№ 113
гр. С. , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20213420200238 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. М. Г. от гр.С., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 20-1099-002002/08.01.2021г., издадено от началник-
група при сектор „ПП” към ОДМВР-С., в частта му за санкциониране на
жалбоподателя за нарушение разпоредбата на чл.190, ал.3 от Закона за движението по
пътищата.
В жалбата са изложени доводи за неспазване императивните изисквания на
ЗАНН досежно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и
обстоятелствата, при които това е сторено, като е налице само бланково посочване
разпоредбата на чл.190, ал.3 ЗДВП, без данни за конкретния акт (фиш), с който е била
наложена глобата и за която се визира, че не е била заплатена от жалбоподателя.
Изложени са доводи в насока противоречие прилагане на процедурата по чл.186, ал.3
вр. ал.7 ЗДВП с чл.56 от Конституцията на Република България и чл.6, § 1КЗПЧОС.
Моли се за отмяна на наказателното постановление в частта, с която на основание
чл.185 ЗДВП е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.190, ал.3 от
същия закон.
Административно-наказващият орган не се явява, не се представлява.
Районна прокуратура – С., при редовност на призоваване, не се представлява в
1
съдебно заседание и не депозират становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид
което се явява процесуално допустима.
Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателства, на
съдържащите се в жалбата твърдения, въз основа на закона и по вътрешно убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 10.12.2020г. в 20.32ч. в гр.С. жалбоподателят Г. бил спрян с управлявания от
него лек автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № СС 9037АР от св.Е. – полицай в
гр.“ООР“ и св.В. – мл.автоконтрольор, двамата служители при ОДМВР – С., поради
непоставен обезопасителен колан. При служебно извършената справка за наложени
глоби за предходни нарушения на водача св.В. установил, че жалбоподателят имал
такава по издаден фиш, но без данни кога и за какво нарушение. На място бил издаден
АУАН № 321967/10.12.2020г., серия GA, за нарушение на чл.137а, ал.1 и по чл.190,
ал.3 ЗДВП. Изпълнена била процедурата по предявяване на акта и връчване екземпляр
от същия на водача срещу подпис. Свидетелството за управление и контролния талон
на водача били отнети от контролните органи.
Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, обжалвано само в частта за
наложената на основание чл.185 ЗДВП глоба в размер на 20 лева за неизпълнение
разпоредбата на чл.190, ал.3 ЗДВП. В останалата част наказателното постановление е
влязло в сила.
АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове и от компетентни
длъжностни лица. Видно от съдържанието на посочените документи не са спазени
задължителните изисквания на чл.42 и чл.57 ЗАНН относно пълно описание на всички
относими към фактическата рамка на административното обвинение обстоятелства,
които следва да се отнасят към разпоредбата на чл.190, ал.3 ЗДВП. В тази насока
самият актосъставител депозира пред съда показания, че при извършване на проверка
по служебен път за предходните глоби няма данни за това кога, къде и за какво
нарушение са били наложени.
Нормата на чл.190, ал.3 ЗДВП не предвижда правило за поведение на водача и
респ. не съдържа белези на административно нарушение по ЗДВП, а представлява
"указание“ и един вид съобщение за доброволно изпълнение на наложеното наказание
глоба, при неспазване на който срок не се предвижда наказание. С Решение
№3/23.03.2021г. по конституционно дело № 11 от 2020г. Конституционният съд на
Република България, с която са обявени за противоконституционни чл.171, т.1, б.“д“ и
чл.171, т.2, б.“к“ от ЗДВП и съответно не следва да се прилагат, Съдът се е произнесъл,
2
че „след изтичане на едномесечния срок, ако лицето не е платило глобата, може да се
пристъпи към принудително събиране на публичното вземане, в което длъжникът
разполага с права и средства за защита, уредени в приложимия процесуален закон. С
оспорените разпоредби на практика законодателят е смесил характера и същността на
принудителните административни мерки със санкциите за административни
нарушения……. Чрез оспорените разпоредби законодателят ограничава упражняването
на основни конституционни права на гражданите, с което цели да принуди длъжниците
да платят наложените им по ЗДвП глоби, като заобикаля установения законов ред за
тяхното събиране. Поради това временното отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач и временното спиране от движение на пътно
превозно средство на собственик за неплатени глоби противоречат на функциите и
целите на принудителните административни мерки и на практика се превръщат в
санкция за несъществуващо административно нарушение, което е в противоречие с
принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 и 2 от Конституцията)“.
По изложените съображения наказателното постановление в обжалваната му
част следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради което и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1099-002002/08.01.2021г., издадено
от началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР-С., в частта му, в която на Г. М. Г. от
гр.С., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.190,
ал.3 от Закона за движението по пътищата, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му пред Административен съд гр. С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3