№ 8802
гр. София, 06.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20211110154326 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 342, ал. 1 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 345, ал. 2 ТЗ за заплащане на сумите,
както следва: 568,37 лв., представляваща неплатена лизингова вноска за м. юни 2019 г. по
договор за оперативен лизинг от 02.05.2018 г.; 7 363,23 лв., представляваща договорна
неустойка за забава в плащането на лизинговите вноски съгласно чл. 56 от договора,
начислена за периода от 06.04.2019 г. до 15.09.2021 г.; 876,88 лв., представляваща платени
от лизингодателя вместо лизингополучателя застрахователни премии по застраховка „Каско
на МПС“ и застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователни полици съответно №
19-0300/302/5000903 и № BG/08/119001136960 съгласно чл. 16 и чл. 42 от договора, както и
1 894,57 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване
на исковата молба – 17.09.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът „....“ ЕООД твърди, че е сключил договор за оперативен лизинг от 02.05.2018
г. с ответника „...“ ЕООД, по силата на който му е предоставил ползването на т. а. „Форд
Транзит Кустом“, с рег. № СВ 3611 МН и номер на шаси WF0YXXTTGYJL79357, цвят:
„бял“, подробно индивидуализиран в Поръчка № 1 от 02.05.2018 г. с референтен № 70540L,
за което е съставен приемо-предавателен протокол от 17.05.2018 г. Поддържа, че за
лизингополучателя е възникнало задължение да заплаща точно и в срок лизинговите вноски
всяка в размер на 242,17 евро с левова равностойност от 473,64 лв. без ДДС, включващи
наем на автомобила, регистрация в КАТ, продуктова такса и данък превозно средство, като
всяка от тях се дължи до 5-то число на месеца, за който се отнася. Сочи, че считано от м.
април 2019 г. лизингополучателят е преустановил заплащането на лизинговите вноски,
поради което с уведомление с изх. № L09355/27.06.2019 г., съдържащо покана за плащане и
изявление за разваляне на договора, същият е бил поканен да заплати дължимите такива за
периода м. април 2019 г., м. май 2019 г. и м. юни 2019 г., всяка от които в размер на 568,37
лв., но въпреки, че същото е надлежно получено на 01.07.2019 г., той не е заплатил същите.
Уточнява, че при подписване на договора ответникът е представил гаранция в размер на
1
581,21 евро с ДДС, която в случай на едностранното му прекратяване не подлежи на
връщане, като същата е послужила за прихващане на дължимите лизингови вноски за м.
април 2019 г. и м. май 2019 г., поради което непогасена е останала единствено тази за м.
юни 2019 г., която претендира. Поддържа, че съгласно чл. 56 от договора
лизингополучателят дължи неустойка за забава в размер на 0,5 % от стойността на
неплатената лизингова вноска, която се равнява на сумата от общо 7 363,23 лв., начислена за
периода от 06.04.2019 г. до 15.09.2021 г. Заявява, че съгласно чл. 16 и чл. 42 от договора
лизингополучателят дължи заплащането и на застрахователните премии /„Гражданска
отговорност“ и „Каско“/, дължими по застрахователни полици съответно № 19-
0300/302/5000903 и № BG/08/119001136960, чиято стойност се равнява на сумата от общо
876,88 лв., която лизингодателят е заплатил в полза на застрахователя вместо него, поради
което претендира същите. Допълва, че съгласно чл. 62, т. 8 от договора лизингодателят има
право и на неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, чиято
обща стойност се равнява на сумата от 1 894,57 лв., която също претендира. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„...“ ЕООД.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По исковете с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 345, ал. 2 ТЗ в
тежест на ищеца е да установи: 1. възникването на облигационно правоотношение по
договор за оперативен лизинг от 02.05.2018 г. с твърдяното съдържание; 2. изпълнение на
задълженията си по договора, в т. ч. предаване на лизинговата вещ на лизингополучателя; 3.
поставяне на ответника в забава, както и размера на вземанията; 4. наличието на договорни
клаузи за неустойка при забава в плащането на лизинговите вноски и предсрочно
прекратяване на договора по вина ан лизингополучателя, както и техният размер; 5.
разноските във връзка с ползването на лизинговата вещ и техния размер.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на
доказателствата.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Предвид липсата на отговор на исковата молба, съдът ще се произнесе по искането на
ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза в първото по делото съдебно
заседание, след изслушване становището на насрещната страна.
Налице са предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.06.2022 г. от
2
10:15 ч., за която дата и час страните да се призоват.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна
експертиза до първото по делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца в срок до датата на съдебното заседание да заяви желае ли
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3