О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, X
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осми
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
мл. с. КОНСТАНТИНА Х.А
като
разгледа докладваното от младши съдия Х.а в.н.ч.д. № 821 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХII от
НПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 21002739/15.01.2021
г. на СРС, подадена от частния тъжител М.П.К., срещу определение от 22.12.2020
г., постановено по н.ч.х.д. № 20990/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 13-ти състав, с което последната е осъдена на основание чл. 190, ал. 1 от НПК да заплати на П.Б.К.сумата от 500 лева, представляваща сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че в определение от
04.02.2020 г. по н.ч.х.д. № 20990/2017 г. на СРС, с което наказателното
производство е било прекратено спрямо
П.К.,
липсва произнасяне на съда по отговорността за разноските, като в срока на
неговото допълване или поправка няма направено искане за присъждане на
сторените от подсъдимата разноски, съответно последващо такова се явява
преклудирано. Излага се, че не е налице реално осъществена защита от адвоката
на П.К., липсва конкретизация относно делото, за което са заплатени
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, като последното се явява
и прекомерно. По посочените съображения се отправя искане за отмяна на
обжалваното определение.
В законоустановения срок е постъпил и отговор на
частната жалба от адв. Х., защитник на П.К., в който се релевират подробно доводи
за нейната неоснователност и се претендира оставянето й без уважение и
потвърждаване на атакуваното определение.
Софийски
градски съд, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба, и с доказателствата
по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
НЧХД
№ 20990/2017 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13-ти състав, е
образувано по тъжба на М.П.К. срещу И.И.К.за извършени престъпления по чл. 148,
ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, и по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 1, вр. чл.
147, ал. 1 от НК, както и срещу П.Б.К.за извършени престъпления по чл. 148, ал.
1, т. 1 и т. 2, пр. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, и по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 1, вр. чл.
147, ал. 1 от НК.
С
протоколно определение, влязло в сила като необжалвано, поставено в проведеното
пред СРС на 04.02.2020 г. открито съдебно заседание по н.ч.х.д. № 20990/2017
г., е прекратено наказателното производство по същото спрямо П.Б.К.поради
оттегляне на тъжбата от страна на частния тъжител спрямо нея. След
постановяване на определението в същото съдебно заседание защитникът на
подсъдимата – адв. Х., е поискал М.П.К. да бъде осъдена да й заплати
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 500 лева. По така направеното искане районната съдебна инстанция е отложила
произнасянето си с отделно определение или с присъдата.
С
влязло в сила на 21.08.2020 г. протоколно определение, поставено в проведеното
пред СРС на 05.08.2020 г. открито съдебно заседание по н.ч.х.д. № 20990/2017
г., наказателното производство по последното е било прекратено.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение от
22.12.2020 г. по н.ч.х.д. № 20990/2017 г. Софийски районен съд е осъдил на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК М.П.К. да заплати на П.Б.К.сумата от 500 лева,
представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
От представеното в първоинстанционното производство
адвокатско пълномощно /л. 39 от н.ч.х.д. № 20990/2017 г./ се установява, че П.Б.К.е
упълномощила адв. С.Х. да я представлява и защита по н.ч.х.д. № 20990/2017 г.
на СРС, за което адвокатът е получил предварително изцяло и в брой адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 500 лева.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, в надлежна писмена
форма, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, съображенията за което са
следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела,
образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат в тежест на частния
тъжител. Присъждането на разноски в наказателното производство е допустимо само
когато същите са действително направени. По настоящето дело е представено
пълномощно, от което се установява, че П.Б.К.е упълномощила адв. С.Х. да я
представлява и защита по н.ч.х.д. № 20990/2017 г. на СРС, за което адвокатът е
получил предварително изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 500 лева, което отбелязване има характера на разписка за заплащането
от страна на подсъдимата на така посочената сума на защитника й. Поради което,
последната следва да бъде възложена в тежест на частния тъжител, в какъвто
смисъл е и определението на първата инстанция.
Неоснователни
са изложените от жалбоподателя доводи, че искането на подсъдимата за присъждане
на разноски не е направено своевременно и като такова е било преклудирано. В
тази връзка следва да бъде посочено, че както в чл. 189
от НПК, така в чл. 190 от НПК ,
касаещи разноските в наказателния процес, законодателят
не е предвидил изискване да е било изрично поискано присъждане на направените
от подсъдимата разноски и то в определен срок. В наказателния процес
по отношение на разноските не са въведени преклузивни срокове
като по ГПК и възможността за произнасяне по реда на чл. 306, ал.
1, т. 4 от НПК не е ограничена със срок или с конкретно искане
на страната, а следва по силата на закона.
Не
могат да бъдат споделени и възраженията на частната тъжителка, че не е налице
реално осъществена защита от адвоката на подсъдимата и че липсва конкретизация
относно делото, за което същият е осъществил процесуално представителство.
Както вече беше посочено, в представено в първоинстанционното производство
адвокатско пълномощно /л. 39 от н.ч.х.д. № 20990/2017 г./ изрично е уговорено
адв. С.Х. да представлява и защитава П.Б.К.по н.ч.х.д. № 20990/2017 г. на СРС,
което е било и сторено от защитника, който след неговото упълномощаване е подал
писмено възражение по подадената срещу подзащитната му тъжба, както и е взел
участие във всички проведени след това пред районната съдебна инстанция открити
съдебно заседание до прекратяването на наказателното производство спрямо П.К..
Що
са касае до наведеното от жалбоподателката възражение за прекомерност на
присъденото адвокатско възнаграждение СГС намира се необходимо да отбележи, че
в наказателното производство не могат
да се обсъждат оплакванията за прекомерност на разноските, доколкото в същото
не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По изложените съображения въззивният
съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно и като такова
то следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частната жалба оставена
без уважение като неоснователна.
СГС
служебно констатира, че по делото липсват доказателства за заплатена дължима
държавна такса за разглеждане на подадената от М.П.К. частна жалба. Съгласно
Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, за частни
жалби по наказателни дела от частен характер се дължи проста такса в размер на
5 лева, за която М.П.К. следва да бъде осъдена с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение
от 22.12.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 20990/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 13-ти състав.
ОСЪЖДА
М.П.К.,
ЕГН **********, да заплати на Софийски градски съд сумата от 5 лева,
представляваща държавна такса за разглеждане на частната жалба.
Определението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.