Определение по дело №1470/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.65, ал.4 от ЗОС във връзка с чл. 166, ал.2 АПК.

Постъпила е жалба от „Калиостро“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.8, ап.22, представлявано от управителя Л. Ш., чрез адв. Г.М., против заповед № РД-09-312 от 03.07.2025 г. на кмета на район „Западен“ при Община Пловдив, издадена на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост.

В жалбата се съдържа особено искане да бъде спряно предвиденото предварителното принудително изпълнение на оспорената заповед, допуснато по силата на закона. Като причина за искането наред с основанията за незаконосъобразност на акта изтъква обстоятелството, че с предварителното изпълнение на заповедта ще настъпят значителни вреди за дружеството.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 65 от ЗОС (Закон за общинската собственост).

Съгласно чл. 65, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗОС, заповедта на кмета на общината (респ. района) за изземване на общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

С изменението на АПК, обн. в ДВ, бр. 39 от 20 май 2011 г., в чл. 166 е създадена нова ал. 4, според която Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Тази законодателна промяна е в синхрон с Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по тълкувателно дело № 1/2009 г., според което "разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол".

Следователно приложима е нормата на ал. 2 на чл. 166 АПК, която от своя страна допуска спиране на предварителното изпълнение само ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Следва да се отбележи, че спирането на изпълнението е временна мярка, която се налага по изключение и за определен период от време - до влизането в сила на обжалваната заповед за изземване, след постановяване на окончателен съдебен акт.

Поради това съдът намира, че следва да се произнесе по искането за спиране на основание чл. 65, ал. 4 от ЗОбС, като се има предвид, че жалбоподателя обосновава правния си интерес от искането за спиране с качеството си на адресат на самата оспорена заповед, поради което искането за спиране се явява допустимо.

По същество на искането за спиране на изпълнението по чл. 65, ал. 4 от ЗОбС съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 65 ал. 4, предл. второ от Закона за общинската собственост - обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго, т. е. за категорията административни актове по чл. 65 е предвидено предварително изпълнение по силата на закона, като възможността за спиране е предоставена на преценката на съда.

Предварителното изпълнение на актовете по чл. 65 от ЗОбС предполага, че от закъснението биха могли да настъпят значителни или трудно поправими вреди, да бъде засегнат важен обществен интерес. В случаите, когато законът разпорежда предварително изпълнение на определена категория административни актове, той презумира наличието на една, повече или всички предпоставки на чл. 60 ал. 1 от АПК.

В конкретния случай оспорената заповед е издадена на основание чл. 65 от ЗОбС и съгласно ал. 4 предл. второ обжалването не спира нейното изпълнение. Следователно, за да бъде оборена презумпцията за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на заповедта, е необходимо оспорващата страна да докаже липсата на предпоставките по чл. 60 ал. 1 от АПК, както и да установи, че защитаваният от нея интерес е по-голям от обществения такъв, презумиран по силата на закона, и че от предварителното изпълнение на акта за страната ще последва значителна или трудно поправима вреда.

В настоящия случай от не са представени никакви доказателства, които да обосноват спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Не са изложени никакви аргументи и твърдения, обуславящи предпоставките за спиране на предварителното изпълнение. Тежестта на доказване е на оспорващия. В жалбата искането за спиране е заявено бланкетно. Не се сочат настъпването на нови обстоятелства, възникнали след издаване на заповедта. Твърденията за настъпване на значителни вреди не са подкрепени с некакви доказателства, а при евентуалното установяване на незаконосъобразност на заповедта, за жалбоподателя ще възникне право за обезщетяване на вреди. Ето защо съдът преценява искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта на кмета на район "Западен" при Община Пловдив като неоснователно и подлежащо на отхвърляне.

Водим от горното и на основание чл. 166 ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 65 ал. 4 предл. второ от ЗОбС, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Калиостро“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.8, ап.22, представлявано от управителя Л. Ш., за спиране на допуснатото предварителното изпълнение на заповед № РД-09-312 от 03.07.2025 г. на кмета на район „Западен“ при Община Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването с препис за страните.