Р Е Ш Е Н И Е

                   гр. София, 18.12.2020 г.

                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в публичното заседание на осемнадесети ноември

две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА  търг. д. № 569 по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:

 

 

ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 155, т. 3 от ТЗ.

Ищецът С.Г.П., с адрес: гр. София, бул. “*******, с искова молба от 17.03.2020 г. твърди, че в С.Г.П. е образувана пр.пр. № 8175/2020 г. по повод постъпил сигнал на Директора на ТД на НАП - София, съдържащо искане за предприемане на действия по реда чл. 155, т. 3 от ТЗ - за предявяване пред съда на иск за прекратяване на търговско дружество „М.П.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, чийто собственик и управител Н.Л.Н.с ЕГН ********** е починал на 18.12.2018 г. и дружеството няма вписан нов управител повече от три месеца. Твърди се, че след извършена служебна проверка в ТР и към момента на изготвяне на настоящата искова молба дружеството все още е без вписан управител от цитираната по-горе дата. В приложения сигнал до СГП няма данни наследниците на починалия да желаят да продължат дейността на дружеството. Така установените обстоятелства водят до извода, че са налице прекратителните основания на чл.155, т. 3 ТЗ. В подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба, са представени приложеното от НАП копие на извлечение от база данни „Население“, от което било видно, че така вписаният управител е починал и датата на смъртта, както и разпечатка на електронна страница от публично достъпната част на ТР.

Предвид изложеното и на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде открито производство по прекратяване и ликвидация дейността на „М.П.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***.

 

Допълнително, във връзка с разпореждане на съда от 14.04.2020 г., с молба от 04.06.2020 г. ищецът е представил нови писмени доказателства: копие от акт за смърт на Н.Л.Н.№ 1242 от 18.12.2028 г., издадено от СО - Район „Люлин”, както и копие от удостоверение за наследници на същото лице изх. № РЛН20-УГ51-653 от 01.06.2020 г., издадено от СО - Район „Люлин”.

 

            В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, на 19.06.2020 г. ответникът „М.П.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, действащ чрез особения си представител адв. В.Б.М. от САК, е депозирал отговор на исковата молба, но не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания. В отговора се поддържа, че особеният представител не е установил наличието на данни наследницата на починалия Управител - С.Н.- негова сестра, да е изявила желание да продължи дейността на дружеството. С оглед на всичко това той счита предявения иск за допустим и основателен, тъй като прекратителните основания на чл. 155 т. 3 от ТЗ са налице. Заявява също, че не са налични и не може да предостави други доказателства или конкретни обстоятелства, с оглед евентуално оспорване на иска. С оглед на всичко това особеният представител заявява, че предоставя на съда да разгледа и постанови обективно и справедливо решение, касаещо дейността на фирма „М.П.“ ЕООД по исковата молба на С.Г.П..

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира следното:

По делото са представени следните писмени доказателства - материалите по Пр. пр. № 8175/20г. по описа на СГП – извлечение, Копие от акт за смърт № 1242/18.127.2018 г., съставен в гр. София, Район „Люлин“, видно от който Н.Л.Н.с ЕГН ********** е починал на 18.12.2018 г.  

Съгласно Удостоверение за наследници на Н.Л.Н.с ЕГН **********, с изх. № РЛН20-УГ51-653/01.06.2020 г., наследник на починалия е С.Л.Н.- негова сестра

Както се установява от Удостоверение за актуално състояние „М.П.” ЕООД, ЕИК ******* и служебна справка в ТР, към настоящия момент по партидата на дружеството е отразено, че негов управител е Н.Л.Н.с ЕГН **********.

Не се установява към настоящия момент дружеството да има вписан нов управител, респ. нов едноличен собственик на капитала.

 

         ОТ ПРАВНА СТРАНА:

            Съдът е  сезиран с иск с правно основание чл. 155, ал.1, т.3 от ТЗ, който установява, че когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител активно легитимиран да предяви иск за неговото прекратяване е прокурорът, а компетентен да се произнесе по неговата основателност е съдът по седалището на търговеца. Не съществува законово обвързване на конкретната прекратителна хипотеза с виновно поведение. Достатъчен за реализацията на състава е фактът, че в рамките на визирания срок за дружеството липсва вписан управител, с което на практика се възпрепятства осъществяване на дейността му.

От друга страна, разпоредбата на  чл.157, ал.1 от ТЗ предвижда че „дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго, или наследниците не поискат да продължат дейността“. Според чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ при евентуалната смърт на съдружник (в ООД), съответно - едноличен собственик на капитала (на ЕООД), участието на съдружника в дружеството се прекратява. Това прекратяване настъпва по силата на самия факт на смъртта, без да е необходимо предприемането на други правни действия. В качеството й на юридическо събитие смъртта прекратява окончателно членственото правоотношение между едноличния собственик и дружеството, чийто единствен член е същият.

От събраните по делото доказателства и служебната проверка в ТР се установява, че след смъртта на управителя, който е и едноличен собственик на капитала на дружеството - ответник, до настоящия момент по партида на търговеца няма вписвания, удостоверяващи евентуалното правоприемство от страна на негови наследници, съответно – липсва вписване на нов управител на дружеството. Т.е от момента на смъртта е продължило да съществува търговското предприятие на ЕООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Дружеството обаче е останало без управление, без възможността да взема правнорелевантни решения, както и да приема волеизявления и актове от третите лица, тъй като императивно установените дружествени органи, които ЕООД е било длъжно да поддържа по силата на чл. 135 във вр. с чл. 155 т. 3 ТЗ, са лишени от субектния си състав. В действителност, актуалният учредителния акт на ЕООД, може да урежда по различен начин правните последици от смъртта на едноличния собственик на капитала, но следва да се отчете обстоятелството, че към момента на смъртта на едноличния собственик, респ. към момента на откриването на наследството, учредителният акт няма задължителна сила по отношение на когото и да е от наследниците на едноличния собственик. Това е така, тъй като същите все още не са членове на ЕООД. Установяването на правоотношение между наследника и ЕООД може да стане единствено по силата на едностранно волеизявление. Наследникът следва да бъде приет на „собствено основание“, т.е. установявайки предпоставките за придобиване на членство в резултат на наследствено правоприемство. Законът не е установил изричен преклузивен срок, в който следва да бъде отправено искането по чл. 157, ал.1 ТЗ, но съобразявайки смисъла, съдържащ се в текста на чл. 155, ал.1, т.3 от ТЗ, съдът приема, че фактическият състав, произтичащ от разпоредбата на чл. 157, ал.1 от ТЗ, изисква реализацията му в период от три месеца. В противен случая, дружеството следва да бъде прекратено и да преустанови дейността си, като за наследниците остава възможността да осъществят имуществените си права в хода на  евентуалното производство за ликвидация на прекратеното дружество.

 

         Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

                                                                                                                                                         

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

При този изход на производството, ответникът следва да бъде осъден да заплати на съда разноски за държавна такса в размер на 80 лева, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, както и сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение за особен представител, която ще бъде изплатена на особения представител от бюджета на съда.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ „М.П.” ЕООД, със седалище и адрес на управление *** по иска на С.Г.П., с адрес: гр. София, бул. „*******.

ОСЪЖДА „М.П.” ЕООД, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 380 лева (триста и осемдесет лева), представляваща дължима държавна такса, в размер на 80 лева (осемдесет лева) и адвокатско възнаграждение за особен представител, в размер на 300 лева (триста лева), което ще бъде изплатено на особения представител от бюджета на съда.

           РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

           След влизане в сила на решението, да се изпрати на АВ-Търговски регистър заверен препис от настоящето решение за обявяване  в ТР и откриване на производство по ликвидация.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: