Решение по дело №694/2018 на Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

 

№…………….                                 13.11.2019 г.                 гр. Балчик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Балчишкият районен съд       граждански състав

На четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Велчева

Секретар: м.й.

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело № 694 по описа за …2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от „Теленор България“ЕАД, гр. София против В.Х.Р. *** за признаване за установено, че ищецът има вземане към ответника за сумата от 403,99 лв., представляващи предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 15.09.2016 г. – 14.02.2017 г. по договор за мобилни услуги от 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите; както и да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 153,44 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 31.05.2016 г.  за мобилен номер ********** за периода след м.02.2017 г. до м.04.2018 г. с абонатен номер *********.

Претендират се и съдебно деловодни разноски в заповедното и това производство.

Ответникът редовно призован не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените от страните възражения и доводи, прие за установено от правна и фактическа страна следното:

Ищецът твърди, че с ответника има сключени договори за мобилни услуги от 31.05.2016 г.; договор за лизинг 31.05.2016 г.  за мобилен номер ********** за периода след м.02.2017 г. до м.04.2018 г. с абонатен номер *********.

Ответникът не изпълнил задълженията си по договорите, поради което били издадени 3 бр. фактури в периода от м.10.2016 г.-м. 12.2016 г.

Договорът за ползване на далекосъобщителни услуги бил прекратен предсрочно породи неизпълнение на задълженията за заплащане на потребените далекосъобщителни услуги.

Поради неплащане на тези суми било образувано заповедно производство №507/2018 г. по описа на РС-Балчик. Заявлението било уважено от съда. Съдебните книжа били връчени на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК. С определение от 24.08.2018 г. , РС-Балчик указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си.

Поради прекратяване на договора за мобилни услуги, дължимите месечни вноски за предоставянето на лизинг на мобилното устройство били обявени за предсрочно изискуеми.

Това мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК по делото не постъпи такъв от ответника.
          Материалноправното основание на исковете е в нормата на чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 от с.з. и чл.79 от ЗЗД.

С молба от 31.05.2019 г., проц.представител на ищеца направи искане за постановяване на неприсъствено решение.      

На 3.04.2019 г. на ответника е връчена искова молба и приложенията към нея, с указание на съда за последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание; ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в съдебно заседание по делото, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Предвид представените по делото мобилни услуги от 31.05.2016 г.; договор за лизинг 31.05.2016 г.  за мобилен номер **********; фактура от 15.02.2017 г., фактура от 15.01.2017 г.; фактура от 15.12.2016 г.; фактура от 15.11.2016 г.; фактура от 15.10.2016 г., твърденията на ищеца за неизпълнение на договорните задължения на ответника и липсата на оспорване от последния на наведените фактически твърдения, съдът намира исковете за основателни и следва да ги уважи.

Налице ли са, според настоящия състав на съда, предпоставките визирани в т. 1 и 2 на ал. 1 от чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:      

ПРИЗНАВА за установено, че „Теленор България“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост №4, бизнес Парк София, сграда 6 има вземане към В.Х.Р. *** за сумата от 403,99 лв.(четиристотин и три лева и деветдесет и девет ст.), представляващи предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 15.09.2016 г. – 14.02.2017 г. по договор за мобилни услуги от 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА В.Х.Р.  да заплати на „Теленор България“ЕАД сумата в размер на 153,44 лв.(сто петдесет и три лева и четиридесет и четири ст.), представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 31.05.2016 г.  за мобилен номер ********** за периода след м.02.2017 г. до м.04.2018 г. с абонатен номер *********.

ОСЪЖДА В.Х.Р. да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата в размер на 155,45 лв. (сто петдесет и пет лева и четиридесет и пет ст.), представляваща направените в заповедното производство съдебно - деловодни разноски.

ОСЪЖДА В.Х.Р. да заплати на „Теленор България“ЕАД сумата в размер на 255 лв. (двеста петдесет и пет лева), представляваща направените в това производство съдебно - деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                         СЪДИЯ:……