Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 46
/ 19.4.2016 г.
град Карнобат,19.04.2016 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Карнобатският районен съд,гражданска колегия
пети състав,в публичното си заседание на деветнадесети април през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
при
секретаря В.Х. и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от
районния съдия Златко КОСТАДИНОВ гражданско дело № 1116 по описа за 2015
година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по повод предявен иск с правно основание
чл.232,ал.2,предложение първо от ЗЗД.
Ищецът твърди в молбата си,че по договор за наем от
01.11.2014 година с ЕТ„Л.П.Д.",със седалище и адрес на управление: град
Карнобат,ул. „Христо Смирненски” № 19,представляван от Л.П.Д.,ЕГН - **********,предоставил
за временно и възмездно ползване (под наем) собствения си недвижим имот,находящ
се в град Карнобат,ул. „Хр. Смирненски" № 26,в урегулиран поземлен имот №
1549,в квартал № 53 по плана на града,съгласно документ за собственост
нотариален акт № 86,том I,дело № 191/1992 година на
КРС,представляващ самостоятелно помещение,изградено в партерен етаж,в южната
част на изградената двуетажна жилищна сграда,което помещение е с площ 32.00 квадратни
метра,с граници : улица „Хр. Смирненски'" и помещение за баничарница.Подписаният
договор за наем от 01.11.2014 година бил със срок една година.Ответникът плащал
доброволно по 200,00 лв/месец за описаното помещение,но останал задължен-не
заплатил наем за месец октомври 2015 година в размер на 200.00 лева.
На
ответника му била изпратена покана за доброволно изпълнение на 23.11.2015 година,която
той получил на 24.11.2015 година.
Въпреки
многократните покани от страна на ищеца,до предявяването на настоящия иск задължението не било погасено.Липсвало изпълнение.
Моли съдът да постанови решение,с което да
осъди ответника да му заплати сумата в размер на 200.00 (двеста) лева - главница,представляваща наем
за месец октомври 2015 година,съгласно договор за наем от 01.11.2014 година,законната
лихва върху главницата от датата на завеждането на иска в съда до окончателното й изплащане,както
и направените по делото разноски в това число и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание претенциите се
поддържат.
От своя
страна подаденият от ответната страна отговор
на исковата молба съответства на изискванията за неговата редовност,
респективно-на разпоредбите на чл.131 и чл.132 от ГПК. Същият отговор е и
напълно съотносим с предмета на делото и не страда от липса на фактическа
обоснованост.
Действително
между ищеца и ответницата,в качеството й на ЕТ,имало сключен договор за наем на
обект,подробно описан в исковата молба, поради което помежду им възникнали
облигационни отношения,като договора бил сключен за описания срок,при
съответните условия.
Ответницата плащaла доброволно сумата от
200.00(двеста лева) всеки месец,за което обаче не й бил издаван никакъв
документ.На 24.10.2015 година ищецът отишъл при ответницата и й казал,че ще
увеличи наема със сто лева.Тя обаче не била съгласна и му заявила,че ще
освободи помещението.Този разговор се провел пред свидетеля В.В.Н..
На въпросната дата 24.10.2015 година ответницата се
обадила на съпруга си Димиrьр С. и той й донесъл
200.00 лева,оставил ги на бюрото и й казал да освобождава веднага,а тя му казала,че
има време до края на месеца като си плаща наема.В същото това време ищецът бил пред
магазина и тя го повикала да си вземе парите.Когато дошъл,ответницата му дала парите и казала,че се изнася в края
на месеца,а свидетелят Ваня В.Н. била до врата и видяла,че тя дава парите.Вярно
било,че наема не бил платен в срок до пето число,но това не било по нейна вина,тъй-като
ищецът Ст.С. в този период отсъствал от града и бил
на лечение в град София.Тъй-като заплащането на наема се извършвало на ръка
ответницата нямало възможност за заплати наема в срок и когато се върнал му
дала парите на 24.10.2015 година.
Впоследствие тя изнесла всички свои вещи на 28.10.2015 година и от
тогава до настоящия момент нямала нищо общо с ищеца.На 23.11.2015 година ответницата
получила нотариална покана за доброволно заплащане на наема,но тя му била дала
вече парите при това пред свидетел.В самата нотариална покана cъщо
имало неточности,които потвърждавали нейните
твърдения,а именно,че наемът бил платен още на 24.10.2015 година.В нотариалната
покана било записано още,че ответницата трябвало да освободи помещението в срок
до 01.11.2015 година,а поканата била изпратена чрез Български пощи на
23.11.2015 година с почти един месец закъснение.
Ответницата моли съдът да отхвърли молбата на ищеца,поради излагането на
неверни твърдения,като осъди ищеца да й заплати направените по делото разноски.
В съдебно заседание претенцията се
поддържа.
От фактическа страна,съобразно събраните по
делото доказателства се установява следното :
Не се спори
между страните,че по силата на договор за наем от 01.11.2014 година ицещът предоставил на ЕТ„Л.П.Д.",със
седалище и адрес на управление: град Карнобат,ул. „Христо Смирненски” №
19,представляван от Л.П.Д.,ЕГН - **********,за временно и възмездно ползване (под
наем) собствения си недвижим имот,находящ се в град Карнобат,ул. „Хр.
Смирненски" № 26,в урегулиран поземлен имот № 1549,в квартал № 53 по плана
на града,съгласно документ за собственост нотариален акт № 86,том I,дело №
191/1992 година на КРС,представляващ самостоятелно помещение,изградено в
партерен етаж,в южната част на изградената двуетажна жилищна сграда,което
помещение е с площ 32.00 квадратни метра,с граници : улица „Хр.
Смирненски'" и помещение за баничарница.Не съществува спор между същите и
относно това,че подписаният договор за наем от 01.11.2014 година бил със срок
една година,както и по отношение на това,че ответната страна плащала доброволно
по 200,00 лева месечно за описаното помещение.Спорно между страните е обаче
дали ответната страна е останала
задължена или не относно заплащането на
наема за месец октомври 2015 година в размер на 200.00 лева.В тази връзка съдът
взе предвид показанията на свидетелите В.В.Н. и Д.П.С.,от които се
установява,че ответната страна е заплатила дължимия от нея наем на ищеца още на
24.10.2015 година,като на 28.10.2015 година е освободила наетото
помещение,собственост на ищеца.Освен това следва да се отбележи,че ищецът не
представи доказателства,от които да е видно,че той е издавал редовно разписки
на ответницата,удостоверяващи заплащането от последната на отделните месечни
наеми,включително и за месец октомври 2015 година,въпреки че доказателствената
тежест относно установяването на това обстоятелство лежи върху същия.
Установено е също така,че на ответника била изпратена покана от ищеца за
доброволно изпълнение на 23.11.2015 година,която той получил на 24.11.2015 година.
От гледище допустимостта на предявената
претенция съдът прие,че ищецът е активно легитимиран,с оглед качеството му
наемодател,а ответникът - пасивно легитимиран, съобразно качеството му на
наемател по процесния договор за наем от 01.11.2014 година.
Съобразно представените към исковата молба
писмени доказателства се касае за спор,относно неизплатена сума по сключен
договор за наем,по силата на който ищецът е предоставил на ответника да ползва собствения му недвижим
имот,находящ се в град Карнобат,ул. „Хр. Смирненски" № 26.
Към споменатото по-горе съдът намира за
необходимо да добави и това,че спорен предмет или предмет на делото е онова,по
повод на което се спори в процеса и по който въпрос съдът трябва да се
произнесе с решение. Спорният предмет по-конкретно следва да се индивидуализира
чрез страните, основанията и петитума на иска.А основанията,като
белег,определящ индивидуалността на спорния предмет,се формират от този фактически
състав,от който произтича правото или правоотношението,по повод на което се
спори в процеса.Освен това обстоятелствата, обуславящи фактите, от които
произтича претендираното субективно право,са посочени в исковата молба,като въз
основа на тях съдът следва да определи правната норма,под която следва да
подведе спорният фактически състав и да основе решението си на нея.Така изложеното
относно характеристиката на спорното право,съпоставено с приложимия материален
закон,дава основание да се приеме,че съобразно с твърдяните в исковата молба
обстоятелства и заявеното искане, съдът е сезиран с петитум по чл. 232,ал. 2,предложение 1 от ЗЗД.
По
своята същност договорът за наем (уреден в чл. 228
- 239 от ЗЗД),
чийто обект може да бъде, както недвижим имот,е двустранен (тъй-като поражда задължения
за всяка една от двете страни),освен това той е възмезден (защото срещу
престацията на наемодателя наемателят дължи насрещна престация),като същият е
консенсуален (страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие),а така
също е неформален (няма законово изискване за форма за действителност, в която
следва да бъде сключен) договор,по силата на който наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ, а наемателят да му плати определена
цена,респективно-наем.Във връзка с неговата действителност не е нужно да бъде
извършен в писмена или нотариална форма,като е достатъчно да е налице съгласие
между страните, което може и да не бъде облечено в специална форма. Понеже с
този договор не се прехвърлят вещни права върху наетата вещ, той има само
облигационно действие, т. е. наемателят е само държател на наетата вещ,която той
държи за своя праводател.Тъй-като този договор по своята същност не е сделка на
разпореждане,а на управление, в качеството на наемодател може да се изяви и
несобственик на вещта,като например-ползвател или владелец на същата.Друга характерна
особеност на този договор е наемният срок,в която връзка е ноеобходимо да се
посочи,че той може да бъде сключен и без определен срок, но за не повече от
десет години.Също така наемната цена е съществено условие на този договор - ако
не е определена,тя трябва поне да бъде определяема. Обичайно с договора се
уговаря и начина на дължимост на отделните вноски-преди,по време или след
изтичане срока на договора,а ако това условие не е уговорено,то всяка една от
тях се дължи след ползването през конкретния период.Въз основа на
гореупоменатото следва заключението, че между страните е възникнало валидно
наемно правоотношение, по което ищеца е предоставил на ответника ползването на
спорния имот, срещу насрещното задължение на наемателя да заплаща уговорената
наемна цена, платима месечно в размер на 200.00 лева.Изводът който следва от
това е,че имотът е предоставен за ползване видно от приложения и приет като
доказателство договор от 01.11.2014 година.
Същевременно от събраните по делото
доказателства се установи по несъмнен начин,че ответникът ,в чиято тежест е да
установи при пълно и главно доказване точното изпълнение на задълженията си по процесния договор,е заплатил дължимата наемна цена за месец октомври 2015 година в пълния й размер от 200 лева, макар и със закъснение.
По делото не се ангажираха доказателства от
страна на ищеца,от които да последва извода,че ответникът, не е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимия наем
за месец октомври 2015 година, респективно-вземането на същия не е
установено по отношение претендираното
изпълнение,което обуславя извода за неоснователност на предявения иск в размера,посочен от него.
При
това положение, предявеният от ищеца иск се явява неоснователен, понеже
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1
от ЗЗД, изправната страна по
едно договорно,облигационно отношение може да търси от неизправната страна или
реално изпълнение на задължението си по договора,ведно с обезщетение за
забава,или ако има интерес от едно последващо, забавено изпълнение, да търси
обезщетение за неизпълнение.
По делото безспорно е установено, че
ответникът добросъвестно е изпълнил задълженията си.Този именно извод следва от
ангажираните от него доказателства.
Макар,че ответната страна е претендирала
съдът да осъди ищеца да й заплати направените от нея разноски по делото,същата
не е представила доказателства в тази връзка,поради което съдът не дължи
произнасяне на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложените по-горе съображения,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен на основание
чл.232,ал.2 от ЗЗД от С.Д.С.,ЕГН-**********,***,със
съдебен адрес:***, адвокат Т.П.Т., тел: 0559/2 22 86,против ЕТ„Л.П.Д. ",със
седалище и адрес на управление : град Карнобат, ул. „Христо Смирненски" №
19, представляван от Л.П.Д., ЕГН - ********** –управител,за сумата в размер на 200.00 (двеста) лева - главница, представляваща наем
за месец октомври 2015 година,съгласно договор за наем от 01.11.2014 година,законната
лихва върху същата сума (главницата),считано
от датата на подаване на исковата молба-21.12.2015 година, до окончателното й
изплащане,както и за заплащане на направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок,считано от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :