РЕШЕНИЕ
№ 1494
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300502009 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Обжалвано е Решение №1889/29.05.2022г., постановено по гр.д.
№12158/2021г., по описа на Районен съд – Пловдив, II гр.състав, с което се
признава за установено спрямо ответника В. М. М., ЕГН **********, с адрес
в гр. ***, че дължи на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” №
68 следните суми: 4841,17 лева главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” със срок на действие от 31.12.2016г. до
30.12.2017г., покриваща отговорността на длъжника-водач на л.а. „ВАЗ 2105”
с рег. № ***, във връзка с което е заведена щета № ***г. от „Групама
Застраховане” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на заявлението в съда - 14.05.2020г. до окончателното изплащане, за
която е издадена Заповед за изпълнение н парично задължение по чл. 410 от
ГПК с №2227/19.05.2020г. по ч.гр.д. № 5016/2020г. по описа на ПРС, 9-ти гр.
състав. С постановеният съдебен акт в полза на „Дженерали Застраховане“
1
АД, ЕИК *********, е присъдена сумата от общо 1185,70 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на общо 246,82
лева.
Жалбоподателят В. М. М., ЕГН **********, чрез особения му
представител адв. А. Й. обжалва решението на РС – Пловдив като
незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му нарушения на
материалния закон и неправилно, поради несъответствие на събраните по
делото доказателства и изложените изводи на съда, като в тази връзка са
посочени подробни съображения в жалбата. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение, като вместо това въззивния съд отхвърли
предявения иск.
Въззиваемата страна Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********,
чрез процесуалния представител юрисконсулт В.С., оспорва жалбата като
неоснователна по съображения подробно изложени в отговора. Моли жалбата
да се остави без уважение, а решението на първоинстанционният съд да се
потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, съобразно
представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по
делото доказателства, взе предвид наведените в жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес
да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КЗ предявен от
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, против В. М. М., ЕГН
********** за заплащане на сумата 4841,17 лв главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” със срок на действие от 31.12.2016г.
до 30.12.2017г., покриваща отговорността на длъжника-водач на л.а. „ВАЗ
2105” с рег. № ***, във връзка с което е заведена щета № ***г. от „Групама
Застраховане” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата считано от
2
подаване на заявлението в съда-14.05.2020г. до окончателното изплащане, за
която е издадена Заповед за изпълнение н парично задължение по чл. 410 от
ГПК с №2227/19.05.2020г. по ч.гр.д. № 5016/2020г. по описа на ПРС, 9-ти гр.
състав.
Ищцовото дружество твърди, че на 28.03.2017 г. в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „***“ и бул. „***“ е настъпило ПТП по вина на
ответника, в качеството му на водач на МПС „ВАЗ 2105“ с ДК № ***,/без да
притежава свидетелство за правоуправление/, който преминавайки от една
пътна лента в друга, не пропуснал движещия се в навлизащата пътна лента
лек автомобил „Хюндай и 20“ с ДК ***, в следствие на което го ударил,
като му причинил материални щети. След настъпване на ПТП, водачът на
процесното МПС напуснал местопроизшествието, преди идване на органите
за контрол на движение по пътищата. Бил съставен протокол за ПТП и
АУАН.
Към датата на събитието, лек автомобил „Хюндай и 20“ с ДК *** е
имал валидна застраховка „Каско Престиж на МПС“, съгл. ЗП № ***, като
след предявена претенция пред застрахователя, е заведена щета № *** г. и
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4841,17 лева, включваща
изплатено обезщетение, разходи за пътна помощ от 120 лева и направени
ликвидационни разноски в размер на 10,83 лева. Към датата на
произшествието е налице валидна застраховка ГО за МПС „ВАЗ 2105“ с ДК
№ *** при ищеца, съгл. ЗП № ***. След уведомяване от застрахователя на
увреденото МПС е заведена щета № ***г. при ищцовото дружество за
възстановяване на сумата от общо 4 841,17 лева, изплатена като
обезщетение по банков път. Твърди, че поради липса на притежавана
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, както и поради това, че ответникът напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, на основание чл. 500 ал. 1 т. 3
и ал.2 от КЗ е възникнало регресно вземане в размер на платеното
обезщетение. Поради липсата на плащане, въпреки отправена покана до
ответникът, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 2227/19.05.2020 г. по ч.гр.д. № 5016/2020 г. на ПдРС, връчена редовно по
реда на чл. 47, ал.5 ГПК, при което за ищецът е възникнал правен интерес от
предявяване на настоящата претенция.
3
Ответникът чрез назначеният му особен представител оспорва
предявеният иск, като изцяло неоснователен, моли за отхвърлянето му.
Първоинстанционият съд е уважил предявения иск, като е приел, че за
ищецът е възникнало регресно право да търси и получи обезщетение от
виновния водач, поради което и доколкото по категоричен начин се
установява механизма на ПТП–то, описан в исковата молба; вината на
ответника; факта, че към датата на настъпване на произшествието,
ответникът е управлявал автомобила в срока на лишаването му от право да
управлява моторно превозно средство по административен ред; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и застрахования
автомобил и съответно изплащане на застрахователното обезщетение в
претендирания размер, чията пазарната стойност на ремонта за
възстановяване на причинените имуществени вреди по застрахования
автомобил към датата на настъпване на ПТП е в размер надхвърлящ
претендирания от ищеца, то предявеният иск е доказан както по основание,
така и по размер .
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред
въззивната инстанция поддържа оплаквания, че за ищецът не е възникнало
регресното право, доколкото е останало недоказано обстоятелството, че
ответникът е водача „виновен“ за настъпване на застрахователното събитие,
недоказано е останало и обстоятелството, че водачът не е притежавал
правоспособност за управление на съответната категория МПС или временно
му е било отнето свидетелството за управление на МПС, както и че водачът
на МПС-то да е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, на само тогава, когато посещаването на местопроизшествието е
задължително по закон
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
4
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, като след съвкупната
им преценка намира наведените в жалбата оплаквания са неоснователни по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от КЗ, застрахователят има
право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато застрахованият при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното
превозно средство без да притежава правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство или временно му е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство.
В конкретния казус, за да бъде уважена регресната претенция на
застрахователя, следва да бъде установено, че вредите са настъпили, в
резултат от виновно поведение на водач на лек автомобил довело до
реализиране на ПТП, размера на вредите и изплащането на обезщетение на
пострадалия, а така също и че автомобилът е управляван от водач, на който
временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно
средство, който е виновен за настъпване на инцидента и с който е причинена
щетата, е застрахован при ищеца по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Видно от данните по делото е налице е договор за застраховка
"Гражданска отговорност", действащ по отношение на водача на МПС „ВАЗ
2105“ с ДК № *** при ищеца, съгласно ЗП № ***. След уведомяване от
застрахователя на увреденото МПС е заведена щета № 907487 от 25.07.2017 г.
при ищцовото дружество за възстановяване на сумата от общо 4 841,17 лева,
изплатена като обезщетение по банков път.
Между страните е обявен за безспорен факта, че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 4841,17 лева, включващо изплатено
5
обезщетение, разходи за пътна помощ в размер на 120 лева и ликвидационни
разноски в размер на 10,83 лева.
Изготвеният протокол за ПТП представлява официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Когато фактът
съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за
лицата, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.
Ищецът, който претендира обезщетение във връзка с увреждането, носи
тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специални знания, които съдът не притежава.
Процесният протокол за настъпилото на 28.03.2017г. ПТП съдържа
преки възприятия на длъжностното лице, което го е съставило, включително е
възпроизведена и схема. В него се съдържа информация относно
разположението на автомобилите, участващи в пътно транспортното
произшествие и видимите щети по тях. Ето защо предвид обвързващата
материална доказателствена сила на протокола за ПТП и предвид
констатираните в същия нарушения от водача на МПС „ВАЗ 2105“ с ДК №
***, съдът приема за установено, че ответникът е управлявал лекия
автомобил в срока за лишаване от това право по административен ред, като
същият е виновен за настъпване на инцидента и с който е причинена щетата.
В подкрепа на този извод са и Акт за установяване на административно
нарушение от 28.03.2017. и влязлото в сила Наказателно постановление №
***г.,
Установява се от заключението на вещото лице по допуснатата съдебна
автотехническа експертиза – инж.С. М., което съдът кредитира като
компетентно изготвено и безпристрастно, че на ***г. в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „***” и бул. „***”, лек автомобил „ВАЗ 2105” с рег. №
***”, управляван от водача В. М. М., при преминаване от средната в лявата
лента се е ударил с л.а. „Хюндай и 20” с рег. № ***. При този механизъм на
произшествието, от техническа гледна точка, според вещото лице е възможно
6
да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен, като според
вещото лице пазарната стойност на ремонта за възстановяване на повредите
по л.а. „Хюндай и 20” с рег. № *** възлиза на сумата от 6914,90 лева.
Съвкупният анализ на събраните доказателства обоснова извода, за
противоправното поведение на застрахования, настъпилото застрахователно
събитие и вреда за трето лице, както и причинната връзка между тях, а имено
виновно предизвикано ПТП от ответника, както и факта, че към датата на
настъпване на произшествието ответника е управлявал автомобила в срока на
лишаването му от право да управлява моторно превозно средство по
административен ред.
В заключение съдът намира, че в случая са налице всички елементи от
сложния фактически състав на чл. 500, ал. 2 от КЗ, като ищецът е насочил
регресната си претенция към заплатената от него главница, съставляваща
обезщетение за имуществени вреди. Поради това и съдът намира, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
С оглед основателността на главната претенция и на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде уважено и акцесорното искане на ищеца за
заплащане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 14.05.2020г. до окончателното и изплащане.
Гореизложеното обосновава неоснователността на жалбата, поради
което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени
пред настоящата инстанция разноски общо в размер на 600лв,
представляващи 300лв – юрисконсултско възнаграждение и 300лв внесен
депозит за особен представител.
Мотивиран от горното, Съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1889/29.05.2022г., постановено по гр.д.
№12158/2021г., по описа на Районен съд – Пловдив, II гр.състав
7
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68 направени пред
въззивната инстанция разноски общо в размер на 600лв/ шестстотин лева/
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8