Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.08.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
ІІ - В въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на осми декември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
Мл.
съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Ива Иванова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 11231 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 129781 от 23.06.2020 г. по гр. д. № 15427/2019
г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав, е признато за установено по предявените по реда
на чл. 422
ГПК искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 36 ЗАПСП и чл. 92 ЗЗД, че „Б.“ ООД,
ЕИК *****дължи
на СНЦ „С.НА К., А.НА Л.П., СВЪРЗАНИ С
МУЗИКА И МУЗИКАЛНИ
ИЗДАТЕЛИ ЗА КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА АВТОРСКИ ПРАВА - М.“, Булстат: *****сумата от 3896,64 лв.,
главница, представляваща авторско възнаграждение по Договор за разрешаване
използването на музикални и свързани с тях Л.П. при публично изпълнение в
хотели, заведения за хранене и развлечения, казина и игрални зали, търговски
обекти и други публични места, сключен между страните на 13.01.2014 г. за обекти
в Приложение № 1 към договора, дължимо за периода от януари 2016 г. до септември 2018 г., ведно със законната лихва от 26.10.2018 г. до изплащане на
вземането, неустойка в размер на 1465,57 лв. за периода от 16.01.2016 г. до 03.10.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 05.11.2018 г.
по ч. гр. д. № 69044/2018 г. по описа на СРС, 27 състав, като е отхвърлен искът за
неустойка за разликата над уважения размер от 1465,57 лв. до пълния претендиран размер от
2931,14 лв. Ответникът е
осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на ищеца разноски по делото в размер на 936 лв., както и разноски по ч. гр. д. № 69044/2018 г. в размер на 550 лв.
Срещу
така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен искът за неустойка за
разликата над 1465,57 лв. до пълния предявен размер от 2931,14 лв. е постъпила
въззивна жалба от ищеца СНЦ „С.НА К., А.НА Л.П., СВЪРЗАНИ С
МУЗИКА И МУЗИКАЛНИ
ИЗДАТЕЛИ ЗА КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА АВТОРСКИ ПРАВА - М.“ (М.), с
доводи за неправилност. Твърди се, че претендираната неустойка е дължима в
цялост и не е необходимо длъжникът да бъде уведомяван за изменението на размера
ѝ. В случая със Заповед № РД-09-718/27.10.2015 г. е направено изменение
на възнаграждението на М., като е отпаднала договорената отстъпка от 50 %, и доколкото
претендираната неустойка е функционално свързана с присъденото възнаграждение, то
същата следва да бъде заплатена от длъжника в пълен размер. Ответникът следва
да се счита за информиран за размера на неустойката, тъй като всички актове на
Министерство на културата подлежат на обнародване. Освен това, задължението на
въззивника за предоставянето на актуална информация (чл. 4, ал. 2 от договора)
не е обвързано с дължимостта на калкулираните суми, не оказва влияние върху
падежа на задължението или върху размера на претенцията. Излагат се и
съображения, че всички съществени промени по условията на договорите се
публикуват на интернет сайта на сдружението, с което ползвателят е бил информиран
във всеки един момент за актуалните размери на възнагражденията и неустойките,
които се начисляват. Твърди се и неправилно разределена доказателствена тежест
от страна на първоинстанционния съд, с неуказване на ищеца, че трябва да
представи доказателства, че ответникът е бил уведомен за увеличения размер на
неустойката по чл. 5 от договора. Предвид изложеното се моли за отмяна на
решението в обжалваната част, за уважаване на иска за неустойка в пълен размер
и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – „Б.“ ООД, е депозирала
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи се, че съдът правилно е разпределил
доказателствената тежест между страните, съответно правилно е приел, че искът
за неустойка е неоснователен за пълния претендиран размер, тълкувайки чл. 4,
ал. 2, изр. последно от договора, както и че няма съгласие между страните за преизчисляване
на размера на дължимите по договора суми. Моли се жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените по реда на
чл. 422
ГПК искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 36 ЗАПСП и чл. 92 ЗЗД за сумата от
3896,64 лв., главница, представляваща авторско възнаграждение по Договор за
разрешаване използването на музикални и свързани с тях Л.П. при публично
изпълнение в хотели, заведения за хранене и развлечения, казина и игрални зали,
търговски обекти и други публични места, сключен между страните на 13.01.2014 г. за обекти
в Приложение № 1 към договора, дължимо за периода от януари 2016 г. до септември 2018 г., ведно със законната лихва от 26.10.2018 г. до изплащане на
вземането, за неустойка в размер на 1465,57 лв. за периода от 16.01.2016 г. до 03.10.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 05.11.2018 г.
по ч. гр. д. № 69044/2018 г. по описа на СРС, 27 състав, както и ответникът е осъден на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на ищеца разноски по делото в размер на 936 лв., както и разноски по ч. гр. д. № 69044/2018 г. в размер на 550 лв., не е обжалваното от ответника, поради
което е влязло в сила.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната
жалба, становището на насрещната страна и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима като
подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от
ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В случая постановеното по делото решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни
норми.
По
правилността на решението в обжалваната част, с оглед конкретните оплакванията
във въззивната жалба съдът приема следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни
искове с
правно основание чл. 79
ЗЗД, вр.
чл. 36
ЗАПСП и с правно основание чл. 92 ЗЗД.
На етапа на
въззивното производство не е спорно, че ищецът М. е регистриран като С.за
колективно управление на права по чл. 40а, ал. 2, т. 1 (отм.) и чл. 40б, ал. 8 (отм.) от Закона за
авторското право и сродните му права (ЗАПСП), между страните по делото е сключен договор от 13.01.2014 г. за разрешаване
използването на музикални и свързани с тях Л.П. при публично изпълнение в
хотели, заведения за хранене и развлечения, казина и игрални зали, търговски
обекти и други публични места (ДОГОВОРА), по силата на който ищецът е предоставил на
ответника неизключителното право
за използване публично на
авторски произведения (посочени в Приложение № 1) от репертоара на М., срещу възнаграждение,
определено в чл. 4
от договора – годишно възнаграждение, определено съобразно Правила за туристически
и търговски обекти и браншова отстъпка, предвидена в Рамково споразумение
между М. и
БХРА от 16.06.2011 г.,
като конкретният размер на възнаграждението, дължимо за всеки отделен обект на
длъжника, се
посочва в приложение № 1 към договора, а съгласно
ал. 2
на разпоредбата – възнагражденията за календарната година зависят от размера на
браншовата отстъпка, предвидена в рамковото споразумение и механизмите за
определяне на браншовата отстъпка съгласно общия обем възнаграждения на
членовете на организацията, изплатени през предходната година, описани в
правилата за туристически и търговски обекти, като при промяна размера на дължимите
възнаграждения за текущата година М.
ще изпраща актуализирана информация на ответника - ползвател. Предмет на ДОГОВОРА
е предоставена възможност за използване на музикални и свързани с тях Л.П. при
публично изпълнение в хотели, заведения за хранене и развлечения, казина и
игрални зали, търговски обекти и други публични места. Към датата
на сключване нa договора са
били в сила Правила, утвърдени на основание чл. 40е, ал. 8, изр. 2 ЗАПСП със
Заповед на Министъра на културата № РД09-0026/31.01.2012 г., впоследствие са
приети Правила за определяне на размера на възнаграждения, дължими за
използване на музикални и свързани с тях Л.П. при публично изпълнение в
туристически, търговски обекти и други публични места, утвърдени със Заповед на
министъра на културата № РД09-718/27.10.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
(Правилата на М. от 2016 г.). Не е спорно, че към дължимото възнаграждение за
2016 г. се е прилагала отстъпка в размер на 50 % съгласно сключено между М. и
Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Рамково споразумение,
която отстъпка е отпаднала за 2017 г. и за 2018 г.
На етапа на
въззивното производство със сила на пресъдено нещо е установено също, че
ответникът дължи
възнаграждение по т. 17 от Правилата на М. от 2016 г., за процесния период от
01.01.2016 г. до 30.09.2018 г. в общ
размер на 3896,64 лв. с ДДС, в който период договорът е продължил своето
действие по силата на чл. 21 от същия, доколкото няма данни да е налице отправено писмено
предизвестие за прекратяването му. Ищецът
е изпълнил задълженията си по договора и е предоставил възможност на ответника
да
възпроизвежда музикални и свързани с тях Л.П.. Правото на ищеца на уговореното
възнаграждение е възникнало с факта на предоставяне на самото право на ползване
на защитени произведения при условията, по начините и в границите, определени
със самия договор, независимо дали ответникът реално е ползвал защитените
произведения. Задължението
на ползвателя за плащане е възникнало с настъпването на
уговорения падеж. Ответникът дължи увеличения размер на договореното
възнаграждение, защото с оглед уговорения начин на формиране на
възнаграждението (чл. 4),
възнагражденията
за всяка календарна година зависят от размера на браншовата отстъпка и
механизмите за определянето ѝ в ПРАВИЛАТА, за които е делегирана
възможност (чл. 40е
отм. ЗАПСП) да бъдат определяни,
вкл. изменяни от Министерството на културата. В изпълнение на законовите
възможности е приета Заповед № РД-09-718/27.10.2015 г., с която са
променени размерите на възнагражденията, а размерът
на възнаграждението
за процесния период, изчислено с оглед чл. 3 от ДОГОВОРА и
ПРАВИЛАТА от 2016 г.
е в размер на 3896,64 лв.
Със сила на
пресъдено нещо е установено също дължимостта на неустойка за забава в плащане
на главницата, която неустойка е предвидена в чл. 5 от
договора, съгласно който при
забава в плащания на вноските се дължи
неустойка от 0.5 %
от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от размера на дължимата
сума. От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което
въззивният съд кредитира като пълно и обосновано по реда на чл. 202 ГПК се
установява, че размерът на неустойката върху главницата за периода от
01.01.2016 г. до 30.09.2018 г., изчислена от 16-то число на първия месец до
03.10.2018 г. е 2931,14 лв.
Спорен по
делото е въпросът дължи ли ответникът неустойка в увеличен размер, съобразно на
увеличеното с 50 % възнаграждение по договора. В тази връзка районният съд е
приел, че неустойката за забава е функционално
обвързана от дължимото възнаграждение. В
чл. 4, ал. 2 от ДОГОВОРА обаче е предвидено, че при промяна на
размера на дължимите възнаграждения за текущата година М. ще изпраща актуализирана
информация на ползвателя (ответник). По делото не се установяват данни за
изпълнение на това договорно задължение (вкл. проформа фактурите са издадени
след процесния период и няма данни да са били предадени на ответника).
Предвиденото уведомяване по чл. 4,
ал. 2 има значение
с оглед определената неустойка по чл. 5 от ДОГОВОРА за изпадане в забава за новоопределения
размер (който в случая е 50% по-висок от предходния). Следователно, за да може
да се начислява неустойка в новоопределения размер, ищецът е следвало да
уведоми ответника в изпълнение на задължението по чл. 4, ал. 2 от ДОГОВОРА, т. е. за да го постави в забава за
новия размер, което в случая не е сторено, съответно начислената неустойка следва да се редуцира
с 1/2, или искът по чл. 92 ЗЗД е основателен за сумата
от 1465,57 лв., а за разликата над
този размер подлежи на отхвърляне.
Неустойката представлява
предварително уговорено между страните задължение на неизправната страна да
заплати на изправната обезщетение за вреди, без да е необходимо те да се
доказват. С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съгласно която неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват, законодателят е уредил две от функциите
на неустойката - обезпечителна и обезщетителна. Не съществува спор в
съдебната практика и правната доктрина, че като форма на договорна
отговорност неустойката има и санкционна функция, която макар и
неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, в очертаните от законодателя нейни граници. Тази наказателна функция
несъмнено намира приложение тогава, когато размерът на неустойката е по-голям от размера на претърпените
вреди, но и в тази хипотеза уговорената неустойка следва да е в
съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави - морална
категория, съпътстваща развитието на обществото на даден негов етап.
На първо място, въззивният съд намира за
неоснователни оплакванията на въззивника за допуснати процесуални нарушения от
страна на първоинстанционния съд при докладване на делото. С доклада по чл. 146 ГПК, приет без оспорвания от страните, съдът е указал на ищеца, във връзка с
иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК
следва да докаже, че е налице уговорена неустойка в случай на забава при
изпълнението на задължението на ползвателя за заплащане на дължимите възнаграждения,
съответно размерa на неустойката за
забава и размерa на претендираните
плащания. Въззивният съд приема, че по този начин първата инстанция е дала
достатъчно ясни и конкретни указания за подлежащите на доказване обстоятелства
по делото, включително за размера на претенцията за неустойка, съответно не са
налице основания за събиране и приемане на доказателства в хода на въззивното
производство.
Основателни обаче са останалите оплаквания,
а именно, че претендираната неустойка се дължи в пълен размер.
Съгласно чл. 4 от договора,
възнагражденията за календарната година зависят от размера на браншовата
отстъпка, предвидена в рамковото споразумение и механизмите за определяне на
браншовата отстъпка съгласно общия обем възнаграждения на членовете на
организацията, изплатени през предходната година, описани в правилата за
туристически и търговски обекти, като при
промяна размера на дължимите възнаграждения за текущата година М. ще изпраща
актуализирана информация на ответника – ползвател. Съгласно чл. 7, ал. 1
от договора, страните се споразумяват, че всяко изменение и допълнение на
Правилата за туристически и търговски обекти и Правилата за концерти, утвърдено
със заповед на министъра на културата съгласно чл. 40е, ал. 3 ЗАПСП влиза в
сила автоматично от датата на влизане в сила на заповедта на министъра на
културата, според ал. 2 – при настъпване на обстоятелствата по ал. 1 М. се
задължава да уведоми ползвателя в едномесечен срок от влизането в сила на
заповедта. В чл. 21, ал. 3 от договора е предвидено, че при продължаване
действието на договора ползвателят ще дължи възнаграждение съгласно действащите
към момента Правила на М., без браншова отстъпка, освен ако не бъде подписано
ново рамково споразумение; в случай, че бъде подписано ново рамково
споразумение между страните, договорът продължава действието си автоматично,
съобразно условията на споразумението, като М. ще уведомява ползвателя за
размера на дължимата сума за всяка година.
Видно от приетото
по делото, ответникът дължи, считано от 2017 г. възнаграждение без отстъпка от
50 %, в такъв размер е и уважен главният иск, като според настоящия съдебен
състав, доколкото в договора – чл. 5, страните са уговорили размер на
неустойката – 0,5 % от дължимото възнаграждение за всеки просрочен ден, но не
повече от размера на дължимата сума, то при тълкуване на волята на страните по
чл. 20 ЗЗД следва да се приеме, че страните са постигнали съгласие при промяна
размера на възнаграждението да се дължи и неустойка, в размер съобразно новото
възнаграждение. Предвидената в договора клауза за неустойка е в зависимост от
дължимото възнаграждение, няма изявление или уговорка, че неустойката остава
непроменена при изменение на възнаграждението, поради което, противно на
изложеното в отговора на исковата молба, ответникът се е съгласил да дължи
неустойка, изчислена като процент от дължимото в конкретния момент
възнаграждение, т. е. такава се дължи и върху измененото възнаграждение. Относно
изпадането в забава за увеличения размер на неустойката, следва да се вземат
предвид разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 5 от договора, които следва да се
тълкуват и във връзка с чл. 21, ал. 3 от същия. За обстоятелството, че дължи
възнаграждение без браншова отстъпка ответникът е бил запознат още при
сключването на договора, доколкото в чл. 21, ал. 3 от него, който следва да
намери приложение и за процесния период, поради това, че договорът не е бил
прекратен от никоя от страните преди или след изтичане на срока по чл. 21, е
предвидено, че след изтичане на първоначалния срок на договора, се дължи
възнаграждение съгласно действащите правила на М., без браншова отстъпка.
Съответно не е необходимо уведомяване за новия размер на възнаграждението,
респективно на променения размер на неустойката, която се определя като процент
от него. Обстоятелството, че в чл. 4, ал. 2 страните са уговорили, че при промяна
размера на дължимите възнаграждения за текущата година М. ще изпраща
актуализирана информация на ползвателя, има според настоящия съдебен състав само
информативен характер, но не е основание за поставяне на ответника в забава, и
за начисляване на неустойка в съответствие с новоопределения размер на
възнаграждението, при условие, че ответникът е бил запознат със същото и
неустойката е функционално свързана с него. Следва да се вземе предвид, че Правилата за определяне
на размера на авторското възнаграждение при публично изпълнение, приети на
основание чл. 40 е, ал. 8, изр. 2 ЗАПСП (отм.) и приложими за процесния период
се утвърждават със Заповед на министъра на културата и се публикуват, като
влизат в сила автоматично от датата на влизане в сила на заповедта на министъра
на културата - чл. 7 от договора. Заповед № РД-09-718/27.10.2015 г. на
заместник-министъра на културата,
за утвърждаване на изменения и допълнения на размерите на възнагражденията,
събирани от С.„М.“, утвърдени със Заповед № РД 09-0026/31.01.2012 г. - Правила
за определяне размера на възнагражденията, дължими за използване на музикални и
свързани с тях Л.П. при публично изпълнение в заведения за хранене и
развлечения; средства за подслон и места за настаняване; казина и игрални зали;
търговски обекти за продажба на стоки и предоставяне на услуги; спортни
съоръжения; музеи, галерии, постоянни изложби, транспорни възли и други
публични места.“, с
която са променени размерите на възнагражденията, утвърдени със
Заповед № РД-09-0026/31.01.2012 г., е била публикувана на интернет страницата
на Министерство на културата, а утвърдените с нея размери на възнагражденията –
на интернет страницата на С.„М.“, поради което ответникът е имал възможност да
се запознае с тях, съответно с новия размер на дължимите по договора плащания.
В обобщение на
това, въззивният съд приема, че доколкото претендираната неустойка е
функционално свързана с увеличеното възнаграждение, с което ответникът е бил
запознат, то същата следва да бъде заплатена от длъжника в пълен размер, или предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е
основателен в пълен размер, който е установен от неоспорената по делото съдебно
– счетоводна експертиза.
Поради изложеното, първоинстанционното решение
в обжалваната от ищеца част следва да бъде отменено като неправилно, като
вместо това искът за неустойка да бъде уважен допълнително за сумата от 1465,57 лв. за периода от 16.01.2016 г. до 03.10.2018 г., или за разликата над уважения размер
от 1465,57 лв. до
пълния претендиран размер от 2931,14 лв. В полза на ищеца следва да се присъдят допълнително
разноски в размер на 256,21 лв. – за исковото производство пред СРС, както и
допълнително разноски в размер на 149,32 лв. –по ч. гр. д. № 69044/2018 г. по
описа на СРС, 27 състав, при съобразяване, че начинът на изчисление и
присъждане на разноските от първата инстанция не е оспорен от страните.
За въззивното производство разноски се
дължат единствено на въззивника, от който са претендирани такива за държавна
такса в размер на 30 лв. – с молба вх. № 367863 от 07.12.2021 г. с приложен към
нея списък по чл. 80 ГПК, които разноски следва да бъдат възложени в тежест на
въззиваемата страна - ответник.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с
оглед цената на исковете настоящото решение
не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 129781 от 23.06.2020
г. по гр. д. № 15427/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав, в
обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от СНЦ „С.НА К., А.НА Л.П., СВЪРЗАНИ С
МУЗИКА И МУЗИКАЛНИ
ИЗДАТЕЛИ ЗА КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА АВТОРСКИ ПРАВА - М.“, Булстат: *****срещу „Б.“
ООД, ЕИК *****по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 1465,57 лв. до пълния претендиран размер от
2931,14 лв. за
периода от 16.01.2016 г. до 03.10.2018 г., представляваща неустойка във връзка със забава в плащане
на главницата от 3896,64 лв., представляваща
авторско възнаграждение по Договор за разрешаване използването на музикални и
свързани с тях Л.П. при публично изпълнение в хотели, заведения за хранене и
развлечения, казина и игрални зали, търговски обекти и други публични места,
сключен между страните на 13.01.2014 г. за обекти
в Приложение № 1 към договора, дължимо за периода от януари 2016 г. до септември 2018 г., за която
сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 05.11.2018 г. по ч. гр. д. № 69044/2018 г. по описа на СРС, 27 състав, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по предявения от СНЦ „С.НА К., А.НА Л.П., СВЪРЗАНИ С
МУЗИКА И МУЗИКАЛНИ
ИЗДАТЕЛИ ЗА КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА АВТОРСКИ ПРАВА - М.“, Булстат: *****срещу „Б.“
ООД, ЕИК *****, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че „Б.“ ООД дължи на
ищеца допълнително сумата от 1465,57 лв. (разликата
над уважения размер от 1465,57 лв.
до пълния претендиран размер от 2931,14 лв.) -
неустойка за периода от 16.01.2016
г. до 03.10.2018 г., във връзка със забава в плащане на главницата от 3896,64
лв., представляваща
авторско възнаграждение по Договор за разрешаване използването на музикални и
свързани с тях Л.П. при публично изпълнение в хотели, заведения за хранене и
развлечения, казина и игрални зали, търговски обекти и други публични места,
сключен между страните на 13.01.2014 г. за обекти
в Приложение № 1 към договора, дължимо за периода от януари 2016 г. до септември 2018 г., за която
сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 05.11.2018 г. по ч. гр. д. № 69044/2018 г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, ж. к. *****, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на СНЦ „С.НА К., А.НА Л.П., СВЪРЗАНИ С
МУЗИКА И МУЗИКАЛНИ
ИЗДАТЕЛИ ЗА КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА АВТОРСКИ ПРАВА - М.“, Булстат: *****, със
седалище и адрес на управление:***, допълнително сумата от 256,21 лв. –
разноски в исковото производство и сумата от 149,32 лв. – разноски в
производството по ч. гр. д. № 69044/2018 г. по описа на СРС, 27 състав, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 30 лв. - разноски
за въззивното производство.
Първоинстанционното
решение в останалата част, с която са уважени исковете, е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.