№ 10576
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110106397 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 17 ЗЗД и с правно основание чл. 33,
ал. 2 ЗС.
Ищцата В. Е. С. твърди в подадената на 05.02.2024 г. искова молба, че по силата на
наследяване по закон от дядо си ** и баба си **, и по земеделска реституция с две решения
с № 141 от 29.04.2009 г. и две решения с № 1110 от 04.09.1997 г., е станала собственица на
1/12 ид.ч., а ответникът С. В. В. – на 1/6 ид.ч., от следните имоти:
1. Поземлен имот **, находящ се в област София (столица), община Столична, с. **,
район **, м. **, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 4, Начин на трайно
ползване Нива, с площ от 1844 кв. м, с номер по предходен план 045009, нанесен със
Заповед за одобрение на КККР № **/23.01.2012 г. на изп.директор на АГКК на
кадастралната карта на с. **;
2. Поземлен имот **, находящ се в област София (столица), община Столична, с. **,
район **, м. **, вид собств. частна, вид територия Земеделска, категория 4, Начин на трайно
ползване Нива, с площ от 1053 кв. м, с номер по предходен план 005017, нанесен със
Заповед за одобрение на КККР № **/23.01.2012 г. на изп.директор на АГКК на
кадастралната карта на с. **
3.Поземлен имот **, находящ се в област София (столица), община Столична, с. **,
район **, м. **, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 4, Начин на трайно
ползване Нива, с площ от 14164 кв. м, с номер по предходен план 048007, нанесен със
Заповед за одобрение на КККР № **/23.01.2012 г. на изп.директор на АГКК на
кадастралната карта на с. **;
4. Поземлен имот **, находящ се в област София (столица), община Столична, с. **,
1
район **, м. **, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 4, Начин на трайно
ползване Нива, с площ от 10094 кв. м, с номер по предходен план 026021, нанесен със
Заповед за одобрение на КККР № **/23.01.2012 г. на изп.директор на АГКК на
кадастралната карта на с. **;
5. Поземлен имот **, находящ се в област София (столица), община Столична, с. **,
район **, м. **, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 4, Начин на трайно
ползване Нива, с площ от 2562 кв. м, с номер по предходен план 005018, нанесен със
Заповед за одобрение на КККР № **/23.01.2012 г. на изп.директор на АГКК на
кадастралната карта на с. **;
6. Поземлен имот **, находящ се в област София (столица), община Столична, с. **,
район **, м. **, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 4, Начин на трайно
ползване Нива, с площ от 9248 кв. м, с номер по предходен план 048006, нанесен със
Заповед за одобрение на КККР № **/23.01.2012 г. на изп.директор на АГКК на
кадастралната карта на с. **;
7. Поземлен имот **, находящ се в област София (столица), община Столична, с. **,
район **, м. **, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 4, Начин на трайно
ползване Нива, с площ от 1495 кв. м, с номер по предходен план 045010, нанесен със
Заповед за одобрение на КККР № **/23.01.2012 г. на изп.директор на АГКК на
кадастралната карта на с. **.
Ищцата твърди, че ответниците С. В. В. и „Фермер България 1“ ЕООД обективирали
сделка в нотариален акт № 95, том I, peг. № 6978, дело № 88 от 28.08.2023 г. на нотариус
Аделина Илиева - Велинова, peг. № 460, назован договор за замяна на недвижими имоти с
движима вещ и доплащане, по силата на ответникът С. В. В. прехвърля в собственост на
„Фермер България 1“ ЕООД, своята придобита по наследство 1/6 ид. ч. от процесните ниви,
а в замяна на прехвърлените ид.ч. от тези земеделски земи, заменителят „Фермер България
1“ ЕООД прехвърля в собственост на С. В. В. движима вещ: Bluethooth колонка,
марка/модел: “**“ на стойност 249,99 лв., придобита от Дружеството по фактура № **,
издадена на 14.05.2023 г., която стока е отразено в акта да е предадена на С. В. В., заедно с
парично доплащане, в размер на 800 лв., която сума ответникът С. В. В. е декларирал, че е
получил преди подписване на нот. акт. Сделката прикривала продажба на идеалните части
на ответника С. В. срещу цена от 1049,99 лв. Индиции за симулативността било
нееквивалентността на престациите на страните по договора и неколкотратното
превишаване на цената на движимата вещ от сумата за доплащане. За сделката ищцата
научила на 26.01.2024 г., като ответникът С. В. не бил предложил на ищцата за изкупи дела
му. Ето защо ищцата моли съда да признае за установено, че сделката в нотариален акт, №
95, том I, peг. № 6978, дело № 88 от 28.08.2023 г. на нотариус Аделина Илиева - Велинова,
peг. № 460, назована договор за замяна на недвижими имоти с движима вещ и доплащане, е
нищожна като симулативна и прикриваща договор за продажба, както и да допусне ищцата
да изкупи продадените ид.ч. от седемте имота за уговорената продажна цена. Претендира
разноски.
2
Ответникът „Фермер България 1“ ЕООД оспорва предявените искове. Поддържат, че
сделката не е симулативна, а действителна – замяна с доплащане. Движимата вещ била
индивидуално, а не родово определена. Законът не предвиждал право на изкупуване при
замяна. Законът не предвиждал задължение за количествена еквивалентност на престациите,
а бил нищожен само ако едната престация бъде незначителна и практически нулева. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Оспорва като прекомерно възнаграждението
за адвокат на ищцата.
Ответникът С. В. В., чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. С. С., оспорва
предявените искове като недоказани. Моли за отхвърляне на исковете.
В подадени в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК писмени бележки ищцата и ответника С. В.,
чрез особения представител, поддържат изразените в процеса тези.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 17 ЗЗД
Ищцата се домогва да установи, че договорът по нотариален акт № 95, том I, peг. №
6978, дело № 88 от 28.08.2023 г. на нотариус Аделина Илиева - Велинова, peг. № 460,
назован договор за замяна на недвижими имоти с движима вещ и доплащане, е симулативен
и че той прикрива договор за покупко-продажба. Ищцата твърди, че прикритото съглашение
е продажба с цена в размер на сбора на посочената сума за доплащане в нот.акт и
посочената там, в същия нот.акт, цена на движимата вещ, която е описана като една от
вещите по привидната сделка замяна.
Твърдението е за относителна симулация – положение, при което страните по
договора сключват сделка, чийто правни последици желаят, но я прикриват за пред трети
лица във формата на сделка, чийто правни последици не желаят и която по тази причина е
нищожна. След разкриване по съдебен ред на симулацията при относителната симулация се
прилагат правилата на прикритата сделка, ако тя е действителна.
Съдът при съвкупна преценка на доказателствата намира, че ищцата, чиято е
доказателствената тежест, не е установила пълно и главно наличието на симулация.
От показанията на св. Д., които съдът кредитира като непротиворечиви и достоверни,
се установява, че свидетелката е присъствала на преговорите за сключването на сделката и те
са водени именно в смисъла на самата сделка. Действително, свидетелката сочи, че не е
присъствала при предаването на движимата заменима вещ – блутут колонка, нито на
броенето на парите, уговорени като доплащане. Следва да се има предвид обаче, че
свидетелката е водена от ответника „Фермер България 1“ ЕООД за насрещно доказване – в
подкрепа на тезата за действително уговаряне и желаност на последиците на договора за
замяна с доплащане. Не ответникът е длъжен да докаже, че договорът не е симулативен,
ищцата носи тежестта да убеди съда в неговата симулятивност.
Симулативността може да се докаже и с косвени доказателства, вкл. с опитните
правила в оборота. Именно на тези правила се позовава цитираното от ищцата решение №
3
50107 от 11.08.2023 г. по гр.д. № 3385/2022 г., ВКС, IV г.о., което приема, че симулация ще
бъде налице, когато съществува значителна разлика между стойността на заменяните вещи и
за да се запази възмездният характер на отношенията, страните са предвидили доплащане на
определена парична сума от заменителя, който получава вещта с по-голямата стойност. Тази
уравнителна клауза ще има допълнителен, второстепенен характер в договора за замяна,
само в случаите когато не е значителна по размер. Когато разликата е съществена, то тя ще е
индиция за прикрит договор за покупко-продажба.
В случая и двата факта от „хипотезиса“ на посоченото тълкуване от състав на ВКС са
налице – съгласно кредитираното заключение на в.л. по СТЕ средната пазарна стойност на
заменените идеални части от недвижимите имоти са 6743,33 лв. – над 6 пъти повече от
стойността на блутут колонката с доплащането, а пък самото доплащане от 800 лв. е повече
от 3 пъти като стойност от стойността на блутут колонката.
Обаче въпреки това съдът приема, че договорът не е симулативен, тъй като
конкретиката на случая е различна от конкретиката на случая, разгледан по гр.д. №
3385/2022 г. от ВКС, IV г.о. В последното дело е ставало дума за апартаменти, като
съсобствениците са били двама. В настоящия казус отчуждителят С. В. – видно от
приложените от ищцата писмени доказателства – решения на ОСГК за земеделска
реституция и удостоверения за наследници – е съсобственик на процесните земеделски
имоти с още 11 души. При това свидетелката Д. сочи, че той е заявил, че с тях или част от
тях е във влошени отношения, а воденият от ищцата свидетел А. (роднина на ищцата) сочи,
че не познава ответника С. В. – т.е. между отделните съсобственици сънаследници може да
няма контакт. При такава ситуация, когато един съсобственик е миноритар с малка квота,
която притежава заедно с десетина други лица, с част от които е възможно да е във влошени
отношения, с други – да няма контакт, този съсобственик, за да получи имуществена облага
от идеалната си част, трябва: или да се надява да стане малко чудо и всички съсобственици
да сключат договор за доброволна делба или да продадат имота на трето лице, или да подаде
искова молба за делба и да чака българското правосъдие на три инстанции и в две фази да
реши делбеното дело. На такъв съсобственик, особено ако отиде за съвет не при адвокат
(който би го посъветвал да прочете чл. 76 от Закона за наследството), а при брокер на
недвижими имоти, му остава да опита да се разпореди възмездно с дела си, без да чака
делба. Понеже брокерите на недвижими имоти са чували за правилото на чл. 33, ал. 2 ЗС
(така свидетелката Д.), то съветът е да се сключи не продажба, а замяна с индивидуално
определена движима вещ с доплащане. Така е станало и в случая – но от това не следва, че
страните по атакуваната сделка не са желали правните й последици. Блутут колонката е
полезна вещ, а и е уговорено доплащане. Имотната облага, която е получил ответникът С.
В., е доста малка в сравнение с това, които би получил, ако той и останалите 10-ина
съсобственици бяха продали имотите на трето лице инвеститор и си бяха разделили парите,
но в случая важи поговорката „По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата“.
Предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС
4
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия
имот на трето лице, външно за съсобствеността, само ако преди това е предложил на всички
останали съсобственици да купят частта му при същите условия и никой от тях не е приел
предложението. При неизпълнение на това задължение всеки един от останалите
съсобственици, независимо от квотата си в съсобствеността, има правото да упражни иска
по чл. 33, ал. 3 ЗС и да изкупи отчуждената от ответника в полза на третото лице квота.
Законът говори изрично за „продажба“, но в теорията и съдебната практика винаги се
е обсъждала възможността за водене на иск за изкупуване и при замяна.
Така, при действието на чл. 300 ЗЗД 1892 г. проф. Петко Венедиков (Система на
българското вещно право, трето издание от 1947 г. и четвърто от 2025 г., парагр. 349) приема,
че въпросът за приложимостта на иска за изкупуване при договор за замяна се решава в
зависимост от това дали изкупувачът ищец е в състояние да върне на приобретателя
престацията, която той е направил. Примерът, който там професорът дава, е с определено
количество жито.
Какво иска да каже професорът с този пример? Според настоящия състав това е, че е
допустим иск за изкупуване, когато изкупувачът може да престира обратно това, което е
дадено по договора, защото то е заместима вещ. Заместими са вещите, които в оборота се
продават на тегло, мярка или брой. Делението на вещите на заместими и незаместими не
следва да се бърка с делението на престациите по договорите на родово или индивидуално
определени.
В посочения пасаж проф. Венедиков не обсъжда престацията по договора за замяна
от гледна точка на това дали тя е родово, или индивидуално определена, но българският
ВКС, ако е чел „Система на българското вещно право“ (и не само нея – напр. и Венедиков,
П. „Съсобственост“, трето издание от 1994 г., парагр. 42, където пряко се говори за
заместими вещи), не я е разбрал, защото напр. в Решение № 93 от 31.10.2018 г. по гр.д. №
4714/2017 г., ВКС, II г.о., се допуска приложимост на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС и при дадени в
замяна движими вещи или други имуществени права, които не са индивидуално определени,
а родово.
Да, блутут колонката, описана в процесния нот.акт, е индивидуално определена вещ,
но в същото време тя е заместима вещ. Няма пречка да се купи или придобие по друг начин
такава движима вещ, от същия вид, и да се престира обратно на приобретателя на заменения
имот.
В случая срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС е спазен. От показанията на св. А. и на св. С.,
кредитиран по реда на чл. 172 ГПК, тъй като е син на ищцата, се установява, че тя е узнала
за атакуваната сделка през януари 2024 г., като исковата молба е подадена на 05.02.2024 г. –
в двумесечния срок. Няма доказателства ответникът С. В. да е предложил на
съсобствениците си да им прехвърли идеалната си част, която е прехвърлил на трето за
съсобствеността лице, поради което искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е основателен и следва да бъде
уважен с визираните в чл. 33 ЗС последици.
5
Престирането на движима вещ блутут колонка като задължение за dare следва да бъде
определено от съда по място на изпълнение с оглед защитата на легитимния кредиторов
интерес на ответника „Фермер България 1“ ЕООД. Съдът намира, че следва да се приложи
чл. 68, б. „в“ ЗЗД – мястото на изпълнението да бъде местожителството на длъжника
(ищцата изкупувач) по време на пораждане на задължението, като се посочи конкретен
адрес: гр. София, ул. „К.“ № 3.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат всички страни, но разноски са
правили само ищцата и ответникът „Фермер България 1“ ЕООД.
Ищцата има право на половината от разноски, които е сторила – за уважения й иск по
чл. 33, ал. 2 ЗС. Тя е сторила разноски от 1500 лв. за адвокатски хонорар, 95 лв. за държавна
такса, 500 лв. депозит за вещо лице и 600 лв. депозит за особен представител. Ответникът
„Фермер България 1“ ЕООД оспорва като прекомерни разноските за адвокат на ищцата. С
оглед характера на делото, предявените искове, проведените две заседания, в които са
разпитани трима свидетели и е изслушано заключение на вещо лице, както и с оглед анализа
и изготвянето на искова молба, становище по доклада и писмени бележки съдът не намира,
че хонорарът е прекомерен. Общо разноските са в размер на 2695 лв., а двамата ответници
дължат разделно половината от тази сума, т.е. всеки по 1/4, или по – 693,75 лв. на ищцата.
Ответникът „Фермер България 1“ ЕООД има право на половината разноски, които е
сторил за отхвърления иск по чл. 17 ЗЗД: половината от 400 лв. за адвокатски хонорар, т.е.
200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от В. Е. С., ЕГН **********, против С. В.
В., ЕГН **********, и „Фермер България 1“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 17 ЗЗД за прогласяване нищожността поради наличие на симулация на
договор от 28.08.2023 г. обективиран в нотариален акт за замяна на недвижими имоти с
движима вещ и доплащане № 95, том I, peг. № 6978, дело № 88 от 28.08.2023 г. на нотариус
Аделина Илиева - Велинова, peг. № 460, вписан в СВ София, вх. № 60906 от 28.08.2023 г.,
акт № 58, том CXLVIII, дело № 46310.
ДОПУСКА на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на В. Е. С., ЕГН
**********, на
на 1/6 ид.ч., от следните имоти:
1. Поземлен имот **, находящ се в област София (столица), община Столична, с. **,
район **, м. **, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 4, Начин на трайно
ползване Нива, с площ от 1844 кв. м, с номер по предходен план 045009, нанесен със
Заповед за одобрение на КККР № **/23.01.2012 г. на изп.директор на АГКК на
6
кадастралната карта на с. **;
2. Поземлен имот **, находящ се в област София (столица), община Столична, с. **,
район **, м. **, вид собств. частна, вид територия Земеделска, категория 4, Начин на трайно
ползване Нива, с площ от 1053 кв. м, с номер по предходен план 005017, нанесен със
Заповед за одобрение на КККР № **/23.01.2012 г. на изп.директор на АГКК на
кадастралната карта на с. **
3.Поземлен имот **, находящ се в област София (столица), община Столична, с. **,
район **, м. **, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 4, Начин на трайно
ползване Нива, с площ от 14164 кв. м, с номер по предходен план 048007, нанесен със
Заповед за одобрение на КККР № **/23.01.2012 г. на изп.директор на АГКК на
кадастралната карта на с. **;
4. Поземлен имот **, находящ се в област София (столица), община Столична, с. **,
район **, м. **, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 4, Начин на трайно
ползване Нива, с площ от 10094 кв. м, с номер по предходен план 026021, нанесен със
Заповед за одобрение на КККР № **/23.01.2012 г. на изп.директор на АГКК на
кадастралната карта на с. **;
5. Поземлен имот **, находящ се в област София (столица), община Столична, с. **,
район **, м. **, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 4, Начин на трайно
ползване Нива, с площ от 2562 кв. м, с номер по предходен план 005018, нанесен със
Заповед за одобрение на КККР № **/23.01.2012 г. на изп.директор на АГКК на
кадастралната карта на с. **;
6. Поземлен имот **, находящ се в област София (столица), община Столична, с. **,
район **, м. **, вид собств. частна, вид територия Земеделска, категория 4, Начин на трайно
ползване Нива, с площ от 9248 кв. м, с номер по предходен план 048006, нанесен със
Заповед за одобрение на КККР № **/23.01.2012 г. на изп.директор на АГКК на
кадастралната карта на с. **;
7. Поземлен имот **, находящ се в област София (столица), община Столична, с. **,
район **, м. **, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 4, Начин на трайно
ползване Нива, с площ от 1495 кв. м, с номер по предходен план 045010, нанесен със
Заповед за одобрение на КККР № **/23.01.2012 г. на изп.директор на АГКК на
кадастралната карта на с. **.
които идеални части са прехвърлени от С. В. В., ЕГН **********, на „Фермер
България 1“ ЕООД, ЕИК *********, по силата на договор от 28.08.2023 г. обективиран в
нотариален акт за замяна на недвижими имоти с движима вещ и доплащане № 95, том I, peг.
№ 6978, дело № 88 от 28.08.2023 г. на нотариус Аделина Илиева - Велинова, peг. № 460,
вписан в СВ София, вх. № 60906 от 28.08.2023 г., акт № 58, том CXLVIII, дело № 46310,
при уговорена престация – прехвърляне в собственост и владение Bluethooth колонка,
марка/модел: “**“, каквато вещ – от същия вид – следва да се прехвърли в собственост и
владение на „Фермер България 1“ ЕООД на адрес: гр. София, ул. „К.“ № 3, в едномесечен срок
7
от влизане в сила на решението,
и при уговорено доплащане 800 лв., която сума ищцата В. Е. С. следва да плати на
ответника „Фермер България 1“ ЕООД в едномесечен срок от влизане в сила на решението
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. Е. С., ЕГН **********, че при неплащане на така
посочената сума и непрехвърляне на движимата вещ в рамките едномесечния срок,
настоящото решение относно допуснатото изкупуване ще се счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА С. В. В., ЕГН **********, да заплати на В. Е. С., ЕГН **********, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 693,75 лв. разноски, сторени в производството по делото.
ОСЪЖДА „Фермер България 1“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на В. Е. С.,
ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 693,75 лв. разноски, сторени в
производството по делото.
ОСЪЖДА В. Е. С., ЕГН **********, да заплати на „Фермер България 1“ ЕООД,
ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв. разноски, сторени в
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на препис.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8