№ 45810
гр. София, 21.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110166119 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск за неплатено трудово възнаграждение, с
правно основание чл.128, т.2 КТ.
Провежда се по реда на глава ХХV “Бързо производство” ГПК.
Процедурата на чл.311 от ГПК е спазена. Исковата молба е редовна по смисъла на чл.127,
ал.1 и чл.128 от ГПК, а предявеният иск е допустим.
Поради това и на основание чл.312, ал.1, т.2 от ГПК, съдът изготвя следния ПИСМЕН
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2 КТ.
Ищецът И. Г. С. излага , че работел като "старши учител общо образователен предмет в
гимназиален етап - учител по руски език" при ответника - ПГТ "А.К." - ***, по силата на
трудов договор № 882/26.05.2023 г. с основно месечно възнаграждение от 1679,00 лв. В т. 7
на трудовия договор били посочени ДТВ: за ТСПО - 1% за всяка година /общо 41 %/ - 688,39
лв. и за Втори клас квалификация - 70,00 лв. Тази длъжност заемал от 01.06.2023 г. до
31.07.2023 г., включително. Трудовото му правоотношение било прекратено на 01.08.2023 г.
В параграф 2 НИД на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана
в ДВ бр. 75/01.09.2023 г, било посочено, че Приложение № 3 за минимални размери на
ОМРЗ за педагогическия персонал се изменя, като за старши учител, каквато е била
заеманата от ищеца при ответника длъжност минималната основна работна заплата от
01.01.2023 г. е 1763 лв. В ЗР на тази наредба, параграф 3 било посочено, че същата влизала в
сила от деня на обнародването й в ДВ, с изключение на параграф 2, който влизал в сила от
01.01.2023 г.
Излага, че в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г. МОН, СРСНПБ и СБУ се договорили,
че текста на чл.27 се изменя, като в т.2, буква "а" на същия е предвидено, че за
1
педагогическите специалисти, в случая старши учител и старши възпитател считано от
01.01.2023г. минималната основна работна заплата е 1763 лева. В чл.27, ал. З, т.2 от анекса е
предвидено, че: „Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимално РЗ или са по-високи от тях се увеличават с не по-малко от 15%“. В конкретния
случай ищецът работел като старши учител в ответното учебно заведение, със заплата по-
висока от минималната работна заплата за страната, а именно основна заплата от 1679 лева
при минимална основна работна заплата от 1533 лева за старши учител.
Поради това за него конкретно действала разпоредбата на чл. 27, ал. З, т. 2 от анекса н
основното му месечно трудово възнаграждение следвало да бъде увеличено с 15%, или с
251,85 лева, при което се получава стойност на основната му работна заплата от 1930.85
лева. Към тази основна работна заплата следвало да се прибави сумата отговаряща на 41% за
трудов стаж и професионален опит, а именно 791.64 лева. При това положение основната му
работна заплата месечно, заедно с класа била равна на 2722.50 лева. От представения към
исковата молба фиш за работната заплата се установявало, че за основна заплата от 1679
лева и клас прослужено време от 688.39 лева са му заплатени 2367.39 лева. Разликата между
дължимото му месечно възнаграждение от 2722.50 лева /за основна заплата и клас/ и реално
полученото от 2367.39 лева /за основна заплата и клас/ било сумата от 355.11 лева. За двата
месеца, които работил в ответното учебно заведение— юни и юли на 2023г. му се дължала
сумата от 710.22 лева.
Ищецът излага, че на 09.10.2023г. отправил писмено запитване до Директора не училището,
касаещо неизплатени ми суми. Получил писмен отговор изх. № 100/13.10.2023 г., в който
ответното училище отговорило на поставените от ищеца въпроси. Относно искането му за
увеличаване на трудовото му възнаграждение му бе отговорено, че към момента на
настъпване на събитието - постигане на договореността и подписване на Анекса към КТД от
06.12.2022г. не е бил в трудови правоотношения с ПГ по туризъм „А.К.” *** и не
съществувала правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения да
получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от
време.
Счита това становище на учебното заведение и отказа да му бъде изплатена разликата
между основната заплата, посочена в трудовия договор, и увеличението на работната
заплата, предвидено в Наредба за изменение и допълнение на наредба №4 от 2017г, за
нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75/01.09.2023г. и в Анекс № Д01-
192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование №
Д01-269 от 06.12.2022г. за неправилно и незаконосъобразно.
Подчертава, че по изключение и в наредбата и в анекса било предвидено действие на
разпоредбите им „ех tunc”, а именно от 01.01.2023г. Като се има в предвид, че ищецът
работел в учебното заведение през м. юни и м. юли на 2023 г., то разпоредбите на анекса
към КТД важели и за него. За периода на работата му бил член на синдикалната организация
при ПГпо туризъм „А.К.” гр......, което било още едно основание за дължимостта на
2
претендираните доплащания към основното му трудово възнаграждение и класа от 41 %,
който следвало да бъде изчислен на по-високата основна работна заплата.
Моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът П.Г.Т. „А.К.”, с
адрес: ***, представлявана от инж. Д. К. — В. - Директор да му заплати сумата от 710.22
лева, представляваща добавка към основната му заплата и към допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за период от 2 месеца - от 01.06.2023г.
до 31.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба //01.12.2023 г. до пълно изплащане на дължимата сума. претендира разноски.
Ответникът ПГТ "А.К." - *** оспорва като неоснователен предявения иск с отговор в срока
по чл. 131 ГПК. Развива, че доводите, изложени от ищеца безспорно са правилни и за него
без съмнение би възникнало субективното право да иска и получи разликата между
изплащаното му до 31.07.2023г. трудово възнаграждение и увеличения размер, но само ако
към датата на влизане в сила на анекса, а това безспорно е 10.08.2023г. същият се е намирал
в действащо трудово правоотношение.
Оспорва като неоснователни доводите на ищеца, че сключеният между МОН и синдикати
анекс към КТД, пораждал действие считано от 01.01.2023 г. Тази дата била началният
момент, от който следвало да бъде изчислена и изплатена разликата между изплащания
размер на БТВ на заетите лица до датата на подписване на анекса - 10.08.2023 г.
Право да получат тази разлика обаче възниквало единствено за онези служители, които към
10.08.2023г. се намирали в действащи трудови правоотношения. Трудовото правоотношение
на ищеца с ответника било прекратено на 01.08.2023г.
Сочи се че предявените от ищеца претенции по своя характер имали своето основание в
трудово правоотношение, те били основен и неизменен елемент на трудовия договор и
тяхното съществуване и удовлетворяване извън неговите предели би било нарушение на
трудовото законодателство. За да възникне и бъде упражнено правото да се получи
увеличения размер на БТВ било необходимо лицето, претендиращо това, да има едно от
посочените в анекса качества, а именно: педагогически специалист с ръководни функции,
педагогически специалист и това качество трябвало да е актуално към датата на подписване
на процесния анекс — 10.08.2023г. и това било посочено изрично, както в текста на анекса,
така и в параграф 3 от Заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение
на Наредба № 4 за нормиране и заплащане на труда (ДВ бр.75 от 01.09.2023г.).
Ответникът развива, че ПГТ „А.К.” - град ..... е второстепенен разпоредител с бюджет към
МОН. В тази връзка, изпратили официално запитване до МОН, относно прилагането на
Анекс № Д01-192/ 10.08.2023г. към КТД № Д01-269/06.12.2022г. за системата на
предучилищното и училищното образование за служители, които към 10.08.2023г. не са
били в ТПО с училището, за което получили официален отговор от заместник-министъра на
образованието и науката.
По доказателствата и на основание чл.140, вр. с чл.312, ал.1 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 18.03.2024 г. от 10,00
часа.
УКАЗВА на ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на плащане при евентуално
уважаване на исковете на основание чл.127, ал.4 ГПК.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца по иска по чл.128, т.2 КТ, че негова е тежестта на доказване на следните
правопораждащи факти: съществуването на трудово правоотношение с ответника за
процесния период и размера на уговореното трудово възнаграждение, както и дължимостта
на увеличението на основното трудово възнаграждение с 15 %, считано от 01.06.2023 г.
УКАЗВА на ответника, че следва да докаже възражението си за недължимост на
увеличението на основното месечно възнаграждение на ищеца, считано от 01.06.2023 г.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложените към него писмени доказателства.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, че в периода 01.06.2023 г. - 31.07.2023 ищецът И. Г. С. заемал длъжността
"старши учител общо образователен предмет в гимназиален етап - учител по руски език"
при ответника - ПГТ "А.К." - ***, по силата на трудов договор № 882/26.05.2023 г., с който
ТД било уговорено основно месечно възнаграждение от 1679,00 лв. и ДТВ: за ТСПО - 1% за
всяка година /общо 41 %/ - 688,39 лв. и за Втори клас квалификация - 70,00 лв.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да оспори
истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да изрази
становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в
отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия.
В случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на
основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4