Р Е Ш Е Н
И Е
... /2.11.2018
г., град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, 14-ти състав,
гражданско отделение в открито заседание
на втори октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Районен
съдия: Д. Павлова
при
участието на секретаря Кичка И. разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 4731 по описа на съда за 2017 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на извършването.
С влязло в сила
решение № 141 от 12.01.2018 г. На РС Врна е допуснато извършването на съдебна делба на
недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 10135.5549.1272, находящ се в гр. Варна
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Варна, район
„Аспарухово", п.к. 9000, СО „Прибой", с площ от 1814 /хиляда
осемстотин и четиринадесет/ кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, с номер по
предходен план 1272, при съседи: имоти с идентификатори 10135.5549.1271,
10135.5549.9539, 10135.5549.9537 ведно с изградената в имота полумасивна вилна сграда с площ 26.6 кв.м., между съделителите и при квоти – 1/9 /една девета/ ид.част за Н.М.И.,
ЕГН **********, 1/9 /една
девета/ ид.част за С.Г.И., ЕГН **********,
1/9 /една девета/ ид.част за Г.М.Д., ЕГН ********** и
2/3 /две трети/ ид.част Н.Д.Г., ЕГН **********, на осн.чл.34 ЗС.
По отношение прекратяването на съсобствеността за описания имот:
В
производството е приета за разглеждане претенцията на съделителите
Н.М.И., ЕГН **********, С.Г.И., ЕГН ********** и Г.М.Д., ЕГН **********
срещу съделителката
Н.Д.Г., ЕГН ********** за заплащане на обезщетение за ползване на
собствената им 1/3 ид.ч. /по 1/9 ид.част
за всеки от тримата/ от допуснатия до
делба имот за периода 20.04.2015 год. до 20.04.2018 год. в размер на общо 1800
лева / по 600 лева от всеки ищец, на
основание чл.31, ал.2 от ЗС, ведно със законната лихва, считано от подаване на
молбата до окончателното изплащане на сумата.
За
определяне реалната поделяемост на допуснатия до
делба имот и неговата пазарна стойност е
допусната СТОЕ с оглед възможността съделителите да
получат реален дял в натура, съобразен с
квотите им. Ищците са заявили, че желаят да им бъде предоставен общ дял.
От заключението на СТЕ от 28.05.2018 г., изготвено
от вещото лице Р.П., което съдът цени
като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че допуснатия до делба имот се
намира в местност „Прибой“, кв.Аспарухово на гр.Варна, същият е с площ 1.814
дка по кадастрална карта на гр.Варна,
одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК гр.София. Съответства
на поземлен имот стар идентификатор пл.№
1272, при съседи: имоти с идентификатори, 10135.5549.9539, 10135.5549.9537, 10135.5549.2429, 10135.5549.2430. Същият е реално поделяем на два дяла, а изградената в североизточната част
на имота жилищна сграда със ЗП 27 кв.м. е реално неподеляема.
Описани са характеристиките на поземления имот и на сградата, като е посочено,
че състоянието им не е добро, същите са изоставени и занемарени, мястото е обрасло със саморасли
храсти, невъзможно е да се осъществи достъп до жилищната сграда. Констатациите
са направени от външен оглед. Пазарната
цена на имота е 111 000 лева. Вещото
лице е предложило вариант за делба на
поземления имот, съгласно квотите на страните и определяне на общ дял за
ищците, както следва:
- Дял първи от ПИ с ид.№ 10135.5549.1272 с проектен идентификатор 0.1 и
проектна площ 605 кв.м., при граници: 10135.5549.9537, 10135.5549.9539, проектен идентификатор 0.2 – дял. Пазарната
стойност на дял първи е 37 021 лева и
-
Дял втори от ПИ с ид.№
10135.5549.1272 с проектен идентификатор 0.2 и проектна площ 1209 кв.м., при
граници: 10135.5549.9539, 10135.5549.2429, 10135.5549.2430, 10135.5549.9537 и
проектен идентификатор 0.1 – дял. Пазарната стойност на дял втори е 73 979 лева.
В дял втори е разположена жилищната сграда на един етаж със ЗП 27 кв.м. с
пазарна стойност 3300 лева. Общата
пазарна стойност на дял втори е 76 321 лева.
От същото заключение се установява, че пазарният наем за 1/3 ид.части от имота за периода от 20.04.2015 г. до 20.04.2018
г. е 2880 лева.
От заключението по допълнителната задача от 02.07.2018 г., което съдът
цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено и неоспорено от страните
се установява, че одобрената улична регулация засяга процесния
имот като от същия се отнемат общо 52 кв.м., защриховани със зелен цвят на
скицата, от които от дял първи се отнемат 40 кв.м. и от дял втори се отнемат 12
кв.м. Към заключението е изготвена комбинирана скица с нанесен проект за делба
от предходна СТЕ и ПУП-ПУР на м-ст „Прибой“, одобрен
с решение № 273-6, Протокол № 6 от 28.03.2012 г. на Общински съвет Варна.
Постъпило
е становище от СГКК Варна от 30.07.2018 г. с което е одобрен предложеният проект за делба от вещото лице Р.П.,
същият отговаря на изискванията на чл.60 от Наредба № 3 за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри към
ЗКИР при условието на чл.200, ал.2 ЗУТ. Представено е удостоверение от СГКК Варна от
което се установява, че за дял първи от ПИ 10135.5549.1272 е определен нов
идентификатор 10135.5549.2468 и за дял втори от ПИ 10135.5549.1272 е определен
нов идентификатор 10135.5549.2469.
В съдебно заседание ищците молят за
разпределение на имотите съгласно одобрения проект за делба като им се възложи в общ дял първи дял от одобрения
проект за делба и ответницата им заплати обезщетение в размер на 1800 лева
поравно на всеки от тримата ищци.
Ответницата чрез процесуален представител моли
за разпределение на имотите съгласно
одобрения проект за делба като й се
възложи дял втори от одобрения проект за делба и се отхвърли
молбата на ищците за обезщетение като
неоснователна.
Съдът като взе предвид становището на страните за начина по който да се
извърши делбата и да се разпредели съсобствения имот, намира,
че в случая тегленето на жребие е твърде неудобно предвид квотите на страните и
характеристиките на имотите, поради което делбата следва да се извърши по реда
на чл.353 от ГПК чрез разпределение съгласно одобрения от СГКК Варна проект за
делба на вещото лице Р.П., като на ищците се възложи в общ дял първи дял, а на
ответницата се възложи дял втори. Съдът намира,
че разпределението следва да се извърши
именно по този начин, тъй като имотът е реално поделяем
и така
всеки съделител ще получи реален дял
съответстващ на квотата му като ищците ще получат общ дял по тяхно искане и с
оглед поделяемостта на имота на два, а не на четири
дяла, колкото са съделителите. Изградената от
ответницата едноетажна сграда със ЗП 27 кв.м. без строителни книжа, която е в
режим на търпим строеж ще остане в дял втори, който ще се възложи именно на
нея. Извършването на делбата по този
начин е най-удобния и справедлив за
страните.
По иска за
обезщетение на ищцата против ответницата с пр.осн.чл.31,
ал.2 ЗС:
Съгласно същата разпоредба всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се
използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Искането за заплащане на обезщетение
за самостоятелно ползване на имота до съделителката Г. е направено от съделителя
И. с нотариална покана, с надлежно
оформена разписка за получаване от 27.05.2016 г. от нотариус Кр.Кангалова.
От разпита на свидетелката Нейкова се установява, че тя познава първите
двама ищци много отдавна, била ангажирана от тях във връзка с продажбата на
някои наследствени имоти. Знае, че имат проблем с един от имотите в местност
„Прибой“ до който не могли да стигнат. Първия път когато отишли до имота се
намесила една възрастна жена и им казала, че никой няма право да влиза в имота,
имала агресивно поведение и тогава Н. казал да тръгват, да не й стане лошо на
тази възрастна жена, защото била много
ядоса. Знае, че Н. и съпругата му са търсили тази жена в жилището й, но
съседите им казали, че тя не контактува с непознати и не са осъществили контакт
с нея. Свидетелката разказва, че е
посещавала имота 7-8 пъти, последния път преди три години са отишли заедно с Н.
и племенниците му, но било невъзможно да влязат в
имота, защото той бил обрасъл отвсякъде като „джунгла“. Свидетелката не може да
отговори на въпроса дали имотът е
ограден с ограда, защото храстите били много високи и не се виждало нищо.
От разпита на свидетелката Елка Павлова се установява, че
тя е ходила в имота в кв.Галата в деня преди с.з., а именно на 04.06. заедно с ответницата. Мястото било
обрасло с дървета и храсти. Повечето овошки били засадени от ответницата. Сградата е построена от нея,
същата е от три помещения. В имота няма поставена порта и врата, телта била
свалена и затова Н. е сложила напречни дървета да не влизат хора и животни.
Стаята се заключва. Н. й разказала, че мястото било 6 дка и е дадено от
общината. Разделили го поравно между Н.
и нейните брат и сестра, които починали.
Наследниците на сестра й продали мястото. Два, три пъти идвали едни млади хора, които искали да й
вземат мястото, но не ги познавала. Н. е стопанисвала мястото 50 години, къщата е изградила тя.
Молбата на С.И. и Г.Д. против съделителката Н.Г. следва
да се отхвърли, тъй като липсват доказателства по делото, ангажирани от ищците
за отправено писмено поискване до съсобственика
за заплащане на обезщетение за минал период преди заявяване на претенцията в съдебно
заседание. Молбата на Н.И. против Н.Г. също
следва да се отхвърли, тъй като от събраните гласни доказателства не се
установи имотът да е ограден, а се
установи, че както свидетелката Нейкова, така и ищецът не са могли да влязат в
него защото е силно обрасъл с
растителност и саморасли храсти. Имало
опъната тел и нарядко забити колове, но било невъзможно да влязат защото
било „абсолютна джунгла“. Вещото лице е
заявило, че е извършило огледа отвън,
защото не е възможно да се влезе в имота от растителността. От доказателствата
по делото не се установи, че ответницата
е предприела конкретни действия с които да е възпрепятствала Н.И. да влезе в
имота, както и се установи, че той се придвижва
с помощно средство с което е абсолютно невъзможно да се влезе в имота
поради изложеното от свидетелката Нейкова.
Всеки от съделителите следва да заплати държавна такса за
производството в размер на 4% върху стойността на дела му. Ищците следва да
заплатят и държавна такса за отхвърления иск за обезщетение.
С
определение от 21.05.2018 г. ответницата Н.Г. е освободена от заплащане на
такси и разноски за производството, поради което същата не следва да заплаща
държавна такса за делбата.
Процесуалният
представител на ищците е представил списък на разноските, но в същия е
посочено, че разноските са направени от лице,
което не е страна по делото, поради което на тримата ищци не следва
да се присъждат разноски по този
списък.
Мотивиран
от изложеното и на осн.чл.353 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОСТАВЯ
В ОБЩ ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на Н.М.И.,
ЕГН **********, С.Г.И., ЕГН ********** и Г.М.Д.,
ЕГН ********** при равни квоти – по 1/3 ид.част дял първи от ПИ с ид.№ **** от
заключението на вещото лице Р.П. от 28.05.2018 г. с нов идентификатор
**** с площ 605 кв.м., при граници: **** ****, нов ***
Пазарната стойност на дял първи е 37 021 лева.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на Н.Д.Г., ЕГН ********** дял втори от
ПИ с ид.№ 10135.5549.1272 от заключението на
вещото лице Р.П. от 28.05.2018 г. с нов идентификатор
**** с площ 1209 кв.м., при граници: ****, ****, ***, ***, нов **** ведно с разположената в този
дял жилищната сграда без строителни
книжа, на един етаж със ЗП 27 кв.м.
Пазарната стойност на дял втори е
76 321 лева.
Скицата, преподписана
от съда заедно със заключението на СТЕ
от 28.05.2018 г. и становище на СГКК Варна, приложени на листи 147-153 и 172 от делото са неразделна част от
решението.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Н.М.И., ЕГН **********, С.Г.И., ЕГН ********** и Г.М.Д., ЕГН **********
срещу Н.Д.Г., ЕГН ********** за
заплащане на обезщетение за ползване на собствената им 1/3 ид.ч.
/по 1/9 ид.част за всеки от тримата/ от допуснатия до
делба ПИ с ид.№
10135.5549.1272 и
разположената в същия жилищната
сграда на един етаж със ЗП 27 кв.м., за периода 20.04.2015 год. до 20.04.2018
год. в размер на общо 1800 лева /по 600 лева на всеки ищец/, ведно със законната лихва, считано от
подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.31, ал.2
от ЗС и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Н.М.И., ЕГН **********, С.Г.И.,
ЕГН ********** и Г.М.Д., ЕГН ********** да заплатят държавна такса по сметка на РС Варна
за делбата поравно общо 1482 лева и за отхвърления иск за обезщетение поравно общо 72
лева, на осн.
355 ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Районен съдия: