Р Е
Ш Е Н
И Е
№
05.12.2019 г.
гр. Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд -
Балчик граждански състав
на пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цонко Иванов
Членове:
Съдебни заседатели:
секретар Радостина Стоилова
прокурор
изслуша докладваното от съдия Иванов
гр.дело № 343
по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е
образувано по искова молба от К.Р.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
чрез адвокат В. К., и съдебен
адрес ***, срещу „Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н район Владислав Варненчик, Варна
Таурс-Г, бул. Владислав Варненчик № 258, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К., с
правно основание чл.124 от ГПК и цена 4156.94 лв.
Ищецът твърди,
че е собственик на
недвижим имот, находящ се в с. Б., общ. Балчик, и е абонат на „Енерго-Про продажби”
АД с клиентски кл. № ***и аб. № ***. Като изряден потребител на електрическа
енергия най-редовно си заплаща консумираната електроенергия. На 19.04.2019 г.
го уведомяват, че за кл. № ***е издадена фактура от 17.04.2019 г. на стойност
4156.94 лв. с падеж 30.04.2019 г. Касаело се за неточно измерване на СТИ.
Счита, че не дължи посочената сума, тъй като фактурираната електроенергия
реално не е доставена и потребена в имота. С оглед практиката на ВКС,
постановена по чл.290 от ГПК, задължителна за съдилищата, констативният
протокол за проверка не е годен да установи съществуването на валидно правно
основание за електроразпределителното дружество да получи начислената в
резултат на корекцията сума. Правомерността на корекцията не произтича и от
клаузата на чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ или чл.48, ал.1, т.2Б от ПИКЕЕ, с която
ответното дружество е обосновало правото да получи спорната сума. Поради
неравноправния им характер, по смисъла на чл.143, т.6 и т. 18 от ЗЗП, подобни
клаузи са нищожни и по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД не
пораждат правни последици. Съобразно последната практика на ВКС /Решение №
189/2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на ВКС II т.о. и Решение № 79/11.05.2011 г. по
т.д. № 582/2010 г. на ВКС II т.о./, по реда на чл.290 от ГПК, съставляващи
според разясненията в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна
практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Счита, че се касае за
електроенергия, натрупана в скрит регистър. Тъй като ищецът е битов абонат, при
липса на изрично и индивидуално уговорени условия за отчитане по три тарифи,
параметризирането на електромера да отчита по този начин не е обвързващо за
потребителя, тъй като представлява отклонение от договора. По изложените
съображения липсва основание за допълнително начисляване на отчетената
консумация по невизуализирания регистър. Моли съдът да постанови решение, в
което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че г-н К.Р.М. НЕ ДЪЛЖИ сумата от 4156.94 лв., представляваща стойността на
оспорваната фактура, за обект находящ се в с. Б., общ. Балчик, и е абонат на
„Енерго-Про продажби” АД с клиентски кл. № ***и аб. № ***. Претендира
разноските по делото и адвокатско възнаграждение.
Ответникът
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, представлявано от: П.С.С., Я.М.Д., Г.К., чрез адв. Вл. К. ***,
намира иска за допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че едностранната
корекция не е извършена по реда на „Общите условия“, а законодателството
предвижда и друг ред за доказване на задължението - чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ във вр.
с чл.48 ПИКЕЕ/Р.№118/18.09.2017 г. по т.д. №961/2016 г. ВКС II т.о. Твърди, че ищеца дължи потребена, но
неотчетена ел. енергия, чрез вмешателство в софтуера на СТИ, като иска му се
отхвърли. Моли съдът да отхвърли иска и му присъди разноските.
Съдът, като взе предвид доказателствата, прие: Не е спорно, че между
страните съществува правоотношение, по силата на което ответникът има
задължение да доставя електроенергия в обект с аб. № ***, кл. № ***, а ищецът има задължение да заплаща цената на доставената в
обекта електроенергия. На 23.01.2018 г. от служители на „Енерго Про Мрежи” АД
е извършена проверка на средството за търговско измерване /електромер/ на
доставяната в обекта електроенергия, за която е съставен констативен протокол №
1104339. Ищецът не е присъствал на проверката, която е проведена в присъствието
на съпругата му, подписала протокола. Съгласно отбелязаното в протокола,
проверяващите са записали показанията на електромера, след което същият е
демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в лаборатория на Българския
институт по метрология. За резултатите от експертизата е съставен констативен
протокол № 1025/12.04.2018 г. Съгласно
отбелязаното в протокола, достъп до вътрешността на електромера не е
осъществяван, той съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точно измерване на електроенергията, но при софтуерното прочитане е установена
намеса в тарифната схема; последната
трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, а действително потребената енергия
се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3-24415.4 kwh. Въз основа на
данните от експертизата ответникът извършил корекция на сметката за доставената
в обекта електроенергия за период от една година преди проверката, като издал
фактура № 0279258684/17.04.2019 г. за сумата 4156.94 лв., съставляваща стойността на 24415.4
kwh електроенергия, отчетени на невизуализирания регистър. Съгласно заключението на вещото лице по делото, средството
за техническо измерване на доставяната в обекта на ищеца електроенергия е еднофазен
статичен електромер Iskra МЕ 162 с четири тарифни регистри, предназначен
за директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи. Има два визуализирани
тарифни регистри, превключвани с вграден часовник за реално време. Показанията
се визуализират чрез течно-кристален дисплей. Активирани са били тарифните регистри 1.8.1/нощна тарифа/ и
1.8.2/дневна тарифа/, записаните по които данни са били визуализирани на
дисплея; също е бил активиран и регистър 1.8.3, отчетените в който данни не са
били визуализирани на дисплея. Средството за техническо измерване е отчитало
цялата преминаваща през него и доставяна в обекта на ищеца електроенергия, но
част от нея се е отчитала в третия активиран регистър 1.8.3, чиито показания са
невидими на дисплея. От заключението на вещото лице се установява, че
електромерът е монтиран на 14.04.2016 г. и не е програмиран от
електроразпределителното дружество. Служителите на „Енерго Про Мрежи” АД, както и ответникът не разполагат със софтуера за
програмиране на средството за техническо измерване. Параметризацията на
електромера е извършена от производителя, като са зададени два активни тарифни
регистъра. Няма данни кога е активиран невидимият трети регистър, а отчетеното
в него количество електроенергия е остойностено по цени за технологични
разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна енергия.
Спорното правоотношение между страните съставлява договор за продажба на
електроенергия при публично известни общи условия. Те имат своята специална
регламентация в ЗЕ, която не изключва за неуредените случаи приложението на
общите норми на ЗЗД, касателно задължението на купувача да плати цената на
продадената енергия. В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е
доставено определено количество енергия, но по грешка то е отчетено в по-малко
и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи
доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба, този извод
следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената
стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Когато потребителят или друго лице неправомерно
въздейства върху средството за техническо измерване, потребителя дължи да
заплати реално потребената електроенергия - ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер. Извършеното софтуерно въздействие върху
средството за техническо измерване, следствие което част от действително
потребената електроенергия не е отчетена от електроразпределителното дружество,
влече като последица ангажиране на отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя
/решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на 3-то ГО на ВКС/. При
липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на
електрическа енергия поради грешки в отчитането, исковото производство е
достатъчна за гаранция за равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители /решение по гр.д. № 2991/2018 г. на 3-то ГО
на ВКС/. В настоящия спор ответникът доказа неправомерното вмешателство в
софтуера на средството за техническо измерване, както и извършването му след
монтиране на средството в обекта на ищеца /следва от установената
параметризация в две тарифи от производителя и факта, че
електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за програмиране/.
В резултат на неправомерното вмешателство доставена в обекта на ищеца 24415.4 kwh
електроенергия не е отчетена и не е заплатена от ищцата. Софтуерното
вмешателство съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената
възможна причина за осъществяването му е виновното поведение на трето лице или
потребителя-купувач, предвид, че ответникът и електроразпределителното
дружество не разполагат с необходимия софтуер, а и реализираната цел /скриване
и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/
ползва само купувача т.е. ищеца. Ето защо той дължи да заплати стойността на
доставената електроенергия в горепосочения обем. Няма данни наистина в кой
период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия,
но това е без значение, предвид, че е остойностена от ответника по цени за
технологични разходи, а те са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа. Свидетелят
Г., участвала при проверката, сочи, че в обекта на ищеца има дърводелска
работилница, а проверката се наложила поради големи загуби от трафопоста
обслужващ всички абонати към него. Отчетеното от балансовия електромер в
трафопоста не се равнявало с това на консумираното от абонатите. Като се има
предвид изложеното, процесното количество електроенергия, начислено от
ответника, на стойност от 4156.94 лв. се дължи от ищеца по сключения между тях
договор за продажба на електроенергия. Предявеният отрицателен установителен
иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед крайния резултат от спора и на осн. чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника разходите за водене на делото, а именно
– сумата 200 лв. за възнаграждение за вещо лице, сумата 737.85 лв. за
възнаграждение за адвокат, изчислено съгласно Наредба 1 за адвокатските
възнаграждения, поради направено от ищеца възражение за прекомерност.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Р.М., с ЕГН **********,***, чрез адвокат В. К., и съдебен адрес: ***, срещу
„Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, р-н район Владислав Варненчик, Варна Таурс-Г, бул. Владислав
Варненчик № 258, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К., иск за установяване на това, че ищецът М. не дължи на ответника „Енерго-Про
продажби“ АД сумата 4156.94.90 лв.,
съставляваща цена на незаплатена
потребена електрическа енергия по фактура № **********/17.04.2019 г. за обект клиентски № ***и аб. № *** в с. Б..
ОСЪЖДА К.Р.М., с ЕГН **********,***,
чрез адвокат В. К. и съдебен
адрес ***, да заплати на „Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н район Владислав Варненчик, Варна
Таурс-Г, бул. Владислав Варненчик № 258, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К., както следва: сумата 200 лв. за възнаграждение за вещо лице, сумата
737.85 лв. за възнаграждение за адвокат, изчислено съгласно Наредба 1 за
адвокатските възнаграждения.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: