№ 990
гр. София, 13.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110210161 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 311122/2017 от 26.05.2017 година на заместник
кмет на Столична община, на И.С. Е., с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в
размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл.35, ал.7, т.1 от Наредбата за реда и условията за
пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община(Наредбата),
за нарушение по чл.18, т.1, б.А, Б и В и чл.35, ал.1, вр. чл.34, ал.3 от същата Наредба.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, с аргумент за
неправилно определяне на нарушената законова разпоредба, като се позовава и на изтекла
давност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа
искането за отмяна и прилага писмени бележки, в които освен изложените в жалбата
аргументи, се навеждат и доводи за допуснати при съставяне на АУАН и НП нарушения на
процесуалните правила.
В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят И.С. Е., ЕГН **********, родена на 19.08.1992г., с адрес гр. София,
ул. "*******", № 2.
На 10.05.2017г., в гр.София, на жалбоподателят И. Е., бил съставен акт за
установяване на административно нарушение бланков номер 0311122 от страна на
Велислава Тодорова- контрольор по редовността на пътниците, с който срещу И. Е. било
повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 10.05.2017г., в гр.София,
1
в тролейбус по линия № 5 на обществения градски транспорт пътувала без редовен превозен
документ, квалифицирано като нарушение на чл.18, т.1 б. „А”, б.”Б”, б.”В” и чл.35, ал.1, вр.
чл.34, ал.3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт
на територията на Столична община.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, и връчен при отказ, което било
удостоверено с подпис на свидетел.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 311122/2017 от 26.05.2017 година на заместник кмет на Столична община, на И.С.
Е., с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева на осн.
чл.35, ал.7, т.1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община(Наредбата), за нарушение по чл.18, т.1, б.А,
Б и В и чл.35, ал.1, вр. чл.34, ал.3 от същата Наредба.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН
№0311122/10.05.2017 година; наказателно постановление (НП) № 31111/2017 от 26.05.2017,
Заповед № РД-09-97/11.11.2016г. на изпълнителния директор на „ЦМГ” ЕАД- за
компетентност на актосъставителя и Заповед СОА16-РД09-1060/04.08.2016г. за
компетентност на административнонаказващия орган.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост представените по делото писмени
доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност. Съдът
възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са
логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, като
доколкото от наказващия орган не са представени доказателства удостоверяващи каквото и
да било връчване на НП, съдът приема, че жалбата е депозирана своевременно. Следва
изрично да се посочи, че по делото не са налице доказателства, въз основа, на които да се
приеме, че са налице основания за приложение на чл.58, ал.2 ЗАНН, каквото отбелязване
върху наказателното постановление е направил наказващия орган. На първо място, съдът
намира, че единственият опит за връчване на наказателното постановление, отразен на
предварително изготвена бланка на Столична община, район „Витоша“ не може да се
приеме като достатъчен, за да се твърди, че лицето не е намерено на адреса. От една страна
липсва отразяване на часа, в който са извършени евентуалните посещения на общинската
администрация, а от друга следва да се държи сметка, че същите са осъществени в рамките
на седем дни през месец август, при което не е изключено адресата и цялото му семейство
да не бъдат открити на адреса, поради използване на годишен отпуск. Това обаче само по
себе си не означава, че лицето не може да бъде намерено на адреса, като съдът намира, че
органите на общинската администрация не са проявили каквото и да е усърдие в тази
насока, а единствено са попълнили предварително изготвена бланка. Предвид на това
адресата на санкцията не следва да търпи неблагоприятните последици от бездействието на
наказващата администрация, респективно да намери приложение фикцията на чл.58, ал.2
ЗАНН, доколкото не са надлежно изпълнени предпоставките за това.
С оглед, на изложеното жалбата се явява допустима, а разгледана по същество и в
рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, налага отмяна на
атакуваното наказателно постановление, макар и не по изложените в нея съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
2
311122/10.05.2017 година, който е съставен от компетентен орган- контрольор по
редовността на пътниците, оправомощен да съставя актове за установяване на
административни нарушения, съгласно чл.35, ал.1 от Наредбата, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния. Фактът, че Велислава Тодорова,
съставила АУАН е определеня за длъжностно лице, с правомощия по установяване на
нарушения със заповед на изпълнителния директор на "ЦГМ" ЕАД е в съответствие с чл.4
Наредбата, която предвижда контрола по спазване на установените с подзаконовия
нормативен акт правила, да се осъществява именно от посоченото общинско дружество. Въз
основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган.
Съдържанието на съставения срещу И.С. Е. АУАН, обаче не отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН и по-специално на изискванията на чл.42, т.5 за посочване
на законовите разпоредби, които са били нарушени. Процесният акт е съставен чрез
попълване на предварително изготвена бланка от кочан с пореден № 0311122, като при
съставянето акта конкретните правни норми, които се твърди, че са нарушение е следвало да
бъдат посочени чрез подчертаване на една или няколко измежду предварително
отпечатаните в образеца възможности. При съставяне на АУАН, актосъставителят е
подчертал текста „нарушил чл.18, т.1, б.А, б.Б, б.В и чл.35, ал.1 във връзка с чл.34, ал.3;” от
което не става ясно, нарушение на кое от трите правила за поведение, регламентирани в
чл.18, т.1, букви „А”, „Б” и „В” от Наредбата, е вменено на И. Е. с процесния АУАН. При
това нарушенията по букви „А” и „Б” логически могат да съществуват само в
алтернативност, като пътника или не разполага с редовен превозен документ, или не
предоставя същия на контрольора, но не и двете едновременно. Отразяването на
нарушените законови разпоредби е извършено по начин, който не дава възможност да се
разбере какво точно е вмененото с АУАН нарушение, нито какъв е неговия обем, а
словесното описание на нарушението е непълно, като съдържа само част от обстоятелствата,
при които е извършено нарушението. Посочените процесуални нарушения при съставянето
на АУАН са от естество да опорочат цялата административно-наказателна процедура.
Недостатъците в съдържанието на акта, поставил началото на административно-
наказателното производство, не само не са били отстранени в, издаденото от заместник-
кмета на Столична община, Наказателно постановление, но и са били преповторени, с което
е нарушен чл.57, т.6 от ЗАНН, като административно-наказващия орган също не
конкретизира, кое от трите задължения по чл.18, т.1 Наредбата е не е изпълнил
жалбоподателя.
Допуснатите, при съставянето на двата основни процесуални документа нарушения,
водят до тяхното опорочаване, до степен да обуславят пълна отмяна на наказателното
постановление.
Освен това съдът намира, че в настоящия случай, неправилно е бил приложен и
материалния закон, доколкото за санкционираното поведение на жалбоподателя Е.-
пътуване в средство за обществен превоз без билет или друг превозен документ,
приложение следва да намери разпоредбата на чл.101, т.1 ЗАвтПр. Това следва от
обстоятелството, че превозното средство, в което е установено нарушението е извършвало
обществен превоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗАвтПр, по линия, която е част от
утвърдена транспортната схема за територията на Столична община. Тролейбусът е вид
автомобил съгласно изричаната дефиниция на §6, т.12 от ДР на ЗДвП, като освен това
съгласно чл.36, ал.3 ЗАвтПр, по отношение на превозните документи, включително за
използване на тролейбус, трамвай или метро се прилагат именно правилата на глава пета,
раздел I на ЗАвтПр- „Договор за превоз“, респективно нормата на чл.101 от с.з.
регламентираща санкция за неправомерно поведение на пътника, в разрез с посочените
правила.
3
При това чл.101 от ЗАвтПр съдържа пълно описание на нарушението и санкцията,
като не се нуждае от допълване с издаване на подзаконов нормативен акт, нито пък
предвижда законова делегация в полза на общинските съвети или друг орган на местната
власт. С оглед на това към настоящия случай, който касае именно автомобилен обществен
превоз на пътници приложение следва да намери именно чл.101 на ЗАвтПр, като
нормативен акт от по-висока степен, а не издадената от Столичния общински съвет
Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията
на Столична община. Действително нормата на чл.91, ал.11 ЗАвтПр дава възможност
контролът върху редовността на пътниците да се осъществява от длъжностни лица,
оправомощени от кмета на съответната община, но с оглед приложението именно на чл.101,
ЗАвтПр, а не за прилагане на подзаконов нормативен акт вместо закона, уреждащ
съответните отношения, респективно състава на административно нарушение.
Най-сетне по отношение на процесното нарушение е изтекла и предвидения в закона
давностен срок, изключващ наказателно преследване. В ЗАНН липсва самостоятелна уредба
на давността, аналогична на разпоредбите, съдържащи се в чл.80 и чл.81 НК, изключваща
административнонаказателното преследване, в частност абсолютната такава, при която
правомощието на държавата да установи и санкционира извършителя на административно
нарушение се погасява, независимо, че актът, с който е наложено наказанието не е влязъл в
сила, независимо от основания за спиране или прекъсване на срока. Налице е обаче
изричното препращане на чл.11 от ЗАНН към уредбата на обстоятелствата, изключващи
отговорността в разпоредбите на общата част на НК, включително изтичането на определен
период от време, водещ до погасяване на правомощията на държавата поради давност.
Доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока по въпросите, свързани с
изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т.нар.
абсолютни давностни срокове приложение намират разпоредбите на чл.80 и сл. на НК
/Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС/. В частност, в
процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, т.е.
наказателното производство следва да се счита погасено по давност след изтичане на срок,
надвишаващ предвидения в чл.80, ал.1, т.5 срок от три, през който не са предприемани
действия, насочени към реализиране на отговорността на жалбоподателката. Отнесено към
конкретиката на настоящи случай това означава, че дори да се приеме, че на 29.08.2017г.
(съгласно отбелязването в протокола на район „Витоша“) е направен опит за връчване на
НП, то следващите такива действия са реализирани едва на 01.12.2020г. с изпращане на
възлагателно писмо за събиране на публични вземания, като между двете действия е
изминал период повече от три години, след който се е погасило правомощието на държавата
да реализира административно-наказателна отговорност., което налага прекратяване на
производството след отмяна на НП.
Ето защо с оглед констатираните нарушения на процесуалните правила и
материалния закон, и изтекла погасителна давност, жалбата се явява основателна и
процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.
От страните не се претендират разноски, като съда не дължи служебно произнасяне.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СРС, НО, 131 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 311122/2017 от 26.05.2017 година на
заместник кмет на Столична община, на И.С. Е., с ЕГН ********** е наложено наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл.35, ал.7, т.1 от Наредбата за реда и условията
за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община(Наредбата), за нарушение по чл.18, т.1, б.А, Б и В и чл.35, ал.1, вр. чл.34, ал.3 от
4
същата Наредба.
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство поради изтекла
давност.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5