Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…10……април….2020г.

                     

               В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Търговски  отделение  в….ОТКРИТО..….. заседание…..на………ЧЕТВЪРТИ…..…….МАРТ…………….…..……… през… ДВЕ…ХИЛЯДИ… И…ДВАДЕСЕТА  година  в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

 

при….секретаря…..ИВАЙЛО....Ц.…като…разгледа…………

докладвано от съдия ЯНКУЛОВА… търг. Д. №..17….по описа за ….2020г,…за  да  се произнесе,  съобрази следното:

 

Производство по Глава ХХХІІ от ГПК – Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано  пред Плевенски окръжен съд, след като с Определение №1677/20.12.2019г., постановено по т.д.№309/2019г. по описа на ОС-Стара Загора, производството  е прекратено и  делото е  изпратено по правилата на местната подсъдност за разглеждане от ОС-Плевен.

Съдът е сезиран с искова молба, в която са обективирани  два обективно съединени осъдителни искове, предявени от ищеца ***" ЕАД с търговски адрес: гр. Стара Загора, ул. "***" ***, вписано в Търговския регистър с ЕИК № ***, представлявано от изп. директор Ю.Б.Д., действаща в настоящото производство чрез Адвокатско дружество „***" гр. Ст. Загора,против ответника -„***" ООД с търговски адрес: гр. Плевен, ул. „***" ***, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, представлявано от управителя Ц.Т.П., както следва: Иск за главница с цена 26 871,92 лева  и иск за неустойка с цена 2 949,68 лева.

  В исковата молба се твърди следното: На база на сключен Договор за покупко-продажба ****от 08.08.2018 год. „***" ЕАД, в качеството на Продавач доставил  на ответното дружество – Купувач, заявено от него количество от 49,800 тона на химичен тор NP 6:21. За изпълнения от ищцовата  страна ангажимент по доставката на горното количество стока свидетелстват издадените и приложени като доказателства по делото Фактура № *** от 17.08.2018 год. за сумата в размер на 36 871,92 лева с вкл. ДДС и 2 бр.,Приемо-предавателни протокола, съответно  с № **** от 16.08.2018 год. и с № ****от  17.08.2018 год.

Видно от представените към  искова молба 2 бр. Приемо-предавателни протокола, неразделна част към процесната фактура, доставеният химически тор, предмет на Договор ****от 08.08.2018 год. е приет от ответната страна без каквито и да е забележки и рекламации, доказателство за което е положеният подпис под тях на управителката на „***" ООД. Предвид това обстоятелство и с оглед реалното получаване на доставената  стока, по отношение на купувача - ответник възникна задължението за заплащане на дължимата  се парична стойност, съгласно отразяванията във фактура **** от 17.08.2018г. Крайният срок за плащане на пълния размер на дължимата  стойност, уговорен в Приложение № 1 към цитирания по-горе контракт е до 28.02.2019 год. Това задължение на ответната страна не е изпълнено в рамките на договорения краен срок.

На база проявената от ищеца активност за събиране на дължимата  се сума са проведени няколко телефонни разговора с управляващия ответното дружество, които не  са дали желания и търсен от  резултат. Този факт наложил да  се изпрати официално писмо-покана с изх. № 19 - 102/13.09.2019 год. с обратна разписка до ответната страна с искане за издължаване на дължимата се продажна цена на доставената стока. Същото е получено от „***" ООД на 16.09.2019 год., като в рамките на указания в писмото срок или на 08.08.2019 год. е извършено частично плащане от дружеството-длъжник на сума в размер на 10 000,00 лева. По този начин, след частичното погасяване на паричната  претенция за главница, представляваща сума в общ размер на 36 871,92 лева, на практика остана да  се дължи сума, възлизаща на 26 871,92 /двадесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и един и 0,92/ лева.

Както е посочено по-горе в настоящата Искова молба, съгласно договореността в Раздел I, чл. 1 от Приложение № 1 към Договора за покупко-продажба ****от 08.08.2018 год., плащането на дължимите  се суми следва да бъде осъществено от ответното дружество  в срок до 28.02.2019 год.. който срок е уговорен като окончателен и неподлежащ на последващо изменение и предоговаряне.

С оглед липсата на изпълнение на паричното задължение за изплащане на дължимата се по процесната фактура сума в рамките на установения в договора краен срок /падеж/, считано 5 /пет/ дни от датата на изтичане на този падеж ответникът е изпаднал в забава. Съгласно договореността в Раздел III, чл. 5 от Приложение № 1 към Договора от 08.08.2018 год. за срока на забава, като фактически неизправна страна „***" ООД  дължи договорна неустойка в размер на 1 % за всеки месец просрочие върху общия размер на стойността на доставената му от нас стока. На база извършените от ищцовата  страна изчисления за периода на забава от 05.03.2019 год. до 10.10.2019 год. /т.е. за 5 месеца/ ответното дружество  дължи неустойка върху общата стойност на доставената му стока, възлизаща в размер на 36 871,92 лв., чийто размер се установява на 2 949,68 /две ХИЛЯДИ деветстотин четиридесет и девет и 0.68/ лева.

Петитумът на исковата молба е следният:Предвид изложените в настоящата Искова молба факти, подкрепени с убедителни правни и фактически доводи,  да  се призоват страните на съд и след като се установят горните обстоятелства в хода на разглеждане на спора по основание и размер,  да  се постанови  Решение, с което  да се ОСЪДИ  ответникът „***" ООД гр. Плевен да  заплати  на ищеца заявената искова имуществена претенция, възлизаща на сумата от 29 821,60двадесет и девет хиляди осемстотин двадесет и един и 0.60/ лева, представляваща сбора от остатъка /след частичното погасяване/ от дължимата ни се Главница по процесната фактура ****/17.08.2018 год., възлизащ на сумата от 26 871.92 /двадесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и един и 0.92/ лева, както и договорна Неустойка за забава в общ размер на 2 949.68 /две хиляди деветстотин четиридесет и девет и 0,68/ лева. изчислена съобразно договорените правила между страните в процесния договор, описани в обстоятелствената част на Исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Исковата молба - 10.10.2019 год. до окончателното изплащане, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски и изплатено адвокатско възнаграждение.

На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК  е представена банкова сметка *** „***" ЕАД за издължаване от ответната страна на горната ни претенция - IBAN ***. BIC: *** „****" АД.

 

 

Към исковата молба са представени следните писмени доказателства:

1.                    Фактура **** от 33F.08.2018 год.;

2.                    Счетоводна справка-извлечение по партидата на ответника за дължимата  се сума по процесната фактура;

3.                    Писмо - покана за плащане изх. № 19 - 102/13.09.2019 год., получено от ответното дружество на 16.09.2019 год.

4.                   Договор за покупко-продажа ****/08.08.2018г.

5.                    Приемо-предавателен протокол № **** и Приемо-предавателен протокол № ****по фактура **** от 17.08.2018 год.;

6.                    Договор за правна защита и съдействие, пълномощно,  фактура,         банково  извлечение и пр.;

7.                    Б.б. за платена държавна такса.

Направено е искане да бъде допусната и назначена СЪДЕБНО-СЧЕТОВОЛНА ЕКСПЕРТИЗА, която след запознаване с доказателствата по делото, извършване на проверка в счетоводствата на спорещите страни и там, където е необходимо да даде отговор на следните въпроси:

1.                    Осчетоводена ли е редовно, съгласно изискванията на счетоводното и данъчно законодателство процесната фактура в счетоводствата на страните по делото, в кой данъчен период и по коя счетоводна сметка ?

2.                    Включена ли е процесната фактура в Дневник за продажби /при ищеца/ и Дневник за покупки /при ответника/ ?

3.                    Налице ли е надлежно отразяване в счетоводството на ищеца продаденото количествхз^ от съответния химически тор, по отношение на който е издадена процесната фактура ?

4.                    Налице ли е отразяване в счетоводството на ответника по отношение на полученото количество хим. тор, описано в процесната фактура ?

5.                    Извършвано ли е плащане от страна на ответника по процесната фактура ? Да се посочи точно на каква стойност възлиза плащането и на коя дата то е реализирано ?

6.                    Какъв е размерът на дължимата се от ответника сума по процесната фактура към датата на подаване на Исковата молба ?

7.                    Какъв е размерът на дължимата се договорна неустойка за забава на плащане на установената по предходния въпрос сума за главница по отношение на процесната фактура, съобразно посочения в Исковата молба период на забава на дължимото се на ищцовото дружество плаща-ние ?

Препис от исковата молба е връчен на ответника – „***“-ООД със седалище в гр.Плевен.

В предоставения срок по чл.367,ал.1 от ГПК,   по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника, чрез пълномощника адв. Г.Г., регистриран с ВХ.№14289/11.11.2019г. по регистъра на ОС-Ст.Загора.

В отговора на исковата молба се излага следното становище:

От страна на ищеца „***“ ЕАД- гр. Стара Загора са предявени искови претенции, както следва: На основание чл.79 от ЗЗД вр. е чл. 372, ал.1 от ТЗ е цена на иска- 26 871.60 лева и на основание чл. 92 от ЗЗД е цена на иска- 2 949.68 лева.

На основание чл. 119 от ГПК  да  се приеме възражение за неподсъдност на делото пред Окръжен съд Стара Загора. Към датата на депозиране на исковата молба, а и към настоящият момент седалището и адреса на управление на дружеството - ответник е в гр. Плевен.Предвид това, се моли да  се прекрати производството по търговско дело №309/2019г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора и да изпратите делото на компетентния съд- Окръжен съд Плевен.

По отношение на иска с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл. 372, ал.1 от ТЗ:

Безспорно е, че между страните е налице договор ****/08.08.2018г. по силата на който е извършена доставка на стоки на обща стойност с ДДС 36 871.92 лева, за което е издадена фактура №****/17.08.2018г. Стоката е предадена на ответника в база с. Николаево.

Безспорно е, че част от дължимата сума, а именно 10 000 лева са заплатени от страна на „***“ ООД през месец август 2019г.

С оглед проведените разговори с процесуалния представител н ищеца, е безспорно и, че на 11.10.2019г. ответникът е заплатил още 4000 лева.

При това положение към датата на депозиране на настоящият иск дължимата сума, представляваща главница е била размер на 22 871.92 лева.

Ето защо ответникът счита, че претенцията по чл.79 от ЗЗД вр. с чл. 372, ал.1 от ТЗ е основателна до размер на 22 871.92 лева и прави признание на иска по отношение на този размер.

По отношение на предявеният иск с правно основание 93 от ЗЗД се заявява следното:

Исковата претенция е неоснователна.

Безспорно в Приложение №1 към споменатия по- горе договор, страните са договорили, че при забава на плащането с повече от пет дни купувачът ще дължи на продавача неустойка в размер на 1 процент върху стойността на цялата доставка до пълното издължаване на сумата.На основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД  се прави възражение за нищожност на клаузата, обективирана в чл. 6 от Раздел IV от Приложение №1, поради накърняване на добрите нрави. Уговореният размер на неустойката от 1 процент месечно върху стойността на цялата доставка е твърде завишен. В ТР № 1/2009г. ОСТК на ВКС приема като критерий за нищожност на неустойките дали се нарушават защитени от закона принципи и интереси. Нарушението на правото на равнопоставеност на страните в гражданския оборот и на забраната за неоснователно обогатяване чл. 59 ЗЗД придават на неустойката противоправен характер. Нарушението на тези принципи, в настоящият случай, е заложено още при сключване на договора. Няма как да се приеме, че неустойка в посочения размер ще бъде начислявана върху стойността на цялата доставка без да се отчита обстоятелството, че е възможно извършване на частично плащане и намаляване на дълга.

В случай, че не  се възприеме тезата  за нищожност,  да  се приеме, че  се прави искане за преценка на действителността на договорената клауза за неустойка с оглед нейната прекомерност и в тази насока за намаляването й.

От друга страна. При извършване на пресмятане се оказва, че посоченият в исковата молба размер на иска по чл. 92 от ЗЗД е неверен.

Изразява се следното относно представените от ищеца доказателства и  направените искания:

Не се противопоставя по делото да бъдат приети представените ведно с исковата молба писмени доказателства.

С оглед направеното от ответника признание на иска, както и предвид обстоятелството, че не са необходими специални знания за изчисляване на търсената неустойка не следва да бъде допускана исканата съдебно- счетоводна експертиза.

Прави се искане за редуциране на уговореното адвокатско възнаграждение с оглед ниската сложност на делото и направеното признание от ответната страна.Претендират се разноски.

Към отговора на исковата молба и представено Преводно нареждане от 11.10.2019г.

По разпореждане на ОС-Ст.Загора, препис от Отговора на исковата молба е връчен на ищеца.

В законния процесуален срок, по делото е постъпила Допълнителна искова молба, регистрирана с Вх.№14821/21.11.2019г. по регистъра на ОС-Ст.Загора. В нея се изразява следното становище:

Предвид получен на 18.11.2019 год. Отговор на Искова молба, подаден от ответника по заявения  иск, предмет т.д. № 309/2019 год., в контекста на предоставената  от ГПК възможност,  се допълва първоначално заявената от  Искова молба със следните факти, обстоятелства и правни доводи, относими към изложението, направено от противната страна, а именно:

1.                    По отношение на направената от ответника обструкция, основаваща се на разпо­редбата на чл. 119 от ГПК не е необходимо да  се взема отношение, като се  предоста­вя крайното решение да бъде взето от съда.

2.                    НЕ Е налице спор относно извършените от ответника две плащания в размера на посочените в Отговора суми, съответно 10 000,00 лв. през м. 08.2019 год. и 4 000,00 .лв. на 11.10.2019 год.

3.                    По отношение на първата посочена платена сума НЕ  се спори, че с нея ответната страна е намалила размера на дължимата се главница, като по този начин тя към датата на завеждане на Исковата молба - 10.10.2019 год. възлиза на сумата от 26 871.92 /двадесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и един 0.92/лева, т.е. толкова, колкото  е посочено в първоначалната Искова молба. Факта, че СЛЕД датата на завеждане на иска ответника е извършил плащане на част от дължимата се от него сума или 4 000,00 лв. обаче НЕ му дава правното основание за заявяване на намаление на горната главница. Това е така, защото съгласно текста на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД категорично и безусловно установяващ, че когато изпълнението на парично задължение не е достатъчно да се покрият лихвите, разноските и главницата, най-напред се погасяват разноските, след това лихвите и НАЙ-ПОСЛЕ главницата. При наличието на горната законовоустановена обективна даденост ответникът - длъжник НЕ Е в правната
възможност и състояние да посочва какво точно погасява неговото частично плащане и то след датата на завеждане на иска. По този начин на практика ответната страна е погасила  всички разноски и част от начислената неустойка, НО до главницата въобще тези средства НЕ биха могли да достигнат. По този начин ние продължаваме да претендираме за ГЛАВНИЦА в първоначалнозаявения размер от 26 871,92 лева.

4.                    Иск по чл. 93 от ЗЗД  ищецът НЕ е заявявявал, което на практика го лишава от възможността евентуално да направи възражение и/или уточни Исковата си молба. В случай обаче, че се касае до заявена от ответната страна претенция, позоваваща се на разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, относима към възможността за евентуална корекция поради прекомерност на сумата по втория обективно съединен иск-за неустойка, бихме само изрично посочили, че тази норма касае гражданско-правно правоотношения, но не и търговски такива. В подкрепа на това твърдение посочваме разпоредбата на чл. 309 от ТЗ, установяваща по категоричен начин, че НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАМАЛЯВА ПОРАДИ ПРЕКОМЕРНОСТ НЕУСТОЙКАТА. ДЪЛЖИМА СЕ ПО ТЪРГОВСКА СДЕЛКА. СКЛЮЧЕНА МЕЖДУ ТЪРГОВЦИ. Тук коментарът просто е излишен !!!

5.                    По отношение на невярното изчисление на претендираната  неустойка се посочива, че това е едно напълно голословно и неподкрепено с никакви доказателства твърдение.

6.                    При условие на фактическо ЧАСТИЧНО признаване на иска от страна на ответника, то заявената от него обструкция за недопускане на исканата от ищеца Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/правно и фактически следва да бъде ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ ! Нещо повече, именно предвид частичното признаване на иска, заявено с писмения отговор на ответника, ишецът заявява следното по отношение на исканата  с Исковата молба за назначение от настоящата съдебна инстанция ССчЕ:

а/ ОТТЕГЛЯ въпроси под №№ 1, 2, 3 и 4 като определено счита, че с акта на макар и частичното признаване на иска, ответната страна допринася за изясняване на обективната истина, относима към тези въпроси.

б/ Д да бъде даден отговор на посочените под №№ 5, 6 и 7 въпроси, като по отношение на всеки един от тях  се правят следните допълнителни уточнения, а именно:

5.                   Извършвано ли е плащане от страна на ответника по процесната фактура ?  Да се посочи точно на каква стойност възлиза плащането и на коя дата и час
на заверка на банковата сметка на ищеца то е реализирано ?

6.                    Какъв е размерът на главницата към датата на последното плащане,
реализирано от ответника, при условие на спазване на поредността на погаше-
нията, предвидена в нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД ?

7.                   Какъв е размерът на дължимата се договорна неустойка за забава на плащане на установената по предходния въпрос сума за главница по отношение на процесната фактура, съобразно посочения в Исковата молба период на забава на дължимото се на ищцовото дружество плащане ?

По разпореждане на Старозагорския окръжен съд препис от Допълнителната искова молба е връчен на ответника.

По делото е постъпил Допълнителен отговор на допълнителната искова молба,регистриран с Вх.№15417/04.12.2019г. по входящия регистър на ОС-Ст.Загора, в който се изразява следното:

С оглед изложеното в допълнителната искова молба е безспорно, че към настоящият момент от страна на ответника са заплатени сумата от 10 000 лева през месец август 2019г. и на 11.10.2019г. сумата в размер на 4000 лева.

Счита за неправилно позоваването на чл. 76, ал.2 от ЗЗД. Предвид нормата на чл. 76, ал.1 от ЗЗД при извършения превод /без да е налице знание у ответника за наличие на настоящето производство/ изрично е посочено, че преведената сума в размер на 4000 лева е плащане по фактура №****/17.08.2018г. При това положение  е безспорно, че към датата на депозиране на иска дължимата сума, представляваща главница е била размер на 22 871.92 лева.

Ето защо, претенцията по чл.79 от ЗЗД вр. е чл. 372, ал.1 от ТЗ е основателна до размер на 22 871.92 лева и се прави признание на иска по отношение на този размер.

По отношение на исковата претенция по чл. 92 от ЗЗД. Моли съдът да счете, че в първоначалния отговор е допусната техническа грешка при изписване на цифрата 3, но това е лесно установимо при цялоетен и внимателен прочит на изложението. Поддържат се аргументите, изложени в първоначалният отговор, като счита доводите на ишцовата страна за такива, касаещи спора по съществото на делото.

Категорично е, че е налице неправилно изчиеляване на размера на претендираната неустойка, но с оглед доказателствената тежест ишцовата страна е тази, която следва да докаже твърденията си.

Не възразява да се допусне исканата експертиза, но счита за некоректно формулиране на въпрос 6, т.к. не счита, че е налице чл. 76 ал.2 от ЗЗД по аргументи, изложени по- горе.

С оглед така формулирания въпрос 5 за дата и час на заверка на банковата сметка, т.е. дата и час на превеждане на сумите, както и с оглед твъденията , че плащането от 4000 лева е направено преди депозиране на иска,  да  се изиска от регистратурата на Окръжен съд -  Стара Загора информация на коя дата и в колко часа е заведена в съдебната административна еистема на съда искова молба Вх. №12915/11.10.2019г., подадена пред Окръжен съд- Стара Загора по търговско дело №309/2019г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. Тази информация е необходима и с оглед искането на ишцовото дружество за присъждане на деловодни разноски.

Поддържа се възражението по чл. 119 от ГПК

С Определение №1677/20.12.2019г., постановено по т.д.№309/2019г. по описа на ОС-Стара Загора, производството по делото е прекратено по възражение за липса на местна подсъдност, и делото е изпратено за разглеждане от ОС-Плевен, пред който е образувано настоящето т.д.№17/2020г.

С Определение №69/30.01.2020г., постановено по настоящето дело,Плевенският окръжен съд е приел, че  процедурата по размяна на книжа  е извършена в пълен обем и съдът  следва  да  пристъпи към подготовка на делото в закрито заседание на основание чл.374 от ГПК,  като съгласно чл.374,ал.1 от ГПК съобрази допустимостта на съединените искове и тяхната цена, исканията и възраженията на страните и допускането на сочените доказателства, след което на основание чл.374,ал.2 от ГПК да насрочи делото в открито съдебно заседание, като съобщи на страните проекта за доклад по делото, както и да ги напъти към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.ПлОС е посочил, че направеният доклад от ОС-Стара Загора, не е пречка новият съдия-докладчик  при ОС-Плевен да изготви нов.

Страните не са възразили относно проекто-доклада.

В открито съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника адв. Вл. Т. от АК- Ст.Загора и ответникът чрез пълномощника адв. Г.Г. ***, поддържат изразените становища.

По делото са събрани писмени доказателства, представени от страните.

В съдебно заседание, проведено на 4 март 2020г, съдът по искане на ищеца, на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на цената на иска за неустойка от 2949.68лв. на 2722.56лв., а цената на общата искова претенция – от 29821.60лв. на 29594.48лв.

Съдът, като обсъди данните по делото, приема за установено следното:

 

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, се установява следното  от фактическа страна:

 На 08.08.2018г. в гр.Стара Загора, между ищеца  „***" ЕАД с търговски адрес: гр. Стара Загора, ул. "***" ***, вписано в Търговския регистър с ЕИК № ***, представлявано от изп. директор Ю.Б.Д., КАТО ПРОДАВАЧ  и  ответника -„***" ООД с търговски адрес: гр. Плевен, ул. „***" ***, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, представлявано от управителя Ц.Т.П., КАТО КУПУВАЧ, е сключен Договор за покупко-продажба ****/08.08.2018г.

В чл.4.3 от Приложение №1 към договора за покупко-продажба, е уговорен срок на доставка – 30.08.2018г., а в чл.1 от същото  - срок за плащане – 28.02.2019г.(л.11, стр.2 от  приложеното дело на ОС –Ст.Загора)

В чл.6 от Приложение №1 е уговорено, при просрочие на плащането, след 5/петия/ ден от изтичане на договорения срок, купувачът  дължи на продавача неустойка в размер на 1% месечно върху стойността на цялата доставка до пълното погасяване на задължението.

 В изпълнение на горния договор, ищецът в качеството на продавач  е доставил  на ответника като купувач 49 800 тона от химичен тор NP 6:21. За доставката е издадена  Фактура **** от 17.08.2018 год. за сумата в размер на 36 871,92 лева с вкл. ДДС

Стоката е приета от ответника в негова база в с.Николаево, Област-Плевен.

Ответникът е извършил две частични плащания, както следва: На сумата от 10 000.00лв.(десет хиляди лв.)  на 08.08.2019г. и на сумата от 4000.00лв.( четири хиляди лв.) на 11.10.2019г.

Исковата молба,  с която се претендира изпълнение на задълженията по договора, е регистрирана в ОС-Стара Загора на 11.10.2019г. в 11.22часа(л.3 от делото на ОС-Ст.Загора), а сумата от 4000.00лв., е предоставена от ответника по банкова сметка ***.10.2019г. в 11.47часа(преводно нареждане на л.25 от делото на ОС-Ст.Загора)

При съпоставяне становищата на страните и доказателствата по делото, се установява, че между тях няма спор за факти.                

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Ищецът  не е изразил становище относно правната квалификация  на предявените искове.

Ответникът е посочил като правно основание за иска за главница чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр.372,ал.1 от ТЗ, а на иска за неустойка - чл.92 от ЗЗД.

Съдът приема, че искът за главница с цена 26871.92лв.. намира правно основание в разпоредбата на чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.327,ал.1 от ТЗ – иск за изпълнение на задължение за плащане на цената по договор за търговска продажба, а искът за неустойка с цена 2722.56лв.(след изменението по чл.214 от ГПК) – в разпоредбата на чл.92 от ЗЗД.

 Не може да се възприеме становището на ответника, че искът за главницата е с правно основание чл.372,ал.1 от ТЗ, тъй като тази разпоредба касае плащане на възнаграждение по договор на превоз, а по делото няма спор, че правоотношението между страните произтича от договор за търговска продажба и предмет на претенцията е цената на доставената стока, а не възнаграждението за превоз.

С оглед  страните и заявения от ищеца предмет на исковете,  спорът е търговски и  следва да бъде разгледан по реда на особеното исково производство на „Глава ХХХІІ“ от  ГПК – Търговски спорове.

Между страните са спорни следните правни въпроси:

Приложима ли  е разпоредбата на чл.76,ал.2 от ЗЗД при погасяване на задължение за неустойка?

Плащането на сумата от 4000.00лв. на 11.10.2019г. какво задължение погасява? – Само част от главницата по Фактура **** от 17.08.2018, или  задълженията за разноски, неустойка и евентуално част от главницата?

 Нищожна ли е клаузата за неустойка,  уговорена в Приложение  №1 към сключения между страните договор за покупко-продажба ****/08.08.2018г.?

  Допустимо ли е  намаляване на уговорената неустойка поради прекомерност?

  Дължи ли  ответникът  заплащане на неустойка и в какъв  размер?

За да формира воля по спорните въпроси, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.76,ал.1 от ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Съгласно чл.76,ал.2 от ЗЗД,когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

В случая ответникът като длъжник по материалното правоотношение, твърди, че с частичното плащане на сумата от 4000.00лв.( четири хиляди лв.) на 11.10.2019г.,е погасил част от главницата по договора за търговска продажба.

Ищецът като кредитор, се позовава на разпоредбата на чл.76,ал.2 от ЗЗД, като твърди, че с това плащане се погасяват първо съдебните разноски по настоящето дело, след това  задължението за неустойка и с останалата сума – част от главницата.

Като съобрази данните по делото и практиката на ВКС ( Решение №111/27.10.2009г. на Първо търговско отделение по т.д.№296/2009г., постановено по реда на чл.290 от ГПК), съдът приема следното:  Погасяване на различни по вид задължения съгласно чл.76,ал.2 от ЗЗД се извършва, когато всички произтичат от един и същ юридически факт и когато са безспорни. Под „лихви“ по смисъла на този текст се има пред вид договорната възнаградителна лихва, задължението за която възниква от сключването на договора, но не и наказателнаталихва или неустойката, които имат компенсаторен характер и възникват от последващ юридически факт на неизпълнение. Освен това, за да се извърши погасяване на задължение по този ред е необходимо същите да са безспорни, т.е. или да се признават изцяло от длъжника, или да са установени  „със сила на пресъдено нещо“. Процесният случай не е такъв. – Ответникът като длъжник счита за безспорно само задължението за главница, което частично е изпълнил чрез две плащания, второто от които е след подаване на исковата молба. Съдът посочва, че задължението за разноски по съдебното производство не е  безспорно, тъй като ще се определи една с влязлото в сила решение по настоящето дело. Освен това, между страните не е  уговорено лихвоносно задължение, а неустойка, изчислявана  в процент.  Затова, настоящият съдебен състав приема, че в резултат на  доброволно заплащане на сумата от 4000.00лв.  на 11.10.2018г.,е  извършено погасяване по реда на чл.76,ал.1 от ЗЗД на част от главницата, а не по ал.2, както твърди ищецът.

Подробните съображения на ищеца за приложението на чл.76,ал.2 от ЗЗД, са неоснователни, тъй като към настоящия момент същият няма към  ответника ликвидно и изискуемо вземане за разноски и за лихви, а само за главница.

Пред вид на изложеното,  от претендираната от ищеца сума за главница, представляваща неизплатена част от продажна цена по договор за търговска продажба в размер на 26 871.92лв., следва да се приспадне, заплатената след подаване на исковата молба сума от 4000.00лв. и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.327,ал1 от ТЗ – сумата от 22871.92лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 11.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

По делото не се спори, че ответникът като купувач е изпаднал в забава към продавача относно изпълнение на задължението за заплащане на продажната цена. Поради това  и на основание чл.92 от ЗЗД дължи уговорената между страните неустойка. Както беше посочено, в разпоредбата на чл.6 от Приложение №1, което е неразделна част от сключения между страните договор за търговска продажба, при просрочие на плащането, след 5/петия/ ден от изтичане на договорения срок, купувачът  дължи на продавача неустойка в размер на 1% месечно върху стойността на цялата доставка до пълното погасяване на задължението. Тълкуването на тази договорна клауза, налага извод, че началната дата на изчисляване на неустойката е 06.03.2019г., защото срокът за плащане е 28.02.2019г.,  петият ден от изтичането на срока е 5 март 2019г, от което следва, че процент за забава се начислява от следващия ден – 06.03.2019г. Ищецът претендира неустойка в размер  на 1% върху цялата сума съгласно уговореното, до  един ден преди подаването на исковата молба –   10.10.2019г.вкл., тъй като исковата молба е подадена на 11.10.2019г. Съгласно начина на броене на срокове в месеци, от 06.03.2019г. до 06.10.2019г. са изминали 7 месеца,а от 07.10.2019г. до 10.10.2019г. –  още 4 дни. Ако се съобрази обикновената продължителност на месеца от 30 дни, следва, че за претендирания период на забавата съгласно чл.6 от Приложение №1 - 06.03.2019г. до 10.10.2019г. са изминали 7цяло и 4/30 месеца, или 7 цяло и 2/15 месеца, което математически може да се отрази като неправилна дроб -  107/15. При положение, че стойността на цялата доставка е 36871.92лв., 1% от тази сума е 368.72лв. – Това е размерът на неустойката, ако забавата за плащане е  един месец. В случая забавата е 107/15 месеца, от което следва, че размерът на претендираната неустойка е 2630.20лв.(368.72 х 107/1562630.20лв.)

Пред вид изложените съображения, предявеният от ищеца против ответника иск за неустойка с правно основание чл.92 от ЗЗД, следва да бъде уважен частично за сумата от 2630.20лв. и отхвърлен за разликата до 2722.56лв.

Посочената от ищеца начална дата за изчисляване на неустойката – 05.03.2019г., не е съобразена с волята на страните, изразена в чл.6 от Приложение №1 към договора, както и с теорията за броене на срокове.

Твърдението на ищеца, че неустойката за забава следва да се изчисли за осем месеца, считано от м. март до 10.10.2019г., не съответства на действителния срок на забавата, тъй като от момента на забавата до подаването на  исковата молба  са изминали 7 месеца и четири дни, а не осем месеца.

Възражението на ответника за нищожност на уговорената клауза за неустойка, като противоречаща  на добрите нрави, е неоснователно. -  Съгласно ТР№1/15.06.2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС, не е нищожна клауза за неустойка в приватизационен и търговски договор ( а настоящият е именно търговски договор) , уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се изчислява, а нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави  за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Освен това, е създадена масова и постоянна съдебна практика , според която е противно на добрите нрави да се уговаря компенсаторна лихва( за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Като прецени фактите по делото с оглед на посочената практика, настоящият съдебен състав, посочва следното:  Законната лихва върху размера на доставката за същия период, за който се изчислява неустойката  ( 06.03.2019г. – 10.10.2019г) е в размер на 2243.04лв. Следователно, уговорената клауза за неустойка, според която същата се изчислява на 2630.20лв., а  размерът на законната лихва за същия период е 2630.20лв., не е нищожна като противоречаща на добрите нрави съгласно чл.26,ал.1 от ЗЗД, нито пък е прекомерна.

Възражението на ответника за намаляване на неустойката поради прекомерност е в противоречие с разпоредбата на чл.309 от ЗЗД, а освен това, видно от изложеното по-горе, неустойката не е прекомерно завишена.

Относно разноските:

Всяка от страните претендира разноски за съдебното производство.

Ищецът е представил списък на 2580лв. – адвокатско възнаграждение е 1192.88лв.- държавна такса, които са удостоверени с договор за правна помощ и  преводно нареждане. Общо разноските на тази страна са 3772.88лв. С оглед уважената част от исковата претенция има право на част от тях в размер на 3761.11лв.

Ответникът не е представил списък на разноски. Съгласно договор за правна помощ е направил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на  1000.00лв. С оглед отхвърлената част от иска има право на разноски от 3.12лв. Следователно, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 3758.00лв.Тъй като сумата от 4000лв. е заплатена след подаване на исковата молба, същата не се съобразява при присъждане на разноските в полза на ищеца.

По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК

 

 

                      Р   Е   Ш   И   :

 

 

 ОСЪЖДА „***" ООД с търговски адрес: гр. Плевен, ул. „***" ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Ц.Т.П., ДА ЗАПЛАТИ на „***" ЕАД с търговски адрес: гр. Стара Загора, ул. "***" ***, ЕИК № ***, представлявано от изп. директор Ю.Б.Д., на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.327,ал.1 от ТЗ, СУМАТА от 22871.92лв.(двадесет и две хиляди осемстотин седемдесет и един лв. и 92ст.), представляваща  неизплатена част от продажна цена по Договор за покупко-продажба****/08.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба -11.10.2019г. до окончателното изплащане, като за РАЗЛИКАТА до 26871.92лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА като погасен чрез плащане.

ОСЪЖДА „***" ООД с търговски адрес: гр. Плевен, ул. „***" ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Ц.Т.П., ДА ЗАПЛАТИ на „***" ЕАД с търговски адрес: гр. Стара Загора, ул. "***" ***, ЕИК № ***, представлявано от изп. директор Ю.Б.Д., на основание чл.92 от ЗЗД, СУМАТА от 2630.20лв.( две хиляди шесттотин и тридесет лв. и 20ст), представляваща неустойка по чл.6 от Приложение №1, неразделна част от Договор за покупко-продажба ****/08.08.2018г., като ЗА РАЗЛИКАТА до 2722.56лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „***" ООД с търговски адрес: гр. Плевен, ул. „***" ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Ц.Т.П., ДА ЗАПЛАТИ на „***" ЕАД с търговски адрес: гр. Стара Загора, ул. "***" ***, ЕИК № ***, представлявано от изп. директор Ю.Б.Д., на основание чл.78,ал.1 от ГПК, РАЗНОСКИ по компенсация в размер на 3758.00лв.( три хиляди седемстотин петдесет и осем лв.)

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-В. Търново в 2-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: