РЕШЕНИЕ
№ 138
24.04.2019г. град
Перник
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 09.04.2019г., в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Мл. с-я Симона Кирилова
При участие на секретаря Е. Павлова като разгледа докладваното
от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 164 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Й.С. срещу Решение №
1442 от 20.12.2018г., постановено по гр. д. № 4509/2018г. по описа на Пернишки
районен съд с което са отхвърлени предявените от Й.С. срещу „Водоснабдяване и
канализация“ООД –гр. Перник отрицателни установителни искове по чл. 439 от ГПК
с предмет недължимост на суми, за които има издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д. 891/2015г. на ПРС и е образувано изпълнително дело 853/2015г.
на ЧСИ С.Б..
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се
уважат исковете по чл. 439 ГПК. Изтъкват се съображения за неправилност на
решението поради необоснованост нарушение на съдопроизводствените правила-без
конкретно посочени процесуални нарушения и поради противоречие с материалния
закон-неправилно прилагане на института на погасителната давност и на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД. Неправилен бил извода на ПРС, че влизането в сила на заповедта за
изпълнение придавало на заповедта силата на влязло в сила решение и бил
приложим чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Счита, че влязлата в сила заповед не може да се
приравни на влязло в сила решение, защото нямала сила на присъдено нещо.
Отговор на жалбата е постъпил и с него тя се оспорва и
се иска потвърждаване на решението.
При проверка по чл. 269 ГПК Пернишки окръжен съд
констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно неговата правилност ПОС
е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
По делото е установено от фактическа страна, че на 23.02.2015г.
срещу ищеца и в полза на ответника е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за сумите предмета на предявения иск. На 20.04.2015г. въз основа на
заповедта е издаден изпълнителен лист. На на 08.06.2015г. е било образувано
изп.декло 853/2015г при ЧСИ С.Б. за събиране на сумите по заповедта и
изпълнителния лист.
По делото няма спор, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила, а това се установява и от съобщението по ч.гр.д. 891/2015г. на
ПРС за нейното връчване на 16.03.2015г. на ищеца чрез неговата съпруга.
Следователно тя е влязла в сила на 30.03.2015г., когато е изтекъл срока за
възражение по чл. 414 ГПк, каквото няма депозирано.
При така установените факти иска се явява
неоснователен. Същият е основан на твърдения за изтекла след образуване на
изпълнителното дело погасителна тригодишна давност.
ПОС намира, че с влизане в сила на заповедта за
изпълнение е прекъсната погасителната давност за вземането и е започнала да
тече нова давност.
Влязлата в сила заповед за
изпълнение (какъвто не се спори, че е случая) е приравнена на влязло в сила
решение и давността е пет години съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД и в случая към
датата на исковата молба не е изтекла, считано от 30.03.2015г., когато е
изтекъл срока за възражение по чл. 414 ГПК.
Характерно за влезлите в
сила решения е тяхното установително действие в отношенията между страните -
след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на
отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания са
настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право.
Аналогично е положението
при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжника
по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни
до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има
установително и преклудиращо действие.
Осъдителните решения имат
изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след
влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на
заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта
на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК
(аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.
Редът по чл. 439 е приложим
при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се
релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устни състезания и
съответно не се преклудират.
Основанията по чл. 424 ГПК
са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал.
1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.
Видно от гореизложеното
чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Изрично в Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е
посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II
т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015
г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК).
В подкрепа на становището,
че влязлата в сила заповед е приравнена на съдебно решение по смисъла на чл.
117, ал.2 ЗЗД е и практиката на съдилищата:
Решение № 791 на САС по в. гр. д. № 3948/2012 г. недопуснато до касационно
обжалване; Решение № 36 от
23.02.2017 г. на ВнАС по в. т. д. № 699/2016 г., недопуснато до
касационен контрол; Решение от 28.09.2016г. по в.гр.д. 365/2016г. на ОС
Сливен-недопуснато до касационен контрол; Решение 94/30.03.2017г. по в.гр. д.
1040/2017г. на ОС Ст. Загора; Решение 12/20.01.2017г. по в.гр.д. 629/2016г. на
ОС Враца и др.
Предвид
гореизложеното на 31.03.2015г. е започнал нов давностен срок, който е
петгодишен и не е изтекъл към датата на исковата молба.
Поради
горното решението следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото на ищеца жалбоподател не се дължат разноски.
На
въззиваемия ответник се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1442 от 20.12.2018г., постановено по гр. д.
№ 4509/2018г. по описа на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Й.А.С. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати
на „Топлофикация – Перник“АД с ЕИК ********* и адрес на управление в гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република сумата от 100,00 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззвивното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.