Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева и при участието на
зам-окръжен прокурор Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки
адм. д. № 168 по описа на КАС за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба от Г.М.Ю.
от ***, чрез пълномощник, срещу Областна
дирекция на МВР-Кърджали. Ищецът твърди, че с Решение №158/08.11.2019 г., постановено
по анд №256/2019 г. по описа на Районен съд - Момчилград,
е отменено наказателното постановление №19-6110-000044/31.07.2019 г., изд. от началник
група към ОДМВР - Кърджали, РУ-Джебел. Последното
решение на РС-Момчилград било оставено в сила с Решение №36/16.03.2020 г., постановено
по канд №252/2019 г. по описа на АС-Кърджали. В исковата
молба се сочи, че в производството пред РС-Момчилград ищецът бил защитаван от адвокат,
на когото заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. с ДДС, съгласно
сключен договор за правна защита и съдействие. Счита, че от незаконосъобразното
наказателно постановление, отменено с влязлото в сила съдебно решение, за него е
произтекла имуществена вреда в размер на 720 лв., съставляваща заплатена сума за
адвокатско възнаграждение по воденото дело пред РС – Момчилград. Иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ОД на МВР-Кърджали, да му заплати сумата от
720 лв., като обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в направени
разноски за адвокатски хонорар по анд №256/2019 г. по
описа на РС – Момчилград, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на
предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане. Претендира и направените
по настоящото дело разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявения иск, по изложените в него съображения.
Ответникът
– Областна дирекция на МВР Кърджали, чрез пълномощника
си – гл.ю.к. П., намира предявения иск за недопустим, тъй като към датата на подаването му, правото на ищеца да претендира горното обезщетение било преклудирано. Последното обосновава с обстоятелството, че при
постановяване на окончателното съдебно решение на АС-Кърджали, на 16.03.2020г.,
промените на чл.63, ал.3 ЗАНН били в сила, и лицето е имало възможност да поиска
присъждане на тези разноски, в хода на касационното производство. Излага и доводи
за неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради липса на дата в приложения
договор за правна защита и съдействие, удостоверяваща датата на плащане. Намира
за прекомерно адвокатското възнаграждение уговорено по анд
№256/2019 г. по описа на МРС. Прави искане, при определяне размера на дължимото
обезщетение, както и на разноските по настоящото дело, съдът да вземе предвид и
Решение №5419/08.05 2020 г. на ВАС /публикувано в ДВ бр.45/20 г./, в сила от
15.05.2020 г.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Кърджали, намира иска за основателен. Счита,
че в случая е осъществен фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен
акт, отменен по съответния ред, както и претърпени имуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от този акт.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че с Наказателно постановление №19-6110-000044/31.07.2019 г.,
изд. от началник група към ОДМВР - Кърджали,
РУ-Джебел, на ищеца е било наложено
наказание глоба в размер на 200 лв.
С Решение №158/08.11.2019 г.,
постановено по анд №256/2019 г. по описа на Районен съд
- Момчилград, горното наказателно постановление било отменено, като незаконосъобразно.
Последното решение на РС-Момчилград било оставено в сила с Решение №36/16.03.2020
г., постановено по канд №252/2019 г. по описа на АС-Кърджали.
Последните обстоятелства се установяват и от доказателствата, събрани в хода на
производството по анд №256/2019г. по описа на РС-Момчилград,
и канд 252/2019 г по описа на АС-Кърджали, приложени по
настоящото дело.
Видно от договор за правна защита
и съдействие и пълномощно /без посочена дата/, намиращи се в кориците на анд №256/2019 г. по описа на РС- Момчилград, процесуалното представителство
и защита на Г.Ю., пред РС Момчилград, е договорено да се осъществи от адв.Д. В договора за правна защита е визиран предмет: оказване
на правна защита и съдействие по анд №256/2019 г. по описа
на РС-Момчилград, и е договорено възнаграждение в размер на 720 лв. с ДДС. При сключване
на договора, уговореното адвокатско възнаграждение е отбелязано като изплатено изцяло
и в брой.
При така приетото за установено
от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта
на иска:
Изпълнено е
условието на чл.204, ал.1 от АПК - искът
е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и насочен против надлежен ответник.
Съгласно чл.
204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след
отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния
случай се претендират имуществени вреди от
отменено наказателно постановление, издадено от началник на група в РУ-Момчилград
към ОДМВР – Кърджали. По отношение на характера на дейността по административното
наказване, е прието Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и
І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния й характер,
тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя
вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически
метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван
от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява изпълнение
на административна дейност.
По изложените
съображения и тъй като в случая се установи, че процесното
НП е отменено от компетентния районен съд с влязло в сила съдебно решение, постановено
по анд №256/2019 г. на РС Момчилград, предявеният иск
се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд, по реда на чл.203
и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
По отношение
на доводите на ответната страна за недопустимост на иска, тъй като към датата на
подаването му, правото на ищеца да претендира
горното обезщетение било преклудирано, следва да се отбележи
следното:
В хода на касационното
производство, образувано по жалба на началник на РУ - Джебел към ОДМВР – Кърджали,
процесуалния представител на Г.Ю. е направил искане за присъждане на деловодните разноски, направени
пред районния съд. В тази връзка, касационната инстанция е оставила искането без
уважение, като приела, че договор за правна защита и съдействие, без посочена дата,
ведно с пълномощно, са приложени към жалбата срещу НП, подадена на 20.09.2019 г.
По тази причина е прието, че адвокатското възнаграждение в посочения размер е било
заплатено от жалбодателя Ю., най-късно на 20.09.2019 г.
Предвидената в чл.63, ал.3 ЗАНН възможност за присъждане на разноски по тези дела
е влязла в сила от 03.12.2019 г., т.е. 25 дни след постановяване на решението по
анд №256/2019 г. по описа на РС - Момчилград. Предвид това, че разноските в производството
пред РС-Момчилград, са направени преди влизането в сила на чл.63, ал.3 ЗАНН, съдът
е стигнал до извод, че те не могат да му бъдат присъдени с постановеното в касационното
производство решение, а следва да бъдат търсени от него по друг процесуален ред.
При тази хипотеза,
именно редът по чл.1 ЗОДОВ е „другия“ процесуален ред, споменат в мотивите към решението
на касационния съд. Невъзможността да се претендират разноски по делата, приключили
преди влизане в сила на изменението на чл.63, ал.3 АПК, обосновава приложението
на чл.1 от ЗОДОВ, поради което възражението за недопустимост на иска, е неоснователно.
Разгледана по същество исковата претенция е и частично основателна,
по следните съображения:
Предявения
иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата
на чл.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват
и доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, според която
държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи и длъжностни лица.
За
да възникне право на обезщетение в това производство, е необходимо да са налице
едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките
три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след
засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените
загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Налице е първата
предпоставка – незаконосъобразен акт – наказателно постановление, издадено от административен
орган, отменено с влязло в сила съдебно решение.
Съдът намира,
че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна
връзка между причинената вреда и незаконосъобразното наказателно постановление.
В случая, ищецът претендира имуществени
вреди в размер на 720 лв., представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално
представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление.
Установено е по делото, че във
връзка с оспорване на наказателното постановление, ищецът в настоящото производство
е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в горния размер, уговорен
и изплатен, според сключения договор за правна защита и съдействие. Въпреки, че
договорът не е датиран, от доказателствата по делото - подадената на 20.09.2019
г. жалба срещу НП, депозирана заедно с ДПЗС и адвокатско пълномощно, следва да се
приеме, че последния е съставен най- късно на 20.09.2019 г., респ. уговореното в
него адвокатско възнаграждение е било изплатено най- късно на последната дата. От
своя страна, ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение,
ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление, като намаляването
на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на НП. В тази връзка, издаденият
от административния орган акт,
е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен
именно с цел защита срещу конкретния акт.
Съдът приема, че адвокатската
защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и е
израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен
акт – отмененото наказателно постановление. Следва да се има предвид също, че в
проведеното производство по Закона за административните нарушения и наказания, не
е бил предвиден ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение. Поради
това, извършените разходи за адвокатски хонорар, в производство по оспорването на
наказателно постановление, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена
вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която ответникът
дължи обезщетение, на основание чл.4 от ЗОДОВ
/в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/.
По отношение на
размера на предявения иск и с оглед възраженията на ответната страна, съдът следва
да съобрази предвиденото в чл.36, ал.2 Закона
за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.36, ал.2 ЗА, размерът
на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от размера,
предвиден в наредба на Висшия адвокатски съвет, за съответния вид работа. Действително,
по силата на окончателно Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на 5-чл. състав на ВАС,
постановено по адм. д. № 14384/2019 г., в сила от
15.05.2020 г., текстът на чл.18, ал.2 е бил изменен. Според приетото по-горе в решението,
приложения договор за правна защита и съдействие е бил сключен най-късно на
20.09.2019 г., а уговореното адвокатско възнаграждение, в размер на 720 лв., е отбелязано
като изплатено при сключването му. С оглед правилото на чл.195, ал.1 АПК, към така
приетата дата на плащането - 20.09.2019 г., е в сила редакцията на чл.18, ал.2 ЗАНН,
преди изменението, обн. ДВ бр. 45/2020 г. От своя страна,
според предвиденото в чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004г. в приложимата му редакция
/обн. ДВ, бр. 28 от 2014 г./, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко
от 300 лв. В случая, материалният интерес по процесното
НП е за сумата от 200 лв., и според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004 г., вр. с §2а от ДР на Наредбата, минималният размер на адвокатското
възнаграждение за производството пред РС- Момчилград, възлиза на 360 лв. с ДДС.
Производството не се отличава с фактическа и правна сложност, като по него е проведено само по едно открито с.з., в които пълномощникът
на ищеца е взел участие. Предвид горното,
съдът намира, че за сумата от 360 лв., искът е основателен и доказан и по размер,
и следва да бъде уважен, като за разликата до предявения размер от 720 лв., следва
да бъде отхвърлен.
Основателно се явява
и акцесорното искане за присъждане на законната лихва
върху сумата от 360 лева, считано от предявяването на исковата молба до датата на
окончателното й изплащане.
При този изход
на спора,
на основание чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, следва ответникът
да заплати на ищеца и направените в настоящото дело разноски, общо в размер на
130 лева, от които: 10 лв.
за дължимата и внесена от ищеца държавна такса, както и
120 лв. с ДДС, за изплатено адвокатско възнаграждение по представения
договор за правна защита и съдействие от
22.05.2020г. При определяне на последната сума съдът взе предвид приложимите към
22.05.2020 г. разпоредби на чл.8, вр. с чл.7, ал.2, т.1
от Наредба №1/2004г., след изменението им с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г. , в сила от 15.05.2020
г., §2а от ДР на Наредбата,
както
и фактическата и правна сложност на делото.
Така
мотивиран,
Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Кърджали
да заплати на Г.М.Ю. от ***, ЕГН **********, сумата от 360 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, за изплатено адвокатско възнаграждение
за правна защита и съдействие в производството по анд
№256/2019 год. по описа на Районен съд – Момчилград, ведно със законната лихва върху
сумата от 360 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба -
22.05.2020 г., до датата на окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, за размера
над 360 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали
да заплати на Г.М.Ю. от ***, ЕГН **********, направените по настоящото дело разноски,
в размер на 130 лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: