Решение по дело №2423/2011 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  …………  от  04.01.2012 г., В. Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е сключил с Община В. Търново договор за управление на еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско участие на 15.09.2000 г., по силата на който му е възложено да изпълнява длъжността управител на „Инвестстрой – 92” ЕООД В. Търново. Срокът на договора е продължават и същият е бил в сила до прекратяването му по взаимно съгласие със Заповед № 248/15.05.2008 г. на Кмета на Община В. Търново. В цитираната заповед е разпоредено плащането на обезщетение в размер на шестмесечното брутно възнаграждение на ищеца, за работа при принципала повече от 10 години. След влизане в сила на въпросната заповед, е издадена нова такава – Заповед № РД22-922/06.06.2008 г., като с нея е извършена корекция в частта относно изплащането на дължимите обезщетения и правото на обезщетение по Раздел VІІ, т. 9 от договора е отречено. По повод на това е заведено административно дело, прекратено с влязло в сила определение на Административен съд В. Търново, приел, че спорът е гражданскоправен. Ищецът твърди, че въз основа на посочения текст от договора му се дължи обезщетение, защото прекратяването на правоотношението не може да бъде извършено едновременно по взаимно съгласие и при навършена пенсионна възраст, тъй като това са различни фактически състави, с различни елементи и материално правни предпоставки. От тук прави извода, че въпросния текст следва да се тълкува в смисъл, че при наличието на кое да е от прекратителните безвиновни основания за прекратяване на договора, управителят има право на обезщетение според прослуженото от него време, и то при условията на алтернативност, а не на кумулативност. С оглед на това счита, че са налице предпоставките за възникване на право на обезщетение по смисъла на раздел VІІ, т. 9 от договора, а именно прекратяването му по взаимно съгласие, работа при принципала повече от 10 години, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 10969,92 лв., равняваща се на шестмесечното брутно възнаграждение, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 3906,38 лв., считано от поканата – 19.06.2008 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска, като заема становище, че въпросното обезщетение се дължи единствено при наличие на кумулативно договорените предпоставки – прекратяване на договора по взаимно съгласие и навършена пенсионна възраст от страна на управителя.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:.

Не се спори по делото и от приложения договор за управление от 15.09.2000 г. и анекси към него, се установява, че между страните е възникнало гражданско правоотношение, с договорени подробно права и задължения на страните. въз основа на решение на Общински съвет № 178/15.05.2008 г. Кметът на Община В. Търново е издал Заповед № 248/15.05.2008 г., с която прекратява договора за управление на еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско участие на ищеца, считано от 02.06.2008 г. В заповедта е вписано, че ищецът има право на обезщетения за неизползвани платени неприсъствени дни и обезщетение, дължимо на основание раздел VІІ, т. 9 от договора в размер на шестмесечното брутно възнаграждение за работа при принципала повече от 10 години. С последваща заповед № РД22-922/06.06.2008 г. на Кмета на Община в. Търново е изменена цитираната по-горе заповед, като е отменена в частта за заплащане на обезщетение по раздел VІІ, т. 9 в посочения размер. По делото са приложени доказателства, установяващи продължителността на времето, през което ищецът е изпълнявал длъжността управител на „Инвестстрой – 92” ЕООД, не се спори, че това е повече от 10 години, както и не се спори и е заявено и от двете страни пред съда, че ищецът няма навършена пенсионна възраст.

При тази фактическа обстановка съдът мотивира следното:

Между страните е възникнало гражданско правоотношение, в предвидената от закона писмена форма /чл. 147 вр. чл. 141, ал. 7 ТЗ/, по силата на което ищецът е поел задължението да изпълнява функцията управител на еднолично дружество с ограничена отговорност „Инвестстрой – 92”, със съответните представителни и управителни правомощия, срещу заплащане на договореното възнаграждение. Уреждането на отношенията между страните е детайлизирано в договора, в съответствие с Наредбата за управление и упражняване правата на собственост върху общинската част от капитала на търговските дружества, приета от Общински съвет В. Търново с решение от 27.03.1997 г. В договора изрично са посочени основанията за прекратяването му, като едно от тях е по взаимно съгласие – раздел VІІ, т. 1 от договора. На това основание е прекратен и договора в настоящия казус. Съгласно раздел VІІ, т. 9 от договора, при прекратяването му по взаимно съгласие и при навършена пенсионна възраст от страна на управителя, на същия се дължи сума, определена съобразно прослуженото време при принципала. Между страните възниква спор по тълкуването на тази норма, доколко следва да са налице кумулативно предпоставките за прекратяване на договора по взаимно съгласие и навършена пенсионна възраст, или заплащането на обезщетението се дължи алтернативно при едно от основанията за прекратяване на договора – взаимно съгласие или навършена пенсионна възраст. Тълкувайки договора, съдът приема, че посоченият текст в него изисква наличието на три предпоставки за възникване на правото на управителя да получи въпросното обезщетение – прекратяване на договора по взаимно съгласие, навършена пенсионна възраст и определен срок, през който управителят да е работил при принципала, имащ отношение към размера на обезщетението. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, което следва от изказа на т. 9 – прекратяване по взаимно съгласие и навършена пенсионна възраст. Начинът, по който е формулиран текста, не може да бъде интерпретиран в смисъл да се приеме, че се дължи обезщетението при прекратяване по взаимно съгласие или прекратяване поради навършване на пенсионна възраст. Няма спор, че това са две различни основания за прекратяване на договора, но при обективното наличие на няколко фактически състава, при които е възможно прекратяване на правоотношението, право на страните е да изберат предпочитаното от тях основание, което да прекъсне облигационната връзка. Няма пречка например при придобито право на пенсия, договорът да се прекрати по взаимно съгласие. Този извод на съда следва както от тълкуване на договора за управление в цялост /където прекратяване на договора поради навършена пенсионна възраст не е предвидено/, така и от аналогични правни норми - чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител, в които се регламентира дължимостта на същото по вид обезщетение, както и в процесния договор за управление. В чл. 222, ал. 3 КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия, независимо от основанието за прекратяване, той има право на обезщетение. В чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител е уредено правото на обезщетение в случаите на едностранно прекратяване на служебното правоотношение или по взаимно съгласие, и при придобито право на пенсия. При направения преглед на законодателството е видно, че идеята за заплащане на обезщетение, имащо характера на гратификация, поощрение, стимулиране на работника или служителя за качествено изпълнение на задълженията си, при придобито право на пенсия, се е наложила в практиката, и в настоящия договор за управление, съдът счита, че предвиденото обезщетение цели именно уреждането на такъв вид премия /обезщетение/ на управителя. Изхождайки както от граматичното тълкуване на договора, така и от естеството на въпросното обезщетение, съдът приема, че правото за това, предвидено в раздел VІІ, т. 9 от договора възниква единствено при кумулативно наличните предпоставки прекратяване на договора по взаимно съгласие и навършена пенсионна възраст на управителя. Не се спора, че втората предпоставка не е налице, поради което искът за заплащане на сумата подлежи на отхвърляне като неоснователен.

При отхвърляне на главния иск подлежи на отхвърляне и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва.

При този изход на делото разноските, направени от ищеца остават в негова тежест. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 747,53 лв.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Д.М.Й. ***, с ЕГН **********,***, офис 613, против ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с адрес гр. В. Търново, пл. Майка България, 2, за сумата 10969,92 /десет хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и 92 ст./ лева, представляваща дължимо според ищеца обезщетение по раздел VІІ, т. 9 от договор за управление на еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско участие от 15.09.2000 г., прекратен по взаимно съгласие със Заповед № 248/15.05.2008 г. на Кмета на Община В. Търново, както и за сумата 3906,38 /три хиляди деветстотин и шест лева и 38 ст./ лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на падежа – 19.06.2008 г. до датата на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 06.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Д.М.Й. ***, с ЕГН **********,***, офис 613 да заплати на ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с адрес гр. В. Търново, пл. Майка България, 2 сумата 747,53 /седемстотин четиридесет и седем лева и 53 ст./ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: