№ 3833
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.ОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110202866 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Л. С., ЕГН **********, с адрес в гр.София,
ул.“.........., чрез адв.С. – САК, срещу Наказателно постановление № РД – 05 –
0259/16.12.2021 г., издадено от Директор на Столичната РЗИ, с което на
основание чл. 209а, ал. 1 и ал. 4 от Закона за здравето на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева
за нарушение на т. I, т. 15 от Заповед № РД-01-748 от 02.09.2021 г. на
Министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за здравето
(ЗЗдр).
В жалбата се релевират пространни доводи, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване и
нарушаване правото на ефективна защита на наказаното лице. В подкрепа на
изложеното се поддържа, че неправилно в атакуваното наказателно
постановление е прието, че жалбоподателят е управител на ресторант „........“,
какъвто същият не е, а отделно от това не са положени от наказващия орган и
каквито и да било усилия за установяване на юридическото лице, което
стопанисва визирания търговски обект. На следващо място се навежда, че е
1
налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като липсва описание на
обстоятелствата и доказателствата, поради които органът е счел, че
въпросното заведение „Ресторант „........“ не е затворено, а работи след 23:00
ч., в която връзка липсват изцяло мотиви по отношение на конкретно
установената фактическа обстановка. Отделно от това се сочи нарушение на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН – липса на посочено местослужене
на актосъставителя; противоречение между констативната и санкционната
част на атакуваното наказателно постановление, доколкото остава неясно
дали се твърдят няколко на брой нарушения или само едно такова; нарушение
на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, доколкото не са изложени отегчаващите и
смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при
определяне вида и размера на наказанието; липса на съставяне и връчване на
АУАН на наказаното лице; нарушение на разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН,
тъй като жалбоподателят е наказан за допустителство, без законовата норма
да предвижда санкция за последното.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и
необосновано, а в условията на алтернативност – за приложение на чл. 28 от
ЗАНН.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв.Лютакова, с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество
процесуалният представител пледира за отмяна на обжалваното НП по
съображенията, развити в жалбата. Поддържа посоченото становище за
незаконосъобразност на атакувания акт, поради недоказаност на
административното обвинение и неправилно установена от
административнонаказващия орган фактическа обстановка.
Въззиваемата стана, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по основателността на депозираната
жалба.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.09.2021 г. свидетелят Р. Х. Р., на длъжност "инспектор" в „ЗК“,
2
Дирекция „ОЗ“ към Столична регионална здравна инспекция, заедно с негови
колеги, извършили проверка на търговски обект – ресторант „........“, находящ
се на адрес в гр.София, ........., относно спазване на противоепидемичните
мерки, въведени с действаща Заповед на Министъра на здравеопазването. На
място същите установили, че търговския обект работи след 23:00 часа.
За констатираното нарушение св. Р. Х. Р. съставил срещу И. Л. С. АУАН
№ 001517/15.09.2021 г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по т. I,
т. 15 от Заповед № РД-01-748 от 02.09.2021 г. на Министъра на
здравеопазването, вр. чл. 63 от Закона за здравето (ЗЗдр.). След като се
запознал със съдържанието на акта, нарушителят го подписал без конкретни
възражения.
Писмени възражения срещу акта не били депозирани в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на 16.12.2021 г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят бил
санкциониран за нарушение т. I, т. 15 от Заповед № РД-01-748 от 02.09.2021
г. на Министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за
здравето (ЗЗдр.) с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на
300 лева.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на
17.02.2022 г., а на 25.02.2022 г. била депозирана и жалба срещу него, която
инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Р. Х. Р..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Р. Х. Р. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
3
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
Р. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и обосноваващи отмяната
на последното само на това основание.
Действително, АУАН и наказателното постановление са съставени от
оправомощени лица, в предвидената от закона писмена форма и в сроковете,
визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и при наличие на
редовна процедура по връчването им на жалбоподателя, поради което и
всички доводи на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат
споделени.
4
Същевременно, при извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспорвания акт съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени в противоречие с процесуалния закон, доколкото описаното в тях
нарушение е некоректно от гледна точка на нарушените правни норми и
санкционната такава. АУАН и НП страдат от пороци – нарушени са
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като
не са описани всички релевантни факти и обстоятелства, относими към
твърдяното нарушение, нито административнонаказващият орган е посочил
конкретните обстоятелства, поради които приема за относима към така
вмененото нарушение именно санкционната норма, въз основа на която е
наложил съответната санкция. В случая описанието на нарушението е неясно
до степен, че препятства санкционираното лице да разбере нарушението,
което му се вменява така, че да организира адекватно защитата си. В тази
връзка следва да бъде посочено, че както в АУАН, така и в съставеното въз
основа на него наказателно постановление, е посочено единствено и
бланкетно, че е допуснато търговски обект – ресторант „........“ да работи с
клиенти след 23:00 часа, като същевременно в нито един от визираните
актове тези клиенти не са индивидуализирани с три имена, не е посочено
какво са правили в заведението, дали въпросните хора са консумирали нещо,
имало ли е открита сметка за тях, издавани ли са фискални бонове и т. н.
Поради изложеното е налице и пълна неяснота кои са тези хора и в какво
качество са присъствали в заведението.
Съгласно цитираното в НП и АУАН правило на т. 15 от Заповед № РД01-
748/02.09.2021 г. на министъра на здравеопазването, в сила към процесната
дата /15.09.2021 г./, посещенията в заведенията за хранене и развлечения по
смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, игралните зали и казина се допускат
само в часовия интервал от 07:00 ч. до 23:00 часа, при спазване на отстояние
от 1,5 метра между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на
не повече от 6 /шест/ души на една маса и носене на защитни маски за лице от
персонала. В този контекст между страните не е спорно, че процесният
проверен обект представлява именно "заведение за хранене" по смисъла на
Закона за туризма, поради което за същото е била приложима
противоепидемичната уредба и правила на т. 15 на Заповед № РД-01-
748/02.09.2021 г., издадена от министъра на здравеопазването, заедно с
всички изброени в този текст противоепидемични мерки за ограничаване
5
разпространението и риска от зараза с COVID-19.
Същевременно, доколкото в НП изрично е посочено, че лицето, чиято
административна отговорност се ангажира, е нарушило
противоепидемиологичната мярка т. 15 от Заповед № РД01-748/02.09.2021 г.
на министъра на здравеопазването, допускайки като управител на ресторант
„........“ заведението да работи с клиенти, е необходимо на първо място да бъде
посочено, че приложените на лист 38-42 от делото писмени доказателства
опровергават тезата на наказващия орган, че въззивникът С. е управител на
процесния търговски обект, респективно и не може да се релевира извод по
посока на това, че последният би могъл да прави преценка кого да допуска в
заведението и кого не. Освен това и на следващо място, както беше посочено
и по-горе, по делото не са събрани доказателства за конкретните лица,
установени в търговския обект по време на проверката на 15.09.2021 г.
Поради това не може да се направи безспорен и несъмнен извод дали тези
лица в действителност са имали качеството на клиенти на ресторанта или са
били част от неговия персонал, зает с доставки на храна за дома и офиса
например. Поради тези съображения, дори и да се разгледа по същество
спорът, обвинението /така, както е повдигнато с процесното НП/, не може да
бъде доказано по безспорен и несъмнен начин. Това означава, че и по
същество, ако се разгледа спорът, би се стигнало до отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Отделно от изложеното, от лексикалното и граматическо тълкуване на
текста на противоепидемичната мярка, за нарушението на която е
санкциониран въззивникът, се установява, че адресат на предвиденото с нея
задължение в заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от
Закона за туризма, игралните зали и казина да се допускат посещения само в
часовия интервал от 07:00 ч. до 23:00 ч. при спазване на отстояние от 1,5 м.
между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не повече
от 6 души на една маса и носене на защитни маски за лице от персонала, е
дружеството, което стопанисва съответното заведение за хранене и
развлечение. В тази смисъл, именно на юридическото лице, стопанисващо
заведението за хранене и развлечение е вменено задължението да създаде
необходимата организация да се допускат посещения единствено в часовия
интервал от 07:00ч. до 23:00ч. при спазване на останалите въведени с т. 15 от
6
Заповедта изисквания. Ето защо, при установеното от проверяващите
неизпълнение на това задължение, е следвало да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, стопанисващо
търговския обект - ресторант „........“. Изложените съображения обуславят
извода, че наказващият орган незаконосъобразно е наложил административно
наказание на И. Л. С. за нарушение на противоепидемична мярка, която не
въвежда задължение, чийто адресат да е последният.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като не се
обсъждат подробно възраженията на жалбоподателя по съществото на спора –
законосъобразна ли е правната оценка на установените факти в казуса, има ли
извършено нарушение, кой е негов субект и правилно ли е приложен в тази
част материалният закон.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, но от последния не е направено
искане в тази насока и не са представени доказателства за извършването на
разноски в производството, поради което и присъждане на такива не се
дължи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД – 05 – 0259/16.12.2021 г.,
издадено от Директор на Столичната РЗИ, с което на основание чл. 209а, ал. 1
и ал. 4 от Закона за здравето на жалбоподателя И. Л. С., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева
за нарушение на т. I, т. 15 от Заповед № РД-01-748 от 02.09.2021 г. на
Министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за здравето
(ЗЗдр.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
7
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8