№ 18355
гр. С., 23.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110152584 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Б. Т., чрез
адв. Т., срещу Г. Й. Т. и М. Т. Р. , с която е предявен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС
за признаване правото на изкупуване на Д. Б. Т. на притежаваните от М. Т. Р. 2/6 идеални
части, придобити от Г. Й. Т., по силата на обявения за окончателен предварителен договор
за покупко-продажба на съсобствен недвижим имот – Апартамент № 9, находящ се в гр. С.,
ж.к. „Н.“, ул. „Р.“ № **, вх. „А“, ет. 3, с площ 74,98 кв.м., ведно с 11,636% от вх. „А“
идеални части от общите части на сградата.
На 04.05.2023 г., в срока за подаване на отговор на исковата молба, е предявен от М.
Т. Р. срещу Г. Й. Т. и Д. Б. Т. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, наименован
„насрещен иск“ за признаване правото на изкупуване на М. Т. Р. на притежаваните от Д. Б.
Т. 2/6 идеални части, придобити от Г. Й. Т., по силата на обявения за окончателен
предварителен договор за покупко-продажба на съсобствен недвижим имот – Апартамент №
9, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.“, ул. „Р.“ № **, вх. „А“, ет. 3, с площ 74,98 кв.м., ведно с
11,636% от вх. „А“ идеални части от общите части на сградата.
Настоящият съдебен състав приема, че предявеният на 04.05.2023 г. от М. Т. Р. срещу
Д. Б. Т. и Г. Й. Т. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС не представлява насрещен такъв по
смисъла на чл. 211 ГПК, като аргументите за това са следните.
По смисъла на чл. 211, ал. 1 ГПК насрещен е искът, който само и единствено
ответникът предявява срещу ищеца за общо разглеждане с първоначалния иск. В настоящия
случай единият от ответниците по първоначално предявения иск - М. Т. Р. предявява
„насрещен иск“ както срещу ищеца Д. Б. Т., така и срещу лице, което не е ищец по
първоначално предявения иск, а именно Г. Й. Т., който в случая се явява ответник както по
първоначално предявения иск, така и по „насрещния иск“. Както се изясни, законът
предвижда, че насрещният иск се разглежда срещу страната, която е ищец и не може да бъде
разгледан като насрещен иск, който е предявен и спрямо други лица в рамките на същото
производство.
1
Отделно от това М. Т. Р. предявява самостоятелна искова претенция с предмет
признаване правото на изкупуване на притежаваните от Д. Б. Т. 2/6 идеални части, който е
различен от предметът на настоящото производство, а именно признаване правото на
изкупуване на притежаваните от М. Т. Р. 2/6 идеални части. В този смисъл следва да се
отбележи, че не съществува връзка между първоначалния и „насрещния иск“ по чл. 33, ал. 2
ЗС, тъй като по всеки от исковете съдът дължи самостоятелна преценка дали е спазен
предвиденият от закона двумесечен срок и дали са налице предпоставките за уважаването
му.
Ето защо предявеният от М. Т. Р. срещу Д. Б. Т. и Г. Й. Т. иск с правно основание чл.
33, ал. 2 ЗС не следва да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото производство, а
следва да бъде отделен за разглеждане в отделно производство.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г,
ОСГТК, т. 7в, с предявяването на насрещен иск във висящо исково производство се
извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято допустимост се преценява от
първоинстанционния съд. При неприемане за съвместно разглеждане на насрещния иск не
се стига до връщане на насрещната искова молба, а съдът следва да постанови отделянето
му, в който случай определението не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо по
смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК (в този смисъл са и Определение № 214 от 22.03.2013 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1485/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 373 от 2.08.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2273/2018 г., IV г. о., ГК, и др.). Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявеният от
М. Т. Р. срещу Д. Б. Т. и Г. Й. Т. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, наименован
„насрещен иск“, като ОТДЕЛЯ разглеждането му в отделно производство.
ДА СЕ ДОКЛАДВА насрещна искова молба с вх. № 123538/04.05.2023 г., подадена
от М. Т. Р. срещу Д. Б. Т. и Г. Й. Т., ведно с прил.ията към нея, както и настоящото
определение, на зам. председателя и ръководител на I Гражданско отделение за образуване
на ново дело.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2