РЕШЕНИЕ
№ 1597
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502323 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от А. Д. В. с ЕГН **********; против
решение № 160385/29,06,2022 г., постановено по гр. д. № 11766/2018 г. на РС
Пловдив, XIII гр. състав, с което:
- е отхвърлена претенцията на жалбоподателя да бъде възложен в
негов дял, на основание чл.349 ал. 2 от ГПК, СОС с идентификатор
56784.534.1764.3.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект в сграда - няма
изменение, с административен адрес: гр. ***, който самостоятелен имот се
намира в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор 56784.534.1764., с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, с площ 39,48 кв. м., с
прилежащи части: изба № 39 и 0,687 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
1
на същия етаж: 56784.534.1764.3.6; 56784.534.1764.3.4; под обекта:
56784.534.1764.3.2; над обекта: 56784.534.1764.3.8.
- е постановено описаният по-горе недвижим имот, допуснат до
съдебна делба, да бъде изнесен на публична продан, с действителна пазарна
стойност от 44932 лв., като получената при проданта сума бъде разпределена
между съделителите съобразно делбените им права в имота: по 1/2 ид. част за
всяка от страните А. А. П., ЕГН **********; и А. Д. В., ЕГН **********; и
при отчитане на съществуващата вещна тежест върху имота към момента на
публичната продан, като сумата, с която се обезценява имотът в резултат на
учредената вещна тежест, пропорционално се приспадне от цената, която
обременилият вещта съсобственик е следвало да получи, ако липсваше вещна
тежест върху имота, а съделителят, който не е обременил вещта, получи цена,
пропорционално равна на половината от стойността на имота, изчислена без
вещната тежест.
- е отхвърлен предявеният от А. Д. В., ЕГН **********; срещу А. А.
П., ЕГН **********;; иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, за заплащане
на сумата от общо 3 500 лв., представляваща припадащата се на А. А. П. част
от извършен от А. Д. В. ремонт на описания по-горе апартамент в периода м.
февруари – м. март 2008 г. на обща стойност 7000 лв., изразяващ се в
следните строително-монтажни работи: фина шпакловка на стени и таван,
боядисване на стени и таван, циментова замазка, подмяна на подова настилка
с ламиниран паркет, всичките в коридора, хола и кухнята, монтиране на
кухненски шкафове и мивка алпака, подмяна на ел. инсталация, вкл. ключове
и контакти в жилището, цялостен ремонт на банята – подмяна на фаянс,
теракот, В и К инсталация, монтиране на тоалетна чиния и казанче-моноблок,
монтиране на мивка, смесител и поставяне на нова PVC врата, КАТО
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно
поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска отмяната
му и вместо това да му бъде възложено правото на собственост върху
допуснатия до делба имот, на основание чл. 349 ал. 2 от ГПК, както и да му
бъде присъдена претендираната сума.
Ответникът по жалбата А. А. П. с ЕГН **********; заявява
становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на
2
обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Съгл. нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се
проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обхватът на въззивното
производство се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания.
Наред с това съдът дължи и въззивната проверка относно валидността и
допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на
императивна материалноправна норма (съобразно разясненията в ТР №
1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
При направената служебна проверка се констатира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Относно
законосъобразността:
1/ По отношение на решението по извършване на делбата:
С влязло в сила решение № 824/01,03,2019 г. по делото е допуснато
извършване на съдебна делба на описания по-горе недвижим имот между
съсобствениците А. Д. В. с ЕГН **********; и А. А. П. с ЕГН **********;
при квоти: по 1/2 ид. част за всеки от тях.
Съделителят А. Д. В. е предявил претенция за възлагане, на
основание чл. 349 ал. 2 от ГПК. За да се приеме за основателно искането,
следва да се установи кумулативното наличие на предвидените в посочената
разпоредба предпоставки: съделителят да е получил правата си по наследство,
да е живял в имота при откриване на наследството и да не притежава друго
жилище.
Тези предпоставки не са налице. Основанието, на което съделителят
В. е придобил правата си върху процесния имот, е покупко-продажба по
време на брак и прекратяване на СИО с развод. Съделителят П. е получила
своите права върху имота на основание договор за дарение – от своята майка,
след прекратяване на съпружеската общност.
Следователно претенцията за възлагане е неоснователна и следва да
3
се отхвърли. При това положение – с оглед обстоятелството, че обект на
делба е неподеляемо жилище и липсват възможности за възлагането му в дял
на някой от съделителите, то делбата следва да се извърши чрез изнасяне на
имота на публична продан. Настоящата инстанция изцяло възприема
изложените в тази насока подробни съображения в първоинстанционното
решение и, на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях.
Споделят се и изводите на РС относно начина, по който следва да се
извърши разпределението на получената от проданта сума. В тази насока
следва да се отчете обстоятелството, че имотът е обременен с право на
ползване, поради което евентуалното намаление на цената при проданта,
дължащо се на вещната тежест, следва да е за сметка на съсобственикът,
учредил правото на ползване.
В отговор на възраженията във въззивната жалба относно
определената с решението стойност на имота: оценката, дадена в делбеното
производство, има отношение единствено към определяне на размера на
държавните такси и разноски, дължими от всеки съделител, съобразно дела
му в имота. В изпълнителния процес, при реализиране на постановения
делбен способ, се извършва опис на имота, при който отново се дава оценка,
която да съответства на пазарната стойност към този момент, най-малкото
поради факта, че реализирането на този способ може да се извърши във
времето след постановяване на решението по допускане на делба. В
процесуалния закон са предвидени възможности за страните, след описа на
имота, да оспорват дадената пазарна оценка, да искат извършване на нова,
включително и да обжалват така определените оценки. Ето защо, съдът
намира, че това оплакване няма отношение към законосъобразността на
решението относно извършване на делбата.
При това положение обжалваното решение в частта, с която е
отхвърлена претенцията за възлагане и процесният имот е изнесен на
публична продан, следва да се приеме за законосъобразно и да бъде
потвърдено.
2/ По отношение на решението по претенциите по сметки:
В предвиденият за това срок съделителят А. Д. В. е предявил
претенция да му се присъди, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата от общо
сумата от общо 3500 лв., представляваща припадащата се на А. А. П. част от
4
разходите за извършен от него ремонт на съсобствения имот в периода м.
февруари – м. март 2008 г. на обща стойност 7000 лв., изразяващ се в
следните строително-монтажни работи: фина шпакловка на стени и таван,
боядисване на стени и таван, циментова замазка, подмяна на подова настилка
с ламиниран паркет, всичките в коридора, хола и кухнята, монтиране на
кухненски шкафове и мивка алпака, подмяна на ел. инсталация, вкл. ключове
и контакти в жилището, цялостен ремонт на банята – подмяна на фаянс,
теракот, В и К инсталация, монтиране на тоалетна чиния и казанче-моноблок,
монтиране на мивка, смесител и поставяне на нова PVC врата.
Ответникът по иска А. П. е предявила възражение за изтекла по
отношение на претендираното вземане погасителна давност. Възражението е
основателно. Дори да се приеме, че претендираните ремонтни дейности са
извършени в посочения от ищеца период, то претендираните вземания са
станали изискуеми от извършване на разходите (2008 г.) и са се погасили с
изтичане на общия петгодишен срок – през 2013 г., много преди предявяване
на исковете.
Следователно претенциите по сметки следва да се приемат за
неоснователни и да се отхвърлят. Затова и в тази част обжалваното решение е
законосъобразно и ще бъде потвърдено.
На въззиваемия следва да се присъдят сторените за настоящото
производство деловодни разноски – 500 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160385/29,06,2022 г., постановено по
гр. д. № 11766/2018 г. на РС Пловдив, XIII гр. състав.
ОСЪЖДА А. Д. В. с ЕГН **********; да заплати на А. А. П. с ЕГН
**********; сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща деловодни
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6