Решение по дело №19306/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17170
Дата: 23 октомври 2023 г.
Съдия: Иванка Петкова Болгурова
Дело: 20231110119306
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 17170
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110119306 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД твърди, че по договор
за застраховка „Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на 2432,10
лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка
„Форд“, модел „Конект“, с рег. № РВ 7782 КН, настъпили в резултат от ПТП
на 24.06.2021г. в с.Катуница на паркинг на ЕТ „999 Ивайло Асенов“. Виновен
за ПТП е водачът на т.а. марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № РВ
7459 РР, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована
при ответното дружество. Ответникът не изпълнил задълженията си по
договора за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца
регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение за заплащане
на сумата от 2099,91 лв., с включени 25 лв. ликвидационни разноски, поради
което претендира същата, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба – 11.04.2023г. до плащането, както и лихва за забава в размер
на 267,19 лв. за периода от 21.01.2022г. до 09.04.2023г. Претендира разноски.
Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва
механизма на ПТП, причинно-следствената връзка на ПТП с вредите, както и
размера на вредите. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
1
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е, че ищецът е имал качеството
застраховател по застраховка „Каско“ на л.а. марка „Форд“, модел „Конект“, с
рег. № РВ 7782 КН към датата на ПТП, че ответникът е имал качеството
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата
на твърдяното събитие и покриваща отговорността на водача на т.а. марка
„Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № РВ 7459 РР, както и че ищецът е
заплатил сумата от 2432,10 лв. на увреденото лице по процесната щета.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП от 24.06.2021г., заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ от 25.06.2021г., опис на претенция № 50-
05000-02634/21 от 25.06.2021г., доклад по щета №470420212131771 от
09.11.2021г., както и от приетото и неоспорено от страните заключение на
САТЕ се установява, че в срока на застрахователното покритие, на
24.06.2021г., около 22:30 ч., водачът на т.а. марка „Ситроен“, модел
„Джъмпер“, с рег. № РВ 7459 РР при предприета маневра за движение на
заден ход за влизане на паркинг на ЕТ „999 Ивайло Асенов“, намиращ се в
с.Катуница, реализира ПТП с паркирания л.а. марка „Форд“, модел „Конект“,
с рег. № РВ 7782 КН.
При анализ на приетия по делото доказателствен материал, съдът намира,
че виновен за настъпилото ПТП е единствено водачът на т.а. марка
„Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № РВ 7459 РР – Ивайло Асенов, който е
2
нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП, като е предприел маневра на
заден ход за влизане на паркинг без да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, както и по време на движението си назад
не е наблюдавал непрекъснато пътя зад него, при което би предотвратил
своевременно настъпването на процесното ПТП и е причинил щети на
застрахования при ищеца л.а. марка „Форд“, модел „Конект“, с рег. № РВ
7782 КН.
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на т.а. марка
„Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № РВ 7459 РР са настъпили и описаните
в протокола за ПТП вреди на л.а. марка „Форд“, модел „Конект“, с рег. № РВ
7782 КН, конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото
дружество. От приетото заключение на САТЕ се установява, че посочените от
застрахователя повреди на л.а. марка „Форд“, модел „Конект“, с рег. № РВ
7782 КН, с изключение на уврежданията по предна дясна врата, стикер врата
предна дясна, странична товарна врата – дясна, отговарят на описания в
протокола за ПТП и уведомлението за щетата механизъм на ПТП. Вещото
лице пояснява, че изключените увреждания представляват хоризонтални
задирания, които са получени от твърд и остър предмет, които обикновено
кореспондират със злоумишлени действия на трети лица и в този смисъл не са
следствие от процесното събитие. Отделно, претърпените от реализираното
ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от описите-
заключение по образуваната при ищеца щета, фактури и доклад.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера
на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
3
средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество
в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г.
по гр.д. №652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят
на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните
вреди без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е
насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде
поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/
застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за
влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът
споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление №7/1978г. на Пленума на
ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/. С оглед
изложеното при определяне на действителния размер на щетите, съдът
кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ,
съгласно което стойността, необходима за възстановяване на л.а. марка
„Форд“, модел „Конект“, с рег.№ РВ 7782 КН, като бъдат изключени
уврежданията по предна дясна врата, стикер врата предна дясна, странична
товарна врата – дясна, е за сумата от 2743,60 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в
случая – размерът на извършеното плащане – сумата от 2432,10 лв. На
основание чл.411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата
от 25 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
4
сума, като общият размер на дълга възлиза на 2457,10 лв. С оглед
диспозитивното начало и допуснатото в последното по делото о.с.з.
изменение на размера на иска, искът е основателен и следва да се уважи за
пълния предявен размер от 2 099,91 лв.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да
се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването
на същия за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен в 30-дневен срок от отправена му
регресна претенция от застрахователя по имуществена застраховка с
приложени всички относими към регреса документи да определи размера и
изплати дължимото по регреса обезщетение. Видно от представеното по
делото известие за доставяне, ответното дружество е получило преписката с
доказателствата на 21.01.2022г. Срокът по чл.412 КЗ е изтекъл на
20.02.2022г., а ответникът е изпаднал в забава за плащане от 21.02.2022г. За
процесния период на забавата от 21.02.2022г. до 09.04.2023г., вкл. дължимата
мораторна лихва съдът определя по реда на чл.162 ГПК в размер на 267,19
лв., поради което искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер на 989,16 лв. – заплатена държавна такса,
съобразно намаления размер на исковете, депозит за САТЕ и адвокатско
възнаграждение, което е действително заплатено от ищеца на Адвокатско
дружество „Павлова и Йовчева“, видно от представените по делото платежни
документи /л. 34 и 35/. Въпреки липсата на представен договор за правна
защита и съдействие съдът счита, че между страните е постигнато съгласие за
заплащане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 612 лв. с
ДДС предвид изричното посочване в издадената фактура на основанието за
възникване на задължението за заплащане на дължимия хонорар, а именно
образуване и процесуално представителство по щета 470420212131771,
предмет на разглеждане в настоящото производство – в този смисъл
Определение №134 от 28.03.2019г. по ч.гр.д. № 888/2019 г. на ВКС, III г.о.,
5
Определение № 529 от 11.12.2019г. по ч.гр.д. № 4335/2019г. на ВКС, IV г.о.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски за
прекратената част на настоящото производство в размер на 49,84 лв. –
депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, EИK *********, да заплати на
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
411 КЗ сумата от 2 099,91 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Форд“, модел „Конект“, с
рег. № РВ 7782 КН, настъпили при ПТП на 24.06.2021г. в с.Катуница на
паркинг на ЕТ „999 Ивайло Асенов“, ведно със законната лихва от
11.04.2023г. до погасяването, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 267,19
лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.02.2022г. до
09.04.2023г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 989,16 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК *********, да заплати на „Дженерали застраховане”
АД, EИK *********, сумата от сумата от 49,84 лв. – разноски за
прекратената част на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6