Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 25.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                                    СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 1164/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ  и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът В.Б.С. твърди, че като водач на мотоциклет с ДК № ******е пострадал от ПТП, реализирано на 28.07.2017 г., в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, в следствие противоправното поведение на водача на лек автомобил „Дачия”, с рег. № ******Х.Д. Л., който при извършване на маневра „завой на ляво“ не го е пропуснал и е навлязъл в опасната му зона за спиране. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „ДЗИ - О.З.” ЕАД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от претърпените увреждания – полифрагментна фрактура на фибулата и тибията на десния крак и разкъсно-контузна рана на вътрушния глезен на този крак, за която е извършено оперативно лечение. Твърди, че през оздравителния период изпитвал силни болки, като през първите 60 дни се придвижвал с две патерици и имал нужда от чужда помощ Сочи, че произшествието и възстановителния период се отразили негативно на психиката му, станал чувствителен, както и че при промяна на времето все още изпитва болки в областта на травмата. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 30 000 лева и претендира същите. Претендира законната лихва и разноски.

Ответникът „ ДЗИ – О.З.” ЕАД оспорва исковете. Твърди, че с извършеното от негова страна плащане на застрахователно обезщетение в размер на 17500,00 лева на 29.01.2019 г. е удовлетворил застрахователната претенция на ищеца изцяло, като излага доводи, че обезщетение над този размер е прекомерно. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който не е спазил правилото на чл. 15, ал. 1 ЗДвП и забраната за изпреварване, установена с надлъжна пътна маркировка М1, като не се е движил най-ляво на платното за движение, в близост до осевата линия и е изпреварвал колона от бавно движещи се в същата лента за движение леки автомобили. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г..

В тежест на ответника е да докаже възражението си съпричиняване – поведението на пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.

На 28.07.2017 г. е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 14,30  ч.,  в гр. София, на ул. Околовръстен път в района на кръстовището с улица без им, водеща до фирма „А.“ ЕООД е настъпило ПТП между участник 1 – марка „Дукати”, с рег. № ******управляван от В.Б.С.  и участник 2, лек автомобил „Дачия“, с рег. № ******, управляван от Х.Д.Л., като в протокола са посочени видими щети по двамата участници, както и че от произшествието е пострадал водачът на мотора В.Б.С. с работна диагноза фрактура на дясна подбедрица, настанен в болница „Св. Анна“. Като обстоятелства и причини за настъпване на произшествието са посочени, че участник 1 се е движел по ул. „Околовръстен път“ посока от бул. „Самоковско шосе“ към бул. „Симеоновско шосе“ и в района на кръстовище с улица без име, водеща до фирма „А.“ ЕООД участва в ПТП с товарен автомобил Дачия.

Според показанията на свидетеля Х.Д.Л., той е излизал от път без предимство, като автомобилът, движещ се по околовръстното, му направил знак с ръка да премине, за да направи маневрата си завой на ляво. В този момент мотоциклетистът, който идвал от кв. Горубляне и изпреварвал автомобилите се блъснал в него. Свидетелят сочи, че бил подал ляв мигач и карал много бавно, като бил на първа скорост, трафикът от кв. Горубляне посока кв. Младост бил натоварен, като автомобилите се движели в колона, пропуснали го през колоната и точно да пресече осевата линия и настъпил ударът в лентата за насрещно движение. Свидетелят Л. сочи, че не може да посочи скоростта на движение на мотора, тъй като го видял секунди преди удара, както и че на мястото където той преминал маркиировката била прекъсната, заради кръстовището с улицата, от която той идвал, но по останалата част от пътя не знае каква е била.

Според показанията на свидетеля И.К., той е свидетел на процесното ПТП. Движел се със служебния си автомобил по Околовръстния път посока кв. Младост, пътят бил двулентов, като в посока за кв. Младост движението било колонно, с ниска скорост, а в насрещното движение нямало движение. Наближавайки завой в дясно свидетелят видял, че имало бял автомобил, който изчаквал, за да направи ляв завой посока разклона към Панчарево. Свидетелят К. сочи, че видял, че никой не го изпреварва, намалил и дал път на водача, който изчаквал в дясно, като сочи, че в момента, в който намалил контролно хвърлил поглед в огледалото, за да види дали има изпреварващи и не му направило впечатление да има. Човекът завиващ наляво изключително предпазливо и бавно направил маневрата, като си подал муцуната, за да види дали има изпреварващи, като ударът станал много бързо, като след него мотоциклетът и мотоциклетистът били отхвърлени в насрещния банкет.  

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като те са непосредствени, незаинтересовани, непротиворечиви и логични.

Според заключението на автотехническата експертиза, процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило на ул. Околовръстен път на кръстовището, образувано с ул. „Без име“, водеща към „А.“ ЕООД, при суха асфалтова настилка. Пътят бил съставен от две ленти за насрещно движение, разделени с пътна маркировка М1, а в района на кръстовището – М3. От пътя без предимство водачът на л.а. Дачия е предприел маневра „завой на ляво“ по ул. „Околовръстен път“ в посока бул. „Самоковско шосе“ като в същия момент по ул. „Околовръстен път“ в посока от бул. „Самоковско шосе“ към бул. „Симеоновско шосе“ се е движел мотоциклета. В пътната лента в посока на мотоциклета е била образувана колона от автомобили и той се е движел в ляво от колоната, в зоната на разделителната линия маркирана с маркировка М1, разделяща пътните ленти за движение в двете посоки. Според заключението към момента на удара лекият автомобил се е движел със скорост около 10 кв. в час, пред настъпване на ПТП мотоциклета се е движел със скорост около 44 км.ч., а към момента на удара – около 31,57 км.ч. Според вещото лице водачът на автомобила е имал възможност да види и пропусне движещия се по пътя с предимство мотоциклет, а мотоциклета – не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

Предвид събраните по делото писмени, гласни доказателства и автотехническата експертиза, съдът намира за пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и противоправно поведение на свидетеля Х.Д. Л., като водач на л.а. „Дачия”, с рег. № ******, който е нарушил правилото на чл. 25, ал.1 ЗДвП, като е предприел маневра за извършване на ляв завой, без да пропусне движещия се по тази пътна лента мотоциклет.

      По възражението за съпричиняване.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 97 от 06.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 745/2008 г., II т. о., ТК,  решение № 52/08.05.2014 г. по т.д. № 1498/2013 г. на ВКС, II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.  Тежестта на доказване на тези факти е у ответника.

В настоящия случай се установи от заключението на автотехническата експертиза, което съдът кредитира, че ищецът, като водач на мотоциклет с ДК № ******се е движел с разрешената за пътния участник скорост, но е извършвал маневра изпреварване на попътно движещите се в единствената лента за движение в същата посока за движение леки автомобили, при наличие на пътна маркировка М1, забраняваща изпреварването. По този начин, макар че формално се е движел в своята лента за движение, която е една, за същия е било забранено изпреварването, въпреки обективната му възможност за това, предвид габаритите на мотоциклета. С предприемане на тази неразрешена маневра мотоциклетът е създал опасност за пътната обстановка, тъй като преминаването му на място, при което е забранено изпреварването в близост до осевата линия е забранено.  Ето защо макар и непосредствена причина за произшествието да е поведението на свидетеля Л., налице е и противоправно поведение на ищеца в причинна връзка с настъпването му, като е нарушил  забраната за преминаване през надлъжна пътна маркировка М1 и на правилото на чл. 15, ал.1 ЗДвП за движение най-вдясно на пътното платно.

При съпоставка противоправното поведение на делинквента и пострадалия с оглед приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата на всеки от двамата причинители, като с по-голяма тежест се характеризира нарушението на водача на лекия автомобил. Същият е имал възможност макар при повишена  предпазливост да види и пропусне движещия се с предимство мотоциклет, същевременно ударът е бил непредотвратим за ищеца. Предвид изложеното съдът намира, че приносът на пострадалия В.Б.С. в настъпване на произшествието и вредоносният резултат следва да бъде определен в размер на 30%.

Установява се от представените непрекъснати болнични листа, че в периода 17.10.2016 г. – 27.02.2017 г. ищецът е бил в болничен отпуск за временна неработоспособност, поради травма в коляното. Видно от епикриза от 27.11.2016 г., издадена от МБАЛ Тракия ЕООД Радостин Танев е постъпил на 21.11.2016 г. с оплаквания за продължаващи болки и ограничени движения в ляво коляно в следствие на ПТП от 14.10.2016 г., като след извършени изследвания е извършено оперативно лечение и на 27.11.2016 г. е изписан с указания за имобилизация от 45 дни, от които до 10-тя ден да не се натоварва крайника, а да се ползват помощни средства.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза в следствие на настъпилото ПТП ищецът е получил счупване на костите на дясна подбедрица и разкъсно-контузна рана в областта на вътрешния глезен в дясно. Според заключението е извършено спешно болнично оперативно лечение – открито наместване и вътрешна фиксация с интрамедуларен пирон, както и сваляне на част от счупените дистални винтове шест месеца след първата операция, както и медикаментозно лечение, както и амбулаторно лечение – ходене с патерици за период от 6 месеца и рехабилитация в домашни условия.  Вещото лице сочи, че счупванията са наместени и зараснали добре, като функционално крайникът е възстановен напълно за период от около 1 година. Според експертизата болките са били много силни непосредствено след травмата, поради разкъсването на периоста и тежкото разместване, растящия хематом и посттравматичния оток, както и следоперативно е имало оток и по-силни болки за период от 9-10 дни. Според вещото лице в момента общото състояние на пострадалия е добро, като са възстановени в пълен обем движенията в колянната и глезенната става и е с нормална походка, като има белези в областта на колянната и глезенните стави от оперативните и хирургични цикатрикси. Поставеният остеосинтезен материал може да бъде отстранен по желание на ищеца.

Според показанията на свидетеля В.С. той е брат на ищеца. Свидетелят видял брат си няколко часа след инцидента в Окръжна болница, където бил след операция, в нещо като шок, като го болял както крака, така и ребрата и трудно говорел. При изпитването от болницата свидетелят и синът на ищеца го носели на ръце, като седмица след това свидетелят помагал на брат си постоянно, тъй като не можел да се обслужва сам. Според свидетеля, около месец след инцидента брат му започнал да се учи да се придвижва с патерици, като с тях ходил около 6 месеца. Към момента на депозиране на показанията сочи, че брат му има малко оплаквания, но му предстои изваждане на пирона.

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от В.Б.С., болки и страдания в следствие на ПТП е сума по голяма от предявения размер от 30 000,00 лв., поради което с оглед диспозитивното начало в процеса съдът определя дължимото обезщетение в този размер. Съдът отчита възрастта на пострадалия, общия оздравителен период, който е около 8-10 месеца, претърпяното оперативно лечение, както и едно неуспешно такова за отстраняване на остеосинтезен материал. При определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че шест месеца ищецът се е придвижвал с патерици и е имал нужда от чужда помощ, както и че събитие с такъв характер има обичайно стресов характер. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура в страната към датата на деликта, както и предвидените в закона лимити на отговорността на застрахователя.

Установява се от представеното и неоспорено от ищеца платежно нареждане от 25.01.2019 г., че на същата дата ответникът е превел по сметката на ищеца, посочена в исковата молба, сумата в размер на 17 500,00 лева, като обезщетение за процесното застрахователно събитие.

Предвид изложеното предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 3 500,00 лева (30 000 – 9 000 /процента съпричиняване/ – 17 500 = 3 500) , при отчитане приноса на пострадалия и заплатеното обезщетение и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

По разноските:

Отговорността за разноски е свързана с неоснователното възбуждане на съдебния процес. Предвид разпоредбата на чл. 497, ал.1 КЗ застрахователят изпада в забава с настъпване изтичане на 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ, сред които по аргумент от чл. 380, ал.1 КЗ и банкова сметка, ***ното обезщетение. В случая такава е посочена от ищеца на 17.01.2019 г., считано от която дата ответникът е изплатил сумата от 17 500,00 лева в срока по чл. 497, ал. 1 КЗ, поради което не е изпаднал в забава. Ето защо отговорността за разноски следва да се разпредели с оглед уважената, респ. отхвърлена част от иска.

При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете  в размер на 200,66 лева.

При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.О. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска – в размер на 200,20 лева, с ДДС.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 154,58 лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” АД, ЕИК: ******, да заплати на В.Б.С., ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 3 500лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 28.07.2017 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на Х.Д. Л., като водач на л.а. „Дачия”, с рег. № ******, неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило полифрагментна фрактура на фибулата и тибията на десния крак и разкъсно-контузна рана на вътрушния глезен на този крак, за която е извършено оперативно лечение и преживян стрес, ведно със законната лихва от 25.01.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 200,66 лева - разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лева.

ОСЪЖДА В.Б.С., ЕГН: ********** да заплати на „ДЗИ-О.З.” АД, ЕИК: ******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 154,58 лева - разноски по делото.

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” АД, ЕИК: ****** да заплати на адв. В.О.  на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената частта от исковете – в размер на 200,20 лева, с ДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                              СЪДИЯ: