№ 245
гр. Ботевград, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Н. П. П.А
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от Н. П. П.А Административно наказателно дело
№ 20221810200228 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
М. М. Н. с ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр. Ботевград, ул. „П.“ №
**, вх. *, ап. *, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 21-
0246-001181/26.10.2021 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР София, РУ
Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000,00 лева,
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, и за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10,00 лева. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично,
представлява се от упълномощен защитник – адв. С. С. от САК, който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – РУ Ботевград, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
1
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № 434209/22.07.2021 г., НП № 21-0246-
001181/26.10.2021 г., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Директора на
ОДМВР-София, справка от КАТ за нарушител/водач, справка от Община
Ботевград, съдържаща карта на Ботевград в района на светофара на ул.
„Витоша“, справка от ОДМВР София относно регистрацията на л.а. „Ш.О.“ с
рег. № ********, и събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите Х. П. Х., П. И. И. и Йоана Валериева Н.а, се установява следната
фактическа обстановка:
На 22.07.2021 г., около 15,00 часа свид. Х. Х. и свид. П. И. –
двамата служители в РУ Ботевград, изпълнявали служебните си задължения и
се движили със служебния си автомобил, наближавайки светофара на ул.
„Витоша“. Пред тях имало спрял автомобил, марка „Ш.О.“ и при подаден
зелен сигнал от светофарната уредба, автомобилът потеглил рядко напред, и
рязко завил надясно по ул. „Славейков“, при което задницата на автомобила
поднесла и влязла в лентата за насрещно движение, след това автомобила
влязъл в своята си лента на движение, след което повторно водъчът дал
повече газ и задницата на автомобила отново навлязла в лентата за насрещно
движение. Водачът на автомобила бил спрян за проверка посредством звуков
и светлинен сигнал от служебния полицейски автомобил, и за извършеното
нарушение му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение. От показанията на свид. Н.а, която е била пасажер в автомобила,
се изяснява, че от светофара на ул. „Витоша“, водачът Н. е потеглил бавно, за
да не се разсипе храната, която свид. Н.а е държала в себе си. Полицейската
кола зад тях им е направила знак да побързат, при което свид. Н. е дал газ по-
рязко и гумите на автомобила просвирили, тъй като по данни на свид. Н.а
били неизправни. Били спрени за проверка от полицейските служители на ул.
„Славейков“.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление № 21-0246-001181/26.10.2021 г., издадено от Началник РУ
2
към ОДМВР - София, РУ Ботевград, в което е възпроизведена същата
фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП, а именно за това, че на 22.07.2021 г., в 15,00 часа в гр. Ботевград, на
кръстовището на ул. „Витоша“ и ул. „Акад. С. Романски“, , по ул. „Акад. С.
Романски“ с посока към ул. „Славейков“, М. М. Н. е управлявал л.а. „Ш.О.“ с
рег. № ********, като завъртял последователно автомобила, навлизайки в
лентата за насрещно движение, връщайщи се обратно в своята лента за
движение, като повторил действията си три пъти, с което си действие е създал
непосредствена опасност за движението. Не представил контролен талон към
СУМПС, поради което и на основание чл. 175, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, АНО му е
наложил административно наказание глоба в размер на 3000,00 лева, и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, и за нарушението
по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, му е наложил административно наказание глоба в
размер на 10,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
приложените по делото писмени доказателства.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Разгледана по същество, същата е основателна.
На първо място, с нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят
въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП
е видно, че жалбоподателя е санкциониран именно за това, че използва
пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно
и точно са описани извършените от него действия. Действително понятието
"дрифт" няма своя легална дефиниция.
При тези фактически данни, според съда приобщените по делото
писмени доказателства и свидетелските показания не установяват по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателят нарушение, като ответникът не ангажира достатъчно
3
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. За да
направи този извод, съдът отчита факта, че е налице противоречие между
показанията на полицейските служители и показанията на свид. Йоана Н.а.
Въззивната инстанция намира, че НП по същество се явява
необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин, че М. М. Н., е извършил нарушението, за
което е ангажирана административно-наказателната му отговорност по
начина, описан в НП.
НП е издадено, без да се изяснят в пълнота всички факти и
обстоятелства, относими за отговорността на наказаното лице. Следователно,
когато контролните органи на полицията са установявали фактите при
наличие на свидетели очевидци, е следвало да бъде установено възприятията
на последните, за да бъдат направени категорични изводи за механизма на
извършеното.
Ето защо съдът намира, че липсват достатъчно доказателства за
обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, които да послужат за
съставяне на акта. Самото съставяне на акта представлява единствено
официална констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за
доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така
наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче, не може да бъде
доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на първични
такива, които да носят достоверна информация за релевантните за спора
факти.
При тези данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при
неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата.
Липсата на безспорни доказателства за деянието не означава само по
себе си, че не е извършено това нарушение, но е основание за повишена
процесуална активност от страна на АНО с цел обективно, всестранно и
пълно установяване на фактическата обстановка. Липсата на достатъчно
доказателства, установяващи извършеното нарушение, прави издаденото НП
необосновано, което е основание за неговата отмяна. А за да бъде едно деяние
административно нарушение, са необходими три предпоставки (съгласно чл.
6 ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения ред на държавно
управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за наказуемо с
4
административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки
означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на
издаденото НП, като неправилно.
На второ място, императивната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
съдържа задължителните реквизити на НП като осигурява правото на защита
на привлечения към отговорност, включващо и правото му да знае мястото,
за което се твърди, че е извършил съответното нарушение, за да може да
организира защитата си. В НП и АУАН е посочено като място на
нарушението „по ул. „Витоша и на кръстовището с ул. „Акад. С.
Романски“, по ул. „Акад. С. Романски“ с посока към ул. „Славейков“. От
представената от Община Ботевград карта на гр. Ботевград, се установява, че
по отделно всяка от улиците „Акад. С. Романски“ и ул. „Витоша“ правят
кръстовище с ул. „Славейков“, но двете улици - „Акад. С. Романски“ и ул.
„Витоша“ не се пресичат и съответно не образуват кръстовище. В АУАН и
НП е описано, че нарушението е извършено на кръстовището на ул. „Витоша
с ул. „Акад. С. Романски“, което не отговаря на истината.
Непосочването в НП на точното място, на което е извършено
нарушението, е съществено нарушение на процесуалните правила, което
води до нарушаване на правото на защита на привлеченото към отговорност
лице. Това процесуално нарушение е съществено и опорочава издаденото НП
до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, тъй като датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и
на доказателствата, които го потвърждават, са основни обективни признаци
на всяко едно нарушение, основен елемент от императивния реквизит на НП
по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, именно чрез който се лимитират пределите на
административното обвинение от фактическа страна, в рамките на които
(ведно с юридическото формулиране на административното обвинение чрез
реквизита на НП по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН) се реализира, както правото на
защита на нарушителя, така и съдебния контрол.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата по отношение на
нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, е основателна и следва да бъде
уважена, а НП – отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно
5
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и издадения към него контролен талон.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от
настоящия съдебен състав, кореспондира с посочения състав на
административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно. Нарушението е извършено виновно при форма на вина
непредпазливост. Жалбоподателят не е съзнавал, че не носи в себе си
контролен талон към СУМПС, но е бил длъжен преди да потегли да провери
документите, с които е разполагал и е могъл да стори това, при което би
установил липсата на контролния талон. При това законосъобразно е
ангажирана отговорността на М. Н. по реда на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП, предвиждащ за неизпълнение на задължението за носене на
определени документи, включително СУМПС и контролен талон към
СУМПС, да се налага наказание глоба в размер на 10 лева. Предвидената
санкция за извършеното нарушение е определена от законодателя в
абсолютен размер, поради което съдът не разполага с възможност за нейното
изменение. Освен това, жалбоподателят не оспорва нарушението да е
извършено, поради което съдът приема, че е ангажирана правилно
административнонаказателната му отговорност по т. 2 от НП.
При това положение, по т. 2 и за извършеното нарушение по чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП, наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020
г.)в производствата пред районният, административният и касационният съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Видно от приложения по делото
договор за правна помощ е че адв. С. С. от САК е осъществил правна помощ
в настоящото производство на жалбоподателя и определеното
възнаграждение е в размер на 800 лв. С оглед изхода на делото – частичната
отмяна на наказателното постановление, на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова -
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съдът намира, че РУ Ботевград при ОДМВР София,
следва да бъде осъдена да заплати на М. М. Н. с ЕГН: **********, сумата от
400,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
на адвокат Ст.С. от САК.
6
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 21-0246-001181/26.10.2021
г., издадено от Началник РУ към ОДМВР - София, РУ Ботевград, с което на
жалбоподателя М. М. Н. с ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр. Ботевград, ул.
„П.“ № **, вх. *, ап. *, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на основание
чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 21-0246-
001181/26.10.2021 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР - София, РУ
Ботевград, с което на жалбоподателя М. М. Н. с ЕГН: **********, с поС.ен
адрес гр. Ботевград, ул. „П.“ № **, вх. *, ап. *, за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 10,00 /десет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, вр. с чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗА вр. с
8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС, РУ Ботевград при ОДМВР
София да ЗАПЛАТИ на М. М. Н. с ЕГН: **********, сумата от 400,00 лева,
представляваща направените от негова страна разноски за адвокатско
възнаграждение на адвокат Ст.С. от САК по АНД № 228/2022 година по
описа РС Ботевград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-София област в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението
от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7