РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
830
Град
Пловдив, 11 май 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 210 по описа на
съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Ц.Г.Г., с ЕГН
**********,***, чрез адв. К., против заповед за
прилагане на ПАМ № 20-1030-003271/
27.11.2020 г. на началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, с която на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б‘ от ЗДвП –
временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Посочва, че за визираното в
обжалваната заповед нарушение от Г., е образувано НОХД № 3239 по описа за 2021
г. на Районен съд – Пловдив, като в с.з. от 21.05.2021 г. съдът на основание
чл.382, ал.7, вр. с чл.24, ал.3 НПК е одобрил постигнатото споразумение между
Районна прокуратура и Ц.Г. за осъществено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК,
като на основание чл.373г, вр. с чл.343б, ал.1, вр.с чл.37, ал.1, т.7 от НК е
определил и наложил на жалбоподателя Г. наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 14 /четиринадесет/месеца, считано от 27.11.2020 г.
Счита, че така на практика Г. е лишен от право да управлява МПС до 27.01.2022
г. Посочва, че наложената административна мярка съществува неправилно в правния
мир, но не е била съобщена повече от година на лицето. Поради това счита, че
връчената на 06.01.22 г. заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна и моли
да бъде отменена. Претендират се съдебни разноски.
Ответникът - началник група към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ в нарочно становище намира жалбата за неоснователна. Посочва,
че отчетените 2,0 промила алкохол на издишания въздух е много над долната
граница от 0,5 промила, поради което нарушението е безспорно с по-висока степен
на обществена опасност и предвид извършването му в населено място. В тази
връзка на водача временно е било отнето свидетелството за управление до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от
датата на отнемане – 21.11.2020 г. Посочва, че с протокол № 2540 от 21.05.2021
г. Районният съд е определил за нарушителя „лишаване от право да управлява МПС
за срок от 14 месеца“. С други думи с одобряване на споразумението по НОХД №
3239/ 2021 г. отпада основанието на обжалваната ПАМ, поради което на 28.01.22
г. / след изтичане на 14-месечния срок, жалбоподателят е можел да се яви в
сектор „Пътна полиция“, за да си получи временно отнетото му свидетелство. В
този смисъл моли жалбата да бъде отхвърлена, а оспорената заповед да бъде
оставена в сила като правилна и законосъобразна. Претендира за размера на
адвокатството възнаграждение.
Окръжна прокуратура –Пловдив не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в рамките на установения
за това преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
Процесната заповед е издадена за това, че на 27.11.2020 г. около 22.00
ч. в гр. Пловдив, кв. Беломорски № ***като
водач на МПС Фолскваген Пасат, с рег.№ ***, жалбоподателят управлява след
употреба на алкохол – 2,0 промила в издишания въздух, измерен с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510, с фабр.№ ARNA -0183; издаден талон за изследване № 088610, поради което е нарушил чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което на основание
по чл. 171, т. 1, б. "б‘ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в
изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016
г. на министъра на вътрешните
работи е оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР –
Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по
чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по
установената от административния орган фактическа обстановка, не се
оспорва и от жалбоподателя, предвид
представените доказателства за образувано наказателно дело от общ характер и одобреното
споразумение, по силата на което жалбоподателят се е признал за виновен относно
извършеното деяние.
Следователно спорът е правен и се
концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и
процесуалноправни разпоредби.
От страна на жалбоподателя се представя въпросното споразумение,
залегнало в протокол № 2540 от 21.05.2021 г НОХД № 3239/ 2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което на нарушителя е
определено наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 14 месеца“.
Съдът не споделя и възраженията в жалбата относно неправилно издадената
заповед.
Приложената със заповедта ПАМ в случая има за цел временно да отнеме на
водача, извършил процесното деяние, издаденото свидетелство за правоуправление
до решаване на въпроса за отговорността. Законът поставя и условие, че това
временно отнемане по силата на чл.171, т.1 от ЗДвП не може да се извърши за
повече от 18 месеца.
Представеното споразумение по НОХД № 3239/ 2021г. по описа на Районен съд – Пловдив е решило окончателно
въпроса за отговорността, като е определило на лицето лишаване от право на
правоуправление за срок от 14 месеца, считано от датата на извършване на
деянието – 27.11.2020 г. Ето защо с влизане в сила на споразумението,
действието на заповедта, с която на наложени временни мерки, е отпаднала. Това
е така на първо място, защото наложените със заповедта мерки са временни, и на
второ, защото те действат, докато бъде решен въпросът за отговорността. При
това положение правилно от страна на ответника по делото е посочено, че към
28.01.22г. за жалбоподателя наложеното наказание вече е изтекло и е могъл да
поиска свидетелството у да бъде върнато.
Не се споделят и останалите възражения на жалбоподателя относно липсата
на съразмерност на наложената санкция, предвид казаното по-горе в изложението.
Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т.1, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските
органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и
осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.
146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка
законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в
изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от
посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други
органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Конкретните цели на процесната принудителна
административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона
за движение по пътищата /виж. http: //parliament. bg/bills/43/653-19-3. pdf и
http: //parliament. bg/bills/43/554-01-162. pdf/, според които законопроектът е
насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са
съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението
по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение
на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет.
Цитираната нормативна уредба налага извод, че
фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 1, б.“б“ ЗДвП мярка за административна принуда, при
наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от
посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред, като в
случая горното е безспорно установено.
Мотивиран от горното настоящият състав
намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от
материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма, в съответствие
с приложимите процесуални правила,
материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което оспорената заповед
следва да бъде потвърдена.
Предвид изхода от делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Г.Г., с ЕГН **********,***, чрез адв. К.,
против заповед за прилагане на ПАМ № 20-1030-003271/ 27.11.2020 г. на началник
група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с която на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б‘ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: