричал случилото се, а впоследствие е осъзнал загубата. Той се е справил, като се е мобилизирал. По-късно Г.Л. е развил тежка скръбна реакция, която е била утежнена от притеснения за баща му, по-малкия му брат и баба му. Той е имал и адаптационна реакция с тревожно-депресивен облик на преживяванията.

 

[38] В.Л. е преживял емоционален шок, когато е научил за смъртта на майка си и тежкото състояние на баща си. Той е бил силно и емоционално свързан с майка си и затова е развил остра реакция на скръб. За около шест месеца В.Л. е преминал през период на дезадаптация, с депресивен облик на преживяванията, чувство за вина, липса на смисъл и перспектива, като дори е приемал наркотици, преустановил е социалната си свързаност и е загубил работата си. Той е преодолял това състояние с напускането на страната и намирането на подкрепа в приятелката си.

 

[39] В.Л. е възприел непосредствено смъртта на съпругата си С.Л., а поради тежкото си състояние след ПТП е изпитвал безпомощност и страх за живота ѝ. Впоследствие той е изпитвал силна болка от загубата на съпругата си, като е развил продължителна адаптационна реакция с елементи на посттравматичен стрес, отчаяние, потиснатост, тревожност и депресивитет. Дори и сега той изпитва мъка и празнота.

 

[40] Й.Г. е загубила подкрепата на дъщеря си. Мъката ѝ по нея я е затворила в себе си. Около седем години по-късно, Й.Г. е починала.

 

[41] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е станал 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер вече е бил 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

1.1. По размера на обезщетенията на Г.Л. и В.Л.

 

[42] Съдът откри две решения на САС, чийто предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди, претърпени от пълнолетно дете вследствие на смъртта на родител, настъпила през 2013 г. С тези решения САС е определил обезщетения от:

-                 100 000,00 лева – решение на САС 49-2017-10-ти с-в по гр. д. 4239/2016 г.[2];

-                 110 000,00 лева за едното дете и 120 000,00 лева за другото дете – решение на САС 1901-2017-8-ми с-в по гр. д. 1976/2017 г.[3].

 

[43] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отчита, че към момента на смъртта на С.Л. В.Л. е живеел с нея в Бургас, а Г.Л. е живеел във Варна със създаденото от него семейство. Съдът отчита, че на В.Л. му е трябвало дълго време, за да се възстанови от загубата на майка си, което е било съпътствано от емоционален срив, употреба на наркотици, загуба на работа и е наложило дори преместване в чужбина. Затова съдът приема, че 125 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от В.Л., а 110 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от Г.Л..

 

1.2.     По размера на обезщетението, което се дължи на В.Л.

 

[44] С решение 1901-2017-7-ми с-в по в. гр. д. 1 976/2017 г. САС е определил 120 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди на ищца от смъртта на съпруга ѝ, настъпила през 2013 г. Възрастта на съпрузите е била близка до тази по настоящото дело[4].

 

[45] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че 13 години преди смъртта на С.Л. нейният съпруг В.Л. е заминал за Италия и преимуществено е живял там. Съдът отчита също така обаче, че смъртта на С.Л. е настъпила пред В.Л. и то вследствие на ПТП. Ето защо съдът приема, че 110 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на В.Л. от смъртта на съпругата му.

 

1.3.     По размера на обезщетението, което се дължи на наследниците на Й.Г.

 

[46] С решение 1229-2018-4-ти с-в по в. гр. д. 5 569/2017 г. САС е определил 90 000,00 лева на 82-годишна майка от смъртта на 56-годишната ѝ дъщеря през 2013 г. Майката и дъщерята са живеели в отделни домакинства в две съседни села на седем-осем километра едно от друго[5].

 

[47] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определянето на обезщетение за неимуществени вреди. Затова съдът приема, че 90 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които Й.Г. е претърпяла от смъртта на дъщеря си С.Л..

 

2.            По иска по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм) на В.Л. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от получени увреждания

 

[48] Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, Ф. изплаща обезщетения по застраховка ГО за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане, когато ПТП е настъпило на територията на друга държава и е причинено от автомобил, който обичайно се намира на територията на страната, и виновният водач няма сключена застраховка ГО. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е настъпило ПТП на територията на друга членка; 2. това ПТП да е било причинено от автомобил, който не е имал задължителна застраховка ГО; 3. ПТП да е довело до телесни увреждания на ищеца; 4. ищецът да е претърпял неимуществени вреди от телесните увреждания; 5. Ф. да не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[49] Съдът установи, че:

1. на територията на Сърбия е настъпило ПТП;

2. то е било причинено от Т.С., който не е имал застраховка ГО;

3. от ПТП е В.Л. е получил телесни увреждания;

4. от тях той е претърпял болки, страдания и неудобства;

5. Ф. не е заплащал на В.Л. обезщетение за неимуществени вреди.

 

[50] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът следва да определи размера на обезщетението, което се дължи към 19.07.2013 г.

 

[51] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[52] При определянето на обезщетението съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г., Решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г). Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането).

 

[53] Разкъсването на слезката на В.Л. е довело до отстраняването ѝ. Травматичното разкъсване на тънкото черво е наложило оперативното отстраняване на 50 см от него на границата между йеюнум и илеум. Хеморогичният шок е бил с излив на около два литра кръв в коремната кухина, което е довело до разстройство на здравето на В.Л., временно опасно за живота му.

 

[54] Възстановяването на В.Л. от уврежданията е продължило около шест месеца. Няколкократно той е постъпвал в болница поради смущения в чревния пасаж и кървене от гастроинтестиналния тракт. В болницата са му били преливани кръв и плазма, като е приемал и препарати с желязо за възстановяване на хемоглобина. Поради отстранената слезка В.Л. е по-податлив на инфекции.

 

[55] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил:

- 700 000,00 лева до 01.01.2010 г.;

- 1 000 000,00 лева след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм));

- 2 000 000,00 лева след 11.06.2012 г. до 01.01.2016 г. (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[56] Съдът установи, че увреждането на В.Л. е по-тежко от това, което е било предмет на обезщетяване на решение на САС 2416-2015-4-ти с-в по в. гр. д. 3 154/2015 г., защото хеморагичният шок при В.Л. е довел до разстройство на здравето временно опасно за живота му. С това решение САС е определил 30 000,00 лева[6].

 

[57] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът приема, че не само увреждането на В.Л. е било по-тежко от това, предмет на цитираното решение на САС, но и самото му възстановяване, защото той няколко пъти е постъпвал в болница. Също така В.Л. е бил на 62 години, а  ищецът по цитираното решение на САС е бил на 23 години, възраст, която обуславя по-бързо възстановяване. Затова съдът приема, че 50 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от В.Л.. Ето защо съдът осъжда Ф.да заплати на В.Л. 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 100 000,00 лева.

 

3. По възраженията за съпричиняване

 

[58] Ф. е възразил, че С.Л. е допринесла за настъпването на смъртта си, а В.Л. за уврежданията си, защото те са били без поставени обезопасителни колани. Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[59] Съдът установи, че С.Л. е била без поставен обезопасителен колан. Това поведение е било противоправно. Ако тя била с поставен обезопасителен колан, не би получила уврежданията, от които е починала, но би могла да получи смъртоносна шийна травма – обстоятелство, чието настъпване не е сигурно. Ето защо съдът приема, че С.Л. е допринесла за настъпването на смъртта си, като съдът определя процент на съпричиняване 25, защото основният принос за настъпването на смъртта ѝ са действията на Т.С..

 

[60] Затова съдът уважава исковете за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.Л. за следните размери:

- 82 500,00 лева на Г.Л. (110 000,00х0,75), като съдът го отхвърля за разликата до пълния предявен размер от 200 000,00 лева;

- 93 750,00 лева на В.Л. (125 000,00х0,75), като съдът го отхвърля за разликата до пълния предявен размер от 200 000,00 лева;

- 82 500,00 лева на В.Л. (110 000,00х0,75), като съдът го отхвърля за разликата до пълния предявен размер от 200 000,00 лева;

- 67 500,00 лева на Г.Л., В.Л. и Т.Т. за вредите, претърпени от Й.Г. (90 000,00х0,75), като го отхвърля за разликата до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

 

[61] Съдът установи, че В.Л. е бил с поставен обезопасителен колан. Затова възражението за съпричиняване спрямо него е неоснователно.

 

2.            По разноските

 

[62] Ищците търсят разноски. Г. и В. Л.са заплатили по 500,00 лева държавна такса. Останалите ищци не са заплащали държавна такса. Всички ищци са заплатили 1 000,00 лева за вещи лица и са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[63] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на Г.Л. за 82 500,00 лева при предявен размер от 200 000,00 лева, а иска на В.Л. за 93 750,00 лева при предявен размер от 200 000,00 лева. Затова съдът осъжда Ф.да заплати на Г.Л. 206,25 лева разноски за държавна такса (500,00х82 500,00/200 000,00), а на В.Л. 234,38 лева разноски за държавна такса (500,00х93 750,00/200 000,00).

 

[64] Съдът уважава исковете за 376 250,00 лева при предявен размер от 900 000,00 лева. Затова съдът осъжда Ф.да заплати на всички ищци 418,06 лева разноски за вещи лица. Съдът осъжда Ф.да заплати на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ 9 797,55 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (900 000,00-100 000,00х0,02+3530,00х1,2х376 250,00/900 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Ф.да заплати по сметка на СГС 14 609,37 лева държавна такса (376 250,00х0,04-206,25-234,38).

 

[65] Ф. също търси разноски. Той е направил такива за 200,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[66] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 523 750,00 лева при предявен размер от 900 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на Ф.116,39 лева разноски по делото (200,00х523 750,00/900 000,00) и 174,58 лева юрисконсултско възнаграждение (300,00х523 750,00/900 000,00).

 

Съдия: