№ 2989
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100512309 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20172791 от 17.08.2021 г., постановено по гр. д. №
65045/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 176 състав, е отхвърлен предявеният от
МВР против Д. Л. Г. иск с правно основание чл.59 ЗЗД – за заплащане на
сумата от 514, 22 лв., представляваща неоснователно получени от
ответницата възнаграждения за изготвени експертизи по съдебни дела в
периода 01.01.2016 г. – 30.06.2017 г., както и и иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 147, 12 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 01.01.2016 г. – 30.06.20217 г.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ищеца МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с която го
обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Както в исковата молба, така и в първото редовно открито съдебно заседание
ищецът твърди, че претендираната сума е единствено и само за явяване и
защита в съдебни заседания на изготвени експертни заключения пред
съответните съдилища. Твърди, че служителите на МВР, на които изготвянето
и защитата на експертизи е заложено в длъжностната характеристика като
основно служебно задължение, получават за тази дейност съответно
възнаграждение (заплата) от МВР ответницата е изготвяла експертизи и се е
явявала за изслушване и защитата им пред съд в качеството си на служител на
МВР във връзка с изпълнение на служебните си задължения. Съгласно
представената по делото длъжностна характеристика в служебните
задължения на ответницата е включено участието като вещо лице, при
1
спазване изискванията на НПК, включително и защитата на експертизи в
съдебни заседания. Счита, че за времето, през което е изготвяла съответните
експертизи, респ. се е явявала в съдебни заседание за изслушване и защитата
им ответницата е изпълнявала служебни задължения и е получавала
ежемесечно възнаграждение от МВР. Именно за това тази дейност е
извършвана през работно време. При отхвърляне на предявения иск се
достигна до това ответницата да получи за една и съща работа да получи две
възнаграждения – от МВР и от съответния съд. Счита, че процесуалното
действие по явяване пред съд за изслушване в защита на експертното
заключение представлява последен и заключителен етап от извършването на
експертизата, поради което се включва в понятието „труд“ по смисъла на
чл.60, ал.3 ЗМВР. Без явяване и защита на експертизата в съдебно заседание,
същата не би била приета и съответно не би послужила по делото. С оглед на
това счита, че процесът на изготвяне на експертизата и нейната защита в
съдебно заседание е един и същ процес, който е свързан и представлява
изпълнение на служебните задължения на служителите на НИК-МВР. С
обжалваното решение съдът не е направил тълкуване на понятието труд,
който се плаща на МВР по силата на чл.22 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Поддържа,
че в това понятие следва да се включи възнаграждението за извършената
работа, а това е и работата по защита на експертизата в съдебно заседание.
Текстът на чл.22, ал.2 от посочената наредба конкретизира първата алинея на
същия текст, като уточнява, че възнагражденията по чл.21 от наредбата – за
явяване на вещото лице, което е служител на МВР, пред съд за изслушване на
изготвеното от него заключение, също се заплащат на министерството. Счита,
че тази норма не представлява нова регламентация на материята, а
конкретизира същата, с оглед правилното тълкуване на същата. Ответницата
е попълвала декларация по чл.43, ал.5 ЗДДФЛ за самоосигуряващо се лице по
смисъла на КСО по делата, по които се е явявала, за което са ангажирани по
делото доказателства. По тази причина е получавала възнаграждения за
явяванията си в съдебни заседания за защита на експертизи в лична банкова
сметка. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло
предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответницата Д. Л. Г., с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Обосновано решаващият съд е приел, че е получила исковата сума на годно
правно основание за това, в качеството й на експерт. Към момента на
изплащането на определеното от съответните съдебни инстанции
възнаграждение за явяване и изслушване в открито съдебно заседание, без
значение е обстоятелството, че е служител на МВР. Едва с извършената
законодателна промяна от 05.10.2018 г. качеството на лицето – експерт има
значение. На основание чл.21 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. на министъра
на правосъдието за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица, в редакцията до 05.10.2018 г., е регламентирано, че при явяване
на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото
освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер не по – малко от 20 лв.
именно на това правно основание е получила възнаграждения по някои от
съдебните дела, по които е била назначена като експерт. Конкретизацията на
2
чл.22 от цитираната наредба има действие занапред, като не й е придадено
обратно действие. По делото е установено, че ищецът е получил дължимите
суми за изготвяне на самите експертизи, които са изготвени в досъдебната
фаза от съответния възложител, но до 05.10.2018 г. не е съществувало правно
основание тези пари да бъдат присъдени на МВР. В представената по делото
заповед № 8121з-1350/06.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи
относно организацията на дейностите по изготвяне на експертизи и разходите
по изготвянето им, т.7, не е включено възнаграждението на вещите лица за
явяване в съдебно заседание. Такова възнаграждение не е предвидено и в
заповед № 8121з-1477/04.12.2015 г. В случай, че се претендира неоснователно
обогатяване, то искът трябва да се насочи към съответните съдебни
инстанции, тъй като вещите лица се явяват добросъвестни получатели. В
случай, че възнаграждението за явяване пред съд на експерт, служител на
МВР, се заплаща на министерството, то не е била налице необходимост от
изменението на наредбата в този смисъл.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове
съответно с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че сред
основните задачи на НИКК към МВР е да осъществява експертно –
криминалистична дейност в съответствие с нормативната уредба, като събира
и изследва всякакви доказателства и веществени доказателствени средства,
извършва оценка на следи.На основание ПУДНИКК служителите с експертно
– криминалистични функции участват като вещи лица и специалисти –
технически помощница по смисъла на НПК, ГПК и АПК. Във връзка с
изготвените експертизи тези служители системно са призовавани да се явят в
съдебни заседания в качеството им на вещи лица. За периода 01.01.2016 г. –
30.06.2017 г. ответницата е работила в НИКК, като е заемала длъжности,
които включват при необходимост участие като вещо лице в огледи на
местопрестъплениия или други процесуални действия при строго спазване
изискванията на НПК. Явяването в съд е свързано с изпълнението на
конкретно служебно задължение. Счита, че процесуалното действие по
явяване пред съд за изслушване и защита на експертното заключение
представлява последен заключителен етап от извършването на експертизата,
поради което се включва в понятието „труд“ по смисъла на чл.60, ал.3 ЗМВР.
В нея е предвидено, че когато за извършването на експертиза е определен
служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат
на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски.
По силата на чл.22, ал.1 от Наредба № 2/2015 г. когато за извършване на
експертизата е определено вещо лице – служител на МВР, органите,
назначили експертизата, заплащат на министерството направените разходи за
труд, консумативи и режийни разноски. За горепосочения период
ответницата е получила сумата от общо 414, 22 лв. за изготвяне и явяване
като вещо лице. С тази сума ищецът се е обеднил. Въпреки наличието на
служебно правоотношение с МВР, ответницата е попълвала декларации по
чл.43, ал.5 ЗДДФЛ за самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. С покана
от 09.01.2018 г. на ответницата е определен срок до 28.02.2018 г. да върне
сумата ,с която се е обогатила за сметка на ищеца, което не е сторила. Моли
3
съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати
сумата от 514, 22 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от
момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, сумата от 147,
12 лв. – мораторна лихва за периода 28.02.2018 г. – 23.12.2020 г.. претендира
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответницата оспорва предявения иск. Правното основание за
получаване на исковата сума е чл.21 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. на
министъра на правосъдието за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица в редакцията до 05.10.2018 г., съгласно
която при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него
причини на същото освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер не
по – малко от 20 лв. В описаните в исковата молба случаи й е определено
възнаграждение за явяването й и изслушването й в съдебно заседание. На
основание чл.28, ал.4 от посочената наредба за защита и устно допълнение на
експертизата се дължи възнаграждение на вещото лице. Поддържа, че до
изменението на наредбата до 05.10.2018 г. не е съществувало правно
основание тези пари да бъдат присъдени на МВР. Също така тези
възнаграждения покриват разходи, които не се компенсират от МВР част от
претендираните суми са за явяването й по дела в гр. Ловеч. Твърди, че
ищецът не заплаща пътните и дневни разходи за явяването й пред съдилища
извън София счита, че действията по защита на експертизите в съдебно
заседание не се включват в понятието труд по смисъла на чл.60, ал.3 ЗМВР,
тъй като пътните и дневните й разходи не са били за сметка на МВР при
възлагане и изготвяне на всяка от посочените то ищеца експертизи на МВР са
били заплатени разноските за нейното извършване. Претендираните от ищеца
средства покривали единствено явяването й в съдебно заседание за
изслушване и не съставляват възнаграждение за изготвяне на експертизата. В
условията на евентуалност се позовава на изтекла погасителна давност. Тъй
като се претендират вземания за труд, то приложима е 3 – годишната
погасителна давност.
С уточнителна молба от 07.05.2021 г. ищецът е уточнил, че
претендираните по делото суми съставляват получени от ответницата суми за
явяването й по дела в съдебно заседание за защита на вече изготвени
експертизи, а не възнаграждения за самите експертизи.
Със заповед № 296з-45/30.03.2015 г. на директора на НИКК към
МВР ответницата е преназначена на изпълнителска длъжност „специалист VІ
степен“, със специфично наименование „инспектор“.
Със заповед № 81217101312/03.02.2017 г. на министъра на
вътрешните работи е назначена за държавен служител на длъжността „старши
експерт“, в Сектор „Документни изследвания“, към 01 отдел
„Криминалистична техника“ при НИКК.
Със заповед № 81212-6255/27.07.2017 г. на министъра на вътрешните
работи ищцата е преназначена за държавен служител на длъжност „старши
експерт“, в Сектор „Документи изследвания“, към 01 отдел
„Криминалистична техника“ при НИКК – МВР.
Съгласно представените длъжностни характеристики за заеманите от
ищцата длъжности по силата на посочените заповеди, сред основните
задължения за съответната длъжност е предвидено да участва като
4
специалист – технически помощник или вещо лице в огледи на
местопрестъпления или други процесуални действия, като строго спазва
изискванията на НПК.
По силата на заповед № 8121з-1350 от 06.11.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, т.6 и т.7 за извършените експертизи се изготвя сметка за
направените разходи. Разходите за изготвените експертизи включват: разходи
за труд, режийни разноски и разходи за консумативи.
Със заповед № 8121з-1477/04.12.2015 г. на министъра на вътрешните
работи са определени разходите за консумативи при изготвяне на експертизи.
Със заповед № 8121з-1544/08.12.2015 г. на министъра на вътрешните
работи са определени разходи за труд за един час, включително за
специалисти в НИКК.
По делото са представени РКО за получените от ответницата и
описани в исковата молба суми по дела, както и съставените на основание
чл.45, ал.3 ЗДДФЛ декларации.
С писмо от 26.05.2020 г. ищецът е уведомил ответницата, че не е
възстановила сумата от 514, 22 лв., представляваща неправомерно получено
възнаграждение за защита в съдебно заседание на съдебни експертизи,
възложени и изготвени от НИКК-МВР. Сумата е получена от СГС и ОС-
Пловдив. Определен е 7-дневен срок от получаване на писмото за заплащане
на претендираната сума по изрично посочена сметка на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба на ответника е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че през исковия период ответницата е била в
служебно правоотношение с ищеца, както и че е получила общо сумата в
размер на 514, 22 лв., в качеството й на вещо лице по наказателни дела по
описа на СГС и ОС - Пловдив. Не се спори също така и относно
обстоятелството, че тези суми са за явяване и защита на изготвени от нея
експертни заключения в съдебни заседания в посочените съдилища - .
В нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД е регламентирано, че всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 1 от 28.05.1979 г., т.6, при исковете по чл.59,
ал.1 ЗЗД съдилищата правилно изясняват спора с оглед връзката между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Тази връзка не е
причинна, тъй като обогатяването не е следствие на обедняването и обратно.
Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти.
Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД следва
да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника
произтичат от един общ факт или от обща група факти. Ето защо и на
5
основание чл.154, ал.1 ГПК ищецът следва да докаже настъпването на общ
факт или обща група факти, от които произтича неговото обедняване и
обогатяването на ответницата.
Жалбоподателят поддържа, че изготвянето на експертизи по дела е
част от длъжностната характеристика на заеманите от ответницата
длъжности, поради което няма право на възнаграждение за явяване в съдебно
заседание за защита на изготвените експертизи.
Съгласно чл.20 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица, в приложимата за
разглеждания период редакция преди изменението с ДВ. бр.82 от 5 октомври
2018 г., на вещото лице, включително и когато е служител на МВР, се
заплащат разходите за пътни, дневни и квартирни, необходими за изготвяне
на възложената експертиза, от органа, назначил експертизата, съгласно
размерите, предвидени в Наредбата за командировките в страната, приета с
ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 11 от 1987 г.), и Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115 от 2004 г.
(ДВ, бр. 50 от 2004 г.). Пътни, дневни и квартирни пари се заплащат за всяко
явяване на вещото лице пред органа, назначил експертизата, или пред органа,
който го е призовал. Разходите за пътни, дневни и квартирни, необходими за
изготвяне на възложената експертиза, могат да бъдат изплатени на вещото
лице и авансово с писмено разпореждане на органа, назначил експертизата. В
чл.21 от същата наредба е предвидено при явяване на вещо лице и отлагане на
делото по независещи от него причини на същото освен разходите се заплаща
и възнаграждение в размер не по - малко от 20 лв. При явяване на вещото
лице пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на
наказателния процес експертиза освен посочените в чл.20, ал.2 разноски се
заплаща възнаграждение не по - малко от 20 лв. В чл.22 е регламентирано, че
когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е
служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на
министерството направените разходи за труд, консумативи и режийните
разноски.
В конкретния случай ищецът не е ангажирал по делото
доказателства, че процесните суми съставлява реално сторени от него
разходи по съответните експертизи, изготвени от ответницата. Не се твърди и
съответно не са представени по делото доказателства относно създадени от
ищеца правила за начина, по който се определят разходите на ищеца при
явяване на вещото лице пред съд за изслушването му във връзка с изготвено
от него експертно заключение. В обсъдените по – горе заповеди на министъра
на вътрешните работи не се съдържа утвърден механизъм за определяне на
разходите във връзка с явяването на вещо лице, което е служител на МВР и
отлагане на делото по независещи от него причини, както и при явяване на
вещото лице пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на
наказателния процес експертиза. Ето защо недоказано остава по делото
твърдението му, че в правната му сфера е настъпило обедняване, а
ответницата от своя страна се е обогатила за негова сметка с получаването на
процесните суми. Същите са изплатени на ответницата в съответствие с
действащата към момента правна регламентация в цитираната наредба.
Действително в нормата на чл.22, ал.2 от Наредба № 2 от 29.06.2015
г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, приета
6
с изменението, обнародвано в ДВ, бр. 82 от 05.10.2018 г., е предвидено, че
определените възнаграждения по чл. 21, ал. 1 и 2 в случаите, когато вещото
лице е служител на МВР, се заплащат на министерството. Тази норма обаче
не регулира спорното правоотношение, доколкото е приета след получаване
на исковите суми от ответницата. Същевременно на същата не е придадено
обратно действие. На основание чл.14, ал.1 и ал.2 ЗНА обратна сила на
нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична
разпоредба, като обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг
нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа
на който той е издаден. В случая цитираната наредба е издадена на основание
чл.403, ал.1 ЗСВ, в който не е дадена обратна сила на този закон.
Тъй като ищецът не е доказал осъществяването на всички елементи
от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД, които следва да участват в
условията на кумулативност, предявеният иск се явява неоснователен.
Без значение за основателността на предявения иск дали действието
по явяване пред съда за изслушване и защита на експертното заключение,
представлява последния заключителен етап от извършването на експертизата,
тоест се включва в понятието „труд“ по смисъла на чл.60, ал.3 ЗМВР,
доколкото ищецът не е установил обедняването си с процесните суми, които
не са претендирани в съответните съдебни производства като сторени
разходи за експертизите.
Няма отношение и към спора, предмет на делото, попълнените
декларации от ответницата по чл.43, ал.5 ЗДДФЛ, доколкото не установяват
някой от елементите на фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД. Ето защо
изложените съоблажения в тази насока не следва да се обсъждат по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди..
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 150 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 20172791/17.08.2021 г., постановено по
гр. д. № 65045/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 176 състав.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес
гр. София, ул. „*******, да заплати на Д. Л. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. *******“ ******* и съдебен адрес гр. София, бул. „Витоша“ №
140 – адв. Д. Р., сумата от 150 (сто и петдесет) лв., на основание чл.78, ал.3
ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат
за осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8