Р
Е Ш Е Н И Е N91
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Поморие, 10.05. 2019 год.
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в публично съдебно заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието
на секретаря: Йовка Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр.д.N 706 по описа за 2018год. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ПРС е образувано въз основа на подадена искова молба от В.К.Д. в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Н.В.К. и от непълнолетния М.В.К. със съгласието на своята майка и законен представител В.К.Д. против ответника В.П.К. – баща на децата, като молят съда да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на всяко дете по 130.00лв., считано от подаването на исковата молба до настъпването на законни пречки за нейното изменение или прекратяване. Твърди се в исковата молба, че ответника е баща на децата и с майката на децата са живели заедно до 2014г. когато се разделили, тъй като ответника не полагал грижи за децата. Сочи, че децата посещават училище и имат разходи, които е трудно на майката да задоволи сама, тъй като работи само през летния сезон. Моли да бъде осъден ответника да заплати издръжка за минало време – за една година преди завеждане на иска в размер на по 1560лв. за всяко дете. В хода на производството изменя иска, като увеличава размера на претендираната издръжка и претендира такава в размер на 150.00лева месечно за всяко дете.
На ответника е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който оспорва размера на иска за издръжка за минало време.
Д „СП” гр. Поморие редовно призована не изпраща представител, представя социален доклад.
Предявени са два кумулативно съединени иска - с правно основание чл. 143 от СК и с правно основание чл. 149 от СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените два броя удостоверения за раждане / зав.преписи/ изд. от общ.Шумен, В.К.Д. и В.П.К. са родители на децата Н.В.К., родена на ***г. и М.В.К., роден на ***г.
По делото е допуснат до разпит един свидетел. В показанията си свидетелят Н., свидетелства, че познава ищцата от 11 години и винаги тя се е грижила за децата си, като освен М. и Н., тя има още две деца. Сочи, че М. и Н. ходят на училище, а майката е работила, но сега е в отпуск за отглеждане на дете. Майката и децата живеят в гр.Каблешково, на квартира. Известно му е, че бащата не дава средства за издръжка и не се интересува от децата.
По делото е представен социален доклад. В същия е отразено, че при проведеното проучване соц.работник е констатирал, че основни грижи за децата се полагат от майката, която има още едно дете вече пълнолетно и едно дете на 1г. Между децата е налице силна емоционална връзка и децата и майката живеят в къща в гр.Каблешково, която е собственост на лице настанено в дом за възрастни с психични заболявания и майката се грижи за къщата. Жилището е водоснабдено и електрифицирано, хигиената е задоволителна. Децата са в добро физическо и психическо състояние. Майката на децата е подпомагана от ДСП Поморие и получава семейни помощи по чл.7, ал.1 от ЗСПД в размер на 108.75лв. и месечна помощ по чл.9 от ППЗСП в размер на 186.00лв. В доклада е посочено, че поради образувани възпитателни дела по МКБППМН по отношение детето М., семейството е насочено към ползване на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ и в доклада на ЦОП от м.февруари са посочени постигнати резултати – преустановяване на антисоциалните прояви на М. и намаляване на неизвинените отсъствия. Отразено е че бащата не е привлечен към възпитателния процес и не проявява заинтересованост, поради което значимите възрастни в живота му са майка му и по големия му брат.Становището на отдел „ЗД” е съдът да постанови решение с което да защити интересите на детето.
По делото са изслушани и двете деца, като и двете сочат, че не контактуват често с баща си, не знаят къде живее и само за рождения ден са получили от него М. – 10лв. а Н. – 20лв.
При така установената фактическа обстановка съдът, намира иска за доказан по основание. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка и на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие, възниква за родителите с факта на раждане на детето. Затова и съда счита, че иска е доказан по основание.
Според задължителната практика на ВКС, конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на лицата които имат право на издръжка и се определя съобразно с обикновените условия на живот, като се вземе предвид възрастта и други обстоятелства които са от значение, а възможностите на родителите, които я дължат се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители имат по едно дете от предходен брак, които деца са пълнолетни. Майката има и едно малолетно дете на 1 година за което се грижи и в момента е в отпуск за отглеждане на дете. Преди да излезе в отпуск същата е имала доходи от трудова дейност, които на се били високи. Доходите на ответника, останаха неизяснени във връзка липсата на доказателства в тази насока. Ответникът е в работоспособна възраст, не се доказа да има заболявания, които да му пречат да полага труд и според съда, има възможност да реализира доходи в размер на около и над средната работна заплата за страната. Децата са на възраст 15 и 14 години, в период на съзряване и имат нужда основно от средства за храна, дрехи, за учебни помагала, за извънучебни занимания. Към настоящия момент с оглед стандарта на живот и непрекъснато увеличаващите се разходи, според преценката на съда за задоволяване нуждите на детето ще са необходими около 280 лева месечно, осигуряването на които не би трябвало да са в тежест само на единия родител. Така според съдът, тъй като ответникът е млад, в работоспособна възраст и не издържа други лица, може да отделя по 150лв. за издръжка на детето М. и по 150.00лв. за детето Н., без съществено затруднение, като този размер на издръжка е почти в минималния размер определен от закона. С оглед на изложеното за доходите на бащата и възможността му да дава издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че бащата следва да плаща издръжка в размер на по 150лв. за всяко дете, считано от 19.11.2019год. – датата на подаване на исковата молба, а останалите средства следва да се осигуряват от майката, която ще полага и занапред непосредствените грижи по отглеждане и възпитанието на децата и следва да получава детските надбавки. Според формиралото се у съда убеждение с оглед наличните доказателства един такъв размер на издръжката разпределена при посочените квоти между двамата родители не би трябвало да съставлява затруднение за всеки един от тях и по никакъв начин не би могъл да застраши осигуряването на тяхната собствена издръжка.
Предявеният иск с правно основание по чл.149 от СК за присъждане на издръжка за минал период от една година преди предявяването на иска за издръжка, съдът счита за основателен. Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. От доказателствата по делото се установява, че родителите са се разделили през 2014г. и от тогава, непосредствените грижи за децата са полагани от майката, която е осигурявала и нужните за издръжката им средства. Ответникът не се интересувал от децата, те дори не знаят къде живее, като не се установи и в периода от 18.11.2018г. до 18.11.2019 г. – датата на предявяването на иска, ответникът да е заплащал издръжка на децата. Даването по 10лв. или 20лв. за рожден ден не са издръжка, а са дадени по конкретен повод и не следва с тях да се намаля размера на присъдената издръжка. При така установените обстоятелства искът за присъждане на издръжка за период от една година преди предявяването на иска е доказан по основание и следва да се уважи за сумата от по 1560 лв. за всяко от децата т.е. по 130.00лв. месечно.
Ответника следва да бъде осъден да заплати дължимата д.такса по сметка на ПРС в размер на размер на 756.80 /седемстотин петдесет и шест лева и 80ст./ включваща 556.80лв. – д.такса и 200.00лв. и разноските за особен представител.
Мотивиран от изложените по-горе съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, с особен представител адв. да заплаща на непълнолетния М.В.К., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка и законен представител В.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***.Св. месечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 19.11.2018г. до настъпването на законни причини за нейното изменяне или прекратяване.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН **********, с особен представител адв. да заплаща на малолетната Н.В.К., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител В.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***.Св. месечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 19.11.2018г. до настъпването на законни причини за нейното изменяне или прекратяване.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН ********** да заплати 1560 / хиляда петстотин и шестдесет/ лева на М.В.К., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка и законен представител и на В.К.Д., ЕГН **********, издръжка за периода от 18.11.2017г. до 18.11.2018г. ведно със законната лихва от 19.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН ********** да заплати 1560 / хиляда петстотин и шестдесет/ лева на Н.В.К., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител В.К.Д., ЕГН **********, издръжка за периода от 18.11.2017г. до 18.11.2018г. ведно със законната лихва от 19.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда В.П.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на РС гр.Поморие сумата от 756.80 /седемстотин петдесет и шест лева и 80ст./ разноските по делото.
Постановява на основание чл. 242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението за присъдена издръжка
Настоящото решение подлежи на въззивно обжалване пред БОС, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: