Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 5563 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена
на иска 2836,01 лв. и чл.422, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86 ЗЗД с цена на иска 237,95 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***"
ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, представлявано от А.А.срещу
Б.П.Н., ЕГН**********, с настоящ адрес: ***.***, в която се твърди, че на 11.06.2018г. ищеца е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх.
№ 3012690 срещу ответника за сумата 2830,45 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до
м.04.2019г. и суми за дялово разпределение, 237,95 лв. мораторна лихва за
периода 15.09.2017г. до 13.02.2020г., както и законната лихва върху главницата
до окончателното изплащане на задължението, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че с разпореждане,
постановено по ч.гр.д.№ 3440/2020г. описа на РС- гр. Плевен е уважено
искането и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. Твърди, че ответницата, в
качеството ѝ на съсобственик на процесния имот, е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр.
107 от 09.12.2003 г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от
25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006
г., шм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г., Изм. -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17,07.2012г./, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т, 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Счита, че с оглед изложеното и по силата
на нормативните актове, ответника е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Излага съображения, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "***АД
на потребители за битови нужди в гр. ***, които се изготвят от "Т.С."
ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди, че с тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че за процесния
период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от "******"
АД на потребители за битови нужди в гр. ***, одобрени с Решение №
ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕР на основание чл.
106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "******" АД на потребители в гр. ***, приети с
Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от Протокол
№ 45/15.09.2005 г. на ***на ***иа "******" АД и одобрени с Решение №
ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, ОУ - одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на
ДКЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите ОУ- одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. В раздел XI от ОУ от 2014
г. - „Заплащане на ТЕ", чл. 33, ал.1 /раздел УШ от ОУ от 2008 г., чл. 33,
ал.1 ;раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1 ;раздел VI - чл. 30, ал. 1 от
ОУ от 2002 г./ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Твърди, че с
приетите Общи условия с Решение №ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г. са регламентирани освен права така и съответните задълженията на
битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача". Твърди,
че в предвид цитираната разпоредба, „Т.С." ЕАД за отоплителен сезон 2014
г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за
дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август включително /месеци
касаещи процесния период/ в присъствието на Нотариус, като са съставени
констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените
действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на
интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на
дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „***
***"ЕАД на адрес: http:/toplo.bg/клиенти/ проверка
на сметка. Твърди, че ответницата е използвала доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и не е погасила задължението си. Излага
съображения, че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда — етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице
вписано в публичния регистър по чл. 139 а. В настоящия случай, на 19.09.2002
г., сградата - етажна собственост, в която се намира имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма "***" ООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б
от Закона за енергетиката. Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за
ТЕ за процесния имот са начислявани от " *** " ООД по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата - "***" ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май
2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./. Моли да
бъде признато за установено по отношение на Б.Н., че дължи солидарно на „Т.С."
ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 2830,45лв., главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2016г. до м.04.2019г. и 237,46 лв.- законна лихва от 15.09.2017г. до
13.02.2020г., сума за дялово разпределение в размер на 5,56 лева- главница за
периода от м.01.2019г. до м.04.2019г., лихва за забава в размер 0,49 лева за
периода от 03.03.2019г. до 13.02.2020г. ведно със законната лихва върху
главниците от 24.02.2020г.- датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответика, в който взема
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва обстоятелството, че ответницата не
е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за пълния размер на
исковата претенция, тъй като тя не е едноличен собственик на процесния имот, твърди,
че същият е придобит от нея в режим на СИО. Оспорва, че между ответника и „******"
ЕАД е била налице облигационна връзка за продажба на топлинна енергия по
отношение на обект на потребление в гр. ***, ж*** за процесния период-м.
05.2016г. до м. 04.2019г., както и че ответницата е приела ОУ за продажба на ТЕ
на битови клиенти от Т.С. ЕАД в сила от 12.03.2014г., тъй като същата не имала
качеството на „битов клиент“ по смисъла на същите. Оспорва обстоятелството, че
ответникът е ползвал имота и партидата на която е доставяна топлинна енергия
през процесния период, предвид следното: Твърди, че с постановление за
възлагане на недвижим имот от 14.03.2013г. процесното жилище е било възложено
върху ответницата след проведена публична продан, проведена по изп.д. № ***по
описа на ***М.Б., peг. № ***на ***. Твърди, че видно от съобщение, изх. №
63186/11.07.2018г., приложено към исковата молба на ищеца, постановлението за възлагане
е било вписано в Агенцията по вписванията през 2018г. Твърди, че на
11.09.2020г. ответницата е била въведена във владение на имота от съдебния
изпълнител с Протокол за предаване на владение от същата дата. Твърди, че до
тогава, жилището се е ползвало от предходния собственик, което се установява и
от отразеното в протокола за въвод обстоятелство, че на 11.09.2020г. са ѝ
били предадени ключовете за входната врата на блока и на закупеното от нея
жилище /ап.46/. Твърди, че до 11.09.2020г., ответницата не е имала достъп до
жилището, тъй като не е била във владение на същото, то се е ползвало от
предишния собственик-Д.Д.В.. Това обстоятелство се установява и от издадените в
този период фактури за потребена топлинна енергия на негово име, както и
фактури за ел.енергия и вода. Твърди, че в съставения протокол за въвод, който
представлява официален удостоверителен документ, относно отразените в него
обстоятелства, са описани показанията на измервателните уреди в жилището на
датата на предаване на владението, като показанията на водомера за топла вода
значително се разминават с количествата топлинна енергия, претендирана за
плащане от ищеца. Твърди, че по данни на предходния собственик, през 2015г.
кранът за топлата вода в жилището е бил спрян, поради появил се теч в стената
между банята и кухнята, поради което такава не е потребявана в претендираните
количества. Отделно от това, видно от издадената фактура на водоснабдителното
дружество, която прилага като доказателство, в жилището е било потребено
нищожно количество вода, тъй като то не се е ползвало постоянно. Предвид
гореизложеното, оспорва твърдението в иска, че ищецът е доставил на ответника
претендираното количество топлинна енергия, а последният е използвал същата.
Счита, че макар и формално, ответницата да се явява собственик на 1/2 от
жилището, същата не е могла да използва претендираното количество топлинна
енергия, тъй като не е била във владение на имота, независимо от факта на
придобиването му през 2013г. В тази връзка оспорва представената от ищеца
справка/извлечение от сметка за размера и вида на задължението, както и начина
му на формиране. Счита за интересен факта, че задълженията за топлоенергия за
жилището с АБ № ***за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. са отразени в информационната
система на ищеца като дължими от Д.Д.В., съобразно съобщение към фактура № ***/31.07.2020
г., което прилага като доказателство към настоящия отговор, а тези за периода
от м. 05.2016г. до м.04.2019г. се претендират за плащане ответницата при
условие, че същата е станала титуляр на партидата едва след 13.09.2020г., а до
тогава като такъв е бил вписан предходния собственик, който е ползвал и
жилището. Оспорва извършеното дялово разпределение на топлинна енергия за
процесното жилище за претендирания период, както и размера на изравнителните
сметки. Оспорва твърдението на ищеца, че процесното задължение е формирано на
основание извършен реален отчет в обекта на потребление, като в тази връзка
оспорва и размера на задължението. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията на ищеца, възникнали три години преди датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК в съда, както и на претенцията за мораторна лихва. Претенира
направените деловодни разноски.
По делото е конституиран като трето лице-помагач на страната на ищеца "***"
ООД, ***, гр.***, ***, ***, ниска сграда до бл.А32, което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от Постановление
за възлагане на недвижим имот от 14.03.2013г. по изп.дело №***на ***М.Б., че Б.П.Н. е придобила правото на собственост
върху процесния топлоснабден имот - ***, находящ се в гр.***, ***, ***.
Видно от Протокол за въвод във владение от 11.09.2020г.
по изп.д.№ ***на ***М.Б., купувача Б.П.Н. е въведена във владение на ***, находящ се в гр.***, ***, ***. Посочени
са показанията на два водомера за студена и един за топла вода, както и на
електромера. Съгласно Удостоверение № 53617/11.09.2020г. на ***М.Б., Б.П.Н. до
11.09.2020г. не е била въвеждана във владение на следния имот: ***, находящ се в гр.***, ***, ***.
Видно от Удостоверение за сключен граждански
брак/л.125 от делото/ Б.П.Н. е сключила граждански брак със З.П.Н.на
12.11.1972г.
Представени на Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на ***-*** ЕАД на клиенти в гр.***, публикувани във
вестник Монитор на 11.07.2016г. Съгласно чл. 33. (1) Клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. (2) Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. (3) Клиентите имат право да правят възражения
пред Продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят възраженията. След изтичане на този
срок, възраженията могат да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд. (4) Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. (5) При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на Продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия. Съгласно чл.33, ал.2 от Общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 и ал. 3/изравнителната сметка/ за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. (3) Клиентите имат право да правят възражения пред Продавача за
начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят възраженията. След изтичане на този срок, възраженията
могат да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд.
Съдът възприема заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно- от него се установява, че осчетоводените суми за ползвана
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за процесния период са 2836,01
лв., като в това число е включена сумата от 5,56 лв. за услуга дялово
разпределение. Издадени са фактури № **********/31.07.2017г. след изготвяне на
изравнителната сметка за периода от м.05.2016г. до м.04.2017г. на стойност
644,73 лв. след извършеното частично плащане от 7,77 лв., фактура №
**********/32.07.2018г. за изравнителна сметка със сума 764,88 лв. за периода
от м.05.2017г. до м.04.2018г. след като са отразени и приспаднати извършените
плащания и фактура № **********/31.07.2019г. за сума от 1420,84 лв. Лихвата за
забава върху сумата от 2830,46 лв. за периода от 15.09.2017г. до 13.02.2020г. е
237,46 лв., а лихвата за забава върху сумата от 5,56 лв. за периода от
03.03.2019г. до 13.02.2020г. е в размер на 6,05 лв. Плащания не са извършвани.
Процесните фактури са издавани на Д.Д.В..
Съдът възприема заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно. От заключението в
неговия писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно заседание
се установява, че процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда. В
жилището има монтирани 2 водомера за топла вода. Не се използва отопление. Извършеното
разпределение на топлоенергията в сградата е съгласно Методика за разпределение
на топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1
от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. Разпределението на
топлоенергията за процесния имот е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба. Начислявана е само ТЕ за БГВ. Поради неосигурен достъп за
отчет на водомера за топла вода ца процесния период е начислявана служебна
консумация съгласно Наредба за топлоснабдяване в отделни периоди. От общите
показания на топломера в АС са приспаднати технологични разходи за АС от
топлофикационното дружество. Общия топломер е минал държавна проверка съгласно
действащата нормативна база.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 2836,01 лв.
Не е спорно между страните и се установява от Постановление за възлагане на
недвижим имот от 14.03.2013г. по изп.дело № ***на ***М.Б., че Б.П.Н. е придобила правото на собственост
върху процесния топлоснабден имот - ***, находящ се в гр.***, ***, ***.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при
общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от
ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 153, ал.
1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива
ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или
ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която
вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без
значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в
неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици,
прекратили топлоподаването към своите имоти, остават "потребители" на
топлинната енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, докато в законовия текст след изменението е възприет
терминът "клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като
обективно услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне,
предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за лицата,
отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на
етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за
прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото
топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично
не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части
топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на
конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части
в сградата. Затова те следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ,
ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите
и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. При невъзможността
топлофикационната услуга да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана
от сградната инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното
потребление не води сам по себе си до отпадане на дължимостта на останалите
необходими разходи. В този случай прилагането на §1 ДР ще доведе до тъкмо
противоположния резултат, от този, който е неговият ratio legis и в крайна
сметка – прилагане на по-неблагоприятен режим за потребителите на битова
топлоенергия, отколкото прилагането на чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на
по-благоприятно третиране именно на непотребители, които са се отказали от
услугата. От тази гледна точка, би следвало в случаите на доставяне на
топлоенергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на
потребителите разпоредба на чл. 62 от ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР
на ЗПП. В горния смисъл са развити съображения от проф.д-р Иван Русчев.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016
на ОСГК на ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия
за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във
връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
Установи се, че ответницата е собственик на
процесния топлоснабден имот считано от влизане в сила на постановление за
възлагане на имота през 2013г. Ответника оспорва дължимостта на претендираната
сума на основание на факта, че фактически, въпреки че е собственик на процесния
имот, не е ползвала имота и поради това и доставената до имота топлинна
енергия. Позовава се на Протокол за въвод във владение от 11.09.2020г. по
изп.д.№ ***на ***М.Б., по силата на който купувача Б.П.Н. е въведена във
владение на ***, находящ се в гр.***, ***,
***. Посочени са показанията на два водомера за студена и един за топла вода,
както и на електромера. Представя Удостоверение № 53617/11.09.2020г. на ***М.Б.,
Б.П.Н. до 11.09.2020г. не е била въвеждана във владение на следния имот: ***, находящ се в гр.***, ***, ***. Съдът
намира това възражение за недължимост на вземането за неоснователно. Клиенти на
топлинна енергия по силата на чл.153 ЗЕ са собствениците или носителите на
вещно право на ползване на топлоснабдените имоти и е без значение дали те
ползват фактически имота. Тази законова уредба кореспондира напълно с уредените
законови възможности за защита на правото на собственост и на вещното право на
ползване на имота. Изцяло във властта на собственика е да защити това си право от всеки, който му пречи да го
упражнява, като предяви иск срещу владеещия без правно основание вещта. Собственика
разполага с правото за неговата защита по реда на чл.108 ЗС. Без значение е и
факта в кой момент купувача по публичната продан е поискал и е бил въведен във
владение на процесния имот. Той е разполагал с възможността да поиска
извършването на това действие в случай, че не е получил доброволно владението
върху закупения имот, веднага след влизане в сила на постановлението за възлагане.
Това, че не е упражнил това си право, не може да изключи отговорността на
ответника по отношение на ищеца за доставената до имота топлинна енергия.
Ищеца по делото е задължен по искане на ответника да представи всички документи,
в които е отразено реалното отчитане на уредите за дялово разпределение в
жилището с посочване на показанията им на датите на отчитането им, които
документи са послужили за издаването на изравнителните сметки, съответно
процесното вземане, както и препис от документа, удостоверяващ датата, на която
партидата на имота е записана/променена на името на отвтеницата, както и
информация кое лице е било титуляр на партидата за имота до 11.09.2020г. и на
чие име са издавани фактурите за процесния период. Ищеца не е представил в дадения
срок посочените доказателства, но такива са представени от третото лице –помагач.
От тях/протокол за извършен отчет от 17.05 и 31.05.2018г., отчет на водомери от
17.05.2017г., отчет на водомери от 17.05.2019г., протокол –декларация от
28.06.2019г., 01.07.20148г. и 30.06.2017г. и справка за ползвана толинна
енергия/ се установява, че за имота е извършен реален отчет на монирания в
водомер на 17.05.2017г.. За 2018г. не е осигурен достъп за отчитане на *** на
нито една от двете дати- 17.05.18 и 31.05.2018г. През 2019г. има отразени
реални показания на водомера за топла вода за ***. Видно от приетите по делото
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза се установи, че до процесния
имот е доставена при условията на реален отчет, както и изчислена при условията
на неосигурен до имота достъп топлоенергия за БГВ, а разпределението е
извършено съгласно Наредба за топлоснабдяването и методиката към нея. Начислените
суми са както следва: ползвана топлинна енергия за процесния топлоснабден имот
за процесния период са 2836,01 лв., като в това число е включена сумата от 5,56
лв. за услуга дялово разпределение. Издадени са фактури №
**********/31.07.2017г. след изготвяне на изравнителната сметка за периода от
м.05.2016г. до м.04.2017г. на стойност 644,73 лв. след извършеното частично
плащане от 7,77 лв., фактура № **********/32.07.2018г. за изравнителна сметка
със сума 764,88 лв. за периода от м.05.2017г. до м.04.2018г. след като са
отразени и приспаднати извършените плащания и фактура № **********/31.07.2019г.
за сума от 1420,84 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за това,
че партидата на имота се води на името на предходния собственик на имота и
поради това не дължи заплащане на претендираните суми. Съгласно чл. 61. (1) от Общите условия, при промяна на собствеността или на правото
на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат
до Продавача в срока по чл. 12, т. 11 и т. 12 заявление за откриване, промяна
или закриване на партида по образец, като се прилага съответно чл. 60. (2) Ако
предишният собственик или ползвател в случаите по ал. 1 не закрие партидата си,
Продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия
собственик или ползвател, съобразно предоставения акт за собственост или
ползване. (3) Продавачът може да открие партида въз основа на документ,
удостоверяващ собствеността или правото на ползване на имота на новия
собственик или ползвател, при неизпълнение от Клиент на задължението му по чл.
12, т. 11 и т. 12. По същество ответника по делото не е изпълнил задължението
си да подаде заявление за откриване на партида при възникване на основанието за
това. От друга страна дали е било подадено заявление и дали е била открита
партида на името на ответника по делото е без значение за възникването на
задължението за заплащане на доставена до топлоснадения имот топлинна енергия.
Неоснователно се явява и възражението на ответницата, че не дължи цялото
претендирано вземане, тъй като имота е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност. Видно от Удостоверение за сключен граждански брак/л.125 от
делото/ Б.П.Н. е сключила граждански брак със З.П.Н.на 12.11.1972г. Доколкото
липсват твърдения и не са ангажирани доказателства, че брака между тях е прекратен,
то съдът приема, че към датата на придобиване на имота от ответницата по
възмезден начин, тя е била в брак с посоченото лице, който не е прекратен и
понастоящем, поради което процесния топлоснабден имот съставлява бездялова
съпружеска имуществена общност, тъй като не се ангажирани доказателства и за
уговорен режим на разделност между съпрузите. Това, обаче не води до извод за
дължимост само на ½ от процесното задължение за топлоенергия, тъй като
на основание чл.32, ал.2 СК Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети
за задоволяване на нужди на семейството. Претендираното задължение е за
доставена до процесния имот, който е жилищен, топлинна енергия, поради което
това задължение съставлява такова за задоволяване на нуждите на семейството. Предвид
изложеното и на посоченото основание двамата съпрузи са отговорни солидарно за
целия размер на задължението и кредитора може да претендира целия размер от
всеки от солидарните длъжници отделно.
В срок е направено възражение за
погасяване на вземането по давност за задължения възникнали по рано от 3 години от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение 24.02.2020г. Видно е, че се претендира
заплащане на топлоенергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г. Няма спор,
че вземането е периодично и се погасява с изтичането на 3-годишна давност на
основание чл.111, б.В ЗЗД. Давността, обаче на основание чл.114 ЗЗД започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Претендира се сума, за която е издадена
фактура № **********/31.07.2017г. след изготвяне на изравнителната сметка за
периода от м.05.2016г. до м.04.2017г. на стойност 644,73 лв. след извършеното
частично плащане от 7,77 лв. Видно е от представената по делото фактура, че
срока за заплащане на задължението по същата, в която е отразена изравнителната
сметка за съответния отчетен период е до 14.09.2017г., поради което давността
за вземането започва да тече от посочената дата и към датата на подаване на
заявлението 24.02.2020г. не е изтекла. По посочените съображения възражението
за частично погасяване на претендираното вземане по давност се явява
неоснователно.
Предвид гореизложеното съдът намира, че беше установено вземането на ищеца
по отношение на ответника в размер от 2836,01 лв./2830,45 лв.+5,56 лв/ за която
сума следва да бъде уважен.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 237,95
лв.
Искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на
предходния. С оглед установеността на претендираните задължения на ответника по
делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и обезщетение за
забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се
осъществи най-късно до 45 дни след изтичането на периода, за които се отнасят
те. Поради уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на
основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след
изтичането на този 45-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането
на определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Размера на лихвата за забава се установява от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и чрез самостоятелни изчисленя
от съда на основание чл.162 ГПК и е в размер на 237,95 лв./237,46 лв+0,49 лв./,
за която сума следва искът да бъде уважен.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 111,48 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в
настоящото производство за ДТ, депозит за ВЛ и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 601,96 лв. /101,96+400+100 лв./ съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по
отношение на Б.П.Н., ЕГН**********, с настоящ адрес: ***.***, че ДЪЛЖИ на кредитора "***" ЕАД, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК *** сумата 2836,01
лева /2830,45 лв+5,56 лева/, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода м.05.2016г.
до м.04.2019г. и такси за дялово разпределение, в едно със законната лихва от 24.02.2020г.
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1686/28.07.2020г. по ч.гр.д.№3440/2020
по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на Б.П.Н., ЕГН**********, с настоящ адрес: ***.***, че ДЪЛЖИ на кредитора "***" ЕАД, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ***, сумата
237,95 лева /237,45 лв. +0,49 лв./, представляваща лихва за забава върху 2836,01
лв. за периода 15.09.2017г.- 13.02.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1686/28.07.2020г. по
ч.гр.д.№3440/2020 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б.П.Н., ЕГН**********, с настоящ адрес: ***.***
ДА ПЛАТИ на ***" ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, сумата
от 111,48 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.3440/2020 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б.П.Н., ЕГН**********, с настоящ адрес: ***.*** ДА ПЛАТИ на ***" ЕАД, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ***, представлявано от Г.Б., сумата от 601,96
лв. направени по делото разноски за ДТ, депозит за ВЛ и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца "***" ООД, ***, гр.***, ***, ***, ниска
сграда до бл.А32.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: