РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 12.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4000 по описа за 2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Г.И.С. твърди
в исковата молба, че с постановление от 15.06.2011 г. на
зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Ямбол, е образувано досъдебно
производство срещу него, за това, че в качеството му на длъжностно лице - кмет
на община Ямбол, не е положил достатъчно грижи за ръководството и управлението
на възложената му работа - сключване на договор от 17.09.2010 г. с „Р.“ ООД -
гр. Смолян за разрушаване и премахване сградата на блок 20, находяща се в ж.к.
„Райна Княгиня“, гр. Ямбол и от това са последвали значителни щети в размер на
около 200 000 лева за Община Ямбол - престъпление по чл. 219, ал.1 от НК. Поддържа, че на 04.10.2012 г. с постановление
на главен разследващ полицай при ОД на МВР – Ямбол, е привлечен като обвиняем за
извършено престъпление от общ характер по чл. 219, ал. 4, вр. ал.3, вр. ал.1 от НК (присвояване). На същата
дата му е определена мярка за неотклонение „подписка“. Поддържа, че на 19.12.2012 г. Окръжна
прокуратура - Ямбол внася в съда обвинителен акт срещу него за извършване на
тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 219, ал.4, вр. ал. 3, вр. ал.1
от НК. Образувано е НОХД № 463/2012 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, като на
12.12.2013 г. с присъда № 105 е признат за невиновен по повдигнатото обвинение
от ОС - Ямбол. С решение № 34/17.04.2014 г., постановено по ВНОХД № 13/2014
год. Апелативен съд - гр. Бургас е потвърдил оправдателната присъда на Окръжен
съд – Ямбол, която е влязла в сила на 15.05.2014 г.
В исковата молба Г.И.С. твърди, че претърпените неимуществени вреди се
изразяват в преживян стрес, притеснения, психологически травми, негативния
отзвук в личен, социален и професионален план. Заявява, че са засегнати честта
и достойнството му на почтен човек, професионалист и отговорен към обществения
интерес администратор, политически ръководител и кмет на Община Ямбол. Твърди,
че вследствие на медийното отразяване на наказателното производство, се е
създал негативен образ в обществото, доброто му име е било опетнено в цялата
страна и в очите на всички граждани на България. Целият процес от привличането
му като обвиняем до постановяването на оправдателната присъда от съда,
потвърдена окончателно на втора инстанция, трае почти две години. Заявява, че
вследствие на привличането му като обвиняем е преживял сериозен стрес, който се
е отразил изключително негативно на отношенията му с колегите в общината, които
се отдръпнали в контактите си с него, започнали да го избягват. Повдигнатото
обвинение се е отразило изключително негативно и в професионалния и в личния му
живот, на неговите съпруга и дъщери, както и на здравословното му състояние.
Ищецът твърди, че по договор за правна защита и
съдействие с упълномощения защитник в рамките на ДП 249/2010 год. е заплатен и адвокатски
хонорар в общ размер на 1300 лева, предмет на обективно съединения иск за
имуществени вреди.
Ето защо, ищецът моли съда, да осъди ответника да му заплати сумата от 80
000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.03.2016 г., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което с
влязла с сила присъда лицето е признато за невиновно за извършването на тежко
умишлено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК; сумата 1300
лв. – представляваща имуществени вреди,
изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в хода на
наказателното производство.
Ответникът Прокуратура на Република България в
писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК оспорва исковата претенция по основание
и по размер. Заявява, че предявената претенция от 80 000 лева е
прекомерна, не е съобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с трайната съдебна
практика. Твърди, че повдигнатото обвинение в случая е за тежко умишлено
престъпление, но спрямо ищецът е била взета най - леката мярка за неотклонение
„подписка“ като не са били взети и други
мерки за процесуална принуда, което не е довело до особено ограничаване на
правата и свободите му. Заявява, че твърденията на ищеца не са подкрепени с
доказателства, че вследствие на повдигнатото му обвинение спрямо него са
настъпили отрицателни последици в емоционален, социален и здравословен план,
изразяващи се в преживян страх, в задълбочаващи се вече съществуващи
здравословни проблеми, в психически дискомфорт, в злепоставяне пред обществото.
Сочи, че заболяването на ищеца от хипертония и съпътстващите го заболявания са
с давност много преди повдигнатото му обвинение. Твърди, че не са ангажирани и
доказателства за изявления на Прокуратурата на Република България за процесното
обвинение в пресата, като за действия на трети лица не следва да се ангажира
отговорността на прокуратурата. Сочи, че в процесния период от време 2010 г. - 2015
г., срещу ищеца са се водили и други наказателни производства. Заявява, че в
случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпление,
обезщетението следва да се определя във връзка с всички обвинения. Ответникът
оспорва и исковата претенция в размер на 1300 лева – за претърпени имуществени
вреди, като твърди, че в представеното по преписката пълномощно не се съдържат
данни за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Установява се от събраните по делото
доказателства, че с постановление за привличане на обвиняем от 04.10.2012 г. Г.И.С.
е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 249/2010 г. по описа на ОД
– МВР, Ямбол, за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от 1 НК,
предявено му на същата дата.
На 19.12.2012 г. Окръжна прокуратура - Ямбол внася в съда обвинителен акт
срещу ищеца за извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер, като
спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“. В съдебната фаза са проведени седем открити съдебни
заседания, като ищецът се е явявал лично
и с процесуални представители, видно от представените протоколи по НОХД №
463/2012 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.
С присъда № 105 от 12.12.2013 г. по
НОХД №№ 463/2012 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, Г.И.С. е признат за
невиновен в това, че през периода месец септември - месец октомври 2010 г. в
гр. Ямбол, в качеството си на длъжностно лице – кмет на община Ямбол, умишлено
да не е положил достатъчно грижи за ръководството, управлението, стопанисването
и запазването на повереното му имущество – в нарушение на клаузите на договор
рег. № ДГ 04/0052 от 17.09.2019 г. с „Р.“
ООД, гр. Смолян, за разрушаване и премахване на сградата на блок 20, в ж.к.
„Райна княгина“, в гр. Ямбол, I „Предмет и
срок на договора“, т. 1 „в частта му - „Изпълнителят приема да извърши …
извозване и депониране на всички строителни отпадъци“ - е предоставил в
разпореждане на „Р.“ ООД строителни отпадъци от разрушаване на сградата - стомана,
като вторична суровина с тегло 544 929,84 кг. на стойност 227 780,74
лв. и бетонови отпадъци - инертен материал с тегло 14 725,694 кг. на
стойност 62 816, 56 лв., на обща стойност 290 597,30 лв. и от това са
последвали значителни щети за община Ямбол в размер на 290 587,30 лв.,
като деянието в особено големи размери и представлява особено тежък случай и не
съдържа признаци на по-тежко престъпление, поради което на основание чл. 304 НПК, го оправдава по обвинението по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от 1 НК. Присъдата е влязла в сила на
15.05.2014 г., видно от отбелязването върху същата.
След протест на Окръжна прокуратура –
Ямбол, е образувано ВНОХД № 13/2014 г. по описа на Апелативен съд, гр. Бургас,
по което е проведено едно открито
съдебно заседание, на което ищецът се е явил. С решение № 34 от 17.04.2014 г.,
постановено по горепосоченото дело, е потвърдена присъда № № 105 от 12.12.2013
г. по НОХД №№ 463/2012 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол.
Свидетелката Е.Ж.К.сочи, че проблемът с
бл. 20 е нарицателен за гр. Ямбол, в негативен аспект, като е бил обект на множество
предавания в медиите. Впоследствие и чрез
медиите е узнала за образуваното досъдебно производство срещу кмета на града,
за премахването на 20 - ти блок. Заявява, че С. е почувствал облекчение от
това, което е направил за града, и в следващия момент е бил шокиран от обвинението.
След това се е затворил в себе си,
ограничил е контактите си, посещавал е кардиолог и е бил на лечение в
неврологичното отделение на ямболската болница. Изпитвал е вина, за това което
причинява на семейството си - голямата му дъщеря е била в кандидатстудентска
кампания и е рухнала, а малката дъщеря в тинейджърска възраст. Делото е
приключило през 2014 г., но ищецът и след това не се е успокоил, защото в
крайна сметка името му е било опетнено. Свидетелката знае и за други дела срещу
ищеца, но делото за бл. 20 е било широко медийно отразено и му се е отразило
най- тежко.
Свидетелят А.Ж.К.сочи, че в периода на
наказателното производство е бил секретар на общината, като първоначално С. е
работил с голяма енергичност за решаване на проблема с бл. 20, като след
започване на разследването се е променил, понижила се е активността му и
способността му да се справя с проблеми, каквито изобилстват в общината.
Породени са били страх, съмнения и тревоги, дали решенията му са били правилни
и дали няма да се предприемат срещу него действия от други институции. Появили са
се и обективни проблеми, като много служители, около 20-30 колеги от общината
пряко ангажирани в процеса и индиректно цялата община като администрация,
изразяващи се в отказ да се подписват документи от страх, че може да последват
проверки срещу тях, отказ да участват в работни групи и екипи и това се е
отразило и на работата на кмета. С. е изпитвал вина и се е чувствал отговорен, че поради създалата се
ситуация и медиен шум с разследването, страдат негови служители. Наказателното
преследване е отразено в почти всички национални медии, електронни медии и
сайтове. Сочи, че С. е участвал лично
във всички съдебни заседания, което се е отразявало на работата му и
състоянието му (натрупвал е физическа и психическа
умора), защото е било необходимо да отделя допълнително време за
да свърши работата си в общината.
Заявява, че в гражданите на Ямбол е останал „горчив привкус“ въпреки
оправдателната присъда, като широкото медийно отразяване на наказателното
преследване се е отразила негативно на политическата кариера на ищеца и на
репутацията му като кмет.
Съгласно
заключението на комплексната медицинска експертиза, воденото срещу ищеца
наказателно производство, съобразявайки представената медицинска документация,
е довело до влошаване на соматичното и психичното му здраве – развитие на
артериална хипертония, главоболие, дискомфорт в гръдния кош и сърцебиене.
Налице са прояви, свързани с нарушения на мозъчното кръвообръщение,
световъртеж, гадене и нарушение на равновесието. Влошено е психичното здраве –
наложили са се консултации с психолог и психиатър, които са били по повод на
негативни емоционални преживявания, психосоматични прояви, депресивно
състояние, раздразнителност, невъзможност за ефективно управление на стреса.
Воденото наказателно производство е довело до влошаване на качеството на живот
на ищеца, като според вещите лица, въз основа на представената по делото документация може да
се твърди наличието на промяна в личностните характеристики на Г.С.. Преди
процесното събитие той е бил деен, работоспособен, социално ангажиран, с добро
ниво на психично, семейно и социално благополучие. Към момента на
психологичното изследване е налице личностна структура, за която доминират
преживяванията на потиснатост, наличие на множество симптоми и оплаквания,
склонност към усамотяване, затвореност, тъга, липса на енергия, трудна
концентрация, отпадналост, забавено мислени и действия, внезапни пристъпи на
тревожност и паника, възможни изблици на гняв, реакция на стрес чрез физически
симптоми, проблемни взаимоотношения. Г.С. е получил помощ във връзка с
посттравматичен стрес и с персистиращи оплаквания от психично напрежение,
безсъние и подтиснато настроение, които са актуални и към момента на
изследването. След преживяването на стресогенно събитие обичайно интензивността
на психичните преживявания е много силна, на след известно време намалява и се
стига до възстановяване. В случая, дори постановяването на оправдателна присъда
няма характера на събитие, което да възстанови предишните нива на психично
преживяване, защото от една страна, последиците вече са трайни, а от друга
страна, защото то не води до възстановяване на претърпените загуби – не е постигната реабилитация на имиджа на Г.С., неговият
професионален и житейски път е тръгнал в различна посока.
Общата продължителност на
наказателното производство (от датата на образуване на досъдебно производство до
оправдателната присъда) е две години и единадесет месеца. Взетата мярка за
неотклонение подписка е наложена на 04.10.2012 г. и е отменена на 15.05.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните
органи е обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно
следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на
престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди
(имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва
да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
В случая са налице всички
елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника.
Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление
по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК, по което е оправдан на първа
инстанция, а присъдата е била потвърдена от въззивната инстанция. По делото са
събрани доказателства, че ищецът е бил кмет на община Ямбол, като от свидетелските показания се установява,
че е накърнено доброто му име в обществото и че именно това обвинение го е злепоставило
пред близки, познати и служители в общината. Същото се е отразило изключително
негативно на ищеца в личен и служебен план, предвид засиленото чувство на
отговорност за семейството му и в служебните му и приятелски взаимоотношения и
вина за случващото се, което е съпътствало
наказателното производство и допълнително обусловено от широкото медийно
отразяване на делото. Като взе предвид вида
и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК),
продължителността на наказателното производство (около две години), заеманата
длъжност от ищеца – кмет на община и обществения отзвук, при повлияване върху емоционалното състояние на пострадалия, начин на живот
и среда, с оглед личността на ищеца, съдът намира, съобразявайки социално –
икономическите условия в страната, че справедливото обезщетяване на Г.И.С. за
незаконното обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 30
000 лв. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер
от 80 000 лв. Върху така определеното обезщетение, предвид заявеното в исковата
молба, се дължи и законна лихва, поначало считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда – 15.05.2014
г., но с оглед диспозитивното начало, следва да бъде присъдена така както е
заявена в исковата молба – от 21.03.2016 г. (три години
преди завеждане на исковете.)
Видно от събраните по делото
доказателства, доколкото от представените договори за правна защита и
съдействие, не се установява да е заплатено адвокатско възнаграждение за
претендираната сума от 1300 лв., имуществени вреди, искът подлежи на
отхвърляне, като неоснователен.
С оглед уважената част от иска, ищецът има
право на разноски на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат
присъдени деловодни разноски в общ размер на 226, 94 лв. – за държавна такса, такса за
удостоверение и разноски за комплексна експертиза, съобразна уважената част от исковете,
както и сумата от 1859, 78 лв. с ДДС за възнаграждение за адвокат, съобразно
уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Г.И.С., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв. С.К., на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът
е оправдан с влязла в сила присъда от № 105 от
12.12.2013 г. по НОХД №№ 463/2012 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, ведно със законна лихва, считано от 21.03.2016 г. до
окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 30 000
лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. и иска за заплащане на сумата
от 1300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски
за възнаграждение за адвокат в наказателното производство.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да
заплати на основание чл. 10 от ЗОДОВ, вр. чл. 78,
ал. 1 ГПК, на Г.И.С., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв. С.К., сумата от 226,94 лв., представляваща деловодни
разноски, както и сумата от 1859,78 лв. с ДДС за възнаграждение за адвокат,
съобразно уважената част от исковете.
Решението може
да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: