№ 984
гр. Варна, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110116121 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК от Д. В. Д. против
А.Б.Б. ЕООД.
Ищецът твърди, че по искане вх. № 18490 от 15.11.2023 г. от ответника е образувано
изпълнително дело № 20237160400826 по описа на Частен съдебен изпълнител Н.Г., рег. №*
с район на действие Окръжен съд - Варна. Изпълнителното дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 10.01.2011 г. от Районен съд - Варна на основание Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 13806/2010 г. Поканата за доброволно изпълнение
по посоченото изпълнително дело не била връчена на ищеца, като е залепено уведомление
при условията на чл. 47 от ГПК. В поканата било посочено, че задължението на ищеца по
изпълнителното дело възлиза на 3109.32 лева, от които главница в размер на 907.56 лева,
ведно със законната лихва в размер на 1234.96 лева за периода 13.09.2010 г. - 16.11.2023 г.,
142.33 лева неолихвяеми вземания, 125 лева присъдени разноски, 200 лева разноски по
изпълнителното дело, 499.47 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 16.11.2023 г.
Ищецът счита, че не дължи сумите, предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 20237160400826 по описа на ЧСИ Н.Г., поради изтекла в периода
23.07.2014 г.- 23.07.2019 г. погасителна давност на вземанията по изпълнителен лист,
издаден по ЧГД № 13806/2010 г. на PC-Варна VIII. Сочи, че образуваното на 15.11.2023 г. по
искане на ответника А.Б.Б. ЕООД изпълнително дело е образувано при вече изтекла
погасителна давност на вземанията по посочения изпълнителен лист.
Ищецът заявява, че въз основа на изпълнителния лист първоначално е било
образувано изпълнително дело № 201271604000834 по описа на ЧСИ Н.Г.. С молба вх. №
1
17003 от 23.10.2023 г. длъжникът- ищец уведомил съдебния изпълнител, че изпълнителното
производство е прекратено поради перемпция на 23.07.2014 г., тъй като не са извършвани
никакви действия от образуване на изпълнителното дело на 23.07.2012 г. до 11.08.2016 г.,
когато с молба вх. рег. № 5369 от А.Б.Б. ЕООД само е конституирано като нов кредитор, без
да са искани или извършвани принудителни действия. Така последното валидно
изпълнително действие е образуването на изпълнителното дело, на 23.07.2012 г., а делото е
прекратено поради перемпция на 23.07.2014 г. Новият взискател и настоящ ответник по
делото с молби вх. рег. 1527 от 17.02.2020 г. и вх. рег. 16080 от 30.11.2022 г. е посочвал
изпълнителни способи- запор на банкови сметки, трудови възнаграждения и запори на МПС,
но съдебният изпълнител не е налагал такива. Поисканите на 17.02.2020 г. и 30.11.2022 г.
изпълнителни действия са поискани при изтекла на 23.07.2019 г. погасителна давност на
вземанията, според ищеца.
Моли да бъде признато за установено по отношение на А.Б.Б. ЕООД, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление в гр. С., район Т., бул. Б. № *, ап. *, предстявлявано само
заедно от всеки двама от избраните управители Х.М.М., П.В. и В.Т., че Д. В. Д., ЕГН:
**********, съдебен адрес: гр. В., ул. ***, ап.* не дължи сумите, предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 20237160400826 по описа на Частен съдебен
изпълнител Н.Г., рег. №* с район на действие Окръжен съд - Варна, поради изтекла в
периода 23.07.2014 г.- 23.07.2019 г. погасителна давност на вземанията по изпълнителен
лист, издаден по ЧГД № 13806/2010 г. на PC- Варна.
Ответникът е подал писмен отговор. Счита иска за допустим, но неоснователен.
Сочи, че след направена подробна справка по изпълнително дело, установил, че
кредиторът многократно е предприемал действия по събиране на вземането си. Позовава се
на Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, ІV гр. о., в което е
прието, че извършената с т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила, отмяна
на постановлението поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение –
26.06.2015 г.; до тази дата приложимо е предходното тълкуване, т. е. по време на
изпълнителното производство давността не тече. Следователно от 2011 г. до 26.06.2015 г.
погасителната давност е спряла да тече.
След 26.06.2015 г., според ответника, е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС
- съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство
давността не спира, а се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ /т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК/.
Сочи, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като се позовава на ТР №
2 от 26.06.2015 год. на ВКС по тълк.д. № 2/2013 год., ОСГТК.
2
Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното изпълнително дело № 201271604000834 по описа на Частен
съдебен изпълнител Н.Г., рег. №* с район на действие Окръжен съд – Варна, Т.Б.А.К. ЕАД е
подало молба вх. № 4266 от 23.07.2012 г. с искане за образуване на изпълнително
производство против Д. Д. за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 13806/2010 г. на РС- Варна. Направени са искания за извършване на справки и е
посочен способ на принудително изпълнение- опис на движимите вещи, намиращи се в
жилището на длъжника.
На листи от 5 до 14 по изпълнителното дело са приложени доказателства за
извършените справки от съдебния изпълнител. Такива доказателства са приложени и на
листи от 20 до 42.
На листи 15-19 са приложени документи, видно от които поканата за доброволно
изпълнение по посоченото изпълнително дело не е връчена на ищеца. Залепено е
уведомление при условията на чл. 47 от ГПК. Опис на движими вещи не е насрочван.
На л. 43 от изпълнителното дело е приложена неподписана молба от ответника вх.№
1955 от 05.06.2015 г., на която в левия горен ъгъл е обективирано разпореждане на ЧСИ Н. Г.
за конституирането на молителя като взискател по делата по приложен към молбата списък,
въз основа на извършена цесия. Липсват списъци с вземанията, придобити съгласно
твърдяния за породил действието си договор за цесия от 23.02.2015 г., както и самият
договор за цесия. Ищецът не е оспорил тези доказателства и не е проведено насрещно
доказване. Съображения излага едва в писмената защита, като те не могат да бъдат
съобразявани, предвид липсата на своевременно направено възражение по приемането на
тези доказателства и съответно оспорване.
На л. 44 от изпълнителното дело се намира молба вх. № 5369 от 11.08.2016 г. от А.Б.Б.
ЕООД, с която уведомява съдебния изпълнител, че считано от 25.03.2015 г. е кредитор на
длъжника, предвид извършената цесия, към която прилага разписка от Star post за изпратено
до Д. Д. уведомление по чл. 99, ал. З ЗЗД за извършена цесия, в която е отбелязано
„получателят непознат на посочения адрес", поради което същото се счита за невръчено.
Следователно от 23.07.2012 год. до 11.08.2016 год. не са извършвани никакви
действия от взискателя по изпълнителното дело.
На л. 47 се намира молба вх.№ 1527 от 17.02.2020 г. от ответника и взискател по
изпълнителното дело за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Извършени са
справки, запори на сметки не са налагани.
На л. 53 е приложена молба вх. № 16080 от 30.11.2022 г. с искане за налагане на запор
на трудово възнаграждение и запор на МПС на длъжника. Извършени са справки, запори не
3
са налагани.
Тези две молби са подадени след изтичане на погасителната давност за вземанията,
която съдът приема, че е настъпила на 23.07.2019 год.
С Постановление на ЧСИ от 30.10.2023 год. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изпълнителното дело е прекратено, въпреки, че законоустановените предпоставки са
настъпили на 23.07.2014 год.
Новата погасителна давност при прекратяване на изпълнението по право, според т. 10
на ТР № 2/2013 год. от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК когато съдебното решение влезе в сила, почва да тече нова давност. Нова давност
започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно ТР № 3/2020 год. от 28.03.2023 год. по тълк.д. № 3/2020 год. на ОСГТК на
ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди
4
обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече
от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
В мотивите към т. 3 на ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 год. по тълк.д. № 2/2023 год. е
прието, че при изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015г., срокът на
новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не
от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие. В
случая изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 23.07.2014 год. и
погасителната давност е изтекла на 23.07.2019 год. Както бе посочено по- горе, в този
период по делото не са искани от взискателя и не са извършвани изпълнителни действия,
които да прекъснат теченето на погасителната давност.
Изложените съображения налагат извод за основателност на предявения иск, поради
което в тежест на ответника са направените от ищеца разноски. Съгласно приложения на л.
40 от делото списък по чл. 80 от ГПК, те са в размер на 829.37 лева /124.37 лева- държавна
такса по образуване на делото, 5.00 лева- държавна такса за издаване на удостоверение и
700.00 лева- адвокатски хонорар/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.Б.Б. ЕООД с ЕИК
20334133, седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** район Т., бул. Б. № *, ап. *,
представлявано само заедно от всеки двама от избраните управители Х.М.М., П.В. и В.Т., че
ищецът Д. В. Д. с ЕГН ********** и съдебен адрес: гр. В., ул. *, ап.*, представляван от
адвокат Р. В. Д. от АК- Варна, не дължи сумите, предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 20237160400826 по описа на Частен съдебен изпълнител Н.Г., рег. №*,
с район на действие Окръжен съд - Варна, поради изтекла в периода 23.07.2014 г.-23.07.2019
г. погасителна давност на вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
13806/2010 г. по описа на PC-Варна.
ОСЪЖДА А.Б.Б. ЕООД с ЕИК 20334133 да заплати на Д. В. Д. с ЕГН **********
сумата 829.37 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5