Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 17.11.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия
Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4257 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 27.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 74666/ 2019 г. на Софийски
районен съд, ГО, 119 състав, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за
незаконно уволнението на М.Ц.Ц. /ЕГН **********/ и отменена като
незаконосъобразна Заповед № 113/ 25.10.2019 г. на Главния изпълнителен директор
на Пенсионно- осигурителна компания „ДСК- Р." АД- гр. София /ЕИК *******/;
на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ М.Ц.Ц. /ЕГН **********/ е възстановена на длъжността
"мениджър продажби София, регион София изток" в Пенсионно-
осигурителна компания „ДСК- Р." АД /ЕИК *******/; на основание чл.344,
ал.1, т.3 вр. чл.25, ал.1 КТ Пенсионно- осигурителна компания „ДСК- Р." АД
/ЕИК *******/ е осъдена да заплати на М.Ц.Ц. /ЕГН **********/
сумата 9 738.96 лева- обезщетение за времето от 25.10.2019 г. до 25.04.2020 г.,
през което ищцата е останала без работа поради уволнението, ведно със законната
лихва от 20.12.2019 г. /дата на подаване на исковата молба/ до окончателното й
изплащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Пенсионно- осигурителна
компания „ДСК- Р." АД е осъден да заплати на ищцата М.Ц. сумата 600
лева- разноски по делото, както и да заплати по сметка на СРС сумата 489.56 лева- държавна
такса, и сумата 200 лева- разноски.
С
определение от 3.02.2021 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, по молба на
ищцата М.Ц. е изменено цитираното по- горе решение в частта за разноските, като
на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Пенсионно- осигурителна компания „ДСК- Р."
АД /ЕИК *******/ е осъден да заплати на ищцата М.Ц.Ц.
/ЕГН **********/ сумата 1 700 лв.- разноски за платено адвокатско
възнаграждение /вместо присъдените с решението разноски от 600 лв.- за адв.
възнаграждение/.
Постъпила
е въззивна жалба от ПЕНСИОННО-
ОСИГУРИТЕЛНА КОМПАНИЯ „ДСК- Р." АД- гр. София /ответник по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, с присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна М.Ц.Ц. /ищца по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Подадена
е и частна жалба от ответника
Пенсионно- осигурителна компания „ДСК- Р." АД- гр. София, който моли да
бъде постановена отмяна на определението по чл.248 ГПК като неправилно.
Ответницата
по частната жалба- М.Ц. оспорва същата и моли да бъде постановено решение за
отхвърлянето й като неоснователна.
Предявени са искове с
правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Постановеното от СРС решение, с което са
уважени предявените от М.Ц. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ е и правилно като краен резултат и
следва да бъде потвърдено.
Предявеният от М.Ц. иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на наложеното й от Главния
изпълнителен директор и Изпълнителния директор на Пенсионно- осигурителна
компания „ДСК- Р." АД дисциплинарно наказание „уволнение“ е основателен.
Не е спорно по делото, а се установява и от
представените писмени доказателства, че считано от 15.02.2010 г. между страните
е съществувало валидно трудово правоотношение, по което към датата на
процесното уволнение ищцата М.Ц. е заемала длъжността "Мениджър продажби-
София“ при ответника Пенсионно- осигурителна компания „ДСК- Р." АД, регион
София- изток, с място на работа: гр. София /без посочен административен адрес/.
Това правоотношение е прекратено със Заповед № 112/ 25.10.2019 г. на Главния
изпълнителен директор и Изпълнителния директор на Пенсионно- осигурителна
компания „ДСК- Р." АД, с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“- на основание чл.188, т.3 вр. чл.186, чл.187, ал.1, т.8 КТ /разпространяване на поверителни за работодателя сведения/ и чл.187, ал.1,
т.10 КТ /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред или определени при
възникване на трудовото правоотношение/, като е издадена и Заповед № 113/
25.10.2019 г. по чл.330, ал.2, т.6 КТ. Безспорно е по делото, че цитираната уволнителна
заповед е връчена на ищцата на същата дата- 25.10.2019 г. /според направеното
отбелязване/.
Според
мотивите на процесната уволнителна заповед наказанието е наложено за това, че Ц.
е „разпространила поверителни за работодателя сведения“ чрез „изпращането на файл
с лични данни на
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 4257/ 2021 г.- СГС,
ГК, ІV- Е с-в
физически лица от служебния имейл към частна електронна
поща“, при което е извършила тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла
на чл.5.9 от трудовия договор, изразяващо се в нерегламентирано разгласяване на
персонални данни, с което е нарушила задълженията си по т.5.4.5 и т.5.5.6 от
сключения на 15.02.2010 г. трудов договор, отнасящи се до опазването и неразгласяването
на поверителна информация, и чл.48, ал.1 и ал.2 от Правилника за вътрешния
трудов ред- за опазване и неразпространение на служебна, фирмена и търговска
тайна, в чието определение влизат: персонални данни /имена, ЕГН, данни от
документи за самоличност, адресна регистрация/ за осигурени лица и осигурители-
физически лица в учредените и управлявани от ПОК „ДСК- Р.“ АД пенсионни
фондове.
Ищцата
оспорва правилността и законосъобразността на наказанието, като се позовава на
неспазване разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ- за изискването от страна на
ответника на писмени или устни обяснения преди налагане на дисциплинарното
наказание, а също и на неизвършване на посочените в заповедта нарушения на
трудовата дисциплина от нейна страна.
В случай на оспорване на дисциплинарното
наказание от страна на служителя, доказателствената тежест за установяване
законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. В
настоящия случай от страна на Пенсионно- осигурителна компания „ДСК- Р."
АД не са ангажирани и представени по делото безспорни и категорични
доказателства за установяване изискването на обяснения от ищцата, респ. за
изслушването й от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание- при
спазване изискванията на чл.193, ал.1 КТ. Доказателства за изпълнението на това
законово изискване, предпоставящо законосъобразно налагане на дисциплинарното
наказание, при дължимото от ответника пълно главно доказване, не са представени
по делото.
Според
фактическите твърдения на ответника, в подкрепа на които са ангажирани
съответни доказателства в процеса, преди налагане на дисциплинарното наказание са
изискани писмени обяснения от ищцата Ц. /каквито са дадени от последната на 25.10.2019
г./, след което е издадена мотивирана писмена заповед, индивидуализираща
обективните и субективните признаци на извършените според него дисциплинарни
нарушения. С писмо изх.№ 4222/ 25.10.2019 г. /л.24 от делото на СРС/, връчено
на същата дата- 25.10.2019 г. /без посочен час/, от Ц. са поискани обяснения по
чл.193, ал.1 КТ „във връзка с нейни действия на 25.10.2019 г. за изпращането на
служебна информация до частна електронна поща“, като е посочено, че същите се изискват
след постъпили при работодателя на 25.10.2019 г. след мониторинг на мрежата от
служители по сигурността данни за „изпратено от Ц. на 25.10.2019 г. електронно
писмо с прикачен файл с лични данни на физически лица към лична електронна поща“
/с посочен ел. адрес/. Определен е еднодневен срок от работодателя за даване на
исканите обяснения.
Предвид
обстоятелството, че се касае за конкретно действие с горе-посочените
характеристики /изпращане на електронно писмо/, не може да се приеме в случая,
че определеният на служителката 1- дневен срок за даването на писмени
обяснения, е с продължителност, която не й е позволила да извърши проверка на
обстоятелствата, посочени в писмото, и да изпълни изискването за физическото
изготвяне и представяне на обясненията. В този смисъл приетият от
първоинстанционния съд извод за недостатъчна продължителност на срока не може
да бъде споделен от въззивния съд /Решение № 53 от 31.05.2017 г. по гр.д.№
2943/ 2016 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
В
представените по делото писмени обяснения с дата 25.10.2019 г., наименувани
„докладна записка“ с вх.№ 3893/ 25.10.2019 г. /л.159 и л.25 от делото на СРС/,
дадена от служителя М.Ц., е посочено, че с изпратения на 25.10.2019 г. имейл от
служебната към личната й поща същата имала за цел да подготви в предстоящите
почивни дни- събота и неделя, справка, „която да покаже на управителите на
клонове в понеделник- относно общото изпълнение на посредниците, за които
отговаря, по офиси, от началото на годината до този момент“; целта й била да
дискутират предстоящите продажби от посредниците до края на годината, за да
изпълнят поставения им от компанията план; тъй като справката изисквала време,
с каквото през работното си време не разполагала, предпочела да я направи в
свободното си време.
При
съпоставка на съдържанието на писмото за изискване на обяснения, на дадените от
ищцата обяснения и на мотивите на атакуваната уволнителна заповед се налага
извод, че в случая не е налице надлежно изискване на устни или писмени
обяснения от ищцата относно вменените й от работодателя дисциплинарни нарушения
преди налагане на дисциплинарното наказание. Това е така, тъй като при
изискването на обяснения не са ясно очертани от дисциплинарно- наказващия орган
със съответни обективни и субективни признаци конкретните нарушения на
трудовата дисциплина, които в последствие са въведени в заповедта като
основания за налагане на дисциплинарното наказание. При дадената в писмото от 25.10.2019
г. обща формулировка на искането за даване на обяснения: „във връзка с действия
от 25.10.2019 г. за изпращането от Ц. на служебна информация до частна
електронна поща“, не може да се приеме, че преди налагане на дисциплинарното
наказание от страна на работодателя- ответник е било спазено императивното
изискване на чл.193, ал.1 КТ.
При
положение, че наказващият орган не е уточнил нарушението от обективна и
субективна страна, той не би могъл да иска обяснения за осъществяването му.
Предвид взаимната обусловеност между мотивирането на дисциплинарното наказание
по реда на чл.195, ал.1 КТ и точното и пълно определяне на въпросите, на които
служителят трябва да отговори при изискването на обяснения, не може да се
приеме в случая, че наказанието е наложено съобразно предвидените в КТ формални
изисквания за законност.
Съгласно
разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ, когато работодателят предварително не е
изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът
отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Разпоредбата на чл.193 КТ, въвеждаща задължение за субекта на дисциплинарната
власт за изслушване или за приемане на писмени обяснения на нарушителя, като
съществен елемент от дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно
наказание, е
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 4257/ 2021 г.- СГС,
ГК, ІV- Е с-в
императивна и за прилагането й съдът следи служебно
/в този смисъл Решение № 301 от 06.10.2011 г. по гр.д.№ 1679/ 2010 г. на ВКС,
ГК, ІІІ ГО, Решение № 96 от 22.07.2019 г. по гр.д.№ 2116/ 2018 г. на ВКС, ГК,
ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Неизпълнението на посоченото
задължение от органа на дисциплинарна власт е абсолютно основание за
незаконност на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание и за
нейната отмяна. Касае се до нарушение от процесуално естество- неизпълнение на
елемент от дисциплинарната процедура по налагане на дисциплинарното наказание.
Предвид
горното, тъй като изискването на писмени обяснения за неконкретизирани
обстоятелства е равнозначно на неизпълнение на императивното правило на чл.193 КТ, налага се извод за отмяна на наложеното на М.Ц. със Заповед № 112/ 25.10.2019
г. дисциплинарно наказание “уволнение” като незаконно- на основание чл.193,
ал.2 КТ, без произнасяне на съда по съществото на спора.
Независимо от това, следва да се отбележи, че
не са установени по делото и вменените на ищцата дисциплинарни нарушения.
Основанието,
обосновало издаването на процесната заповед за дисциплинарно наказание, видно
от мотивите на същата, е извършването от страна на служителя М.Ц. на
дисциплинарни нарушения по чл.187, ал.1,
т.8 КТ- „разпространяване на поверителни за работодателя сведения“, и по чл.187, ал.1, т.10 КТ-
„неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред или определени при
възникване на трудовото правоотношение“, квалифицирани от работодателя като
„тежко нарушение на трудовата дисциплина“ по смисъла на по чл.190, ал.1, т.4 КТ
/в действителност чл.190, ал.1, т.7 КТ/.
Събраните по делото доказателства не могат да
обосноват извод на въззивния съд, че описаните в процесната заповед действия,
квалифицирани от работодателя- ответник като извършени от ищцата дисциплинарни
нарушения, могат да бъдат подведени под диспозицията на цитираните нормативни
разпоредби и съответно- да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по
смисъла на чл.186 КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата
дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на
чл.187 КТ, в който са посочени конкретните дисциплинарни нарушения,
обосноваващи ангажирането на дисциплинарна отговорност.
Съвкупната преценка на събраните в процеса
доказателства не дава основание за приемането на извод, че изпращайки
електронно писмо от служебната на личната си електронна поща, ищцата Ц. е
извършила дисциплинарна простъпка, която може да бъде квалифицирана като виновно
неизпълнение на трудови задължения от нейна страна, съставляващо и тежко
нарушение на трудовата дисциплина. Само по себе си изпращането на имейл от
служебната на личната електронна поща на служителя не представлява нито
разпространяване, нито разгласяване на поверителна информация. Поверителни за
предприятието сведения са обявените за такива с надлежен акт- нормативен,
административен, договор между работник и работодател, заповед на работодателя.
Съобщаването им от работника или служителя е нарушение, когато са доведени до
знанието на субекти, на които работникът или служителят не е имал право да ги
съобщи. Разпространението на поверителни за работодателя сведения съставлява
нарушение по чл.190, ал.4 КТ, когато съществува забрана за изнасяне на
съответната информация пред трети лица, регламентирана от нормативен или
вътрешноведомствен акт, и работникът е знаел за това. В случая нито има данни
за намерение на ищцата да разпространява такива поверителни за ответното
дружество сведения, нито са предприети от нейна страна действия по
разпространяването или разгласяването им. В мотивите на процесната заповед
изобщо липсват данни да е разпространена или разгласена от ищцата поверителна за
ПОК „ДСК- Р.“ АД информация, както и по какъв начин е станало това. Относно
съдържанието на процесното електронно писмо и характера на информацията- като
поверителна за дружеството- работодател, също не са представени никакви
доказателства от ответника, чиято е доказателствената тежест за установяване
законосъобразното налагане на наказанието. Представените от същия с писмения
отговор на исковата молба ненаименувани електронни документи в табличен вид-
л.55- л.89 от делото на СРС, по естеството си представляват частни документи,
съдържащи изгодни за издателя си факти, поради което и са непротивопоставими на
ищцата и нямат доказателствена стойност за установяване на релевантните за
спора факти и обстоятелства. Не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила и следва да бъдат преценени с оглед на всички други
доказателства по делото. Безспорни доказателства, че тези документи са част от
съдържанието на процесното електронно писмо или на прикачен към него файл
/данни за такъв файл по делото изобщо липсват/, както и че са били необходими
за изготвянето на посочената от ищцата в писмените й обяснения от 25.10.2019 г.
справка, по делото изобщо липсват. Освен, че няма безспорни данни и
доказателства, че изпратеното от М.Ц. от служебната на личната й електронна
поща електронно писмо е съдържало поверителни за работодателя сведения, няма
безспорни доказателства и че същото е съдържало именно поверителната
информация, отразена в съставения от ответника документ- л.55- л.89 от делото
на СРС. Безспорно е по делото, че поради намесата на служители по сигурността
писмото не е получено в личната електронна поща на ищцата, като изобщо не е
осъществено разпространяване или разгласяване на поверителни за работодателя
сведения по смисъла на чл.187, ал.1, т.8 КТ. Не може да се приеме, предвид
липсата на доказателства в посочения по- горе смисъл, и че от страна на ищцата
е било извършено и друго тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се
в „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред или определени при
възникване на трудовото правоотношение“ по смисъла на чл.187, ал.1, т.10 КТ.
Вярно е, че вменените на ищцата с индивидуалния трудов договор /т.5.9, т.5.4.5
и т.5.5.6/ и с действащия в ответното пенсионно- осигурително дружество Правилник
за вътрешния трудов ред /чл.48, ал.1 и ал.2/ задължения включват задължения да опазва и да не разгласява поверителна
информация, да опазва и не разпространява служебна, фирмена и търговска тайна,
в чието определение влизат: персонални данни /имена, ЕГН, данни от документи
за
самоличност, адресна регистрация/ за
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 4257/ 2021 г.- СГС,
ГК, ІV- Е с-в
осигурени лица и осигурители- физически лица
в учредените и управлявани от ПОК „ДСК- Р.“ АД пенсионни фондове, но в случая
не е доказано по делото от страна на ответника, чиято е доказателствената
тежест /при задължение за пълно главно доказване/, нито, че ищцата не е опазила
сочената информация, нито, че е разпространила или разгласила такава, като я е
довела до знанието на субекти, на които не е имала право да я съобщи.
Действително в случая може да се приеме, че
ищцата Ц. е имала укоримо поведение и е извършила нарушение на трудовата
дисциплина, но то не може да бъде квалифицирано като „разпространяване на
поверителни за работодателя сведения“ по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 КТ вр.
чл.187, т.8, изр.3 КТ и съответно да обоснове налагането на дисциплинарно
наказание „уволнение“, което не съответства на тежестта на нарушението, на
обстоятелствата, при които е било извършено, както и на поведението на служителката.
По преценка на настоящата въззивна инстанция в случая е наложено наказание,
несъответстващо по тежест на установеното по делото нарушение на трудовата
дисциплина от страна на ищцата Ц., чиято
дисциплинарна отговорност е ангажирана за извършването на действия, които не
могат да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 КТ и чл.187, т.8 и т.10 КТ, поради което и наложеното й дисциплинарно наказание
„уволнение” като незаконно правилно е отменено с обжалваното решение.
Основателни- по изложените от СРС
съображения /чл.272 ГПК/, се явяват и предявените от М.Ц. акцесорни искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ,
които правилно са уважени.
За
да бъде уважен акцесорният иск за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ
задължително трябва да са налице следните три предпоставки: 1/ уволнението на
работника или служителя да е признато за незаконно; 2/ да е налице ВРЕДА,
подлежаща на обезщетяване, която се съизмерява с пропуснатото брутно трудово
възнаграждение на работника или служителя за времето след уволнението, през
което е останал без работа, но за не повече от шест месеца, и 3/ да е налице
причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Ако липсва
която и да е от трите предпоставки, така предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
В
конкретния случай уволнението е признато за незаконно и като такова следва да
бъде отменено. Липсва основание за приемането на извод, че през процесния 6-
месечен период ищцата Ц. е получавала доходи по друго трудово
правоотношение. Съобразно установената от ВКС по реда на чл.290 ГПК съдебна
практика в доказателствената тежест на ответника е опровергаването на
твърдяните от ищеца отрицателни факти- че е останал без работа и не е
реализирал трудови доходи през процесния период. В случая от страна на
работодателя- ответник не са ангажирани доказателства за опровергаване на
посочените по- горе твърдени от ищцата отрицателни факти /в която връзка е
направена и констатация по оригиналната й трудова книжка в о.с.з./, респ. за
получавани от нея доходи по друго трудово правоотношение, поради което и на Ц.
следва да бъде присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 9 738.96
лв., определено на база
полученото от нея през последния отработен месец преди уволнението брутно
трудово възнаграждение /чл.228 КТ/, за чийто размер не е налице спор между
страните.
С
оглед горното, поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции по съществото
на трудовия спор и неоснователността на релевираните в жалбата на работодателя-
ответник доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение,
същото следва да бъде потвърдено.
По частната жалба
срещу определението по чл.248 ГПК:
Частната
жалба на ответника е процесуално допустима, а по същество- неоснователна.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд, че предвид наличието на представен от
ищцата при приключване на устните състезания списък по чл.80 ГПК и подаване на
молбата в срока по чл.248, ал.1 ГПК, следва да бъде допуснато изменение на
решението в частта за разноските и да бъдат присъдени своевременно заявените от
ищцата разноски за първо-инстанционното производство, за чието договаряне и заплащане
са представени съответни доказателства. С оглед фактическата и правна сложност
на делото и обема на извършените в първоинстанционното производство действия
заплатеното от ищцата на адв.- пълномощника й адвокатско възнаграждение от
1 700 лв., надвишаващо минималния предвиден в Наредба № 1/ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер на адвокатското
възнаграждение, не се явява прекомерно, поради което и предвид документирането
на тези разноски с представените договор за правна помощ, допълнително
споразумение и разписки за разсроченото им плащане, същите правилно са присъдени
с обжалваното определение.
При
тези съображения обжалваното от ответника определение по чл.248 ГПК също следва
да бъде потвърдено.
По разноските за
въззивното производство:
При този изход на спора на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна
направените за въззивното производство разноски в размер на 1 416.95 лв.- за
платено адвокатско възнаграждение. По отношение заплатеното за въззивното
производство адвокатско възнаграждение от 1 700 лв. възражението на
въззивника за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде уважено, тъй като,
за разлика от първоинстанционното производство, обемът на извършените от адв.-
пълномощника на въззиваемата страна процесуални действия е значително по- малък
и не обосновава заплащането на възнаграждение в претендирания във въззивното
производство размер. Сумата 1 416.95 лв. включва: 600 лв.- договорено и
заплатено възнаграждение по жалбата в частта относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ /при минимален размер по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г.- 650 лв./,
и 816.95 лв.- договорено и заплатено възнаграждение по жалбата в частта относно
иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ /минимален размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №
1/ 2004 г./.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Л.5 на Реш. по гр.д.№ 4257/ 2021 г.- СГС,
ГК, ІV- Е с-в
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
27.11.2020 г., постановено по гр. дело № 74666/ 2019 г. на Софийски районен
съд, ГО, 119 състав, с което са уважени предявените от М.Ц.Ц. /ЕГН **********/
срещу Пенсионно- осигурителна компания
„ДСК- Р." АД- гр. София /ЕИК *******/ искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.25, ал.1 КТ.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от
3.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 74666/ 2019 г. на Софийски районен съд, ГО,
119 състав, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено цитираното по- горе решение
от 27.11.2020 г. в частта за разноските и на М.Ц.Ц. са присъдени разноски по
чл.78, ал.1 ГПК в размер на 1 700 лв.
ОСЪЖДА Пенсионно-
осигурителна компания „ДСК- Р." АД- гр. София /ЕИК *******/ да заплати на М.Ц.Ц. /ЕГН **********/ сумата 1 416.95 лв. /хиляда
четиристотин и шестнадесет лева и 95 ст./- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.