Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4831
гр. Пловдив,
16.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на
втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4245 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, против А.К.И. с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че между
ответника и „Провидент Файненшъл
България“ ООД бил сключен Договор за
потребителски паричен кредит № ***/20.06.2016 г., по силата на който на
ответника бил отпуснат кредит в размер на 1300 лева. С подписване на договора
ответникът удостоверил, че получаването на стандартен европейски формуляр,
описващ вида на кредита, както и че му е предоставена целия обем на преддоговорната и договорната информация относно условията
на договора и стойността на всички разходи по кредита. С подписване на договора
кредитополучателя потвърдил, че е
получил сумата по кредита. Договорена била лихва в размер 256,43 лева. С подписване на договора
кредитополучателят изразил съгласието си да плати и такса за оценка на досие в
размер на 65 лева, която такса се включвала в
седмичните погасителни вноски, 60 на брой, от които по 1,08 лева за
такса на оценка на досието. На кредитополучателя била предоставена с негово
съгласие допълнителната услуга за доставяне на заемната сума в брой по
местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита по
местоживеене на кредитополучателя, наречена услуга „Кредит у дома“.
Таксата Кредит у дома била в размер на
332,66 лева, разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 5,54 лева,
останалата част от тази такса в размер на 776,21 лева, свързана с разходите за
събиране на вноските е в размер на 776,21 лева, разделена на 60 броя равни
вноски, всяка в размер на 12,94 лева, като общите разходи за тази такса възлиза
на 1108,87 лева.
На кредитополучателя е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми
в размер на законната лихва за периода 9.02.2017г. – 07.1.22018г. в размер на
81,70 лева.
Излага, че на 01.7.2017г.
между Изи Асет Менджмънт АД и Файненшънъл
България ЕООД /с предишно име Провидент Файненшъл България“ ООД/ бил подписан договор за цесия, по
силата на който вземането било прехвърлено на Изи Асет Менджмънт АД, а то от своя стлана на 01.03.2018г. с приложение № 1 към ДС от
01.11.2017г. към рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010г. го е
прехвърлило на АСВ ООД /понастоящем АСВ ЕАД/. АСВ ЕАД била упълномощена в
качеството й на цесионер по рамковия договор да изплати уведомление за
извършената цесия, съгласно изрично пълномощно от ***на Изи
Асет Менджмънт АД, като на
ответника е изпратено ув. писмо с изх.
№ ***/*** от 7.03.2018г. от Изи Асет Менджмънт
АД чрез АСВ ЕАД. На ответника е изпратено ув. писмо с
изх. № ***/*** от 7.03.2018г. и от Провидент Файненшъл България“ ООД
чрез АСВ ООД, от които известия е видно, че адресатът се е преместил. При евентуалност се моли
ответникът да се уведоми за цесията с връчването на приложенията към исковата
молба.
Ответникът дължал
следните суми по договора: 665,68 лева
– непогасена главница, 60,55 лева договорна лихва, такса за оценка на досие от
30,44 лева, такса услуга Кредит у дома за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя от 155,38 лева, такса услуга Кредит у дома за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя от 362,12
лева, и 81,70 лева – обезщетение за
забава за периода 09.02.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Ищецът подал заявление
по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. №
19568/2018г. на ПРС, като на ищеца били дадени указания за предявяване на иск,
за което са предявени настоящите установителни искове за съществуване на
вземанията. Иска да се признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19568/2018г. на ПРС. Претендират се законна лихва върху главницата
от 07.12.2018 г. до окончателното изплащане и разноски за
заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от особения представител на ответника адв. Д.Б.. Оспорва
исковете като недопустими и неоснователни. Оспорва редовността на извършената
цесия и уведомяването на длъжника за нея, оспорва се получаването на сумата по
кредита, оспорва се действителността на договора за кредит поради
противоречието му с член 20-24 от ЗПК. Прави възражения за неравноправност
на клаузата за събиране на такса кредит у дома, която увеличава годишния разход
за кредита.
Пловдивски
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Правната
квалификация на така предявените обективно кумулативно
съединени искове е: - чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК
във вр. чл. 9 ЗПК във вр. с
чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 422 ГПК
във вр. чл. 415 ГПК във вр.
с чл. 86 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
Приложено
е ч. гр. д. № 19568/2018г. на ПРС, ХVІІ гр.с., от което се установява, че по заявление на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А.К.И. с ЕГН ********** за вземанията, предмет на настоящия иск. Изпратено е съобщение до заявителя
с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК.
Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен
иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.
Между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника е подписан договор за потребителски паричен кредит № ***/20.06.2016
г., по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в размер на 1300 лева,
които суми съгласно член 27 от договора с подписване на договора ответникът
потвърждава, че е получил, срещу задължението му да ги върне разсрочено на 60 едноседмични равни
вноски, всяка една в размер на 45,51 лева, при ГПР от 48% и ГЛП от 31,82 %.
Ответникът е оспорил подписа си в договора, като от приетата по делото СГрЕ с в.л. М.С. се установява,
че подписът е на ответника, с оглед на което съдът приема, че договорът е
подписан от ответника и го обвързва.
Относно легитимацията на кредитора:
Ищецът
твърди, че вземането по процесния договор било цедирано от „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно
наименование „Провидент Файненшъл
България“ ООД/ на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с договор за цесия от 01.07.2017г., който договор за цесия не е
представен по делото, въпреки изготвения от съда доклад, с който е била
разпределена доказателствената тежест за установяване на този факт върху ищеца.
Предвид
изложеното съдът намира, че ищецът не установява материално- правната си легитимация,
за да претендира вземането въз основа на договора за потребителски
паричен кредит № ***/20.06.2016 г., с оглед на което искът като недоказан,
следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу А.К.И. с ЕГН **********
установителни искове, че А.К.И. с ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, следните суми, произтичащи от договор за потребителски
паричен кредит № ***/20.06.2016 г., сключен от
длъжника с „Провидент Файненшъл
България“ ООД,
вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, а именно: 665,68 лева главница; 60,55 лева договорна лихва
за периода 08.02.2017г. – 16.08.2017г., такса за оценка на досие от 30,44 лева;
такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя от 155,38 лева; такса услуга „Кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя от
362,12 лева; 81,70 лева –
обезщетение за забава за периода 09.02.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със зак. лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.12.2018г. до окончателното й
изплащане, като недоказани и неоснователни..
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.