О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №102
27.03.2019г.,гр.Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД БУРГАС, Търговско отделение,
На двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова - Кочовска
Христина Марева
Като разгледа докладваното от съдия Зъбова частно търговско дело № 79 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.396 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на Е. Г. М. , гражданин
на Руската Федерация, роден на **** г.,
притежаващ паспорт № 4* издаден на 16.04.2002 г. от Отдел на вътрешните работи
в гр. Щ. в Московска област, чрез адв. Ц. , против
Определение № 104/ 29.01.2019 г., постановено по т.д. № 15/
Излага аргументи, че от имотите, върху които е наложено обезпечението, не би могъл да удовлетвори вземането си по различни причини – те са неизползваеми или с обслужващо предназначение, или пък предмет на публична продан. Сочи, че ответникът не оспорва задълженията си. Моли за намаляване на гаранцията.
Съдът, администрирал частната жалба, е изпратил препис от нея на длъжника „А“ О. , който не е депозирал отговор в срок.
Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване по силата на чл.396, ал.1 ГПК съдебен акт.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Е. Г. М. , гражданин на Руската Федерация, роден на *** г. чрез адв. Ц. , срещу „А“ О. , ЕИК *******, с искане дружеството да бъде осъдено да заплати сумата от 44 500 евро, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба, до окончателно изплащане на задължението. В исковата молба е направено особено искане да бъде допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху подробно описани недвижими имоти.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, Бургаски окръжен съд е допуснал налагането на исканата от ищците обезпечителна мярка, след представянето на гаранция, определена в размер на 8 000 лв.
Апелативен съд Бургас, като взе предвид представените по делото доказателства, съображенията в частната жалба и прилагайки законовите разпоредби, приема следното:
Съгласно чл.389 от ГПК при всяко положение на делото до влизане на решението в сила, ищецът може да поиска от съда, пред който делото е висящо, да бъде допуснато обезпечение на иска му. За да го допусне, съдът трябва да установи, че са налице кумулативно следните предпоставки: 1) искът да е допустим и вероятно основателен, 2) да съществува интерес за обезпечаване, т. е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по евентуално решение за уважаване на иска, и 3) обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на обезпечителната нужда.
В случая грепосочените предпоставки са налице.
Съдът намира допустимостта на заявената претенция за налична, предвид фактите, с които ищецът обосновава вземането си.
Данните по делото обосновават твърдяната
от ищеца обезпечителна нужда, т.к. се касае за спор за плащане на парични суми,
а според преобладаващата практика на Върховния съд, щом липсват факти, които да
я опровергават, тя се приема за доказана при осъдителните парични искове (вж.
например определение № 447/01.06.
Изискването съдът по обезпечението да направи извод за вероятна основателност на иска, се удовлетворява с това, той да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта,пораждащ претендираното право, респ. фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи отричаното с иска право, преди в производството да е взел участие ответника, но пълното доказване на ищцовите претенции е предмет на производството по същество, където ще бъдат взети под внимание всички възражения на противната страна по спора. С оглед на горното, от представените към исковата молба доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск. Поисканата обезпечителна мярка е адекватна на защитимия правен интерес на ищеца по делото.
Допускането на обезпечението обаче налага балансиране на интересите на заинтересования и носителя на правото, обременяването на което се търси, което дава възможност на съда да подбере и наложи мярката по такъв начин, че да не се стигне до необосновано засягане правата на един субект на правото за сметка на друг, преди в надлежен съдебен процес да бъде разрешен окончателно въпросът относно действителната принадлежност на спорното право.
Преценката дали писмените доказателства са достатъчни за вероятната основателност на иска и оттам за допускане на исканото обезпечение само въз основа на тях или при необходимост и след представяне на гаранцията, се извършва от съда, пред който обезпечението е поискано и е винаги конкретна. Апелативният съд счита, че тази преценка като цяло правилно е осъществена от първоинстанционния съд. Предвид цената на иска и обичайната съдебна практика за гаранция в размер 10 % от неговата цена, настоящият състав намира, че размерът на паричната гаранция е напълно съобразен с нея.
Аргументите на частния жалбоподател срещу размера на определената парична гаранция, че кредиторът не би могъл да удовлетвори вземането си по различни причини, защото имотите били неизползваеми или с обслужващо предназначение, или пък предмет на публична продан, този съд приема, че не следва да подлага на обсъждане, като ирелевантни за спорния въпрос, защото с оглед гореизложеното, размерът на гаранцията е функция от цената на иска, а не от стойността на възбране-ното имущество. Отделно от това съдът съобразява, че ищецът сам е избрал вида на обезпечителната мярка и спрямо кои имоти на ответното дружество да я насочи, за да осигури своето вземане.
Водим от горното, настоящият състав намира, че частната жалба следва да се остави без уважение, а посоченото определение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 104/ 29.01.2019 г., постановено по т.д. № 15/
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: