№ 14570
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110153797 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Г. Ф. против „фирма”
АД.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 358.04 лв., представляваща 1/6 от общо начислената сума по
партидата в размер на 2148.26 лв. и представляваща дължима главница за доставена вода за
периода м.01.2015г. до м. 12.2018г. Твърди липса на облигационна връзка, оспорва размера
на начислената сума и твърди нарушения при отчитането. Позовава се на изтекла
погасителна давност.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, признава липсата на облигационна връзка. Моли
разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца. Твърди, че за част от процесния период
между същите страни има влязло в сила решение.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Като доказателство по делото са приети покана за плащане, фактура и справка за
дължимите суми за процесния период на Г. Ант., както и удостоверение за наследници, от
което се установява, че ответникът е наследник на Г. Як. Ант..
Като доказателство по делото е прието решение от 05.07.2022г. по гр. д. №
31882/2021г. на СРС, 90 с-в, с което съдът е признал за установено, че В. Ф. не дължи на
1
ответното дружество сумата от 146.16 лв., представляваща 1/6 част от претендираната от
ответника сума за периода 01.09.2015г. до 31.12.2014г.
Други доказателства от значение за предмета на спора, не са ангажирани по делото в
предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Ищецът е оспорил наличието на облигационно правоотношение между страните.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от общите условия на ищцовото дружество потребители на ВиК
услуги са собственици или ползватели на имоти.
С отговора на исковата молба ответникът е признал, че действително липсва
облигационна връзка.
Ето защо, искът следва да бъде уважен само на това основание.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че недоказана по делото
остана реалната доставка на вода и нейната стойност, като в тази връзка не са ангажирани
СТЕ и ССЕ. Искът е погасен и по давност за исковия период. Съдът намира, че приложима
в случая е кратката три годишна давност. Съдът приема, че задълженията имат еднороден
характер. Поради еднородния и падежиран характер на задължението за периодични
плащания, същите се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по
чл.111, б.”в” от ЗЗД. Това следва и от решение от 11.04.2012г. на ОСГКТК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2011г. от 18.05.2012г., което е задължително за съдилищата. Ето
защо, исковия период е и погасен по давност.
С молба от 01.12.2022г. ищцата е уточнила, че исковият период обхваща м. 01.2015г.
до м. 12.2018г., поради което влязлото в сила решение от 05.07.2022г. по гр. д. №
31882/2021г. на СРС, 90 с-в не се покрива с процесния период по настоящето дело.
Видно от инкорпорираната в исковата молба справка м. 01.2015г. до м. 12.2018г.
дължимите суми за процесния период възлизат на 1846.63 лв. за съответния абонатен номер,
а за 1/6, съобразно притежаваните от ищцата наследствена квота - 307.77 лв.
С оглед на изложеното, искът следва да бъде уважен като основателен и доказан до
посочения размер.
По разноските:
Неоснователни са доводите на ответника, че не дължи разноски. Видно от приетите
доказателства, ищецът е наследник на Г. Ант., а до същия са отправяни покани за плащане и
са издавани фактури.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 42.98 лв. за държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. на основание чл. 38 от ЗА
2
адвокатско възнаграждение в размер на 309.45 лв. за осъщественото процесуално
представителство по делото.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „фирма” АД, ЕИК (номер), със
седалище и адрес на управление (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл.
124 ГПК, че В. Г. Ф., ЕГН (номер), със съдебен адрес: (град), (адрес) не дължи на „фирма”
АД, ЕИК (номер), сумата от 307.77 лв., представляваща дължима сума за доставена вода за
периода от м. 01.2015г. до м. 12.2018г.
ОСЪЖДА „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес) да заплати на В. Г. Ф., ЕГН (номер), със съдебен адрес: (град), (адрес) не дължи на
„фирма” АД, ЕИК (номер), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 42.98 лв.
ОСЪЖДА „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес) да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН **********, САК, на основание чл. 38 от ЗА сумата
от 309.45 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3