Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 05.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на втори ноември две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Р. Цветкова КАНД № 216 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.
Шумен, депозирана срещу Решение № 260002/31.08.2020г. на Районен съд – Велики
Преслав, постановено по ВНАХД № 356/2019г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 27-0000910/28.11.2019г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Шумен, с което на ЕТ „Ш. – 80
– Ш.и.“, гр. Велики Преслав, за нарушение по чл. 414, ал. 3 вр. с чл. 62, ал. 1
вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекс на труда КТ/ и на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса за труда е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че контролните
органи са установили на процесната дата лице, извършващо трудова дейност в
обекта на санкционирания търговец, без с него да е сключен изискуемия трудов
договор в писмена форма, с което санкционираният субект е допуснал приписаното
му нарушение. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за
потвърждаване на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Депозира
молба, в която поддържа обективираните отменителни основания и отправя искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна, ЕТ „Ш.
– 80 – Ш.и.“, гр. Велики Преслав, в съдебно заседание се представлява от
управителя Ш.и. И., който излага доводи за законосъобразност на решението на РС
– Велики Преслав.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
При извършена проверка
на 21.10.2019г. в 12.00 часа от
служители на Дирекция „ИТ“ – Шумен в обект на жалбоподателя – гостилница „Ш.“ в
гр. Велики Преслав, ул. „Борис Спиров“ № 41, свидетелите М.М.и С.К.установили,
че лицето М.Х.опаковала храна и миела чинии.
При проверката
свидетелите установили и че ЕТ „Ш. – 80 – Ш.и.“, стопанисващ обекта, не е
сключил с нея трудов договор в писмена форма. В обясненията си по чл. 402, ал. 1,
т. 2 от КТ, М.Х.посочила, че на инкриминираната дата е посетила обекта на
жалбоподателя, за да провери дали ще ѝ хареса работата, като белела
картофи и миела чинии до 13.00 часа. Декларирала още, че е регистрирана като
безработна в Бюрото по труда – Велики Преслав“. Същите обстоятелства са
посочени и в декларацията на управителя на едноличния търговец.
В проверявания обект към
момента на проверката работели още две жени, едната обслужвала клиенти, а
другата работела в кухнята. На 28.10.2019г. бил сключен трудов договор между Х.
и едноличния търговец. Резултатите от проверката били обективирани в протокол
№ПР1934339/21.10.2019г. и на търговеца бил съставен АУАН за извършено нарушение
по чл. 62, ал. 1 от КТ, връчен на
нарушителя.
Въз основа на съставения
акт и на материалите по преписката, административнонаказващият орган издал
обжалваното НП, като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН.
При така установената фактическа
обстановка съдебният състав формирал извод, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са съставени от
компетентни органи и че при съставянето им са спазени сроковете по чл. 34, ал.
2 от ЗАНН, без да са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат извод за порочност на
протеклото производство. По съществото на спора предходният съдебен състав
приел, че не е установено с категоричност от страна на АНО наличие на
договорени елементи на трудово правоотношение между привлеченото към
отговорност лице и М. Х., не е установено да са били договорени многократност и
повторяемост на дължимите операции, както и трудово възнаграждание. Поради
това, съдебният състав приел за недоказано вмененото на ЕТ неизпълнение и по
тези съображения процесният правораздавателен акт бил отменен.
Приетата за установена от районния
съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, поради което се
споделя изцяло от касационната инстанция, както и направените въз основа на нея
правни изводи. Касационната инстанция, в унисон с мотивите на районния съд,
приема, че в тежест на административния орган е да установи елементите на
трудовото правоотношение - престиране на работна сила за извършване на
еднородна дейност, през определен период от време, срещу уговорено
възнаграждение, работно място, работно време и съответно почивка, и тези
елементи да не са облечени в писмена форма, а именно в трудов договор. В хода
на съдебното производство не е установено по категоричен начин лицето М.Х.да е
била наета на определена длъжност, имало ли е уговорено трудово възнаграждение
и в какъв размер, както и регламентирани или са съответните почивки. В АУАН и в
НП единствено е посочено, че в момента на проверката извършвала дейност като
опаковала храна и миела чинии, без да е съобразено попълненото от Х. обяснение,
в което тя посочва, че на инкриминираната дата е посетила проверения обект, за
да се убеди дали би могла да извършва съответната трудова дейност. В този
смисъл е и обяснението на управителя на търговеца. Обстоятелството, че Х. е
носела предпазна престилка само по себе си не налага извод за наличие на
породена трудовоправна връзка, подлежаща на оформяне в съответния писмен трудов
договор, респективно, че е налице соченото от контролните органи
правонарушение.
Липсата на конкретни факти, въз
основа на които може да се направи извод, че лицето е осъществявало трудови
функции, респективно – престирало е работна сила в момента на проверката в
полза на дружеството по трудово правоотношение, водят до необоснованост и
недоказаност на издаденото наказателно постановление. Въз основа на изложеното,
касационна инстанция намира, че събраните по делото доказателства не водят до
категоричен извод за трудово правоотношение на 21.10.2019г. между М.Х.и ЕТ „Ш.
– 80 – Ш.и.“, гр. Велики Преслав. Никой от разпитаните свидетели, включително
актосъставител и свидетел по акта пред въззивния съд, не е заявил категорично,
на каква длъжност е било лицето, какво е уговорено като трудово възнаграждение,
регламентирани ли са почивки и добавки, какво е работното му време. С оглед на гореизложеното
следва да се приеме, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, поради
което дружеството не е нарушило разпоредбата на
чл. 62, ал. 1 от КТ и следователно не е осъществило състава на
административно нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260002/31.08.2020г.
на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 356/2019г. по описа на
съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
05.11.2020г.