Решение по дело №268/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител.

Депозирана е жалба от В. Г. Г. от [населено място], с [ЕГН], против Заповед № 2365/02.07.2024 г., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите гр. София, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя.

Счита, че оспорената заповед е неправилна, немотивирана, издадена в противоречие със закона и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди, че в случая не било налице основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, респ. не били налице материалноправните предпоставки за приложението на посочената норма. В конкретния случай, административния орган е следвало първо да прецени дали в действителност е налице обективната невъзможност за изпълнение на служебни задължение, включително и коя е тя и в какво се изразява. Простото посочване на „обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения“ не правело заповедта законосъобразна и мотивирана. В съдържанието и не било посочено относимото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя. Липсвало и фактическото основание за издаване на обжалвания акт по аналогия на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. В противоречие със задълженията си, административния орган бил взел предвид това, че не била налице обективна невъзможност Г. да изпълнява служебните си задължения.

Излага съображения, че в оспорената заповед липсвали каквито и да било мотиви относно това, поради какви обстоятелства органът е приел, че е възникнала обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения. Липсвало конкретизация и фактическа обоснованост, защо се приема, че е налице основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, поради което заповедта се явявала издадена в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, респ. същата не била издадена в изискуемата форма и съдържание.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 2365/02.07.2024 г., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите гр. София, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с В. Г. Г. – [длъжност] в ТД на НАП – Пловдив, ИРМ - [област]. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез адв. М. Ч. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, сочейки, че в случая правното основание, което било посочено в обжалваната заповед - чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и фактическото основание, а именно наличието на обективна невъзможност на държавния служител да изпълни служебните си задължения, не били налице, а и липсвали и изискуемите мотиви в този смисъл. Счита за необосновано ответникът да се позовава на обективна невъзможност, предвид задържането на В. Г. по реда на ЗМВР, което от своя страна не би могло да основание за прекратяване на служебното правоотношение, поради наличието на т.нар, обективна невъзможност. Обективна невъзможност по смисъла на закона би била налице само тогава, когато е налице реална такава невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения, и тя следва да е продължително във времето, което в настоящия случай не е така. Освен това заповедта се явявала и немотивирана, тъй като в съдържанието не бил посочен никакъв мотив по отношение на прекратеното служебно правоотношение.

Предвид това моли съда да отмени оспорената заповед и присъди деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Изпълнителен директора НАП гр. София, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника юрисконсулт Е. К., която оспорва жалбата. Излага съображения, че постановеният административен акт за законосъобразен. Органът по назначаването е направил самостоятелна преценка за наличието на обстоятелства за това, че служителят не може да изпълнява своите служебни задължения, т.е. за него била налице обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, в резултат на което е постановил обжалвания административен акт. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № 66/19.05.2009 г. В. Г. Г. е бил назначен на длъжността [длъжност] в ТД на НАП – Кърджали, с [ранг] за държавен служител/л. 30 от делото/.

Със Заповед № ЗЦУ-382/04.04.2016 г., на основание чл. 9, ал. 8, във вр. с ал. 4 от ЗНАП и чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл., изпълнителният директор на НАП е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя, изпълняващ длъжността [длъжност] при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - [област], считано от 07.04.2016 г./л. 171/. Заповедта е била отменена с Решение № 91/16.09.2016 г. по а.д. № 72/2016 г. по описа на Административен съд – Кърджали/л. 181 и сл./. Актът на административния съд е оставен в сила с Решение № 8618/04.07.2017 г. по а.д. № 12721/2016 г. на ВАС/л. 179 и сл./

Със Заповед № 23-1723/13.07.2017 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, В. Г. Г. е възстановен на длъжността [длъжност] при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ – [област]/л. 187/.

Със Заповед №23-880/12.03.2024 г., издадена от изпълнителния директор на ТД на НАП – Пловдив, жалбоподателя е бил преназначен от длъжността [длъжност] при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - [област], на длъжността [длъжност] при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ – [област]/л. 228/.

Със Заповед № 2365/02.07.2024 г., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите/л. 231/, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 Закона за държавния служител, считано от датата на връчване, е прекратено служебното правоотношение с В. Г. Г. на длъжност [длъжност] при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ – [област]. Като причини за прекратяване на служебното правоотношение е посочено: „Обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения.“ Заповедта е връчена двукратно на адресата: на 02.07.2024 г. – л. 231 и на 12.07.2024 г. - 232, което жалбоподателят е удостоверил с подписа си.

Заповедта е изменена в частта й относно определеното обезщетение за неизползван платен отпуск със Заповед № ЗЦУ-1366/02.07.2024 г./л. 233/.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1 от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбата е подадена чрез ТД на НАП – Пловдив, Офис - [област] на 04.07.2024 г., регистрирана с входящ № 9400-6312/л. 3/.

Заповедта е издадена от компетентен орган - Изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, който е орган по назначаването на държавните служители в агенцията съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за Национална агенция за приходите.

Оспореният акт е издаден в изискуемите по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, а именно посочени са правното основание за прекратяване - чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и дължимите обезщетения съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗДСл за неизползван платен отпуск за 2023 г. и 2024 г. Съдът приема, че заповедта съдържа правните основания за издаването й, но не съдържа изискуемите мотиви, в частта относно фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, респ. същата не е мотивирана. В тази връзка прекратяването на служебното правоотношение е обосновано единствено с израза: „Обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения.“ Липсват каквито и да са други посочени обстоятелства, относими към приетата обективна невъзможност, както и в заповедта не е посочен друг акт или доказателство, от което органът е извел извода си за тази обективна невъзможност. В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай издателят на оспорения акт е постановил същия в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а именно не е посочил фактическите основания, въз основа на които е прекратил служебното правоотношение.

Административният орган е следвало да се произнесе със заповед, която следва да отговаря на изискванията на чл.59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, по отношение формата и съдържанието си, т.е. актът следва да е мотивиран и да отговаря и на останалите изисквания, визирани в нормата на ал. 2 на чл. 59 от АПК. В случая, както вече бе посочено по-горе, напълно бланкетно и формално органът е приел, че е налице обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения. Неясно е изобщо, въз основа на какви факти изпълнителният директор на НАП е приел, че е налице такава обективна невъзможност по отношение на В. Г. Г..

Предвид изложеното, съдът намира, че поради липсата на изложените от административния орган конкретни фактически основания за издаването на заповедта, в случая не е изпълнено нормативното изискване, предвидено в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С оглед това следва да се приеме, че липсват посочени ясни и конкретни фактически основания, които да обосноват волята на административния орган при издаването на акта му, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, относно изискванията за форма и съдържание на акта, обуславящо основание за отмяна на обжалваната заповед - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

В депозираният от юрисконсулт Е. К. писмен отговор/вх.№ 1945 от 05.08.2024 г. – л. 24 от делото/, е направен опит да се въведат фактически основания за издаването на оспорената заповед. В тази връзка е посочено, че в конкретния случай изпълнителният директор на НАП е информиран за проведена на 20.06.2024 г. акция от органите на ОД на МВР гр. Кърджали, съвместно с органите на Окръжна прокуратура – Кърджали, осъществена в офис/дирекция за обслужване Кърджали, ТД на НАП, при която били задържани двама ***, единият от които В. Г. по сигнал ***. По случая било образувано досъдебно производство пред Окръжна прокуратура – Кърджали.

Така въведените в молбата мотиви според настоящия състав са ирелевантни за делото. В този смисъл на първо място е недопустимо мотивите за издаване на акта да бъдат изложени за първи път в хода на съдебния процес по оспорване на акта. На второ място релевираните от юрисконсулт К. фактически твърдения не са относими към посоченото в процесната заповед правно основание, а и не са подкрепени с каквито и да са доказателства, съдържащи се в представената административна преписка. Нарушения на задълженията на държавния служител или неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация евентуално биха могли да бъдат отнесени към хипотезите на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл, предвиждащи основания за дисциплинарна отговорност, но не и към правното основание, визирано в процесната заповед – чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

Във връзка с горното, безспорно е, че със Заповед за задържане на лице рег. № 292зз-20/20.06.2024 г./л. 246/, В. Г. Г. е бил задържан за срок от 24 часа от служител на ОД на МВР – Кърджали. Посочената заповед не е влязла в сила и е била обжалвана пред Районен съд – Кърджали, чийто акт е обжалван с касационна жалба вх. № 11076/25.10.2024 г., по която подлежи произнасяне от Административен съд – Кърджали/л. 249 и сл./. Задържането на жалбоподателя за срок от 24 часа е осъществено на 20.06.2024 г., а процесната заповед е издадена на 02.07.2024 г., т.е. 11 дни след задържането и освобождаването на Г. от арест/освободен на 21.06.2024 г. в 10.30 часа – л. 247 от делото/. С други думи самият факт на задържането на жалбоподателя по никакъв начин не обосновава обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения към датата на постановяване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че видно от постъпилите: писмо с вх. № 2328/30.09.2024 г. – л. 245 и писмо с вх. № 3133/11.12.2024 г. – л. 255, на ОД на МВР – Кърджали, по повод извършената проверка, при която е бил задържан В. Г., е образувано Досъдебно производство № [номер]/[година] по описа на ОД на МВР – Кърджали за извършено престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, като към 11.12.2024 г. по досъдебното производство, няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

С оглед изложеното съдът счита, че фактът на задържането на жалбоподателя в един, значително по-ранен период от датата на издаване на оспорената заповед, не би могъл да представлява фактическо основание за издаването й.

На следващо място, съдът намира за необходимо да посочи, че разгледана по същество, процесната Заповед № 2365/02.07.2024 г. на изпълнителния директор на НАП се явява и издадена в противоречие с материалния закон и по-конкретно в противоречие със ЗДСл. Съображенията на съда за това, са следните:

Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.

По силата на чл. 2, ал. 1 от ЗДСл, държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон. Длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в „Държавен вестник“ - чл. 2, ал. 2 от ЗДСл.

Липсва легална дефиниция за понятието „обективна невъзможност“, но според константната съдебна практика за наличието на обективна невъзможност по смисъла на посочената разпоредба е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. Да е създадена нова фактическа обстановка; 2. Същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. Причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение, т.е. съответната невъзможност да е възникнала независимо от волята и поведението на страните.

В конкретния случай, в оспорения акт липсват каквито и да са посочени фактически основания, въз основа на които органът е приел наличието на обективната невъзможност по отношение на жалбоподателя да изпълнява служебните си задължения като [длъжност] при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ – [област].

Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика. За всяка длъжност от длъжностните разписания се разработва и утвърждава длъжностна характеристика по установените в наредбата ред и начин – чл. 2 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители/Наредбата/. По делото не се твърди от страна на ответника и не се сочат доказателства да е налице и изменение на длъжностната характеристика на жалбоподателя, осъществено съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредбата.

Съдът намира, че в конкретния случай липсват каквито и да са доказателства, които да установяват настъпила извън волята на страните по правоотношението промяна на обстоятелствата, водещи до невъзможност служителят/В. Г./ да изпълнява задълженията си, поради което приетото от органа по назначаването наличие на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е материално незаконосъобразно.

По делото не се сочат и не са налични доказателства, че по отношение на оспорващото лице е налице обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, поради въвеждането на ново специфично изискване за заемане на длъжността по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Отделно от това, в заповедта не се съдържат данни и не се сочат доказателства, да е налице невъзможност за изпълнение от жалбоподателя на задълженията по съответната длъжност.

По изложените съображения съдът счита, че в случая не се установяват горепосочените предпоставки за наличието на обективна невъзможност за изпълнение по смисъл на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, което обосновава материална незаконосъобразност на процесната заповед – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

С оглед горното, процесната Заповед № 2365/02.07.2024 г., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, считано от датата на връчване, е прекратено служебното правоотношение с В. Г. Г. на длъжност [длъжност] при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ – [област], се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане за присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на В. Г. Г. от [населено място] следва да бъдат присъдени деловодни разноски за настоящето производство, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат. В тази връзка по делото са налични доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., което възнаграждение видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие/л. 240, стр. 2/ е заплатено в брой от жалбоподателя, за което договорът служи като разписка за платената сума. Следва да се отбележи, че заплатеното възнаграждение е над минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществените от пълномощника процесуални действия, както и с оглед надлежно релевираното възражение за прекомерност от страна на пълномощника, съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъден разноски в размер на 1 000 лв.

С други думи, с оглед фактическата и правна сложност на производство и осъществените процесуални действия от пълномощника на ищеца, съдът счита, че заплатеното възнаграждение надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела с подобен характер. В този смисъл е и указанието на СЕС по дело С-438/22, че съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както икономическия и правен контекст, в който той се вписва.

Предвид това съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да присъдени в размер на 1 000 лв.

разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 2365/02.07.2024 г., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, считано от датата на връчване, е прекратено служебното правоотношение с В. Г. Г. на длъжност [длъжност] при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ – [област], като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.София, със седалище: [населено място] ***, [улица], да заплати на В. Г. Г. от [населено място], с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], [адрес], деловодни разноски в размер на 1 000 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14-дневен срок от съобщаването му.