№ 2004
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100507276 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20071178 от 18.03.2021 г. по гр.д. № 1031/2020 г.
Софийски районен съд, 120 състав отхвърлил като неоснователни
предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, срещу Л.Т.Т., ЕГН **********, искове
при квалификацията на чл. 422 ГПК вр. чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ -
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата 1 642 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 183.96 лв. за периода от 01.12.2017 г. до
13.11.2019 г., сумата 24.20 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2019 г., ведно със
законна лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 3.67 лв. за периода от 30.06.2017 г. до 13.11.2019 г., с които суми
ответникът неоснователно се обогатил за сметка на ищеца предвид това, че не
е сключил договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
1
350 лв. – разноски по делото. Решението е постановено при участието на „Б.“
ООД, ЕИК ****, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД,
който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Районният съд неправилно приел, че преминаването на тръби през
имота на ответника, които са топлоизолирани, не водело до ползване на
топлинна енергия. От приетата СТЕ се установило, че през имота преминават
21 тръби за отопление, захранващи горните етажи, които били изолирани и
имало щранг-лира в банята. В супермаркета била начислявана топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация и служебно начислена енергия от
щранг-лира. В имота не се ползвала топла вода. Констатациите на вещото
лице, че тръбите и щранг-лирата в имота са изолирани бил направени към
момента на огледа, нямало как да се установи дали в процесния период м.
10.2017 г. – м. 04.2019 г. същите са били изолирани или не. Вещото лице
имало противоречиви твърдения в експертизата – от една страна, че сумите за
топлинна енергия са начислявани в съответствие с действалата в периода
Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването (отм.), а от друга – че не би
трябвало да се начислява топлинна енергия, отдадена от щранг-лира, тъй като
била изолирана. При постановяване на решението съдът не се съобразил с
разпоредбите на Наредба № 16-334/2007 г. (отм.), която била приложима,
въпреки че претенцията е на извъндоговорно основание. Не били съобразени
и разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, съгласно която клиентите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и
разпоредбата на чл. 153, ал. 5 ЗЕ, съгласно която при въведена система за
дялово разпределение на топлинна енергия клиентите в сграда-етажна
собственост нямат право да прекратяват подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация. Между страните не бил подписан договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, въпреки отправената покана от страна
на топлопреносното дружество, поради което длъжникът се обогатил
неоснователно за сметка на дружеството и дължал да върне това, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Поради това моли съда да отмени
2
първоинстанционното решение, вкл. в частта за разноските и вместо него
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски
и юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Л.Т.Т. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно.
Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80
ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.“ ООД, не взема становище по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно. Въпреки че е дал неточна
квалификация на главните искове – по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вместо по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, първостепенният съд е
разгледал правопораждащите спорното право факти, поради което решението
му е допустимо. С оглед оплакванията в жалбата въззивният съд намира
решението и за правилно по следните съображения:
Според легалната дефиниция, дадена в т. 33а на § 1 ДР ЗЕ (нова, ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „небитов клиент” е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие
и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Предвидената писмена
3
форма е за действителност на сделката, и при липсата на договор
отношенията между страните, свързани с ползваната в имота топлинна
енергия, следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното
обогатяване.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Съгласно ал. 2 на същия член, това право възниква, когато
няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Предпоставките на
иска за неоснователно обогатяване, които следва да са налице кумулативно,
са: обедняване на ищеца; обогатяване на ответника - под формата на реално
увеличение на имуществото му или под формата на спестяване на разходи,
които нормално би направил; липса на правно основание за имущественото
разместване.
В случая съгласно приетия констативен протокол от 08.11.2019 г.,
изготвен от служители на ищеца се установява, че процесният имот е
разделен на малки помещения, в част от които преминават тръби за
отопление, захранващи горните части на апартаментите в блока – 19 бр.
Магазинът е разделен на две нива, като в долното ниво (мазе) преминават
части от разпределителната тръбна мрежа, захранваща блок 9. Отклонението,
захранващо супермаркета е трайно прекъснато и затапено от
разпределителната връзка. Няма налични изводи за топла вода. Тръбите,
които са налични за захранване на блока са с топлинна изолация.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ,
което не е оспорено от ищеца по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК се
установява: При оглед на имота вещото лице е констатирало, че процесният
имот се намира на партерен етаж в сградата и представлява складови
помещения, в които няма монтирани отоплителни тела. През помещенията
преминават 21 тръби за отопление, захранващи горните етажи, които са
изолирани. Представените констативни протоколи от 2001 г. и 2019 г.
отговарят на действителната обстановка в обекта, само броят на изолираните
тръби е 21, а не 19. В имота няма изводи за топла вода и не се ползва такава.
При огледа вещото лице не е установило неизолирани тръби в сервизното
помещение. Поради това според заключението за щрангове в баня, за които
ФДР е начислявала служебно топлинна енергия, не следва да се начислява
4
топлинна енергия, отдадена от тях, след като са изолирани.
С оглед така установеното, предявеният главен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за стойност на топлинна енергия, с
която ответникът неоснователно се бил обогатил, е неоснователен. При
доказателствена тежест за ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК,
същият не е доказал при условията на пълно и главно доказване обогатяване
на ответника, в частност същият да е ползвал топлинна енергия в процесния
имот и период. Няма спор, че в имота никога не е имало отоплителни тела,
както и че не е ползвана топла вода – ТЕ за БГВ не е начислявана и от третото
лице помагач. Такава неправилно е начислявана за ТЕ за отопление от щранг-
лира в баня, каквато не е налична в сервизното помещение и е изолирана. В
имота няма и хоризонтална сградна инсталация – отклонението, захранващо
имота е трайно прекъснато и затапено от разпределителната връзка. Що се
отнася до преминаващите през складовите помещения вертикални тръби,
захранващи горните етажи, същите са изолирани и чрез тях ответникът също
не би могъл да ползва топлинна енергия.
Доводите в жалбата съдът намира за неоснователни. Разпоредбите на
чл. 153, ал. 6 и ал. 3 ЗЕ касаят клиенти на топлинна енергия, т.е. случаите, в
които е налице договорно правоотношение с топлопреносното предприятие, а
такова в случая няма. А след като по делото не е доказано ответникът да е
ползвал топлинна енергия в имота си, вкл. такава отдадена от сградна
инсталация, предявените главни искове са неоснователни и подлежат на
отхвърляне, съответно неоснователни са и акцесорните им искове за лихви.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено, при посочване в
диспозитива на въззивното решение на правилната правна квалификация на
исковете.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на възиваемия. Доказано направените такива са в
размер на 350 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и
съдействие от 02.06.2021 г. Съобразно обжалваемия интерес от 1 853.83 лв.,
минималното възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
5
възнаграждения е 359.77 лв. Заплатеното възнаграждение е под този размер,
поради което възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20071178 от 18.03.2021 г., постановено
по гр.д. № 1031/2020 г. на Софийски районен съд, 120 състав, с което са
отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, срещу Л.Т.Т., ЕГН
**********, искове при правилна правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, с които
неоснователно се обогатил: сумата 1 642 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 183.96 лв.
за периода от 01.12.2017 г. до 13.11.2019 г., сумата 24.20 лв., представляваща
стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2017
г. до 31.03.2019 г., ведно със законна лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 3.67 лв. за периода от 30.06.2017 г. до 13.11.2019 г., вкл. в частта за
разноските.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, да заплати на Л.Т.Т., ЕГН **********, гр. София, ж.к.
****, на основание чл. 78 ГПК сумата 350.00 лв. (триста и петдесет лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Б.“
ООД, ЕИК ****, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник
„Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7