№ 38741
гр. София, 30.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110141334 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Х. Т. П. и В. Т. В. срещу Българска
академия на науките (БАН).
Ответникът в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК е
подал отговор на исковата молба. С молба – уточнение от 25.10.22 г. ответникът е
предявил насрещни установителни искове срещу Х. Т. П. и В. Т. В., приети за
съвместно разглеждане в настоящото производство с Определение № 28578/27.10.2022
г.
По направените доказателствени искания:
Представените от страните документи са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на правния спор, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
Искането на страните за назначаване на съдебно – техническа експертиза е
необходимо за изясняването на правнорелевантни факти по делото, поради което
следва да бъде уважено.
Доказателствените искания на страните за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на свидетели са относими и необходими за правилното решаване на правния
спор, поради което следва да бъдат уважени.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, с писмена молба с препис за ответника, да конкретизират твърденията си
относно изтекла в тяхна полза придобивна давност, като посочат дали се позовават на
1
общата придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС или на кратката такава по чл. 79, ал. 2
ЗС.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – техническа експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, отговора на исковата молба, молба – становище на
ищците от 02.11.2022 г., както и отговора на ответниците по насрещните искове, при
депозит в размер на 500 лева, вносим поравно от страните в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Г. Б., специалност: Геодезия, фотограметрия и
картография, която ДА СЕ ПРИЗОВЕ СЛЕД ВНАСЯНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНИЯ
ДЕПОЗИТ.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели на ответника при режим на довеждане в първото съдебно заседание
относно твърденията на ответника за владението на имота.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели на ищците при режим на довеждане в първото съдебно заседание относно
твърденията им за владението на имота.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 22.02.2024 г. от 15:00 часа, за което
да се призоват страните и вещото лице.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, като те могат да вземат становище по него
и дадените указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответниците по насрещните искове да се връчи на
ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него
в първото по делото съдебно заседание.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърдение, че са
съсобственици, при равни квоти, на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.
София, представляващ поземлен имот с пл. № 383, кв. 170, по регулационния план на
гр. София, м. „Гео М. - Студентски град - IV км.“, с площ от 650 кв.м., който съгласно
Скица на поземлен имот № 15-24992-13.01.2022 г., издадена от СГКК - гр. София,
съставлява поземлен имот с идентификатор 68134.704.383, с адрес: .....“ Твърдят, че
правата им на собственост върху процесната ½ идеална част от недвижимия имот са
придобити въз основа на настъпило наследствено правоприемство от баща им Тодор
Иванов Панчев, чието право на собственост върху процесната част от имота е било
възстановено по силата на извършена реституция със Заповед № РД-43-843/31.12.1993
г. на кмета на Столична голяма община (СГО), с която се отменя отчуждаването на 650
кв.м. от имот с пл. № 203 от кв. 162 – стар (кв. 170 – нов), м. „Гео М. – Студентски
град – IV км.“. Сочат, че правата им на собственост върху процесната ½ идеална част
от имота се удостоверяват и от издадения в тяхна полза Нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по наследство, № 42, том XV, дело № 2945 от 05.09.1997
г. Поддържат, че от реституцията през 1993 г. до настоящия момент упражняват
фактическа власт върху имота както лично, така и чрез трети лица. Твърдят, че в
началото на 2018 г. във връзка с предприети от тях действия за продължаване на срока
на сключения договор за наем от 01.01.2017 г. с наемателя „Амик – спорт“ ООД
установяват, че същият е сключил договор за наем на процесния имот с ответника,
2
който твърдял, че е негов собственик съгласно Нотариален акт за собственост върху
недвижимия имот по чл. 10 ЗБАН № 28, том I, рег. № 4333, дело № 312/2003 г. От
съдържанието на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт
установяват, че същият се легитимира като собственик на целия недвижим имот, въз
основа на Заповед № 1268/11.03.1952 г. на МКСБ, отдел „Градоустройство“ и на
основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН. Твърдят, че при съставянето на посочения констативен
нотариален акт не са взети предвид отмененото през 1993 г. отчуждаване на процесния
имот от 1952 г., вписания през 1997 г. в Служба по вписванията - гр. София,
нотариален акт за собственост по наследство, издаден в тяхна полза, както и Решение
№ 14 по Протокол № 18 от 13.11.2000 г. на СОС, с което е одобрен КРЗП на м. „БАН –
IV км“. В тази връзка, поддържат че издадения в полза на ответника нотариален акт е
съставен в противоречие със законовото изискване на чл. 587, ал. 1 ГПК, поради
липсата на установяване с надлежни писмени доказателства на правото на собственост
на ответника пред нотариуса. В условията на евентуалност, ищците заявяват права на
собственост върху процесния имот и на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност в периода 31.12.1993 г. – 31.12.1998 г. и в периода 31.12.1993 г. – 31.12.2003 г.,
в рамките на които са владели процесната ½ идеална част от имота непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно, с присвоителни намерения. Ето защо молят съда да
признае за установено по отношение на ответника, че са съсобственици на ½ идеална
част, при квоти от по ¼ идеална част за всяка от тях, от поземлен имот с
идентификатор 68134.704.383, с адрес: гр. София, район „Слатина“, бул. „Гео М.“, ул.
„Акад. Георги Бончев“, местност „Комплекс БАН – IV км“, на основание наследствено
правоприемство и реституция, евентуално изтекла в тяхна полза придобивна давност
по чл. 79 ЗС. Молят съда да отмени издадения в полза на ответника Нотариален акт за
правото на собственост върху недвижимия имот по чл. 10, ал. 2 от Закона за
българската академия на науките №28, том I, рег.№4333, дело №312/2003 г. на
нотариус с №043 в РНК, в частта му относно правото на собственост на върху 1/2
идеална част от процесния имот. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взема
становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Твърди, че
процесният имот попада изцяло в собственост на БАН, с обща площ от 250 000 кв.м.,
представляващ дворно място – терен на научния комплекс на БАН – IV км., находящо
се в гр. София, район „Слатина“, което съгласно Заповед № 1528 от 11.03.1952 г. на
Министерството на комуналното стопанство и благоустройство, отдел
„Градоустройство“, парцел II, е отредено за БАН от квартал 170. Потвърждава, че за
посочения имот е налице съставен Нотариален акт № 28, том I, рег. № 4333, дело №
312 от 15.07.2003 г. Посочва, че на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН, е собственик на
стопанисваните от него държавни терени, сгради и прочее. Поддържа, че от 19.10.1991
г., Академията е собственик на предоставените в нейна полза имоти и вещи. Навежда
аргументи в подкрепа на твърдението, че предоставените обекти – държавна
собственост са трансформирани в собственост на БАН и не подлежат на
възстановяване по реституционните закони. Посочва, че процесният имот е бил
отчужден по реда на Закона за планово изграждане на населените места по
регулационна преписка № 1/1951 г. по силата на регулационен план, утвърден със
Заповед № 1268/11.03.1952 г. на Министерство на комуналното стопанство и
благоустройство, по силата на която в полза на БАН бил отреден парцел II в местност
„Гео М.“ – София (Бивш терен за студентско общежитие). Поддържа, че в отредения за
БАН имот попада и имот с пл. № 203, собственост на Тодор Иванов Панчев, чийто
наследници са ищците в настоящото производство. Сочи, че на основание Заповед №
1268/11.03.1952 г. са проведени съответните процедури по отчуждаване на имотите,
попадащи в границите на отредения за БАН терен и изплащането им на бившите
3
собственици. Поддържа, че влязлата в сила на 17.04.1994 г., Заповед № РД – 43-
843/31.12.1993 г. е издадена при наличието на материалноправни пречки за
възстановяване на процесния имот, собственост на БАН. Твърди, че Академията не е
била страна в административно производство по възстановяването на имота, съответно
същото няма обвързващо действие спрямо нея. Оспорва законността на издадения акт,
по силата на който в полза на ищците е възстановена собствеността върху процесния
имот. Поддържа, че от предоставянето на имота със Заповед № 1268/11.03.1952 г. на
Министерството на комуналното стопанство и благоустройство до настоящия момент,
БАН владее и стопанисва целия комплекс, част от който е и процесния недвижим имот.
Навежда доводи относно незаконосъобразността на извършената реституция в полза на
ищците, доколкото възстановеният имот не представлява държавна собственост. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С молба – уточнение от 25.10.22 г. ответникът предявява насрещни
установителни искове, с които моли съда да признае за установено по отношение на
ответниците Х. П. и В. В., че БАН е собственик на процесния недвижим имот с
идентификатор 68134.704.383. на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН, евентуално на
основание придобивна давност. Поддържа, че незаконосъобразно възстановения имот в
полза на ответниците попада върху изградената от БАН комбинирана спортна
площадка на територията на научния комплекс, засягаща част от игрището за футбол и
хандбал, като отбелязва, че спортните съоръжения са стопанисвани и поддържани от
БАН от години. Наведени се аргументи в подкрепа на твърдението, че ищецът е
стопанисвал и владял имота от момента на предоставянето му със Заповед №
1268/11.03.1952 г. до настоящия момент. Поддържа, че процесният имот попада изцяло
в собственост на БАН, съгласно издадения Нотариален акт № 28, том I, рег. № 4333,
дело № 312/15.07.2003 г. При условията на евентуалност, ищецът се легитимира като
собственик на имота на основание изтекла придобивна давност, като твърди, че от
22.11.1997 г. – датата, на която е влязъл в сила чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, до настоящия
момент е упражнявал фактическа власт върху имота като собственик. В тази връзка,
моли съда да уважи предявените насрещни искове, както и на основание чл. 537, ал. 2
ГПК да отмени издадения в полза на ответниците Нотариален акт № 42, том XV, дело
№ 2945/05.09.1997 г.
С Определение № 28578/27.10.2022 г. съдът приема за съвместно разглеждане
предявените насрещни искове срещу Х. П. и В. В..
В срока по чл. 131 ГПК ответниците по насрещните искове са депозирали
отговор на исковата молба, с който излагат доводи за неоснователност на предявените
искови претенции. Поддържат, че към момента на възстановяването му,
реституираният имот е собственост на държавата, а не на БАН, както и че липсват
данни относно предоставянето от държавата в полза на БАН на недвижим имот с пл. №
203 от кв. 162. Оспорват твърденията на ищеца относно наличието на пречки за
възстановяването на процесния имот в тяхна полза, както и обстоятелството, че
мероприятието, за което е бил отреден имотът в полза на БАН, е реализирано напълно.
Оспорват твърденията на ищеца относно факта, че същият е стопанисвал и владял
имота, считано от датата на предоставянето му, до настоящия момент. Твърдят, че не
са налице елементите от фактическия състав на придобивната давност, доколкото
владението на ищеца не е било спокойно. Молят съда да отхвърли предявените искове.
Претендират разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени при условията на активно субективно съединяване са положителни
установителни искове с правно основание по чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК. При
4
условията на евентуалност са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК вр. чл. 79 ЗС.
С молба – уточнение от 25.10.22 г., на основание чл. 211 ГПК, при условията на
пасивно субективно съединяване, ответникът е предявил насрещни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК, евентуално искове по чл. 124,
ал. 1, предл. 2 ГПК вр. чл. 79 ЗС.
В случай на уважаване на предявените искови претенции, страните са
обективирали искания с правно основание по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване
правата си на собственост върху 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, при
квоти от по ¼ идеална част за всяка от тях, на твърдяното правно основание.
По предявените в условията на евентуалност установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК вр. чл. 79 ЗС, следва да докажат пълно и главно,
че са съсобственици на процесната ½ идеална част от имота на заявеното придобивно
основание – давностно владение, като установят, че са упражнявали фактическата
власт върху процесната идеална част непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно, с
намерение за своене в периода 31.12.1993 г. – 31.12.1998 г., както и в периода
31.12.1993 г. - 31.12.2003 г.
В тежест на ответника е да докаже наведените в отговора на исковата молба
правоизключващи правата на ищците възражения.
По предявените насрещни установителни искове, в тежест на ищеца е да докаже
по делото пълно и главно, че е собственик на процесния недвижим имот на посочените
в исковата молба основания, евентуално че е придобил собствеността върху имота на
оригинерно придобивно основание – изтекла придобивна давност, като докаже че е
упражнявал фактическа власт върху имота непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно,
с намерение за своене от 22.11.1997 г. до настоящия момент.
В тежест на ответниците е да докажат наведените в отговора на исковата молба
правоизключващи правата на ищеца възражения.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1) отчуждаването на процесния недвижим имот със Заповед № 1528 от
11.03.1952 г. на Министерството на комуналното стопанство и благоустройство, както
и последаващото реституиране на ½ идеална част от същия в полза на Тодор Иванов
Панчев, по силата на издадена Заповед № № РД-43-843/31.12.1993 г. на кмета на
Столична голяма община (СГО), с която се отменя отчуждаването; 2) настъпилото
наследствено правопримество в полза на Х. П. и В. В., в качеството им на законни
наследници на Тодор Иванов Панчев;
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
5
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6