Р Е Ш Е Н И Е
№222 06.08.2020 год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на девети юли две хиляди и двадесета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Нейка Тенева, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №183 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
Д. И. - старши
юрисконсулт в Изпълнителна
агенция „Медицински
надзор“, в качеството му на процесуален
представител на агенцията против решение №158 от 06.03.2020 год., постановено по
а.н.д. №1907 по описа за 2019 год. на Старозагорския районен съд, с
което е отменено наказателно постановление №27-447-1/03.06.2019 год. В жалбата се релевират доводи, че неправилно въззивният съд бил приел,
че нормата на чл.86,
ал.1, т.3 от Закона за
здравето е бланкетна и не съдържа в себе си състав на
административно нарушение. Не отрича, че
нормата е бланкетна и последната следва да бъде доразвита с конкретни правила,
но това не може да стане чрез посочване на конкретен медицински състав, тъй
като същият е издаден по приложение на Закона за лечебните заведения. Медицинската
професия не позволява подробно, изчерпателно и казуистично регламентиране,
поради индивидуалните особености на човешкия организъм и многообразието на
здравните усложнения и здравни услуги. Задължение на всеки лекар е представи
качествена медицинска помощ, което е формулирано абстрактно и дали това е така,
се преценя с оглед на обстоятелствата при която е предоставена и съгласно
принципите установени в закона за здравето. В подкрлепа на това е разпоредбата
и на чл.190, ал.1 от Закона за здравето. В конкретния случай задълженията на
д-р Е.Д. за конкретни действия са доразвити в правилника за устройството,
дейността и вътрешния ред на УМБАЛ „Д-р Стоян Киркович“, но тъй като същият не
е нормативен кат, то не може да бъде посочен като нарушен. По същество релевира касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.
63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на районния съд и
да се потвърди изцяло наказателно
постановление №27-447-1/03.06.2019
год. на Изпълнителния
директор на изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София.
Ответника по касация – д-р Е.Н.Д.,
чрез пълномощника си по делото адв. В., в представеното възражение срещу
касационтната жалба, както и в съдебно заседание и представените писмени
бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира
и направените разноски по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което
предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, като
взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от
жалбоподателите, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на
същото, за наличие на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледано по същество същата е
неоснователна.
Производството пред Районен съд Стара
Загора се е развило по жалба на д-р Е.Н.Д.
против Наказателно постановление №27-447-1/03.06.2019 год. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ при
Министерство на здравеопазването, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00
лв. на основание чл.229,
ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) за нарушение на
чл.86,
ал.1, т.3
от същия закон във връзка с чл.79 от ЗЗ.
Административното обвинение почива
на фактическа обстановка, подробно описана в АУАН №А 27-447-1 от 07.12.2018 год., съставен от д-р Г. Х. – главен
инспектор в ИАМН и съответно възпроизведена в наказателното постановление, издадено въз
основа на този акт, а именно наказателно
постановление №27-447-1/03.06.2019
год., издадено от
Изпълнителния директор на ИА МН гр. София.
Административното обвинение е
повдигнато на д-р Е.Д.
за следното:
Д-р Е.Д., в качеството му на дежурен лекар СПО на УМБАЛ „Проф.
д-р Стоян Киркович”АД гр. Стара Загора , осъществил на 19.08.2018 год. медицински преглед на
пациентката К.
Д. Е. на 70 години по повод
на термична травма, вследствие на термична травма,
вследствие на пожар, не е осъществил диагностично-лечебния процес н
съответствие с правилата за добра медицинска практика.
Д-р Д. нe е извършил
обстоен медицински преглед на пациентката, поради което в медицинската
документация липсва оценка на общото и локално състояние, степента, площта и
процента на изгаряне. Не са назначени, респективно
извършени лабораторни изследвания, в т.ч. не е назначено и изследване
„кръвно-газов анализ“, предвид факта, че пострадалата е била пленник на пожар,
което представлява риск от вдишване на токсични газове. Не е назначена
консултация с пулмолог и/или гръден хирург с оглед риска от термични поражения
на горните дихателни пътища и бронхиалното дърво от вдишване на газове с висока
температура и силна токсичност. Диагнозата, записана от д-р Е.Д. в медицинските
документи е некоректна и
непълна, тъй като в
нея не са уточнени степента на обгарянето, засегнатите области от тялото и
процента им. Д-р Д. не е постъпил адекватно на състоянието на болната,
насочвайки я за домашно лечение. Въпреки косултацията от д-р К., в която е
записано , че не са налага болнично лечение, е следвало К. Д. Е. да бъде
хоспитализирана в спешен порядък в ОАИЛ или в ХО. Следвало е назначаване на
допълнителни консултации по случая. Горното следва от задълженията на д-р Е.Д.
за изпълнението на дигностично-лечебния процес на пациент, който се намира в
СПО и отговорността за него е на дежурния лекар. С това си поведение, д-р Е.Д. бил нарушил разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.3 от Закона за
здравето.
Въззивният съд е отменил наказателното постановление
като незаконосъобразно, приемайки, че посочената като нарушена разпоредба
на чл.86, ал.1, т.3
от ЗЗ е абстрактна и бланкетна,
както и че няма самостоятелно приложение. Термините
„качествена“ и „достъпна“ са характеристика на дължимата здравна помощ към
пациентите. Те са доразвити в подзаконовите нормативни актове – съответната
Наредба за утвърждаване на медицинските стандарти. Следвало и наказващият орган
да обвърже нормата на чл.86, ал.1, т.3 от ЗЗ със съответната разпоредба от
Медицинския стандарт, като вместо я е обвързал с нормата на чл.79 от ЗЗ, която
също е абстрактна и бланкетна. Същата съдържа две алинеи, но не е уточнено към
коя от двете препраща наказващият орган в обжалваното наказателно
постановление. Следвало е като основание за налагане на наказанието да бъде
посочена и нормата на чл.235 от Закона за здравето, от която разпоредба
Изпълнителният директор на ИАМН черпи законовите си права за налагане на
санкцията. Въз основа на гореизложеното е приел, че правната квалификация е
непълна и няма самостоятелно приложение. Дължимите действия, които ответника по
касация не е извършил за да удовлетвори изискването за достъпна и качествена
здравна помощ следва да намерят своята конкретизация и в правната квалификация,
което обаче не е сторено.
В пределите на служебната проверка
по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и
недопустимост на оспореното решение на Старозагорския районен съд. На база
установената фактическа обстановка касационния съд намира решението като за
правилно, по следните съображения:
Районният съд в обжалваното решение е отговорил
подробно и изчерпателно на всички наведени възражения. Настоящият съдебен
състав изцяло споделя мотивите на районния съд, изложени в обжалваното решение,
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. втора от АПК препраща към тях.
Районният съд правилно е тълкувал нормите,
съобразно изискванията на Закона за нормативните актове, като е приел, че
посочената
от административнонаказващия орган разпоредба на чл. 86, ал.1, т.3 от Закона за здравето установява принципите, които
следва да се спазват при реализиране правата на пациента и предоставяне на
здравна помощ за него. Тя
не вменява конкретни задължения за лицата, а очертават обща правна рамка, общ
принцип, който следва да се спазва, но който детайлно е разработен като правила
за поведение в други конкретни норми. За да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на конкретно лице, следва да бъде
посочена като нарушена норма от закон или подзаконов нормативен акт, която има
ясно и конкретно предписание на задълженията, които са вменени на това лице.
Затова, както правилно е посочил районният съд в решението си, наказващият
орган, след като е описал факти, които счита за съставомерни, е следвало да
посочи конкретните разпоредби от медицинския стандарт, които са нарушени, а не
да се позовава на общи правни принципи.
Следва да се посочи, че съгласно
чл.80, ал.1 от Закона за здравето, качеството на медицинската помощ“, съставляваща принцип
по чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ се основава на медицинските стандарти, утвърдени по
реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добрата
медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от ЗСОЛЛДМ. В
нормативната уредба липсва легална дефиниция за „достатъчност на медицинската помощ“, с оглед на което
следва да бъдат съобразени видовете и обема на медицинските дейности, утвърдени
с гореописаните медицински стандарти. Предвид на това, посочената в наказателното постановление
като нарушена норма на чл.86, ал.1, т.3 – правото на достъпна и качествена
медицинска помощ, във вр. с чл.79 от ЗЗ няма самостоятелно приложение. Същата не съдържа конкретен състав
на административно нарушение, а регламентира един от принципите посочени в
чл.81, ал.2 от ЗЗ на правото на всеки български гражданин на достъпна
медицинска помощ, този на зачитане на неговите права и само нейното посочване
не е достатъчно за индивидуализацията на нарушението. Посочената разпоредба
следва да се прилага във връзка с чл. 80 от ЗЗ, чрез посочване на конкретното
нормативно установено задължение от съответния утвърден медицински стандарт,
което наказващия орган приема, че е нарушен.
Изложеното в касационната
жалба, че не може да бъде посочен като нарушен съответния медицински стандарт,
тъй като същия е издаден в изпълнение на Закона за лечебните заведения, е
неоснователно. Същият има задължителен характер съгласно чл.6 от ЗЛЗ за всички
медицински специалисти и за неизпълнението му е предвидена санкция по същия
закон, като компетенцията за това отново е на служителите от ИАМН.
С оглед изложените съображения
съдът намира, че не са налице твърдените в касационните жалби касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Направено искана за присъждане
на разноски от двете страни, като при този изход на делото, основателно е това
на ответника по касация. В кориците по делото, приложение към възражението е
представен договор за правна защита и съдействие, с договорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Водим от тези мотиви и на основание
чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №158 от 06.03.2020 год. постановено по А.Н.Д.
№1907/2019 год.
по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, представлявана от Изпълнителния
директор д-р Р. И. и със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Георги
Софийски“№3 да заплати на Е.Н.Д., ЕГН ********** и с постоянен адрес *** сумата
от 300.00 /триста/ лв., представляваща направени разноски в касационната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.