Р Е Ш Е Н И Е
№ / 2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното съдебно заседание проведено на
двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря Галина СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА
ХРИСТОВА
въззивно гражданско дело № 2238 по описа за
2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно. Образувано е по жалба на С.Д.Д. срещу Решение № 3318/11,08,2017г.,
постановено по гр. дело № 4414 по описа за 2017г. на Варненският районен съд В
ЧАСТТА, в която са отхвърлени обективно съединените му искове предявени
срещу „БУЛМИНЕРАЛ” АД, за заплащане
солидарно с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, на следните
суми: Нетно трудово възнаграждение в
размер на 4160.27щ.д. за месец януари 2015г. 1245.07 щ.д. за м.април 2015г.;
6227.79 щ.д. за м.май 2015г.; 6225.63 щ.д. за м.юни 2015г.; 4984.13 щ.д. за
м.юли 2015г., както и обезщетение по чл.224 КТ в размер на 1199.32 щ.д. за
неизползван полагащ се платен годишен отпуск 10 дни за 2014г. и 734.58 щ.д. за
неизползван платен годишен отпуск за 8 дни за 2015г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
03.06.2016г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и обезщетение
за забава с правно основание чл.86 ЗЗД, както следва – 1/ 363.59щ.д. изчислена
върху сумата 4160.27 щ.д. за период 2707.2015г. до 03.06.2016г.; 2/ 108.81 щ.д.
изчислена върху сумата 1245.07 щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.; 3/
544.29 щ.д. изчислена върху сумата 6227.79 щ.долара за период
26.07.2015г.-03.6.2016г.; 4/544.10 щ.д. изчислена върху сумата 6225.63 щ.долара
за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.; 5/ 435.60 щ.д. изчислена върху сумата
4984.13 щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.., 6/ сумата от 231.05щ.д.
представляваща обезещетение за забава върху неизплатените размери на неизползвания
платен годишен отпуск за периода 21.01.2015г. – 03.06.2016г., както и е осъден
да заплати на „БУЛМИНЕРАЛ” АД сумата от 2100 лева, представляваща направени
разноски за производството
Въззивникът
инвокира доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Възразява,
че не са обсъдени твърденията му, както и ангажираните в тяхна подкрепа
доказателства, че реалният корабопритежател на м/к „Батя“ в процесния период е
бил именно ответното дружество „Булминерал“ АД; не са обсъдени и доводите, че
вписването в регистровите книги за беърбоут чартърите, водени от ИА „Морска
администрация“, за беърбоут чартьор на наемателя „Шилинг Лоджистик“ С.А., което
дружество не е българско юридическо лице, е нищожно по арг. от чл. 39а от КТК,
поради което и това вписване не е породило правно действие. Предвид нищожността
на вписаното обстоятелство ответникът „Булминерал“ АД, в качеството си на
корабопритежател по смисъла на КТК, отговаря съгласно чл. 199з от КТК към ищеца
за заплащане на дължимото му трудово възнаграждение и на обезщетението за
неползван годишен отпуск. Според въззивника дори и да се приеме, че договорът
за пренаемане на кораба (договорът за подбеърбоут чартър), сключен между
„Булминерал“ АД и „Шипинг лоджистик“ С.А., е валиден, то съгласно нормата на
чл. 199г от КТК първоначалният наемател – ответникът „Булминерал“ АД – Варна
продължава да отговоря за изпълнението на договора за беърбоут чартър спрямо
наемодателя и след сключване на договора за под беърбоут чартър. Според
въззивника задълженията на наемателя по договор за беърбоут чартър (в случая на
ответното дружество „Булминерал“ АД-Варна) във връзка с изплащане на
възнагражденията на екипажа, са негови задължения именно по този договор към
наемодателя по аргумент от нормата на чл. 199ж, ал. 1 от КТК. От това следва,
че отговорен за изплащане на възнагражденията на екипажа е именно ответникът
„Булминерал“ АД-Варна в качеството му на
беърбоут чартьор на кораба през процесния период.
Не
са обсъдени и наведените доводи, черпени от разпоредбите на чл. 88б КТК и
Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между
членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, от анализа на които
разпоредби следва, че лицето, което следва да се счита за работодател на наетия
екипаж на кораб, плаващ под български флаг, е разрешен с императивни норми.
Това обяснява и уговорката в договора за беърбоут чартър (чл.9, б."
б") , сключен между корабособственика и ответното дружество „Булминерал“
АД-Варна, според която дори екипажът да е нает от собственика на кораба, то
членовете му се считат за служители на чартьора. В допълнение на горното,
съгласно пар. 1, т. 7 от цитираната наредба, „работодател е корабособственикът
или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба". Според
въззивника от анализа на цитираната правна регламентация следва извода, че
ответникът „Булминерал“ АД-Варна е солидарно отговорен, наред с работодателя
„ВМ Интернешънъл“ ЕООД-Варна за задълженията към екипажа на кораба за заплащане
на трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, свързани с трудовото
правоотношение.
Като не е съобразил цитираните по-горе правни
норми, тяхното значение и приложимостта им настоящия случай първоинстанционният
съд е постановил неправилно и необосновано решение в частите, с които е
отхвърлил исковете на ищеца против „Булминерал“ АД-Варна.
Отправено
е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на
друго, с което исковете исковете на ищеца против „Булминерал“ АД за заплащане
на суми за трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 224 КТ и на мораторни
лихви върху тях да бъдат уважени.
Въззиваемите
изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Решението
на първоинстанционният съд е влязло в сила и не е предмет на обсъждане в
настоящото производство в частта, в която „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД е осъдено да
заплати на С.Д.Д. следните суми: Нетно
трудово възнаграждение в размер на 4160.27щ.д. за месец януари 2015г. 1245.07
щ.д. за м.април 2015г.; 6227.79 щ.д. за м.май 2015г.; 6225.63 щ.д. за м.юни
2015г.; 4984.13 щ.д. за м.юли 2015г., както и обезщетение по чл.224 КТ в размер
на 1199.32 щ.д. за неизползван полагащ се платен годишен отпуск 10 дни за
2014г. и 734.58 щ.д. за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни за 2015г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 03.06.2016г., до окончателното изплащане на дължимите
суми, както и обезщетение за забава с правно основание чл.86 ЗЗД, както следва
– 1/ 363.59щ.д. изчислена върху сумата 4160.27 щ.д. за период 2707.2015г. до
03.06.2016г.; 2/ 108.81 щ.д. изчислена върху сумата 1245.07 щ.долара за период
26.07.2015г.-03.6.2016г.; 3/ 544.29 щ.д. изчислена върху сумата 6227.79
щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.; 4/544.10 щ.д. изчислена върху
сумата 6225.63 щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.; 5/ 435.60 щ.д.
изчислена върху сумата 4984.13 щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.., 6/
сумата от 231.05щ.д. представляваща обезещетение за забава върху неизплатените
размери на неизползвания платен годишен отпуск за периода 21.01.2015г. –
03.06.2016г.
В исковата молба С.
ДИЧКОВ ДИЧЕВ твърди, че между него и първия ответник „ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕООД било
налице трудово правоотношение по два индивидуални трудови договори на моряка от
29.09.2014 г., от 15.05.2015., по което заемал длъжност главен механик с
месечно възнаграждение в размер на 6400 щ.д.
в периодите 29.07.2014г. до 20.01.2015г. и от 17.04.2015г. до
25.07.2015г., прекратено на 25.07.2015г. Твърди, че в двата периода изпълнявал
задължението си да престира труд, но към настоящия момент не му е заплатено
дължимото трудово възнаграждение. Твърди, че подписването на трудов договор с
корабния мениджър „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД довело до възникване на трудово
правоотношение с корабопритежателя, а м/к „Батя“ е бил експлоатиран от беърбоут
чартьора „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, който е пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове. Твърди, че е бивш
член на екипажа на моторен кораб Батя, ИМО № 8000836 (Кораба), плаващ към
момента на възникване и действие на
трудовото му правоотношение под
български флаг. Бил нает от първия ответник - българската компания „ВМ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ" ЕООД, като
работодател. Работил на кораба на
длъжност главен механик на кораба /моряк
по смисъла на Член 2, т.1 б. F от Морската трудова конвенция 2006 на
Международната организация на труда, която е приложима по отношение на Кораба/.
Твърди, че има вземания за трудово възнаграждение срещу „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ"
ЕООД като исковата претенция е насочена и срещу
дружеството „БУЛМИНЕРАЛ" АД, което към сключване и действие на
трудовия договор е действало като беърбоут чартьор на Кораба, вписан като такъв
в регистъра, воден от Изпълнителна агенция „Морска администрация", видно
от „Непрекъснат документален запис № 7 на историята на кораб Батя, ИМО №
8000836”, издаден от Изпълнителна агенция „Морска администрация".
Правния
си интерес от водене на исковете срещу беърбоут чартьора на кораба обосновава с
факта, че съгласно действащото в Република България законодателство приложимо
към всички търговски кораби, плаващи под български флаг, а именно чл.199з от
Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), беърбоут чартьорът отговаря за
задълженията срещу трети, по отношение на договора за беърбоут чартър, лица, за
основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на Кораба, а разпоредбата
на чл.199ж от КТК изрично сочи, че възнагражденията на екипажа са разходи,
свързани с експлоатацията на кораба. Затова счита, че двамата ответници носят
солидарно за неизплащането на възнагражденията на екипажа на кораба. Излага, че самият беърбоут чартьор -
„БУЛМИНЕРАЛ" АД, в друг, отделен от процесния случай е направил и писмено
признание, че носи отговорност за задълженията за Кораба, произтичащи от
задължения за заплати въпреки, че същото няма качеството на работодател на
членовете на екипажа. Това признание е обективирано в споразумение за
разсрочване на плащанията от 11.08.2015 год. сключено между „БУЛМИНЕРАЛ"
АД и членове на екипажа на Кораба, които обаче са получили доброволно
изпълнение от страна на беърбоут чартьора.
Претендира
ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно следните суми: Нетно
трудово възнаграждение в размер на 4160.27щ.д. за месец януари 2015г. 1245.07
щ.д. за м.април 2015г.; 6227.79 щ.д. за м.май 2015г.; 6225.63 щ.д. за м.юни
2015г.; 4984.13 щ.д. за м.юли 2015г., както и обезщетение по чл.224 КТ в размер
на 1199.32 щ.д. за неизползван полагащ се платен годишен отпуск 10 дни за
2014г. и 734.58 щ.д. за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни за 2015г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на дължимите суми, както и
лихва за забава с правно основание чл.86 ЗЗД, както следва – 1/ 363.59щ.д.
изчислена върху сумата 4160.27 щ.д. за период 2707.2015г. до 03.06.2016г.; 2/
108.81 щ.д. изчислена върху сумата 1245.07 щ.долара за период
26.07.2015г.-03.6.2016г.; 3/ 544.29 щ.д. изчислена върху сумата 6227.79 щ.долара
за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.; 4/544.10 щ.д. изчислена върху сумата
6225.63 щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.; 5/ 435.60 щ.д. изчислена
върху сумата 4984.13 щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.
Ответникът „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ" ЕООД редовно уведомен
не изразява становище по основателност на исковете е депозирал отговор на
исковата молба.
Ответникът
„БУЛМИНЕРАЛ“ АД изразява становище за допустимост но неоснователност на
исковете предявени срещу дружеството.
Възразява,
че дружеството не е страна по представените трудови договори и не е лицето,
което следва да отговаря по исковете. Излага,у че е преотдал кораба на
под-беърбоут чартьор „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК“ СА, който от своя страна е сключил
договор за мениджмънт с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД. Мениджърът от свое име сключвал
договори с екипажа и поел задълженията и отговорностите. Никъде в договорите не
е посочено, че „ВМ Интернешънъл“ ЕООД е действал от името на друго лице. Излага,
че дори договорите да са били сключени от „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, като
представител на корабопритежателя, то представляваният корабопритежател не е
бил ответникът, а пренаемателят „Шипинг Лоджистик СА“. Претендираното от ищеца за заплащане
неплатено трудово възнаграждение, дължимо съгласно индивидуални трудови
договори, сключени между него и първия ответник „ВМ Интернешънъл" ЕООД се
дължи от работодателя, но не и от наемателя на м/к „Батя" („Кораба")
по силата на договор за беърбоут чартър от 06.01.2012 г., който се урежда
съгласно правото на Англия. Поради това, задълженията му се определят от
договора и от избрания от договарящите се страни приложим закон. Той не е страна по трудовия договор и няма основание за
ангажиране на отговорността му по същия.
Счита
разпоредбата на чл. 199, б„з" от КТК за неотносима, а в случай, че е
приложиманяма да възникне твърдяната от
ищеца солидарна отговорност между
двамата ответници. Същата не вменява на наемателя отговорност за чужди
задължения, още по-малко - солидарна отговорност. Смисълът й е в това, че при
договори за беърбоут чартър за задълженията, свързани с експлоатацията на
кораба, отговоря наемателят - корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
КТК, а не корабособственикът по смисъла на nap. 1 "а", т. 24 от ДР на
КТК. Отделно от това чл. 199 „з" от КТК визира само отговорността на
наемателя към трети лица. Те са тези, които нямат договорни отношения с
наемателя или с лица, за които той отговаря. Дори и да беше приложим чл. 199
„з" от КТК и имаше смисъла, който
ищецът му придава, не би бил определящ
за отговорността на ответника „Булминерал” АД. С договор за договор за беърбоут
чартър от 07.05.2013 Ответникът е преотдал Кораба под наем на „Шипинг Лоджистик
СА". Така пренаемателят е получил ползването на Кораба, а с него - всички
права и задължения на наемател. Съответно, чл. 199 „з" от КТК би бил
приложим за отговорността на пренаемателя -корабопритежател по смисъла на чл.
9, ал. 3 от КТК.
Излага,
че съгласно стандартен договор за беърбоут чартър от 06.01.2012 г
корабособственикът „Индивидюъл Технолъджи СА", Маршалови острови, е
предоставил Кораба под наем на Ответника, за срок от 11.01.2012 г до 06.01.2017
г. Договорът е бил регистриран в
Регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартьр, воден от Дирекция
„Морска администрация - Варна"(„Регистър ББЧ") на 11.01.2012 г.
Същият е прекратен на 13.11.2015 г.
поради продажба на Кораба от корабособственика „Индивидюъл Технолъджи СА".
Съгласно стандартен договор за беърбоут чартър от 07.05.2013 Ответникът е
преотдал Кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА, Маршалови острови (означено в
договора като „Чартьори/наематели"), за срок от 07.05.2013 г до 07.05.2016
г.
Договорът
за под-беърбоут чартьр, с който Корабът е бил преотдаден под наем от Ответника
на „Шипинг Лоджистик СА", е бил регистиран в Регистър ББЧ [приложения 2 и
3] и отразен в непрекъснатия документален запис на Кораба, воден в Дирекция
„Морска администрация - Варна".
Между пренаемателя „Шипинг Лоджистик СА - като корабопритежател (означен
в договора като „Собственик"), и първия ответник „ВМ Интернешънъл"
ЕООД - като мениджър, е бил сключен договор от 07.05.2013 г за мениджмънт на
Кораба за периода от 07.05.2013 г до 07.05.2016 г [приложение 6]. Съгласно
клетка 5 от част I от договора в задълженията на мениджъра е включен мениджмънт
на екипажа.
Излага,
че процесния трудов договор на ищеца е
бил сключен от първия ответник „ВМ
Интернешънъл" ЕООД, като мениджър на Кораба, действащ от свое име и за
сметка на корабопритежателя „Шипинг Лоджистик СА." Като наемател по
договора за беърбоут чартър от 07.05.2013 г „Шипинг Лоджистик СА" е
получило владението и контрола върху Кораба и осъществявало експлоатацията му
от свое име и за своя сметка. Така „Шипинг Лоджистик СА" е придобило
качеството на корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК и на наемател
по смисъла на чл. 199 „а" и следващите от КТК, с всички произтичащи от
това отговорности. Затова не е отговорен за заплащане на трудовото
възнаграждение на ищеца, тъй като не е страна по трудовите му договори.
Претендира
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът
след като съобрази
предметните предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и
формира следните правни изводи:
Не е
спорно и съдът приема за установено, че С.Д.Д. е работил по трудово правоотношение с ответника „ВМ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, град Варна по два
индивидуални трудови договора на моряка
сключени на 29.09.2014г.; 15.05.2015г., по които в претендирания период е
изпълнявал длъжността „главен механик” на м/к „Батя”, плаващ под български флаг
с основно трудово възнаграждение от 6400 щ.д.
Със
справка за дължимите суми от 23.11.2015г. издадена от „ВМ Интернешънъл”ЕООД
работодателят е вписал дължимите нетни трудови възнаграждение на ищеца както и
обезщетение по чл.224 от КТ.
В
съответствие със справката за дължимите суми е и приетото от съда заключение на
ССчЕ, от което се установява, че задълженията на работодателя „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД към ищеца за работа на
м/к „Батя” за исковия период са както следва: 22842.89 щ.д. нетен размер на
дължимо трудово възнаграждение по индивидуални трудови договори от 29.09.2014г.
и от 15.05.2015г., Дължимото се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2014г и 2015г.е в размер на 1933.90 щ.д. Лихвата за забава върху главниците
е в общ размер на 2227.44 щ.д.
От
договор от 06.01.2012 год. е видно, че на 06.01.2012г. в гр. Варна е сключен
договор за стандартен бърбоут чартър, по силата на който корабособственикът
„Индивидуал Технолоджи С.А.“, Маршалови острови е предоставил под наем на
беърбоут чартьора „Булминерал“ ООД м/к „Батя“ (бивш Дюрингтон) GBSN, IMO
8000836 за период от 5 години, т. е, до 06.01.2017 год.
Представен
е и договор за пренаемане на кораба от 07.05.2013 год., сключен между беърбоут
чартьора на м/к „Батя“ „Булминерал” ООД и под-беърбоут чартьор „Шипинг
Лоджистик С.А.“, според който „Булминерал“ ООД – Варна е предоставил под наем
на „Шипинг Лоджистик С.А.“, Маршалови острови м/к „Батя“, IMO 8000836 за
периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г.
Видно
от извлечението от корабния регистър и данните в ИА „Морска администрация“,
предоставени с писмо №
В-2994/02.02.2016год. (л. 62-63 от делото на ВнРс), като беърбоут чартьор на
м/к „Батя“ IMO 8000836 за процесния период – 15.07.2015 год. – 15.10.2015 год.
е вписан „Булминерал” ООД, а под-беърбоут чартьор – „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК С.А.“,
Маршалови острови. Установява се още, че м/к „Батя“ е заличен от българския
регистър на корабите, наети на беърбоут чартър, на дата 17.11.2015 год. по
молба на корабособственика във връзка с прекратяване на договора за беърбоут
чартър, сключен с „Булминерал“ ООД поради продажбата на кораба. От датата на
вписването на м/к „Батя“ на 11.01.2012 год. в регистъра на корабите, наети на
беърбоут чартър, до датата на заличаването (17.11.2015 год.) корабът е плавал
под български флаг.
На
07.05.2013г. „Шипинг Лоджистик С.А.“ е сключил с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД договор
за мениджмънт на м/к „Батя“ (л. 81-90 от делото на РС-Варна).
От
надлежно заверено за вярност и придружено с превод на български език
пълномощно, заверено на 11.04.2013г. в гр. Пирея, РГърция, се установява, че
законният представител на Шипинг Лоджистик С.А. Денис Дж. Рийдър е упълномощил
Ксения Иванова да подписва, извършва и представя всякакви споразумения,
договори и други документи от името на дружеството, да извършва всякакви действия от името на
дружеството.
От
препис от първата страница на корабния дневник на м/к „Батя“ за първото
полугодие на 2015 год. (т. е., за период извън процесния) е видно, че като
корабособственик (наемател) е вписан „Bul mineral“.
За
установяване на твърденията си, че „Шипинг лоджистик“ С.А. реално е бил
подбеърбоут чартьор на м/к „Батя“ и е експлоатирал кораба в процесния период,
ответникът „Булминерал“ АД е представил по опис писмени доказателства (фактури
и платежни нареждания) за извършени в периода м. септември 2013 год. – м. юни
2015 год. разходи от подбеърбоут чартьора „Шипинг лоджистик“ С.А. по повод
експлоатацията на кораба, вкл. доказателства, установяващи извършени плащания
към корабния мениджър „ВМ Интернешънъл“ ЕООД по повод експлоатацията на м/к
„Батя“, вкл. и за възнаграждения на персонала.
От
показанията на разпитаните свидетели от страна на ищеца – св.С. С. и св.К.
К. се установява, че заедно с ищеца
работили за дружеството „ВМ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД и са имали трудови договори с него за времето от м.октомври 2015 г. до м.март 2016 г. На двата борда на кораба „Батя” и на
работното облекло на моряците имало надпис ”Булминерал”и те смятат че именон
тази фирма е собственик на кораба. Парите за заплати получавали от „ВМ
Интернешънъл“. Никога не са получавали суми за заплати от „Булминерал”. Когато
започнали проблеми с неизплатените заплати екипажа разговарял с г.н Усачов,
който бил представител на „Булминерал” . По принцип знаят, че капитана на
кораба е комуникирал със св. Генчев, който бил управител на „ВМ Интернешънъл”. Излагат, че са чували че
между двете ответни дружества има връзка.
От
обясненията на св.Г. Г., събрани по реда
на чл.176 ГПК се установява, че същият е бил законен представител на
работодателя на ищеца „ВМ Интернешънъл”
ЕООД към процесния период и е действал като негов работодател. Преди това е
нямало проблеми с изплащане на заплатите на моряците, същите се изплащали
от „ВМ Интернешънъл” ЕООД. Забавянето на
заплатите започнало след като настъпили промени в собствеността на
кораба. Заявява, че дружеството като
работодател на членовете на екипажа не е имало взаимоотношения с „Булминерал”
АД, имало е договор с „Шипинг лоджистик” за менажиране на кораба при наемането на екипаж.
В
показанията си св.К. К. излага, че бил капитан на кораба до средата на 2015г.
Преустановяване заплащането на заплатите на екипажа започнало в началото на
2015г. Заплати, през периода, когато е бил капитан на кораба, от друга фирма не
е получавал. Известно му е че Кораб
„Батя“ е нает от „ВМ Интернешънъл“, а те наемат него. Не му е известно каква
връзка има дружество „Булминерал“ АД с кораба. С тях не е имал никакви
контакти. Не знае кой е собственик на кораба. Като негов капитан е нает от „ВМ
Интернешънъл. В официалният документ, с който е разполагал на кораба е описано,
кой е собственик, кой чартира кораба и кой оперира с кораба.Във рвръзка с
предявено му споразумение в което
фигурира заедно с още трима членове на екипажа от 11.08.2015г., заяви, челично
не го е подписвал. Наели адвокат, който да защитава правата им във връзка с
неизплатени заплати пред „ВМ „Интернешънъл“. Получили тези пари по предявеното
споразумение само тези четири лица. Тези, които не са участвали във
споразумението не получили пари. Заяви че се е обръщал лично към г-н Усачов и
г-н Генчев, във връзка с неизплатени заплати.
Преди да предяви иск и да наемат адвокат били посъветвани, капитаните на
корабите, които в момента оперираше „ВМ Интернешънъл“, да напишат писмо до г-н
Усачов и в офиса до г-н Генчев. Преки доказателства няма, но е чувал, че г-н
Усачов е вземал решение за изплащане на заплатите. Виждал го лично и е
коментирал с него този проблем. Въпреки поети ангажименти да изплати заплатите
това не станало.
С оглед така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
Спорният
въпрос между страните е дали ответникът „БУЛМИНЕРАЛ“ АД – Варна е солидарно
отговорен, наред с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД-Варна, за заплащане на дължимо, но
неплатено трудово възнаграждение на ищеца. Както в исковата молба, така и във
въззивната жалба въззивникът обосновава солидарната отговорност на ответника
„Булминерал“ АД –Варна с твърдения, че през процесния период същият е бил
беърбоут чартьор на кораба, съотв. с приложението на чл.199з от КТ.
Пасивната
солидарност е вид лично обезпечение. Съгл. чл. 121 от
ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече
длъжници възниква, само когато е уговорена. Извод за наличието й не може да
бъде изведен въз основа на тълкуване на закона или чрез тълкуване на волята на
страните по договора.
Съобразно
§ 1, т.17 и т.25 от ДР КТК, „беърбоут чартър” е договор за наемане на кораб за
уговорен период от време, по силата на който наемателят получава пълни права на
владение и контрол върху кораба. „Беърбоут чартьор” е лице, наело кораб за
определен срок, по договор за беърбоут чартър. По силата на чл.199а КТК, договорът
за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по
силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху
кораба. Нормата на чл. 199г КТК, от своя страна предоставя възможност, в
случай, че не е уговорено друго, наемателят в границите на правата, които има
по договора за беърбоут чартър, може да сключва от свое име договори за
отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице за срока на
действие на договора или за част от него – в настоящия случай под-беърбоут
чартьор е „Шипинг Лоджистик С.А.“, Маршалови острови. Нормативно уредени са и задълженията
на наемателя по договора за беърбоут чартър, приложими и за договора за
под-беърбоут чартър, като е предвидено че търговската експлоатация на кораба се
осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут
чартър, както и всички разходи, свързани с експлоатацията, включително
възнаграждението на екипажа, са за негова сметка - чл. 199ж от КТК. Според чл.
199з от КТК (Отговорност на наемателя пред трети лица) наемателят
отговаря пред трети лица за основателните претенции, възникнали във връзка с
експлоатацията на кораба, включително за претенциите за обезщетение за вреди,
причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди, причинени при превоз на
опасни и вредни вещества.
От
друга страна, на основание т. 2 на чл. 225а от КТК с договора за управление на
кораб – договор за корабен мениджмънт, корабният мениджър се задължава срещу
възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя и
комплектуването на корабния екипаж с правоспособни морски лица. Кодекса за търговското корабоплаване дава
легална дефиниция на понятията „корабособственик” и „корабопритежател” като
създава ясно разграничение между тях. Съгласно чл. 9, ал. 3 КТК
корабопритежателят е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от
това, дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно основание.
Установено
е по делото, че с договор за беърбоут чартър от 06.01.2012г. корабособственикът
„Индивидюъл технолъджи СА“, е предоставил м/к „Батя“ под наем на „Булминерал“
ООД за срок от 11.01.2012г. до 06.01.2017г. Установено е също, че на 07.05.2013
г. „Булминерал“ ООД (понастоящем АД) е преотдал под наем кораба на „Шипинг
Лоджистик С.А“ за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г., а на същата дата
последното дружество е сключило с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД договор за корабен
мениджмънт на м/к „Батя“. Няма спор между страните, че трудовият договор на
ищеца е сключен с корабния мениджър, който при сключването му е действал от
свое име.
От
приетото по – горе се налага идзвода, че с преотдаването под наем на кораба
ответникът „Булминерал“ АД е придобил качеството на наемодател, а новият
наемател – на корабопритежател, по смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК.
Съдът
намира за недоказано твърдението на ищеца за наличието на симулация при
реализирането на втория договор за беърбот – чартър между „Булминерал“ АД и
„Шипинг Лоджистик С.А.“ – напротив от ангажираните по делото доказателства е
видно, че такъв съществува, така както съществува и втория контрагент по него.
Дори
и да се приеме, че договорът от 07.05.2013 год. с който „Булминерал“ ООД
(понастоящем АД) е преотдал под наем кораба на „Шипинг Лоджистик С.А“ за
периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г. е симулативен и не е породил действие и
че корабопритежател на м/к „Батя“ в процесния период е ответникът „Булминерал“
АД, отново няма основание за извод, че „Булминерал“ АД е солидарно отговорен,
наред с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД – Варна, за задълженията за заплащане на трудово
възнаграждение на ищеца и на обезщетение по чл. 224 КТ. Това е така защото, както
се посочи по – горе, пасивната солидарност трябва да е предвидена в закона или
изрично да е уговорена.
Трудовите
договори с членовете на корабния екипаж могат да бъдат сключени, както от
корабопритежателя, така и от негов представител, респективно мениджър, предвид
правомощията на мениджъра съгласно договора за корабен мениджмънт и
разпоредбите на чл. 225а
КТК. Корабният мениджър има право да сключва трудови договори с членовете на
корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя. Когато трудовия
договор е сключен в рамките на представителната власт на корабния мениджър,
правата и задълженията възникват направо в правната сфера на представлявания
корабопритежател. Когато обаче трудовия договор е сключен от корабния мениджър
от негово име, същият дължи изпълнение по този договор на своя контрахент, т.
е., задължението за заплащане на трудово възнаграждение е негово, а отношенията
между корабопритежателя и корабния мениджър във връзка със заплащане на
трудовото възнаграждение се уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт.
В
случая трудовият договор на ищеца е сключен с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, който при
сключването му е действал от свое име, поради което и правата и задълженията по
трудовия договор са възникнали в неговата правна сфера. В тези случаи законът
не предвижда солидарност между корабния мениджър и корабопритежателя.
Неоснователно
е позоваването от страна на въззивника на разпоредбата на чл.199з от КТК,
доколкото същата се отнася за отговорността на наемателя за вреди, причинени на
трети лица във връзка с експлоатацията на кораба, а членовете на екипажа нямат
качеството на трети лица по смисъла на чл. 199з КТК.
Предвид
изложеното и липсата на договорно или законно основание за ангажиране на
солидарната отговорност на ответника „Булминерал“ АД за заплащане на
претендираните суми, настоящият състав намира, че исковете на ищеца против
„Булминерал“ АД са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Поради
съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде пхотвърдено.
Съобразно
изхода от спора и направеното искане в полза на „Булминерал“ АД следва да бъдат
присъдени съдебни разноски, които са в претендиран размер от 2100,00лв. Предвид
направеното възражение за прекомерност съдът намира, че в полза на молителя
следва да бъде присъдена сумата 1800,00лв., която намира за адекватна на
правната и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия.
Водим от горното,
съставът на ВОС,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 3318/11,08,2017г., постановено по гр. дело № 4414 по описа за 2017г. на
Варненският районен съд В ЧАСТТА, в която са отхвърлени обективно съединените
искове на С.Д.Д. предявени срещу
„БУЛМИНЕРАЛ” АД, за заплащане солидарно
с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, на
следните суми: Нетно трудово
възнаграждение в размер на 4160.27щ.д. за месец януари 2015г. 1245.07 щ.д. за
м.април 2015г.; 6227.79 щ.д. за м.май 2015г.; 6225.63 щ.д. за м.юни 2015г.;
4984.13 щ.д. за м.юли 2015г., както и обезщетение по чл.224 КТ в размер на
1199.32 щ.д. за неизползван полагащ се платен годишен отпуск 10 дни за 2014г. и
734.58 щ.д. за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни за 2015г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 03.06.2016г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и
обезщетение за забава с правно основание чл.86 ЗЗД, както следва – 1/
363.59щ.д. изчислена върху сумата 4160.27 щ.д. за период 2707.2015г. до
03.06.2016г.; 2/ 108.81 щ.д. изчислена върху сумата 1245.07 щ.долара за период
26.07.2015г.-03.6.2016г.; 3/ 544.29 щ.д. изчислена върху сумата 6227.79
щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.; 4/544.10 щ.д. изчислена върху сумата
6225.63 щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.; 5/ 435.60 щ.д. изчислена
върху сумата 4984.13 щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.., 6/ сумата от
231.05щ.д. представляваща обезещетение за забава върху неизплатените размери на
неизползвания платен годишен отпуск за периода 21.01.2015г. – 03.06.2016г.,
както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА С.Д.Д. с ЕГН-**********,***, чрез процесуален представител адв. С.С. от АК Благоевград, да заплати на „БУЛМИНЕРАЛ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Сливница” № 28 сумата от 1800,00 /хидяда и осемстотин/ лева, представляваща направени разноски в производството пред ВОС.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок считано от връчване на препис от същото на страните с
касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.