О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….02.2016 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 23.02.2016 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1406 по описа
за 2015 г.,
на осн. чл.
374 ГПК(2007), взе предвид
следното:
Постъпила е
искова молба от С.Т.С. ***
срещу М. ЛИЛЯНОВА С. ***, с
която е предявен иск на заявител-кредитор за установяване по отношение на оспорващ
платец дължимост на вземане по издадена заповед за изпълнение за главница по
запис на заповед, ведно с акцесорни последици от уважаване на заявлението.
Исковата молба е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК
реквизити и приложения по чл. 366 ГПК, ищецът е посочил и доказателствени
искания. Страната е оспорила в допълнителна искова молба възраженията по
съществуването на каузална сделка, послужила за повод за абстрактното
задължение.
Исковата молба е изпратена за отговор на ответницата, чрез съдебен
адресат, посочен при оспорване на дълга. В срока по чл. 367 ГПК е предприето
оспорване на иска с възражение за недопустимост на претенцията поради извършено
престъпление и за неоснователност, поради абсолютни възражения по ценната книга
и липса на каузална сделка. В допълнителен отговор е пояснено отричането на
каквито и да е отношения с кредитора и са ангажирани доказателства.
По предварителните въпроси: Сезиран е родово и местно компетентен съд.
Цената на претенцията за установяване на сумата от 160 000лв надхвърля лимита
по чл. 104 т.4 ГПК.
Дължимата
държавна такса, след приспадане на внесената при образуване на заповедното
производство, е внесена авансово. Предметът
на делото определя разглеждането му като
ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286
ал.2 и чл. 1 ал.1 т.8 ТЗ). Възражение за неподсъдност или срещу търговския характер на спора не е
предявено от ответницата(в срока за отговор).
По допустимостта на
претенциите: Легитимацията
на страните съответства на твърденията за наличие на поето от издател менителнично задължение по запис на
заповед. Установено е провеждането на заповедно производство, чрез което ищецът
се е снабдил с изпълнителен лист срещу ответницата по заповед с допуснато
незабавно изпълнение, а длъжницата е оспорила своевременно с мотивирано
възражение вземането удостоверено в документа – ценна книга.
Съдът приема, че предявеният установителен иск на кредитор по оспореното
вземане е допустим и предявен съобразно указанията на заповедния съд в
преклузивния срок. При служебната проверка не е установено отпадане на интереса
(обезсилване на заповедта).
По възражението на ответницата за извършено престъпление като
процесуална пречка за разглеждане на иска:
Още във възражението срещу издадената заповед, а в последствие и в отговора
си по исковата молба, ответницата С. излага твърденията си, че е пострадала от пресъпление и по нейна жалба е образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 212 ал.1 от НК.
Сам по себе си този факт не представлява пречка за разглеждане на иска на
кредитора, тъй като е процесуална пречка нито за съществуване на правото на иск
(СПН, давност или преклузия) нито за упражняването му(арбитражно споразумение,
висящо друго дело със същия предмет). Самото деяние, посочено в удостоверението
като предмет на разследването няма пряко обуславящо въпроса по настоящото дело
значение, доколкото е визирано получаване на имущество въз основа на неистински
документ, а задължението по запис на заповед няма за предмет движимо имущество.
Същевременно, обаче ищцата последователно излага конкретни твърдения
относно други престъпни обстоятелства, които има значение за правилното
решаване на спора, тъй като абсолютните възражения за неавтентичност на частния
диспозитивен документ, съставен чрез попълване в празен подписан от ответницата
лист на съдържание на ценна книга, несъответстващо на волята й и употребата на
този документ за доказване на задължаването й към ищеца изцяло покриват състав
на престъпление по чл. 316 или чл. 315
ал.1 вр. чл. 309 ал.2 НК. Ищцата ясно посочва като
автори на деянието именно ползващия се от документа ищец и лицето осигурило
достъп до подписания празен лист (ползвал се с доверието на издателката роднина
и колега), с което очертава и твърдения за субективен състав на същото
престъпление. Установяването на тези престъпни обстоятелства обуславя пряко
решението по настоящото дело(тези възражения представляват съществена част от
защитата и обуславят разглеждането и на насрещните реплики). Без вземане на
отношение по тези факти гражданският съд не може правилно да реши въпроса дали
вземането за което е издаден изпълнителен
лист съществува, а разследването им е в компетентност на наказателните
органи( така в Определение № 609 от 7.12.2012 г. на ВнАС
по в. ч. т. д. № 698/2012 г. . Наличието
на извършено престъпление поначало се установява с присъдата на наказателния
съд, и то по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс(със
съответните доказателствени средства и без ограниченията за доказване в
гражданския процес). Влязлата в сила присъда, постановена по този ред, е
задължителна за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици
от деянието (и то в рамките на чл. 300 ГПК, т. е. относно това дали е извършено
деянието и неговата противоправност). Следователно поначало в гражданския
процес не може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление.
Фактът на престъпното обстоятелство може да се установява самостоятелно само в
случаите, когато, не може да бъде установено престъплението по редовния наказателнопроцесуален път и е осуетено постановяване на
съответна присъда, която би имала задължителна сила за гражданскоправните
последици от престъпното деяние. Само в
тези случаи законът в чл. 124, ал.5 ГПК предоставя на гражданския съд да
се произнесе с установителен иск в отделен процес относно това дали извършеното
деяние е престъпление и кой е извършителят. / така Тълкувателно решение № 11 от 3.I.1967 г.,
ОСГК и Тълкувателно решение № 20 от 1.III.1968 г. по гр. д. № 8/68 г., ОСГК/.
Съответно в случаите когато гражданският съд е сезиран с установителен иск за
съществуване на вземане по валиден документ, доколкото произнасянето е
обусловено от установяване на престъпното обстоятелство, искът на общо основание ще бъде допустим само
при наличие на някоя от хипотезите на допустимост на установяването по чл. 124
ал.5 ГПК./ така Постановление № 7/80 г. от 17.VI.1981 г. по гр. д. № 7/80 г.,
Пленум на ВС/. При липса на посочените
там хипотези на прекратяване или спиране
на наказателното преследване, гражданският съд следва да сезира компетентните
разследващи органи с заявените за установяване престъпни обстоятелства, едва
след което би следвало да се прецени
наличието или липсата на предпоставки за установяването на престъпното
обстоятелство в исково гражданско производство. Едва след окончателното им
произнасяне било с постановление за прекратяване на наказателното производство/
което би открило възможността за установяване на неавтентичност от граждански
съд/ било с внасяне на обвинение в съда и постановяване на присъда/ която пък
ще бъде зачетена/ предметът на спора по
настоящото дело ще може да бъде разрешен.
Преюдициалното престъпно деяние е пречка за упражняване на
правото на иск, поради което производството по настоящото дело следва да бъде
спряно по реда на чл. 229 ал.1 т.5 ГПК до приключване на разследване за
престъпление по чл. 316 или 315 ал.1 вр. чл.
309 ал.2 НК.
По тези съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ
СПИРА на
основание чл. 229 ал.1 т.5 ГПК производството по т.д.№ 1406/2015г. по
описа на Варненски окръжен съд – Търговско отделение, до приключване с влязла в сила присъда
или постановление за прекратяване на разследването на следните
престъпни обстоятелства, описани от ответницата М. ЛИЛЯНОВА С.: в периода края на м. май 2015г – втора
половина на м. юни 2015г лицето Атанас
Иванов Атанасов( първи братовчед на С. и обучаван от нея младши адвокат) поради
упражнен върху него психически натиск от ищеца С.Т.С.( включително със заплаха
за живота му и на неговите близки) като е използвал предоставен му на доверие
ключ от адвокатската кантора на С. е снабдил ищеца с празни листи, подписани от
С., които да бъдат използвани от С. за задължаването й против волята й със
значителна сума, след нанасяне на неистинско съдържание (съответно на запис на
заповед и договор за заем и двата датирани на 25.01.2011г); СВЕТОСТЛАВ Т.С., като целял да възстанови
понесени загуби от водени от С. дела, използвал така получените чрез Атанасов
листи, като знаел, че носят подпис на издателя под съдържание, което не съответствува на волята на подписалия, за да удостовери на
16.07.2015г пред съда по образувано заповедно производство по гр.д. 8585/15 на
ВРС, 16 с-в като съществуващо задължение в размер на 160 000лв, поето по неистинска
ценна книга - запис на заповед от 25.01.11г, с падеж на 25.01.2014г и на 31.08.15г пред настоящия съд по т.д.
1406/15 г на ВОС като съществуващо
обезпечено с оспорена ценна книга задължение за връщане на заем в размер на 160 000лв, предадени в брой по неистински писмен
договор от 25.01.11г с падеж 25.01.2014г. – съответно на чл. 316 или 315 ал.1 вр. чл. 309 ал.2 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в частта, препятстваща движението на делото в седмичен срок от
връчването на препис на страните, със съобщение образец № 9 то Наредба№ 7.
След влизане в сила на определението за спиране ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от
настоящото определение на ВРП, с копия от разменените книжа за преценка на
описаните престъпни обстоятелства.
ДА се изискат сведения от ВРП за движението на наказателното производство предприето по настоящия
сигнал.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: